О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 231
Година, 2016
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
на осемнадесети февруари ….…....…...…….. Година две хиляди и шестнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Р. Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ……… 240....…. по описа за……….2015…………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите
претенции на П.Б., гражданин на Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес ***, пл.“Славейков“№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против Н.Ф.Г., гражданин
на Ирландия, с адрес Ирландия, Каунти Клеър, Дура Хаус,
спенсил Хил, Енис със
съдебен адрес ***, офис №10 и „Добринище ски“ЕАД - в несъстоятелност със
седалище град Поморие и адрес на управление ул.“Чайка“№1 със съдебен адрес ***,
офис №1 за приемане за установено по отношение на ответниците, че първият
ответник-физическо лице няма вземане от втория ответник-несъстоятелното
дружество в размер на сумата от 5416315.29 лева, от която сумата от 4639033.18
лева, представляваща вземане от сключен договор за цесия на 02.02.2011 година между Н.Ф.Г. и „Дара пропъртис“ЕООД,
по силата на който последното му е прехвърлило свои вземания от несъстоятелния
длъжник в размер общо на 2371900 евро, сумата от 364895.40 лева - законна лихва
от падежа-06.01.2013 година до датата на съдебното решение - 06.11.2014 година
за главница в размер на 1955830 лева и сумата от 412386.71 лева - законна лихва
от падежа- 04.05.2013 година до датата на съдебното решение - 06.11.2014 година
за главница в размер на 2683203.18 лева. Претендират се от ищцовата страна и
направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
В исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, ищцовата страна твърди, с решение № 352 от 06.11.2014
година по търговско дело №293/2014 по описа на Бургаски окръжен съд е било открито
производството по несъстоятелност по отношение на ответника-търговско дружество.
То е било вписано във водения от Агенция по вписванията търговски регистър на
12.11.2014 година.
Ищецът констатирал, че в обявения на 11.03.2015 година на
основание чл.689 от Търговския закон в търговския регистър изготвен от синдика
списък на предявените приети вземания ответникът-физическо лице фигурира с
вземане в размер на 5416315.29 лева с основание на същото сключен договор за
цесия от 02.02.2011 година между него и „Дара Пропъртис“ЕООД, тристранно споразумение от 04.05.2010
година, тристранно споразумение от 06.01.2011 година, уведомление за извършена
цесия от 20.02.2011 година, писмо-покана до „Добринище ски“ЕАД и писмо -
отговор от последното. В списъка на приетите вземания по чл.688 ал.3 от Търговския
закон същият е включен и с такова в неконкретизиран размер с основание законна
лихва върху главница 4639033.18 лева.
На 18.03.2015 година в установения в чл.690 ал.1 от Търговския
закон срок ищецът депозирал писмено възражение против приетото вземане в
посочения по-горе размер на ответника-физическо лице. В резултат на това
оспорване е било проведено производство по чл.690 ал.2 от Търговския закон,
като съдът се е произнесъл по направените възражения с определение № 574 от
08.05.2015 година по търговско дело №293/2014 година, обявено на 11.05.2015 година
в търговския регистър. Възраженията /на ищеца и още едно търговско дружество,
което няма качеството на страна в настоящото производство/ против включването в
списъка на ответника-физическо лице като кредитор е били счетени за неоснователни.
Всичко това обосновава правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск за установяване липсата на качеството
кредитор на Н.Ф.Г.. Изтъква се в тази връзка, че всички представени от него към
писменото му предявяване документи са неавтентични, с недостоверно съдържание и
недостоверна дата частни документи. Поканата от 04.03.2014 година от Н.Ф.Г. до
„Добринище ски“ЕАД, отговора на покана от 15.03.2014 година от „Добринище
ски“ЕАД до Н.Ф.Г., уведомителното писмо към договора за цесия са недействителни
документи, съставени от свързани помежду си лица с цел увреда на реалните
кредитори в производството по несъстоятелност. Като такива, тези доказателства не
се ползват с доказателствена сила, тъй като с тях издателите им злоупотребяват
с цел да удостоверят изгодни за себе си факти и да извлекат финансова облага.
Според ответника Н.Г., предявеното от него вземане
произтича от договор за цесия, по силата на който той като физическо лице е
придобил от „Дара Пропъртис“ ЕООД такова в размер на
2371900 евро от „Добринище ски“ЕАД. Този договор е недействителен и
по-специално същият е нищожен като лишен от основание. Посочената в него цена
за прехвърленото вземане в размер на 708753 евро, платима съобразно
постигнатите договорености чрез прихващане, никога фактически и реално не е
била заплатена по какъвто и да начин. Сочи се, освен това, че договорът за
цесия е нищожен, тъй като е без цена, привидно сключен и в противоречие с
добрите нрави и закона.
На следващо място се изтъква, че първото споразумение от
04.05.2010 година е сключено между „Добринище ски“ЕАД, „Ахелой Резидънс“ЕООД и „Дара Пропъртис“ ЕООД.
Същото, видно от самото него, е подписано от една страна за „Ахелой Резидънс“ЕООД и „Добринище ски“ЕАД от Нийл Оливър 0'Райли,
свързано с Н.Ф.Г. лице, а от друга страна за „Дара Пропъртис“ЕООД
- отново от Н.Ф.Г.. Съгласно това споразумение, „Добринище ски“ЕАД дължи на
„Дара Пропъртис“ЕООД връщане на заем. Такъв заем няма
деклариран във финансовите отчети и не съществува. Това споразумение е
фиктивно, сключено единствено с цел в настоящото производство да се претендират
недължими суми и да се обогати абсолютно неоснователно едно лице, което няма
действителни права.
Второто тристранно споразумение от 06.01.2011 година
отново е сключено между „Добринище ски“ЕАД, „Ахелой Резидънс“ЕООД
и „Дара Пропъртис“ЕООД и касае неустойка в размер на
1000000 евро по договор за СМР. Такъв договор не е бил сключван, тъй като в комплекс
„Ахелой Резидънс“ЕООД отдавна не се строи. От това се
налага извода, че във всички писмени съглашения, на които основава правата си, ответникът
Н.Ф.Г. е взел участие в едно или друго качество и съответно начин. За периода
от 21.10.2011 година до 13.12.2013 година той е бил директор на длъжника
„Добринище ски“ЕАД, ведно с Джоузеф Гален Съливан и като
такъв той е бил в състояние, имал е възможност и е изготвил множество фиктивни
договори, като някои от тях е представил в настоящото производство. Той, също
така, е съдружник, респективно акционер,
управител, член на СД както в „Добринище ски“АД, така и в „Дара пропъртис“ЕООД и още няколко подробно изброени в исковата
молба търговски дружества. Всички те са свързани едно с друго и играят роля
както в несъстоятелността на „Ахелой Резидънс“ЕООД,
така и в несъстоятелността на „Добринище ски“ЕАД.
Както тези дружества, така и управляващите ги и участващи
в тях физически лица са „свързани лица“, които имат фактическата възможност и
мотивация да се договарят във вреда на останалите реални кредитори в
несъстоятелността, както и да подправят и прикриват документи. За по-голяма
достоверност, тези свързани лица биха могли да представят неверни частни
документи без достоверни дати в подкрепа на твърденията си, целящи да заблудят
съда и синдика в преценката му за реално случилите се събития и факти. В практиката
е безспорно, че свързаните лица се уговарят във вреда на кредиторите си и като
такива имат възможност бързо и лесно да сключват фиктивни сделки. Ищецът счита,
че представените от Н.Ф.Г. договори представляват поредица именно от фиктивни
сделки между свързани лица, целящи да направят възможно участието му като кредитор
в производството по несъстоятелност.
С оглед разпоредбата на чл.367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея на ответниците по делото, като същевременно им е
указал, че следва да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или
неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок както ответното
дружество, така и ответникът-физическо лице са депозирали отговори, като със
същите са изразили становище по така предявените против тях искови претенции. Същите
са оспорени изцяло по основание и размер, като е отправено искане като
неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.
Ответникът Hoeл Ф.Г. в
депозирания от него отговор твърди, че съществува негово вземане от
несъстоятелния длъжник в размер на 2371900.00 евро, като същото произтича от
сключен договор за цесия на 02.02.2011 година между него
и „Дара пропъртис“ЕООД, по силата на който договор последното
му е прехвърлило свои вземания от „Добринище ски“АД в този размер. За сключения
договор за цесия, длъжникът по цесията „Добринище ски“ЕАД е бил валидно
уведомен с писмо, получено от него на 20.02.2011 година. На 04.03.2014 година
той поканил длъжника да му плати дължимите суми в срок до 30.04.2014 година. С
нарочно писмо от от 15.03.2014 година дружеството го уведомило, че не оспорва
задълженията си, но не е в състояние да изпълни паричното си задължение към него. Така предявените задължения са били отразени в счетоводните
книги на длъжника още от 2010 година.
Изтъква се от него, че процесният договор за цесия е
валиден - същият съдържа ясно и конкретно посочване както на прехвърленото с
договора вземане и неговия източник, така и на дължимата от цесионера по
договора насрещна престация, а именно заплащане на сума в размер на
прехвърленото вземане. В този смисъл е без значение посочването в договора, че
с дължимата от цесионера цена ще се извърши прихващане с дължима от цедента сума по друго, възникнало между страните
правоотношение, тъй като това е от значение за определяне от страните начина на
погасяване на задължението, а не за определяне на дължимите престации.
Без значение е факта дали дължимата от цесионера цена по договора е заплатена
или не, тъй като със сключването на същия, вземането е преминало върху
цесионера, а дали той е изпълнил или не задължението си касае единствено
отговорността му към цедента.
Цедираните вземания, а именно тези на „Дара пропъртис“ЕООД към длъжника „Добринище ски“АД произтичат от
тристранно споразумение от 04.05.2010 година за заместване в дълг в размер на
1371900 евро и тристранно споразумение от 06.01.2011 година за заместване в
дълг в размер на 1000000 евро. По силата на първото несъстоятелният длъжник е
заместил „Ахелой резидънс“ЕООД за задълженията му към
„Дара пропъртис“ЕООД. Същите произтичат от предварителен
договор за строителство и продажба на недвижими имоти от 05.12.2008 година за
сграда „К“ в комплекс „Ахелой бийч резидънс“, анекс №2 от 03.05.2010 година към този предварителен
договор, предварителен договор за строителство и продажба на недвижими имоти от
05.12.2008 година за сгради L, М и N в комплекс „Ахелой бийч
резидънс“, анекс №3 от 03.05.2010 година към този предварителен
договор, договор за извършване на строителни работи от 05.12.2008 година и анекс
№3 от 03.05.2010 година към договор за извършване на строителни работи в сгради
L, М и N в комплекс „Ахелой бийч резидънс“
от 05.12.2008 година. Същите доказват по несъмнен начин съществуване вземането
на „Дара пропъртис“ЕООД към „Ахелой резидънс“ЕООД на посоченото правно основание. Всички те са
свързани с основния предмет на дейност на „Ахелой резидънс“ООД,
който е строителството и продажба на недвижими имоти.
Заместването по тристранните споразумения на „Ахелой резидънс“ЕООД съставлява истинско поемане на дълг. В тази
хипотеза едно трето лице, което в случая е „Добринище ски“ ЕАД - нов длъжник,
замества досегашния, който се освобождава от дълга. Кредиторът „Дара пропъртис“ЕООД загубва досегашния си длъжник с
придобиването на нов по своя воля. Кредиторът трябва сам да се лиши от
досегашния си длъжник, защото никакво поемане на дълг не би могло да създаде
правни последици за него без съгласието му, без негово участие. В конкретният
случай в подписаните тристранни споразумения са участвали както кредиторът
„Дара пропъртис“ЕООД, така и старият длъжник „Ахелой резидънс“ЕООД и новият „Добринище ски“ ЕАД. Фактическият
състав на чл.102 от ЗЗД е изпълнен с това изцяло, от което се налага извода, че
договорът за заместване в дълг е валиден и действащ. След като кредиторът е дал
съгласието си, нищо не пречи на действителността на съглашението, с което се
уговаря поемането на чужд дълг.
Изтъква се, че изложените от ищеца твърдения срещу
валидността и действието на тези тристранни споразумения са неоснователни и
неверни. Съгласно правната доктрина, основанията, поради които трето лице поема
чужд дълг могат да бъдат най-различни, но всички те спадат към вътрешните отношения
между длъжника и третото лице. Те не интересуват кредитора. На него по принцип
новият длъжник не може да противопоставя възражения, които би черпил от
отношенията си със стария длъжник; заместващият длъжник може да прави на
кредитора само възражения, които произтичат от дълга. С оглед на това следва,
че поемането на дълг е абстрактна сделка. Тя е откъсната от основанието, с
оглед на което новия длъжник е поел дълга на стария. Затова тя е действителна и
когато липсва основание в отношенията между новия и стария длъжник. Поради това
именно, основанието на такава сделка е без правно значение за кредитора или
отнесено към случая това означава, че е без правно значение изложеното от ищеца
за наличието или липсата на договора за заем.
Задължението на „Добринище ски“ЕАД към „Дара пропъртис“ЕООД по второто тристранно споразумение от
06.01.2011 година произтича от заместване в дълг на третата страна по него,
като този дълг представлява неустойка по предварителен договор за строителство
и продажба на недвижими имоти от 05.12.2008 година и анекси към него - 500000
евро, както и по договор за извършване на строителни работи от 05.12.2008 година
и анекси към него - 500000 евро. За него поради правната му природа следва да
се отнесат същите доводи и съображения както по отношение на първото.
Изтъква се от ответника, че направеното от ищеца оспорване
на посочените от него доказателства е недопустимо и неоснователно. Всички
представени от кредитора документи - договори, тристранни споразумения, покани,
потвърждения, допълнителни споразумения предварителни договори, анекси,
протоколи, платежни и други са истински - автентични и верни. Счита оспорването
за недопустимо, тъй като фигуриращите в оспорените от ищеца документи дати са
достоверни по отношение на него. Това е така, тъй като той не е трето лице по
смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК - макар и да не е участвал в съставянето на
документа, той не черпи права от някой от издателите му и не би могъл да бъде
увреден от неговото антидатиране.
Оспорената покана от 04.03.2014 година на Н.Ф.Г. до
„Добринище ски“ЕАД, отговор на покана от 15.03.2014 година и уведомително писмо
към договора за цесия също са действителни, автентични и верни. Освен това се
изтъкват доводи за неоснователност на твърдението, че същите са били съставени
между свързани лица, както и такива за недопустимост на самото
оспорване поради липса на правен интерес за излагане на твърдения, факти и
обстоятелства, за „свързани лица“ по смисъла на закона в тази фаза от
производството по несъстоятелност.
Според него, при преценка основателността на оспорени
вземания и аргументите на възразилите кредитори винаги следва да се държи
сметка за правния интерес като основно условие за допустимост в процеса. Правен
интерес за изследване на свързаност на лица в производството по несъстоятелност
има единствено при разглеждане на исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 от Търговския
закон. При тях един от елементите на изследване е свързаност на лицата, между
които евентуално са извършвани атакуваните сделки. В конкретния случай за
възразилите кредитори липсва правен интерес от аргументи в тази насока, тъй
като те не са предявили искове по чл.645, чл.646 и чл.647 от Търговския закон. Поради това именно излагането на факти и обстоятелства за
свързаност на лица е без правен интерес, като такова е недопустимо и не следва
да бъде разглеждано.
Освен това, така посочените от ищеца лица не са „свързани
лица“ по смисъла на нито една от регламентираните в пapаграф
1 от ДР на Търговския закон хипотези и по изложените от него доводи. Дори и
хипотетично, обаче да се приеме, че лицата са свързани по смисъла на цитирания
по-горе нормативен акт, извод за симулативност на сделката за цесия не би могъл
да бъде направен.
Ответникът счита за валиден, действителен, сключен в
предвидената от закона писмена форма и пораждащ пълни права между страните по
него и договора за цесия от 02.02.2011 година. Същият
не е нищожен поради липса на цена. Цена в него е посочена, а плащането е
извършено съгласно предвидени в закона начини. Плащането на цесията е факт, който
е абсолютно неотносим в настоящото производство.
Плащането на цена по договор за цесия или неплащането и може да породи
единствено облигационни претенции от цедента към
цесионера, но това по никакъв начин не влияе върху действителността на договора
за цесията, още по-малко не го прави нищожен. Изложеното възражение за неговата
нищожност като привиден и поради противоречие със закона е счетено неоснователно.
Единственото условие, което предвижда разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е
съобщението до длъжника да изхожда от цедента - от
предишния кредитор. В конкретният случай за сключения договор за цесия,
длъжникът по цесията „Добринище ски“ЕАД е бил уведомен писмено за новия си
кредитор с писмо от стария си кредитор.
Ответникът „Добринище ски“ЕАД - в несъстоятелност също е
депозирал в съответствие с предоставената му от закона възможност за това
отговор на исковата молба. В същия е изразил становище за неоснователност и
недоказаност на предявения установителен иск, като е направил искане като такъв
същия да бъде отхвърлен. Също сочи, че вземането на ответника произтича от
договор за цесия, сключен на 02.02.2011 година между него
и „Дара пропъртис“ЕООД, по силата на който последното
му е прехвърлило вземанията си него в размер общо на 2371900 евро. За този договор
„Добринище ски“ЕАД е било уведомено за новия си кредитор с писмо получено на
20.02.2011 година. На 04.03.2014 година то е получило писмена покана за
заплащане на дължимите суми. На 15.03.2014 година уведомил кредитора си, че не
е в състояние да изпълни паричното си задължение към него. Така предявените
задължения са отразени в неговото счетоводство.
Този ответник също е посочил, че вземанията на „Дара пропъртис“ЕООД към него произтичат от двете обсъдени
по-горе тристранни споразумения, сключени между него, „Ахелой резидънс“ЕООД и „Дара пропъртис“ЕООД.
По силата на същите той е заместил длъжника „Ахелой резидънс“ЕООД
в задълженията му към „Дара пропъртис“ ЕООД в размер
на 1371900 евро. Последните от своя страна произтичат от предварителни договори
за строителство и продажба на недвижими имоти в комплекс „Ахелой бийч резидънс“ и анекси към тях,
както и от договор за извършване на строителни работи в същия комплекс и анекс
към него. „Дара пропъртис“ЕООД е извършило реални плащания
по горепосочените предварителни договори и договор за СМР и анексите към тях,
като общия размер на платените от него към „Ахелой резидънс“ЕООД
суми по тях възлиза на сумата от 4800000 евро. Поради настъпилата световна
икономическа криза проектът на „Ахелой резидънс“ЕООД
е останал нереализиран, поради което се е наложило прекратяване на договорите и
връщане на получени суми заедно с договорена неустойка.
Заместването в дълг на третата страна по тристранните
споразумения с правно основание чл.102 от ЗЗД е абстрактна сделка, т.е. валидността
на сделката /поемането на дълга/ не зависи от основание /причината/ за
сключването и. Поради това липсата, наличието и точното съдържание на причината
за сключването на сделката е без правно значение за нейната валидност, поради
което и поддържаното от ищеца за наличието или липсата на договора за заем е
без правно значение.
Дружеството-ответник е изложило абсолютно идентични
аргументи като тези на ответника-физическо лице относно направеното от ищеца
оспорване валидността, действителността, съдържанието и автентичността на
представените частни документи като неавтентични, с недостоверно съдържание и
дата, като подправени и неверни, включително досежно неговата недопустимост и
неоснователност. Напълно идентично становище е изразено и по отношение на въведените
твърдения относно наличието на свързаност между посочените от ищеца лица както
за тяхната недопустимост, така и за тяхната неоснователност.
Преписи от така постъпилите отговори са били изпратени на
ищцовата страна, като наред с това и е била предоставена възможност в срока по
чл.372 от ГПК да упражни дадените и с ал.2 на цитираната разпоредба права. В
този срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба, направил е пояснения и
допълнения на депозираната от него, по повод на която е образувано настоящото
производство, както и е представил допълнителни доказателства. Сочи се от него
в същата, че твърденията на ответника-физическо лице досежно процесния договор
за цесия са неоснователни. Отново се изтъква, че същият е съставен единствено и
само, за да доведе като краен резултат до източването на „Добринище ски“ЕАД - в
несъстоятелност в полза на свързаните му лица, които се явяват в производството
като фиктивни кредитори, в това число и Н.Ф.Г..
Също така отново се изтъква наличието на свързаност между
лицата - физически и юридически - „Инерт Билд“ЕООД, „Агродивелъп“ЕООД,
„Добринище ски“ЕАД - в несъстоятелност, Николай Койчев Георгиев, Георги Василев
Георгиев, Н.Ф.Г., Джоузеф Гален Съливан, Боян
Георгиев Бонев и Пепа Калчева Ингилизова. Твърди се,
че те са „свързани лица“, имащи възможността да се договарят във вреда на
останалите реални кредитори в несъстоятелността, както и да подправят и
прикриват документи. В практиката е безспорно, че свързаните лица се уговарят
във вреда на кредиторите си и като такива имат възможност бързо и лесно да
сключват фиктивни сделки.
Ответникът е представил предварителните договори и
анекси, въз основа на които твърди да е възникнало първоначалното вземане,
което в последствие е било прехвърлено за пръв път в настоящото производство.
Те, обаче не носят подписите на лицата, които е посочено да са ги подписали. Сумите,
които се твърди, че са изискуеми никога не са били изплащани на „Ахелой Резидънс“ЕООД, нито получавани от него. Счетоводството както
на длъжника, така и на „Дара Пропъртис“ЕООД не е
редовно.
Във всички тристранни споразумения е упоменато, че е
налице договор за заем от 02.02.2009 година, съгласно
който „Добринище ски“ЕАД дължи неопределена сума на „Ахелой Резидънс“ЕООД
по договор за заем. Не е налице договор за заем между тези две дружества, от
което пък следва, че всички тристранни споразумения са недействителни и не
пораждат правно действие. Както в счетоводството на „Добринище ски“ЕАД за 2009
година, така и в годишната му декларация, а също и в счетоводството на
едноличния собственик на „Ахелой Резидънс“ЕООД няма
декларирани заеми към свързани лица.
На ответниците по делото са били изпратени преписи от
допълнителната искова молба, като същевременно им е било указано, че в срока по
чл.373 ал.1 от ГПК могат да предприемат действията, посочени в същата. Същите
са депозирали допълнителни отговори, съдържащи становище по изложеното от ищеца
в нея, представили са писмени доказателства и са отправили доказателствени
искания.
С допълнителния отговор на ответника Н.Ф.Г. е оспорена на
първо място представителната власт на процесуалния представител на ищеца, като е
въведено твърдение, че същият не е упълномощен да завежда настоящия иск. Сочи
се, че представеното към исковата молба пълномощно е общо и не дава права на
процесуалния представител на ищеца да завежда иск по чл.694 от Търговския закон,
а още по-малко е за конкретното дело. Нещо повече, пълномощното е заверено през
2013 година, далеч преди да е образувано производството по несъстоятелност на
„Добринище ски“ЕАД.
Поддържа се становище за наличието на валиден договор за
цесия, по силата на който ответникът Н.Ф.Г. е придобил приетото от синдика и
съда вземане. Изложеното от ищеца в допълнителната искова молба за безвъзмездно
заместване в дълг на трето лице не отговаря на действителното правно положение.
Видно от тристранните споразумения между „Дара пропъртис“ЕООД,
„Добринище ски“ЕАД и „Ахелой резидънс“ООД, в
преамбюла към същите е посочено тристранно споразумение от 02.09.2009 година,
т.е. причината „Добринище ски“ЕАД да встъпи в задълженията на „Ахелой резидънс“ООД към „Дара пропъртис“ЕООД
е задължението, което „Добринище ски“ЕАД има към „Ахелой резидънс“ООД,
основано на предходно правоотношение възникнало през 2009 година за връщане на
заем. Стопанският оборот и съпътстващите го търговски отношения след
настъпването на световната икономическа криза след 2008 година са дали своето
отражение, като в конкретния случай се е наложило „Ахелой резидънс“ООД
да прекрати договорите за покупко-продажба и строителство с клиента си „Дара порпъртис“ЕООД от една страна, а от друга страна да събира
вземанията си чрез сключване на споразумения, по силата на които трето лице /„Добринище
ски“ЕАД/ е встъпило в задълженията на „Ахелой резидънс“ООД.
Поддържат се в допълнителния отговор твърденията, че
договорът за встъпване в дълг е абстрактна сделка и основанието за длъжника да
встъпи в задълженията е без значение за кредитора на вземането и в този смисъл
не следва по делото да бъде разглеждан въпроса за съществуването или не на
вземането на „Дара пропъртис“ООД към длъжника на
„Добринище ски“ЕАД. Изложени са и допълнителни доводи във връзка с понятието „кауза
на сделката“. Сочи се, че основание за сключване на тристранните споразумения
за встъпване в дълг от страна на „Добринище ски“ЕАД в задълженията на „Ахелой резидънс“ ООД към „Дара пропъртис“ЕООД
съществува и то е посочено в двете, а именно тристранно споразумение от
02.09.2009 година, по силата на което „Добринище ски“ЕАД дължи на „Ахелой резидънс“ООД сума по договор за заем.
С предварителния договор от дата 05.12.2008 година за
строителство и продажба на недвижими имоти в сграда L, М и N в „Ахелой Бийч Резидънс“, страните са се споразумели „Дара Пропъртис“ЕООД да закупи от „Ахелой Резидънс“ЕООД
/предишно наименование „Тремекс“ООД/ апартаменти,
описани в приложението в сграда L, М и N в „Ахелой Бийч Резидънс“
с обща квадратура 8800.43 кв.м. и за обща сума 1500000 евро без ДДС или 1800000
евро с ДДС. Издадена е била фактура от „Тремекс“ООД под №
**********/08.12.2008 година за сума в размер на 1500000 евро без ДДС /1800000
евро с ДДС/ и същата е била платена изцяло по банков път на три транша - 08.12.2008
година - 850000 евро, 09.12.2008 година - 125000 евро и 09.12.2008 година -
825000 евро. На 03.05.2010 година двете страни са подписали анекс №3 към
предварителен договор за строителство и продажба на недвижими имоти в сграда L,
М и N в „Ахелой Бийч Резидънс“, с който са постигнали
съгласие да прекратят частично предварителния договор от 05.12.2008 година за
апартаментите, посочени в чл.1.1. от същия, а именно
20 апартамента в сграда L; във връзка с частичното прекратяване на
предварителния договор договорената цена е била намалена със сумата от 246000
евро без ДДС /или 295200 евро с ДДС/, при което е следвало сумата от 295200.00
с ДДС да бъде върната в 2-месечен срок от подписването на това допълнително
споразумение. На 02.06.2010 година двете страни са подписали анекс №4 към
предварителен договор за строителство и продажба на недвижими имоти в сграда L,
М и N в „Ахелой Бийч Резидънс“, по силата на който „Ахелой
Резидънс“ЕООД се е задължило в 7-месечен срок от
подписване му да прехвърли на „Дара Пропъртис“ЕООД с
нотариален акт договорените апартаменти в сграда М и N чисти от ипотеки,
възбрани и други тежести. Постигнато е било съгласие неизпълнението на това
задължение в уговорения срок да бъде скрепено със заплащането от страна на „Ахелой
Резидънс“ЕООД на „Дара Пропъсртис“ЕООД
на неустойка в размер на 500000 евро. На 05.01.2011 година двете дружества са подписали
констативен протокол, с който са се съгласили, че условието от анекс №4 не е
изпълнено и „Ахелой Резидънс“ЕООД дължи на „Дара Пропъртис“ЕООД неустойка в посочения по-горе размер. За
неустойката е била издадена фактура с № **********/05.01.2011 година.
С договора от 05.12.2008 година за извършване на
строителни работи в посочения в него комплекс и сгради е било постигнато
съгласие „Ахелой Резидънс“ ЕООД да извърши
довършителни работи по закупените от „Дара Пропъртис“ЕООД
апартаменти, описани в приложението на стойност 2000000 евро без ДДС или
2400000 с ДДС. Издадена е била фактура под № **********/08.12.2008 година за
посочената сума, която е била платена изцяло по банков път на 3 транша :
09.12.2008 година - 875000 евро, 09.12.2008 година - 720000 евро и 09.12.2008 година
- 805000 евро. На 03.05.2010 година е бил подписан анекс №3 към този договор, с
който страните по него са постигнали съгласие за частично прекратяване на договора
за строителни работи от 05.12.2008 досежно апартаментите посочени в чл.1.1. от същия; във връзка с частичното прекратяване дължимата
цена е била намалена с 292000 евро без ДДС /350400 евро с ДДС/, като същата е
подлежала на връщане в 10-месечен срок от подписването на анекса. На 02.06.2010
година е бил подписан анекс №4, по силата на който „Ахелой Резидънс“ЕООД
се е задължило в 7-месечен срок от подписване на същия да завърши изцяло
обектите, предмет на договора с издадено разрешение за ползване; при неизпълнение
на това задължение същото дължи на „Дара Пропъртис“ ЕООД
неустойка в размер на 500000 евро. На 05.01.2011 година е бил подписан констативен
протокол, в който е посочено, че поради неизпълнение на задължението „Ахелой Резидънс“ЕООД дължи на „Дара Пропъртис“ЕООД
неустойка в горния размер. За неустойката е била издадена фактура с №
**********/05.01.2011 година.
С предварителния договор от 05.12.2008 година за
строителство и продажба на недвижими имоти в посочената в него сграда и
комплекс е било постигнато съгласие „Дара Пропъртис“ЕООД
да закупи от „Ахелой Резидънс“ ЕООД апартаменти,
съгласно тяхното описание в приложение №1 за обща сума от 500000 евро без ДДС
или 600000 евро с ДДС. Издадена е била фактура под № **********/08.12.2008 година
за сумата от 600000 евро с ДДС, като същата е била платена изцяло по банков път
с преводно нареждане на 09.12.2008 година. На 08.04.2009 година е бил подписан
анекс към този договор за увеличение на цената по него с 550000 евро без ДДС, плащането
на която е било уговорено да стане чрез прихващане на друго плащане по предходните
два разгледани договора поради частично намаляване на цената по тях. На
03.05.2010 година бил подписан анекс 2 за прекратяване по взаимно съгласие на предварителния
договор, като продавачът ,,Ахелой резидънс“ООД се
задължило да върне на купувача „Дара пропъртис“ЕООД
покупната цена от 1260000 евро с ДДС
От така казано се налага извода, че цената по тези
договори е била заплатена изцяло. Плащането е било своевременно осчетоводено от
„Ахелой резидънс“ООД, издадени са били данъчни
фактури с начислен ДДС, фактурите са били включени в дневника за продажби и в
справките декларации по ЗДДС. Безспорно е, освен това, че „Ахелой резидънс“ООД не е изпълнило задълженията си по
предварителните договори и договора за СМР в уговорения срок, както и че с анексите
същите са били прекратени, респективно за него е възникнало задължение да върне
заплатените от „Дара пропъртис“ЕООД по тях суми в общ
размер на 1905600. От тази сума „Ахелой резидънс“ЕООД
е било заместено от „Добринище ски“ЕАД само за такава в размер на 1371900 евро.
То е било заместено и за договорената между него и „Дара пропъртис“
ЕООД неустойка в общ размер на 1000000 евро.
Изтъква се отново, че всички представени договори,
покани, отговори към покани, писма и счетоводни документи са истински,
автентични и верни. Предварителните договори и анексите към тях, както и
договора за СМР и анексите към него, от които произтича първоначалното
задължение на „Дара пропъртис“ЕООД да извърши
плащания на покупната цена или плащания за СМР са в установената от закона
форма за действителност - писмена /чл.19 ал.1 от ЗЗД/. В писмена форма са
сключени и анексите за прекратяване на предварителните договори и задължението
на продавача по тях да върне платената цена на купувача или възложителя.
Същите са търговски сделки, тъй като са сключени между
търговци и очевидно са свързани с упражняване на тяхното занятие, поради което
и в съответствие с чл.287 от Търговския закон, правилата за търговските сделки
се прилагат и за двете страни по договора. Поради това е без значение установяване
авторството на оспорените от ищеца документи, тъй като на основание чл.293 ал.3
от Търговския закон предварителният договор не е нищожен - никоя от страните по
него не се е позовала на нищожността му поради неспазване на изискуемата от
чл.19 ал.1 от ЗЗД писмена форма, респективно не е било налице оспорване на
действителността на изявлението. Съгласно чл.293 ал.3 от Търговския закон,
страната не може да се позове на нищожността, ако от поведението и може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на договора. В конкретния случай
поведението на страните по договора /купувача/ е, че същият е извършил плащания
за милиони евро по договорите, което категорично ги потвърждава. Щом съгласно
законовата забрана на чл.293 ал.3 от Търговския закон страната не може да
оспорва действителността на договора, то по аргумент за по-силното основание
трето лице, какъвто е ищецът в случая, още по-малко може да оспорва
действителността на договора. Предвид извършеното реално плащане по всеки един
предварителен договор и договора за СМР, както и сключването им в законно
предписаната форма за действителност, на основание на чл.293 от Търговския
закон нито страната, нито трето лице може да се позовава на тяхната нищожност,
дори и да не се установи автентичността им, поради което оспорването на последната
е недопустимо.
Сочи се, че всички представени с отговора на исковата
молба документи са с достоверни дати по отношение на ищеца физическо лице и
важат за него, тъй като той не е трето лице по смисъла на разпоредбата на
чл.181 ал.1 от ГПК. От друга страна съдържанието на документа не се нуждае от
оспорване, тъй като съответствието на данните в него с обективната
действителност се преценява свободно от съда съобразно всички доказателства по
делото. Освен това, по своята правна същност представените договори са частни
диспозитивни документи, които могат да бъдат само автентични или неавтентични,
но не и верни или неверни, тъй като въпроса за верността на документа стои само
пред свидетелстващите документи. В конкретния случай ищецът фактически оспорва
валидността на волеизявленията в тях. Съобразявайки същността на тези
документи, не следва да се открива производство по оспорването им, а същите да
бъдат обсъдени по същество заедно с всички събрани по делото доказателства.
Ответникът „Добринище ски“ЕАД - в несъстоятелност също е
депозирал допълнителен отговорна допълнителната искова молба. Отново се сочи,
че вземането на физическото лице произтича от надлежно сключен на 02.02.2011 година договор за цесия между него и „Дара пропъртис“ЕООД, а вземането на последното произтича от своя
страна от валидно сключени тристранни споразумения между „Добринище ски“ ЕАД,
„Ахелой Резидънс“ЕООД и „Дара пропъртис“ЕООД.
Договорът за цесия е осчетоводен надлежно в счетоводството на „Добринище
ски“ЕАД и е отразен в търговските му книги. Извършеното заместване в дълг е
базирано на предходно правоотношение, по силата на което „Добринище ски“ЕАД е било
задължено изпълни свое задължение по сключен на 14.12.2005 година договор за
заем на „Сънсет Ризорт“ ООД,
а „Сънсет Ризорт“ООД от
своя страна е било задължено към „Ахелой Резидънс“ ЕООД,
по силата на тристранно споразумение от 02.09.2009 година. От така казаното се
налага извода за наличие на действителен стар дълг, който е задължително
условие от значение за действителността на договора за встъпване в дълг. С
оглед характера на произтичащите между страните отношения, а именно такива по договор
за заем, при извършване на проверка в счетоводствата на двете дружества може да
се установи възникването на посочените факти. Налице е реално постъпване на
паричните суми по банковата сметка на „Добринище Ски“ЕАД. Изрично е посочено в
съдържанието на платежните нареждания основанието, а именно „съгласно договор
за заем“, като в счетоводствата и на двете дружества сумите са надлежно
осчетоводени. Заверяването на сметката на получателя се извършва с отразяване
на постъпилите суми по дневното банково извлечение за получателя, към което се
прилага платежния документ от наредителя, заверен от неговата банка. Описите по
договора за заем са въз основа именно на тези банкови извлечения у получателя,
с приложените документи на наредителя и затова се заявява, че описаните суми
реално са постъпили по сметката на „Добринище ски“ЕАД.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, следва да се посочи, че исковата
претенция, по повод на която е образувано настоящото производство с правно
основание чл.694 ал.3 от Търговския закон е предявена от активно легитимирано
за това лице - кредитор, чието възражение против приетото от синдика вземане на
друг кредитор - ответника по делото-физическо лице е оставено без уважение от
съда по несъстоятелността. Исковата молба е изпратена по куриер на 18.05.2015
година и съответно постъпила в съда на 20.05.2015 година, а определението на
съда за одобряване на списъка по чл.692 ал.4 от Търговския закон е обявено в
търговския регистър на 11.05.2015 година, т.е. искът е предявен в преклузивния
7-дневен срок по чл.694 ал.1 от Търговския закон, поради което и е допустим. В
тази връзка следва да се отбележи допълнително, че предпоставките за надлежното
упражняване от кредитор на правото на иск по чл.694 ал.3 от Търговския закон,
са: да е налице предявено от кредитор вземане пред синдика, той да се е
произнесъл положително по него, кредиторът да е депозирал в срока по чл.690
ал.1 от Търговския закон възражение срещу приемането вземането на друг кредитор,
съдът да се е произнесъл с определение по чл.692 от цитирания нормативен акт.
Съдебната практика е постоянна, че подадено в срок възражение по чл.690 ал.1 от
Търговския закон е положителна процесуална предпоставка за предявяването на
иска по чл.694 от същия, че пропускането на посочените в закона срокове или
процедура на предявяване и оспорване на вземането преклудира
възможността да се предяви по общия ред иск за предявяване или оспорване на
вземането и че без надлежно да е упражнено правото на възражение по чл.690 ал.1
от Търговския закон, е недопустим иск по чл.694 ал.3 от посочения по-горе закон,
ищец по който е кредитор, съответно длъжник, които своевременно са предявили
възраженията си срещу изключено, съответно прието вземане. В конкретния случай,
по горните доводи, всички положителни процесуални предпоставки са налице,
поради което не съществува пречка предявения иск да бъде разгледан по същество.
Последният е родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл.694
ал.1 от Търговския закон. От представените към исковата молба писмени
доказателства като допустими и относими към правния спор следва да бъдат приети
от съда с настоящия му съдебен акт само тези на страници №№8-12 вкл., 48-53
вкл. и 58-62 вкл. Част от останалите доказателства нямат характера на такива
/постановени по други дела съдебни решения/, друга част касаят публично
оповестени обстоятелства, а трета част нямат каквато и да било връзка с
настоящия правен спор, поради което и същите не следва да бъдат приемани като
такива по делото. Относими и допустими са и представените с отговора на
исковата молба от ответниците писмени доказателства с изключение на находящите
са на стр.270-282 вкл. от кориците на делото, поради което и като такива с
посоченото по-горе изключение същите също следва да бъдат приети от съда. С отговора
на исковата молба от ответника Н.Г. е направено искане за допускане на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от него със същия задачи, което искане като основателно също следва
да бъде уважено. От направените от ищеца с допълнителната искова молба искания
в четири точки две съдът намира неоснователни, а по другите две, а именно това
по точка 1-ва и т.2-ра ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание
след като до този момент получи необходимите пояснения от негова страна. Твърденията
по искова молба, а също и по допълнителната такава са за неверност,
неавтентичност и липса на достоверна дата. В тази връзка е и искането по 1-ва
от допълнителната искова молба за откриването на производство по оспорване на
„всички представени от Н. Флин с отговора на исковата
молба документи“, съобразно дословния запис в същата. Така заявено, направеното
оспорване не позволява на съда да се произнесе по него при съобразяване на
приложимите в тази насока правила на ГПК. Това е така, тъй като някои от тези
документи са частни, други официални; някои са свидетелстващи, а други
диспозитивни. Всеки от тях с оглед характера им на съответен такъв има различна
доказателствена сила и при оспорването му с оглед на същия следва, респективно
не следва да намерят приложение правилата на чл.193 от ГПК. Това налага на
ищеца да бъде указано в двуседмичен срок от получаването на настоящия съдебен
акт в писмен вид с преписи за другите страни по делото да заяви точно кои конкретно
от представените от ответника-физическо лице доказателства оспорва и съответно
най-вече на всяко едно тези доказателства в какво се състои оспорването -
истинност, съдържание, дата и т.н. Това е от съществено значение включително,
но не само и за разпределението на доказателствената тежест между страните по
делото относно въведените от всяка една от тях правнорелевантни факти. По
свързаното с първото искане по точка 2-ра поради неразривната връзка между
двете съдът ще се произнесе също в рамките на откритото съдебно заседание.
Останалите две искания като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Кой води
счетоводството на ответника-юридическо лице /очевидно няма как физическото лице
в това му качество да води такова, при положение, че това е дейност присъща на
търговец/ и трето неучастващо по делото лице, към което това искане дори не е
отправено в предвидената от закона форма за това е обстоятелство абсолютно неотносимо към настоящия спор. Абсолютно общата
формулировка на четвъртото искане и съответно липсата на посочване на кои точно
счетоводни документи се иска да бъдат задължени ответниците, т.е. отново и
физическото лице да представят сами по себе си налагат извода за неговата
неоснователност поради невъзможност за съда да съобрази значението им,
допустимостта и относимостта им към спора, но освен
това за тяхната проверка при липса на специални знания из областта на
счетоводството законът е предвидил съответен ред. По представените от
ответниците с допълнителните отговори на допълнителната искова молба писмени
доказателства, както и по доказателствените искания за допълнителни задачи към
поисканата с отговора икономическа експертиза и за задължаване на трето
неучастващо по делото лице да представи намиращи се в него документи съдът ще
се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след като предостави
възможност на ищеца да вземе становище по тях. Поради това именно вещото лице
по допуснатата от съда икономическа експертиза следва да пристъпи към нейното
извършване след произнасянето на съда и по искането за допълнителни задачи
включително, но не само и по съображения за процесуална икономия. Във връзка с
последното искане - това по чл.192 от ГПК на ответникът - несъстоятелното
дружество следва да бъде указано до датата на съдебното заседание да представи
препис от молбата за връчване на третото неучастващо по делото лице. Съдът
намира, че следва да приеме като доказателства и служебно изисканите и
постъпили по делото писмено предявяване на вземането на ответника, приложенията
към него и произнасянето на синдика, които безспорно са известни на страните по
делото. Към настоящия момент следва да бъде изискана служебна справка за
момента на депозиране на писменото възражение на ищеца против приемането на
вземането на ответника-физическо лице от страна на синдика по чл.690 ал.1 от
Търговския закон, приложено като доказателство по делото.
Съдът намира отправеното от ответника по делото Н.Г. искане за оставянето
му без движение поради липса на надлежна представителна власт за пълномощника
на ищеца за неоснователно. Представеното пълномощно изхожда от ищеца и с него
са предоставени множество права на адв. Д., включително представителство пред
съд с изричната възможност за предявяване на искове от негово име.
Действително, изрично не е упоменат иск по чл.694 ал.3 от Търговския закон, но
това безспорно не е необходимо, тъй като законът не поставя каквито и да са
допълнителни изисквания към предявяването на иск с такова правно основание,
когато това процесуално действие се извършва от пълномощник на страната, за
разлика например от участието в първото събрание на кредиторите. Пълномощното
не е ограничено със срок, поради което и факта, че с него на пълномощника са
предоставени описаните в същото права още през 2013 година е без всякакво
значение. На последно място следва да се отбележи, че нотариална заверка на
подписа на упълномощителя - ищеца по делото върху пълномощното, с което неговия
пълномощник-адвокат се легитимира като такъв по делото и за целите на
последното не е необходима.
Съдът намира, че следва да укаже на страните, че съобразно чл.154 от ГПК
всяка от тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици. Разпределението на доказателствената
тежест следва непосредствено от материалноправните норми. В конкретния случай ищецът
следва да установи всички въведени от него доводи за недействителност /нищожност/
на договора за цесия на сочените основания - липса на основание, сключване при
условията на привидност, без да има реално плащане на цена и с цел единствено
увреждане на кредиторите на несъстоятелния длъжник, противоречие с добрите
нрави и противоречие със закона. Тук е необходимо да се посочи, че до настоящия
момент във връзка с последните две основания за нищожност на сделката ищецът не
е изложил конкретни факти, което налага да му бъде указано да стори това в писмен
вид с препис за другите страни в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящия съдебен акт. Ответното дружество и ответникът-физическо лице следва
да установят всички изложени от тях факти за съществуването на вземането по
посочените в отговорите, съответно допълнителните отговори на исковата молба основания,
доводи и съображения. Това следва да бъде направено от страните при условията
на пълно и главно доказване.
Ето защо и по изложените съображения и на основание чл.374 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявената от П.Б., гражданин
на Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***,
пл.“Славейков“№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против Н.Ф.Г., гражданин на Ирландия, с
адрес Ирландия, Каунти Клеър,
Дура Хаус, спенсил Хил, Енис със съдебен
адрес ***, офис №10 и „Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност със седалище град
Поморие и адрес на управление ул. “Чайка“№1 със съдебен адрес ***, офис №1
искова претенция за приемане за установено по отношение на ответниците, че
първият ответник-физическо лице няма вземане от втория ответник-несъстоятелното
дружество в размер на сумата от 5416315.29 лева, от която сумата от 4639033.18
лева, представляваща вземане от сключен договор за цесия на 02.02.2011 година между Н.Ф.Г. и „Дара пропъртис“ЕООД,
по силата на който последното му е прехвърлило свои вземания от несъстоятелния
длъжник в размер общо на 2371900 евро, сумата от 364895.40 лева - законна лихва
от падежа-06.01.2013 година до датата на съдебното решение - 06.11.2014 година
за главница в размер на 1955830 лева и сумата от 412386.71 лева - законна лихва
от падежа- 04.05.2013 година до датата на съдебното решение - 06.11.2014 година
за главница в размер на 2683203.18 лева.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство писмени доказателства, находящи се на страници №№8-12
вкл., 48-53 вкл. и 58-62 вкл.
НЕ ПРИЕМА останалите представени с исковата молба писмени доказателства,
находящи се на страници №№1-47 вкл., 54-103 вкл.
ПРИЕМА представените с отговорите на исковата молба от ответниците писмени
доказателства с изключение на находящите са на стр.270-282 вкл. от кориците на
делото.
НЕ ПРИЕМА представените с отговорите на исковата молба от ответниците и
находящи са на стр.270-282 вкл. писмени доказателства.
ПРИЕМА като доказателства служебно изисканите и постъпили по делото писмено
предявяване на вземането на ответника, приложенията към него и произнасянето на
синдика.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на поставените от ответника Н.Г. с отговора на исковата
молба въпроси след депозит от 350 лева, вносим в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за това от него по сметка на
Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза
Даниел Хаджиатанасов, на когото да бъде съобщено за
възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.
ПОСТАНОВЯВА вещото лице по допуснатата икономическа експертиза да пристъпи
към нейното извършване след произнасянето на съда по искането за допълнителни
задачи към същата.
ОБЯВЯВА, че по представените от ответниците с допълнителните отговори на
допълнителната искова молба писмени доказателства, както и по направените със
същите доказателствени искания за допълнителни задачи към поисканата с отговора
икономическа експертиза и за задължаване на трето неучастващо по делото лице да
представи намиращи се в него документи ще се произнесе в рамките на откритото
съдебно заседание след като предостави възможност на ищеца да вземе становище по
тях.
УКАЗВА на „Добринище ски“ЕАД-в несъстоятелност във връзка с искането му по
по чл.192 от ГПК да представи до датата на съдебното заседание препис от
молбата за връчване на третото неучастващо по делото лице.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаването на препис от настоящия
съдебен акт в писмен вид с преписи за другите страни по делото да заяви точно
кои конкретно от представените от ответника-физическо лице с отговора на
исковата молба доказателства оспорва и съответно най-вече за всяко едно от тях в
както се състои оспорването - истинност, съдържание, дата и т.н.
УКАЗВА на ищеца в писмен вид с препис за другите страни в двуседмичен срок
от получаване на настоящия съдебен акт да изложи конкретни факти за посочените
от него в исковата молба основания за нищожност на сделката поради противоречие
с добрите нрави и противоречие със закона.
ОБЯВЯВА, че по направените от ищеца с допълнителната искова молба искания
по точки №№1 и 2 от същата /лист №408 от кориците на делото/ ще се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание след след като до този момент получи
необходимите пояснения от негова страна.
ОСТАВЯ без уважение направените от ищеца с допълнителната искова молба
искания по точки №№3 и 4 от същата /лист №409 от кориците на делото/.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка за момента на депозиране на писменото
възражение на ищеца против приемането на вземането на ответника-физическо лице
от страна на синдика по чл.690 ал.1 от Търговския закон, приложено като
доказателство по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2016 година - 15.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, преписи
от допълнителните отговори на допълнителната искова молба, депозирани от
ответниците да се изпратят на ищцовата страна.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: