Р Е Ш
Е Н И Е № 467
20.11.2020г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито
съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. КОСТОВА-Р.Г.при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-Р.Г.адм. д. №864
по описа на съда за 2019г.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.63, ал.4 от
ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба, подадена от СНЦ „АРИР“ – Стара Загора против Решение
№РД-02-14-1098/17.10.2019г. на Директор дир. „УТС“ към МРРБ и Ръководител на УО
на програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020. В жалбата се сочи, че с жаленото решение
в тежест на сдружението били определени като недопустими разходи в размер на
4800,25 евро по проект „Подкрепа за преминаване към чиста енергия в ЕС региони
с интензивен въгледобив, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020,
отчетени за периода 01.06-2018г. - 30.11.2018г., с довод за несъответствие на
възлагането и отчитането на разходите по бюджетна линия „Персонал“, съгласно
правилата на програмата.
Жалбоподателят
счита, че изложената от органа фактическа обстановка не съответствала на
действителната такава. Мотивите били неправилни и несъответни както на
действителните факти, така и на приложимия закон. Били допуснати съществени
процесуални нарушения, а като цяло решението било несъответно на целта на
програмата и актовете за нейното изпълнение.
В допълнителна
молба от 17.01.2020г. сдружението, чрез пълномощник допълнително сочи и
следното: за периода 01.06-2018г. - 30.11.2018г. отчело извършени разходи за
персонал по проект в общ размер на 4800,25 евро, които ответникът определил
като недопустими поради несъответствието на тяхното възлагане и отчитане по съотв. бюджетна линия. Като правно основание за определяне
на разходите за недопустими били сочени нормите на чл.70, ал.1, т.9, във вр. с §5, т.4 от ДР на ЗУСЕСИФ, §1, т.2 от НПНПОИФК,
процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда
на ЗУСЕСИФ, т.5.4 от Програма Интеррег Европа, във вр. с чл.8, ал.4, т.ii т. V от Регламент ЕС №1299/2013 на ЕП и на Съвета, както и раздел I.1, б.“д“, във вр. с раздела 1, т.3 и т.5 от Заповед №РД-02-14-191/26.02.2019г.
на Министъра на РРБ.
Жалбоподателят счита, че приложените правни
основания от органа за определяне на извършените от СНЦ разходи за недопустими
били неотносими към случая. Разходите за персонал не
били извършени в хипотезите на глава Четвърта от ЗУСЕСИФ, поради което
евентуално констатираната от органа нередовност не можела да се квалифицира
като такава по см. на чл.70, ал.1, т.9 от закона.
На следващо място се твърди, че били
неправилни, необосновани и несъответни на закона мотивите за недопустимост на
разходите за персонал с довода за тяхното несъответствие с действащото
българско законодателство. Незаконосъобразно органът приемал, че въведеното от
сдружението като работодател ненормирано работно
време за наетия за извършване на дейността на сдружението и проекта персонал
изключвал възможността за отчитане на действителните часове положен труд и
заплащане на допълнително възнаграждение за участието в проекта. Не съответни
на действителността били изводите на органа, че отчетените от СНЦ работни
часове за изпълнението на проекта били полагане извън установеното за
участващия в проекта персонал, който работейки на ненормирано
работно време не би следвало да получава уговореното с допълнителните
споразумения към трудовите договори допълнително възнаграждение за работата по
проекта. Недопустимо органът сложил знак за равенство между уговореното между
страните допълнително възнаграждение за работа по проекта, дължимо към
основната заплата с недължимо по см. на чл.139, т.7 от КТ допълнително
възнаграждение за работа над установеното работно време при ненормиран
работен ден, каквото не било изплащано, както и несъответно било приетото от
органа, че извършените от СНЦ разходи били нереални. Също не отговаряло на
истината твърдението, че отсъствали данни и на органа не били представени
документи, удостоверяващи метода, по който била определена ставката и начина й
на изчисляването й, че било налице разминаване във възнагражденията, които били
заплатени на заетия по проекта персонал по ведомост с размера на
възнагражденията, които били уговорени между тях и СНЦ като работодател. От
решението не ставало ясно в каква връзка се обсъждали визираните в
ръководството на програмата 1720 часове за калкулиране на часовата ставка и
тяхното ограничение за работа по програмата, при положение, че данни за такова надвишение не се съдържали в представените от сдружението
отчети. От друга страна, отчетените работни часове по проекта не противоречали на КТ нито на установени в този нормативен
акт правила за формиране, определяне и изплащане на работната заплата. Не било
налице припокриване на разходите за трудови възнаграждения на наетия от СНЦ
персонал с европейски средства, отпуснати за изпълнение на проекта, тъй като
разходите за възнаграждения, платими от работодателя за работата по основните
задължения по трудов договор били ясно разграничени от разходите за
допълнителните възнаграждения уговорени и платими само за работата по проекта.
Счита се
по така изложените съображения, че решението било постановено в нарушение на
материалния закон, необосновано и при допуснати съществени процесуални
нарушения, което обуславяло неговата отмяна. Претендират се разноски.
Оспорващият,
редовно призован, се представлява от пълномощник адв. Ц., която в с.з. поддържа жалбата на доверителя си.
Ответникът,
редовно призован не се представлява в с.з. Претендира
отхвърляне на жалбата и разноски. В молба от 17.09.2020г., /л.482 и сл. от том
втори/ се коментират относимите според ответника
правни регламентации, като се заключава, че нередностите били детайлно и
прецизно разгледани, обсъдени и преценени от УО в решението, като констатациите
в него съвпадали със становището на местно компетентния административен орган –
Дир. „ИТ“ Стара Загора. Представя се списък на разноските /л.492, т. втори/.
Съдът, като съобрази
приетите по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между СНЦ АРИР и Р.Г.на 15.05.2008г. бил сключен на осн.
чл.67, ал.1, т.1 от КТ трудов договор №36 /л.172, том 1/, с който Р.Г.се задължила да изпълнява длъжността „изпълнителен
директор“ с код по НКПД 12107003 при пълно работно време. С договора било
договорено ползване от служителя и допълнителен платен годишен отпуск по чл.156
от КТ в размер на 12 дни. Служителят постъпил на работа на 16.05.2008г. С ДС №
15/02.01.2018г. към ТД № 36/2008 на осн. чл.119 от КТ
се споразумели за изменения в ОТД / 173, том 1/. С ДС №16/01.06.2018г. /л.175,
том 1/ СНЦ и Р.Г.се споразумели за срок от
01.06.2018г. до 31.05.2023г. за продължителността на проект De Card, PGIO5587 да изпълнявала задълженията на ръководител и експерт по проект, като за
допълнително месечно трудово възнаграждение се прилага ставката на час за
работните дни за всеки месец, съгласно Заповед № 2-De Card от 01.06.2018г. и нейните изменения, и в сумата се включват дължимите
осигуровки за сметка на бюджета на проекта /л.175, том 1/. Прилагат се таблици
с отработени часове от Р.Г.за периода м. 06-
м.09/2018г. /л. 176-177, том 1/.Р.Г.на 11.04., 11.08.
и 11.12.2018г. в нарочна декларация дал съгласие за работа повече от 48 часа
седмично /л.170-171, том 1/.
На 11.03.2016г. на осн. чл.111 от КТ между СНЦ „АРИР“ и К.С.бил
сключен ТД № 47, с който К.С.се задължил да изпълнява
длъжността „експерт Европейска интеграция“ с шифър по НКПД 2422 6006 при 4
/непълно/ часа работно време. Служителят постъпил на работа на 11.03.2016г. /л.
163, том 1/. На 03.01.2017г. на осн. чл.119 от КТ, вр. с чл.156 от КТ било сключено допълнително споразумение№ДО-1
/л.67-гръб, том 1/ към трудов договор №47/2016г., в което страните се
споразумели за ползване на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 6
дни, пропорционално на отработените месеци при ненормирано
работно време, но не по-малко от 5 дни, като не се извършвали промени в другите
условия по основния трудов договор. На 30.05.2018г. към ТД №47/2016г. страните
сключили ДС № 4 /л.166, том.1/, в което се споразумели за следните изменения на
ОТД – за неопределен срок на договора, при непълно /4 часа/ работно време, а с
ДС № 6/01.06.2018г. /л.168, том 1/ към същия ОТД №47/2016г. се споразумели за
срок от 01.06.2018г. до 31.05.2021г. К.С.да изпълнява
задълженията на експерт по проект De Card, PGIO5587, като за допълнително месечно трудово възнаграждение се прилага ставката
на час за работните дни за всеки месец, съгласно Заповед № 2-De Card от 01.06.2018г. и нейните изменения, и в сумата се включват дължимите
осигуровки за сметка на бюджета на проекта /л.167, том 1/. Прилагат се и
таблици с отработени часове от К.С.за периода м. 06-
м.09/2018г. /л. 168-169, том 1/. На 11.04., 11.08. и 11.12.2018г. К.С.в нарочна декларация дал съгласие за работа повече от
48 часа седмично /л.161-162, том 1/.
На 01.07.2016г. на осн. чл.68, ал.1, т.1 от КТ между СНЦ „АРИР“ и В.Д.бил сключен ТД № 50, с който В.Д.се
задължил да изпълнява длъжността „експерт програми и проекти“ с шифър по НКПД
2422 6004 за срок до 31.12.2020г., при 8 часа работно време. Служителят
постъпил на работа на 04.07.2016г. /л. 157, том 1/. На 03.01.2017г. на осн. чл.119 от КТ, вр. с чл.156
от КТ било сключено допълнително споразумение № ДО-1 към трудов договор
№50/01.07.2016г. между СНЦ „АРИР“ и В.Д.за ползване на допълнителен платен годишен отпуск в
размер на 12 дни, пропорционално на
отработените месеци при ненормирано работно време, но
не по-малко от 5 дни като не се извършвали промени в другите условия по
основния трудов договор /л.68-гръб, том 1/. На 01.06.2018г. страните подписали
ДС № 3 към ТД № 50/2016г. и споразумели за срок от 01.06.2018г. до 31.05.2021г.
В.Д.да изпълнява задълженията на експерт по проект De
Card, PGIO5587, като за
допълнително месечно трудово възнаграждение се прилага ставката на час за
работните дни за всеки месец, съгласно Заповед № 2-De Card от 01.06.2018г. и в сумата се включват дължимите осигуровки за сметка на
бюджета на проекта /л.158, том 1/. На 16.05. и 16.09.2018г. В.Д.в
нарочна декларация дал съгласие за работа повече от 48 часа седмично / л.154,
том 1/. Прилагат се и таблици с отработени часове от В.Д.за
периода м. 06- м.09/2018г. /л. 159-160, том 1/.
На 17.04.2017г. между
СНЦ АРИР Стара Загора и Б.П.бил сключен на осн. чл.68, ал.1, т.1 от КТ трудов договор № 51/2017г. за
изпълнение на задълженията за длъжност „експерт програми и проекти“ с шифър по
НКПД 2422 6004 за срок до 31.12.2020г., при 8 часа работно време. Служителят
постъпил на работа на 18.04.2017г. /л. 149 том 1/. На 17.04.2017г. на осн. чл.119 от КТ, вр. с чл.156
от КТ било сключено допълнително споразумение №ДО-1 /л.69 том 1/ към трудов
договор №51/17.04.2017г. между СНЦ „АРИР“ и Б.П.за
ползване на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 дни, пропорционално на отработените месеци при ненормирано работно време, но не по-малко от 5 дни като не
се извършвали промени в другите условия по основния трудов договор. С ДС
№3/01.06.2018г. към ТД №51/2017г. /л.150, том 1/ страните се споразумели за
срок от 01.06.2018г. до 31.05.2021г. Б.П.да изпълнява
задълженията на експерт по проект De Card, PGIO5587, като за допълнително месечно трудово възнаграждение се прилага ставката
на час за работните дни за всеки месец, съгласно Заповед № 2-De Card от 01.06.2018г. и в сумата се включват дължимите осигуровки за сметка на
бюджета на проекта /л.150, том 1/. На 18.04. и 18.07.2018г. Б.П.в
нарочна декларация дала съгласие за работа повече от 48 часа седмично / л.146,
том 1/. Прилагат се и таблици с отработени часове от П.за
периода м. 06- м.09/2018г. /л. 151-153, том 1/.
На 06.03.2017г. между
СНЦ АРИР Стара Загора и Д.П.бил сключен на осн. чл.68, ал.1, т.2 от КТ трудов договор № 51/2017г. за
изпълнение на задълженията за длъжност „специалист евроинтеграция“ с шифър по
НКПД 3343 3008 за срок до 31.12.2017г., при 8 часа работно време. Отбелязано е
в договора, че служителят постъпил на работа на 06.03.2017г. /л.137, том 1/. С
ДС №4 от 01.06.2018г. към ТД № 51/2017г. /л.139-гръб, том 1/ страните по
договора се споразумели за срок от 01.06.2018г. до 31.05.2021г. П.да изпълнява да изпълнява задълженията на асистент екип
по проект De
Card, PGIO5587, като за
допълнително месечно трудово възнаграждение се прилага ставката на час за
работните дни за всеки месец, съгласно Заповед № 2-De Card от 01.06.2018г. и в сумата се включват дължимите осигуровки за сметка на
бюджета на проекта /л.132, том 1/. Прилагат се и таблици с отработени часове от
П.за периода м. 06- м.09/2018г. На 01.08.2018г. между
СНЦ АРИР Стара Загора и Д.П.бил сключен на основание чл.68,
ал.1, т.2 от КТ нов договор с №52/2018г. /л.138, том 1/ за изпълнение на
длъжност „специалист евроинтеграция“, за срок до 31.12.2020г., на пълно работно
време /8 часа/, като лицето постъпило на работа на 01.08.2018г. С ДС №
3/01.08.2018г. /л.139, том 1/ страните се споразумели на осн.
чл.119 от КТ за срок от 01.08.2018г. до 31.05.2021г. П.да
изпълнява задължения на експерт по програма De Card, като за допълнително месечно трудово възнаграждение се прилага ставката
на час за работните дни за всеки месец, съгласно Заповед №3 - De Card от 01.08.2018г. и в сумата се включват дължимите осигуровки за сметка на
бюджета на проекта. С ДС №5/01.03.2018г. страните се споразумели, считано от
01.03.2018г., за изменения в основния трудов договор /л.131, том 1/. На 06.03.2017г. на осн. чл.119 от КТ, вр. с чл.156 от КТ било сключено допълнително споразумение
към трудов договор №51/06.03.2017г. между СНЦ „АРИР“ и Д.П.за
ползване на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 6 дни, пропорционално на отработените месеци при ненормирано работно време, но не по-малко то 5 дни като не
се извършвали промени в другите условия по основния трудов договор. На 06.03.,
06.07 и 06.11.2018г. Д.П.в нарочни декларации дала
съгласие за работа повече от 48 часа седмично в рамките на СТД и ДС към него
/л.135-136, том 1/.
На 03.10.2017г. между
СНЦ АРИР Стара Загора и Р.П.бил сключен на осн. чл.68, ал.1, т.1 от КТ трудов договор № 52 за
изпълнение на задълженията за длъжност „сътрудник по управление на европейски
проекти и програми“ с шифър по НКПД 2422 6007 експерт за срок от девет месеца,
при 8 часа работно време. Отбелязано е в договора, че служителят постъпил на
работа на 04.10.2017г. /л. 130, том 1/. С ДС №5/01.03.2018г. страните се споразумели,
считано от 01.03.2018г., за изменения в основния трудов договор /л.131, том 1/.
На 01.06.2018г. с ДС №5, страните се споразумели на осн.
чл.119 от КТ, считано от 01.06.2018г. до 31.05.2021г., Р.П.да
изпълнява задълженията на асистент екип по проект De Card, PGIO5587, като за допълнително месечно трудово възнаграждение се прилага ставката
на час за работните дни за всеки месец, съгласно Заповед № 2- De Card от 01.06.2018г. и в сумата се включват дължимите осигуровки за сметка на
бюджета на проекта /л.132, том 1/. Р.П.на дата
03.06.2018г. в нарочна декларация дала съгласие за работа повече от 48 часа
седмично от /л.126, том 1/. Прилагат се и таблици с отработени часове от П.за периода м. 06- м.09/2018г.
На 14.09.2018г. между
СНЦ АРИР Стара Загора и М.Д.бил сключен на осн. чл.68, ал.1, т.1 от КТ трудов договор №57 за
изпълнение на задълженията за длъжност „експерт международни програми и проекти“
с шифър по НКПД 2422 6004 експерт за срок до 31.12.2020г., при 8 часа работно
време. Отбелязано е в договора, че служителят постъпил на работа на
17.09.2018г. /л.120, том 1/. На 14.09.2018г. между страните било сключено
допълнително споразумение /ДС/ № 1 към ОТД, като считано от 17.09.2019г. за
срок до 31.12.2020г. лицето се задължавало да изпълнява задълженията на експерт
по проект De
Card, PGIO5587 на осем часа
работно време /л.121, том 1/. На 14.09.2017г.
на осн. чл.119 от КТ, вр. с
чл.156 от КТ било сключено допълнително споразумение към трудов договор №57/11.09.2018г. между СНЦ „АРИР“ и М.Д.за ползване
на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 дни, пропорционално на
отработените месеци при ненормирано работно време, но
не по-малко то 5 дни като не се извършвали промени в другите условия по
основния трудов договор. /л.68, том 1/. На 14.09.2018г. М.Д.в
нарочна декларация дала съгласие за работа повече от 48 часа седмично /л. 116,
том 1/;
На 14.09.2018г. между
СНЦ АРИР Стара Загора и И.М.бил сключен на осн. чл.111 от КТ трудов договор № 58 за изпълнение на
задълженията за длъжност „счетоводител“ с шифър по НКПД 2411 6004, при 4 часа
/непълно/ работно време. Отбелязано е в договора, че служителят постъпил на
работа на 17.09.2018г. /л. 122, том 1/. На 14.09.2018г. между страните било сключено
допълнително споразумение /ДС/ № 1 към ОТД, като считано от 17.09.2019г. за
срок до 31.05.2021г. лицето се задължавало да изпълнява задълженията на експерт
по проект De
Card, PGIO5587 на четири
часа работно време /л.123, том 1/.
В МРРБ било подадено
по образец уведомление относно договор за предоставяне на национално
съфинансиране по програма за международно сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА
2014-2020 – трета покана за набиране на проектни предложения с бенефициент СНЦ
„АРИР“ – Стара Загора, с рег. № на договора РСД-02-29-258/08.08.2018г. и номер
на проекта PGIO5587. Удостоверява се от данните по делото, че на 08.08.2018г. между МРРБ и СНЦ
АРИР Стара Загора бил сключен договор с предмет за предоставяне на национално
съфинансиране по Програма за междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА
2014-2020г. като на сдружението било предоставено съфинансиране под формата на
безвъзмездна финансова помощ /БФП/ за изпълнение на посочения проект въз основа
на одобрено с решение на Комитета за наблюдение на Програма за междурегионално
сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. от 13.03.2018г., като общият размер
на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и
собствен принос бил в размер на 1 807 739,00 евро, а общия размер на
допустимите разходи на сдружението, в качеството му на партньор бил, както
следва : ЕФРР – 206
066,35 евро; НСФ – 36 364,65 евро, собствен принос –
0,00 евро.
До Д. Г. ид Директор УТС – МРРБ било изпратено писмо на АРИР- Стара
Загора относно извършване на корекции в представените в I OLF доклади от Контрольора. До отдел „Законодателство и нередности“ МРРБ било
подадено уведомление рег. 99-00-3-36/29.01.2019г. от Правда Димова, контрольор,
за съмнение за нередност/измама относно програма за междурегионално сътрудничество
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020, проект
„Подкрепа за преминаване към чиста енергия в ЕС региони с интензивен
въгледобив“ De
Card, PGIO5587 /л.72, т.1/.
В уведомлението контрольорът посочил, че начинът на назначаване, заплащането и
отчитането на разходите по бюджетна линия BL 1. Staf не съответствали на правилата на трудовото
законодателство в страната и на правилата на програмата. Посочено било, че
водещ партньор по проекта била АРИР – Стара Загора. В заключение на възприетото
от контрольора при проверката било изразено становище, че разходи за персонала
в размер на 4800,25 евро, изплатени на екипа по проекта, били недопустими.
Приложение на уведомлението била и таблица, в която били описани с
индивидуализиращи данни осемте служителя на сдружението, пряко ангажирани в
изпълнението на проекта, сключените с тях трудови договори, допълнителни
споразумения, основни длъжности, работно време.
До представляващия
СНЦ АРИР Стара Загора било изпратено писмо рег. № 99-00-3-36/1/ от
11.04.2019г., за уведомление на сдружението, че във връзка с уведомление за
съмнение за нередност № 99-00-3-36/29.01.2019г. по описа на МРРБ и възражение
срещу отчета на първо ниво на контрол по проект De Card, PGIO5587, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020, на лицето се предоставяла
двуседмичен срок за представяне на писмени възражения по основателността и
размера на определените недопустими разходи, считано от датата на получаване на
това уведомление. В същото се сочело описание на нарушението по данни на
уведомлението за нередност, възраженията на възложителя и се съдържали
конкретни фактически установявания за осем служителя на АРИР, сочени като заети
с изпълнението на конкретния проект.
До Ръководителя на НО
при МРРБ от Изп. Директор на СНЦ „АРИР“ било
изпратено писмо вх. рег. № 99-00-3-36/2/ от 03.05.2019г. по повод писмо изх. №
99-00-3-36/11.04.2019г. на ответника. Към това писмо били приложени утвърдени
от Изп. директор на сдружението длъжностни
характеристики /5бр./ относно длъжностите „експерт програми и проекти“ /експерт
по изпълнението по проект De Card/, „експерт
програми и проекти“ /експерт по проект De Card – финансов мениджър/ подписана на 01.06.2018г. от Б.П.; „специалист
евроинтеграция“ /експерт по изпълнението по проект De Card/, подписана на 01.06.2018г. от Д. П.
„сътрудник по управление на европейски проекти и програми /асистент по
изпълнение на проект
De Card/; „експерт евроинтеграция
/експерт по изпълнението по проект De Card/, като останалите документи само удостоверяват датата на връчването им -
01.06.2018г. и подпис, без изписване на името на лицето, на когото са връчени. Приложена
била и изготвена в табличен вид справка за трудови възнаграждения по основните
трудови договори и допълнителните споразумения към тях.
До Г.С., като
представляващ СНЦ „АРИР“, Стара Загора от ответника било изпратено писмо,
подписано с КЕП и с рег. № 99-00-36/3/ от 17.10.2019г. относно установяване на
недопустими разходи по проект De Card PGIO5587, финансиран по програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020 /л.41, т.1/, към което
било приложено процесното решение. Същото било съобщено чрез изпращането му по
пощата и получено от сдружението на 24.10.2019г. /л.40, т.1/. Жалбата против
него е подадена директно пред съда на 05.11.2019г.
По делото се представят
и следните допълнителни доказателства : таблици за
определяне на часова ставка /заплати за периода 01.01.- 31.12.2017г./ на
служителите Д.П., Р. П., Р.Г., В.С., Б.П., В.Д./л.70 и сл., т.1/; заповед №
РД-02-14-191/26.02.2019г. на Министъра на РРБ за възлагане на ръководството и
организацията на дейността на УО по различни програми на Д. Г. – Директор дир.
„УТС“ при МРРБ /л.103, т.1/; Насоки за отчитане на разходите по програма за
междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА за програмен период 2014-2020г.,
утвърдени със Заповед № РД-02-14-723/08.06.2015г. от Министър на РРБ /л.
105-109 и л. 310, том 1/; запитване до „ИТ“ Стара Загора“ /л.110, том. 1/;
отговор на Дир. „ИТ“ Стара Загора; правилник за вътрешния трудов ред в АРИР;
заповед №1/03.01.2018г. на Изп. Директор на АРИР за
определяне на длъжности, които да работят на ненормиран
работен ден /л.115, гръб, том 1/; Заповед № 1-DeСard от
01.06.2018г. /л.178, том 1/; Заповед № 2-DeСard от
01.06.2018г. /л.178-гръб -180, том 1/; Заповед № 3-DeСard от
01.08.2018г. /л.181-182, том 1/; Заповед № 4-DeСard от
01.09.2018г. /л.183, том 1.; легализиран превод на Договор за субсидия за
изпълнение на проект De Card
PGI05587 /л.193-205, том 1/;
сертификати за автентичност на КЕП на Д. Г. /л.335-336, том 2/; легализиран
превод на Ръководство за програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА /Серия 5/, л. 341-379/;
таблици за трудови възнаграждения на наети от АРИ лица по основни трудови
догори и допълнителни споразумения към тях за периода м. 04- м.09.2018г.;
таблици за определяне на часова ставка за 2018г. -6 бр. /л.384-385, том 2/; легализиран превод писмо до АН-Сесил Ренар и отговор на Ан-Сесил Ренар /л. 452-453, том 2/.
По искане на
оспорващата страна съдът допусна назначаване на основна и допълнителна съдебно
– счетоводна експертиза. Съгласно основното заключение експертът, базирайки се на представените му
документи от СНЦ дава такова в смисъл: разхода за персонал по проекта е отчетен
за периода 01.06 – 31.03.2019г., като съгласно чл.68, ал.2 от Регламент на ЕС
№1303/2013 почасовата ставка е определена в Заповед № 2- De Card от 01.06.2018г. От 01.04.2019г. и съгласно т. 7.2.1/2/ от Правилата на
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА се определя фиксиран процент на работното време за работа по
проекта, който бил определен в допълнителни споразумения, сключени с екипа.
Разходно оправдателните документи били заетост и трудови възнаграждения по
проект De
Card PGIO5587 за 2018г. и 2019г., обща заетост и възнаграждения по
трудови договори и допълнителни споразумения, сочещи възнаграждението по видове
проекти, платежни ведомости на участниците в проекта за периода 01.062018г. до
30.06.2020г., като възнагражденията били посочени в общи суми.
ВЛ сочи, че АРИР
ползвало два метода за отчитане на разходите за персонал – до 01.04.2019г. било
на база часова ставка, определена със Заповед № 2- De Card от 01.06.2018г. и след 01.04.2019г., когато ставало чрез фиксиран процент
на работното време, който бил определян в ДС. Часовата ставка била формирана
според чл.68, ал.2 от Регламент на ЕС №1303/2013г., визиращ годишните брутни
разходи за трудови възнаграждения да се разделяли на 1720 часа, като въз основа
на този регламент били определяни часовите ставки със Заповед № 2- De Card; № 3- De
Card, № 4- De Card и № 6- De Card.
Документите, които
определяли начина на изплащане на възнагражденията на участниците в проекта
били базирани на Раздел II- Бюджетна линия по програмата, т.1 по т.7.2.1 от Наръчника на програмата и
изискванията там били изпълнени. ВЛ сочи и конкретно определените часови ставки
за периода 01.06. -31.12.2018г. за посочените лица, като пояснява, че месечното
възнаграждение, изчислено на база горепосочената часова ставка било отразено в
документите за формиране и изплащане на работните заплати. В справка за заетост
и трудови възнаграждения, за 2018 и 2019г. били посочени по месеци и поименно
отработените часове и дни по проекта, както и общата сума за месеца, която
участниците получавали, като разходът за персонал съответствал на отчетеното
работно време и часова ставка. Въпросните възнаграждения били изплатени на
служителите, като в платежните ведомости сумата била определена като „доплащане
по проекти“ и била обща сума по всички проекти, по които имало възнаграждения
за съотв. месец. Индивидуалните суми за получаване по
проекта били отразени в „заетост и трудови възнаграждения по проект De Card
PGIO5587 за 2018 и 2019г. На шесто място ВЛ сочи, че сумите,
посочени в Обща Заетост и възнаграждения по трудови договори и ДС от 2018/2019г.,
обобщено за месец отговаряли на платежните ведомости за всяко лице, сочено също
обобщено. На седмо място експертът сочи, че според представените документи
имало проследяемост за размера на начислени и изплатени възнаграждения на
служителите, участници в проекта.
В допълнителната си
експертиза, ВЛ обяснява механизма на определяне на часовата ставка и
приложимите норми от Наръчник на програмата, като след определяне на часовата
ставка за всеки служител, ангажиран в проекта и след отчитане посредством отчет
на отработеното време с отбелязване на изработените часове, същите се
умножавали по определената часова ставка, определена за всеки от служители,
участници в проекта.
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
На осн. чл.168 от АПК Съдът е длъжен да извърши пълна и
всестранна проверка за валидността и законосъобразността на процесния
административен акт, без да се счита обвързан от доводите на страните на всички
основание по чл.146 от АПК.
По допустимостта –
оспорването следва да се приема за допустимо, като направено в срок от активно
легитимираното лице, против акт, годен за съдебен контрол и пред местно
компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по
чл.159 от АПК за оставяне без разглеждане на оспорването и за прекратяване на
производството.
По същество на
жалбата, Съдът приема следното:
На първо място
дължима е преценката за валидността на жаленото решение.
Настоящият съдебен
състав приема извод за валидност на процесното решение. Същото е издадено от Д.
Г., Директор на дирекция “УТС“ в МРРБ, в качеството й на Ръководител на НО,
като решението е подписано с КЕП, за чиято валидност се прилагат и
доказателства /л.335-336, том 2/. По делото е прието като писмено доказателство
/л.103-104, том 1/ Заповед № РД-02-14-191 от 26.02.2019г. на Министър на РРБ, с
която се възлагат на Д. Г. конкретни правомощия. В същата заповед се сочи /т. 3/, че на посоченият служител, Директор на дирекция „УТС“ в МРРБ, се делегира и правомощието да издава заповеди и изменения на заповеди,
свързани с управлението на програмите, както и всички индивидуални административни актове по смисъла
на ЗУСЕСИФ.
В случая се касае за
делегиране на правомощия от страна на Минитъра на РРБ в полза на конкретния
служител на МРРБ, като за валидността на това делегиране следва органът, който извършва делегацията, да притежава материална компетентност да издава индивидуален административен акт от категорията на процесния – за отказ да се верифицира сума по конкретен проект,
финансиран с европейски и национални средства, поради недопустимост на
претендираните разходи. В случая делегеращият орган е Министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Правилата относно допустимостта, съотв. верифицирането на претендирани разходи по даден
проект се установяват в глава пета „Финансово управление и контрол“, раздел II – „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“ от ЗУСЕСИФ, като в чл. 60 и сл.от ЗУСЕСИФ се установяват
и съотв. Правомощия на УО. С ДВ, бр.52/2020г. от 09.06.2020г., са
създадени нови ал.3 и ал.4 на чл.63, като съгласно ал.3
„извън случаите
по ал. 1
ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за
които не е потвърдена допустимост, а съгласно ал.4, „отказът по ал.3 може да
се оспорва пред съд по
реда на Административно-роцесуалния
кодекс, като при съдебното оспорване
се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал.
2, 3,
5
и 6.“.
В Решение №14079/13.11.2020г.,
постановено по а.д. № 9438/2020г., на ВАС, седмо
отделение подробно се мотивира, че „Управляващия орган
е този, който по смисъла на съответните
разпоредби в ЗУСЕСИФ – чл. 60 и сл. и
чл. 73 от
с.з. издава съответния акт. …… Съгласно чл. 9, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от
ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните такива. Съгласно ал. 5 управляващите
органи отговарят за цялостното програмиране,
управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването,
откриването и коригирането на нередности, включително за извършване на финансови
корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него
лице. Правомощия на ръководител на УО по ЗУСЕСИФ могат да бъдат
упражнявани и от овластено от него
лице. По силата на чл. 3, ал.
1 от Устройствения
правилник на МРРБ /приет
с ПМС № 171/16.08.2017г., обн. В ДВ бр. 68 в сила от
22.08.2017г./, Министърът на
регионалното развитие и благоустройството, наричан по-нататък "Министъра", е централен едноличен
орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта на регионалното
развитие и благоустройството.
В чл. 5 от подзаконовия акт са посочени правомощията
на Министъра, като в т. 1 е визирано, че той провежда
държавната политика за: регионално развитие и европейско териториално сътрудничество, ……... По силата на
чл. 13, ал.
1 от Устройствения
правилник министерството е структуирано в 2 главни дирекции, 15 дирекции, инспекторат и звено за мрежова и информационна
сигурност. Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ според
чл.26 от същия подзаконов акт се намира в специализираната
администрация на министерството.
Разпоредбата на чл.29, ал.1, т.8 от
Устройствения правилник гласи, че Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Национален орган
и Национално звено за контакт по
Програма Дунав 2014 – 2020
и Програма Балкани – Средиземно море 2014 – 2020, Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014 – 2020, Програма
ИНТЕРАКТ III, ЕСПОН 2020 и УРБАКТ III, и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз (ЕС) и Структурните фондове. Министърът на регионалното
развитие и благоустройството
е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура
се намира Управляващият орган /чл.25, ал.1 от ЗА/. По силата
на чл. 9,
ал. 1 от
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), ръководителите по чл. 2,
ал. 2 - могат
да делегират правомощията си по този закон
на други длъжностни лица от ръководената от тях организация,
като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. …….Заповед № РД-02-14-191/26.02.2019г. на
Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл.
25, ал. 4
от ЗА, чл. 3, ал. 2 и
чл. 5, ал.
1, т. 1 и т. 10 и ал. 4 вр. чл. 29, ал.
1 и ал. 2
от Устройствения правилник на МРРБ и на чл.9, ал. 1
и ал. 2 от ЗФУКПС, директора на дирекция
"УТС" е оправомощен да
ръководи и организира дейността на Националния
орган по Програма „Дунав“ 2014-2020г., включително да издава всички административни
актове по ЗУСЕСИФ. С цитираната заповед, на директора на
дирекция "УТС" са
делегирани правомощията на ръководител на НО в пълен обем,
без да е налице ограничение по отношение на
издаваните актове по ЗУСЕСИФ.
От анализа на така
посочените по-горе правни норми следва
извода, че НО има правомощие да установява извършване
на недопустими разходи и да издава
решения свързани с отказ за верификация
на такъв вид разходи по
процесната програма. Правомощието на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството
да делегира своите права произтича
от общото му законово регламентирано
право да осъществява държавната политика в областта на регионалното развитие и благоустройството и в частност да провежда
държавната политика за регионално развитие
и европейско териториално сътрудничество, включващо и осъществяване на функции като национален
орган по съответните транснационални програми …..Следва да се има в предвид и, че Национален партниращ
орган по процесната програма се явява именно
Главна дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ и тя изпълнява този вид функции предвид
нормата на чл. 29, ал.
1, т. 8 от Устройствения правилник на министерството. Основен принцип в правото е, че когато
за изпълнител на дадено правомощие
е посочен не конкретен административен орган, а административна структура, то компетентен
да се произнесе
е нейният ръководител. Както се посочи
по-горе, по силата на чл.
9, ал. 1
от ЗФУКПС ръководителите по чл. 2,
ал. 2, т. е. на бюджетните организации по смисъла на
закона, каквато организация безспорно е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, могат да делегират правомощията
си по закона
на други длъжностни лица от ръководената от тях организация,
като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В заповедта на министъра
на регионалното развитие и благоустройството изрично са посочени
функциите и правомощията на Националния орган, включващи ръководството и организацията на дейността на
програмата, включително и да издава всички
актове по ЗУСЕСИФ. Следователно, оспореният акт, с който са
определени като недопустими разходи за възнаграждения на членове на
екипа по процесния проект е издаден от компетентен
орган. „
В конкретния
случай, издателят на решението за отказ от верифициране на извършени разходи за
персонал е същия, коментиран в горецитираното решение на ВАС – Директор дир.
„УТС“ в МРРБ, като касае делегиране на правомощието по р. първи, т.1, б.“д“ от Заповед № РД-02-14-191/26.02.2019г., т.е.
делегиране правото да се ръководи и организира дейността на Националните звена
за контакт по изброените в тази точка програми, сред които се визира и програма
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020. Доколкото Заповед № РД-02-14-191/26.02.2019г. на Министъра на РРБ се издава на осн. чл. 25,
ал. 4 от
ЗА, чл. 3, ал. 2 и чл.
5, ал. 1,
т. 1 и т. 10 /т.11, след изм. от ДВ бр.52/2020г./ и ал. 4, вр. чл.
29, ал. 1
и ал. 2 от
Устройствения правилник на МРРБ и особено
на нормата на чл.9, ал. 1
и ал. 2 от
ЗФУКПС, то
съдът споделя приетото в цитираното решение на касационната жалба, че
Министърът на РРБ притежава общото правомощие да делегира на друго длъжностно
лице при своята администрация конкретни правомощия, вкл. и такива относно
контрол на финансовите средства, отпуснати по различните европейки програми, а
това от друга страна обуславя извода, че
на конкретния издател на процесното решение има валидно извършено делегиране на
правомощия, свързани с контрол върху средствата по програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА
2014-2020 и същият доказва, че валидно придобива правомощие да ръководи
и организира дейността на Националния орган по Програма
ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020г. и да издава административни актове по ЗУСЕСИФ.
Ето защо не е налице нищожност на
решението и същото следва да се приеме за валидно постановено в рамките на
делегираните правомощия.
Конкретното решение е постановено в
производство по чл.60 и сл. от ЗУСЕСИФ и приключва с отказ от верифициране на
разходи за персонал в размер на 4800,25 евро, тъй като с подаден от контрольор
сигнал за нередност в производството по контрол на разходите, те са определени
като недопустими по см. на чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г.
Съдът приема, че липсват
допуснати съществени процесуални нарушения на общи и специални законови
разпоредби относно издаване на жаленото решение. Същото е в писмена форма,
съдържа конкретни фактически доводи, на които има дадена правна обосновка, обективира се подпис на издателя /КЕП с валидност към
датата на поставянето му/.
Самото особено
производство е започнато с подадено до отдел „Законодателство и нередности“
МРРБ уведомление за нередност рег. № 99-00-3-36/29.01.2019г. от Правда Димова,
контрольор по извършване на дейностите по проект DeCard /първо ниво/, за съмнение за нередност/измама относно програма за междурегионално
сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020, проект „Подкрепа за преминаване към
чиста енергия в ЕС региони с интензивен въгледобив“ De Card, PGIO5587. Т.е. въз основа на започната процедура по администриране на нередност по
подаден сигнал. В хипотезата на чл.63, ал., т.3 от ЗУСЕСИФ УО може да изисква
допълнително документи във връзка с междинни плащания, както и разяснения от
бенефициента, като за това следва да бъде даден разумен срок, който да не е
по-дълъг от един месец. Данните по преписката сочат, че оспорващият е надлежно
запознат със сигнала за нередност, подаден до ответника, както и че на същия е
предоставена възможност за представяне на документи и разяснения, което право е
и надлежно упражнено, видно отново от данните по преписката. Самото процесно
решение е постановено след изясняване на данните от сигнала, подаденото
възражение от СНЦ и наличните доказателства /документи/, касаещи
удостоверяваните на извършени разходи за персонал – трудови договор и
допълнителни споразумения към тях, таблици за отработени часове, данни за изплатени
трудови възнаграждения на служителите на бенефициента /жалбоподател/, които са
ангажирани от същия с организиране и изпълнение на процесния проект.
Ето защо съдът приема
извод, че не се установява нарушение по см. на чл.146, т.2-3 от АПК и решението
издадено в установената в закона писмена форма, при спазване на общите и особените
процесуални правила, установени в раздел II, глава Пета от ЗУСЕСИФ и съдържа изложение на конкретни фактически и
правни основания.
Въпреки това,
настоящият съдебен състав установява неправилно приложение на закона, като
съобрази следното:
С оглед приетото, че
процесното решение е издадено в производство по Раздел втора, гл. Пета на
ЗУССЕИФ - Плащания, верифициране и сертифициране на разходи, то това производство приключва или с верификация на извършен разход или с
отказ от верифициране на такъв, поради неговата недопустимост по св. на
цитирания европейски регламент. Тук органът претендира недопустимост на
извършени разходи по конкретния проект в размер на 4800,25 евро – разходи за
персонал, поради което и производство е приключено с процесния отказ от верифициране
на тези разходи. Правното основание обаче, което визира органът е това чл.70 от
ЗУСЕСИФ, което касае акт, постановен с напълно различно производство, това по
налагане на финансови корекции.
Следва да се отчете
фактът, че към 17.10.2019г., когато е издадено процесното решение, в чл.63 от
ЗУСЕСИФ не се съдържа самостоятелно правно основание за съдебно обжалване на
отказа от верифициране на извършени разходи. Такова основание законодателят
установява едва с извършеното изменение и допълнение на чл.63 и създадените
нови ал.3 и ал.4 към него, което е след издаване на жаленото решение, обн. в ДВ бр.52/09.06.2020г. Т.е. издадено решение за отказ
от верифициране на разходи, определени от органа като недопустими, правно са основани
на конкретна хипотеза от чл.70, ал.1 от ЗУЗСЕСИФ.
Настоящият съдебен
състав счита това за неправилно извършено, като съобрази характера на
проведеното производство – такова по верифициране/отказ
от верифициране на извършени разходи по чл.60 и сл. от ЗУСЕСИФ, а не по
налагане на финансови корекции, което е по раздел III - Администриране на нередности и извършване на финансови корекции. Нещо повече, ответникът претендира, че описаните в решението конкретни
факти за недопустимо извършени разходи за персонал по процесния проект,
обосновават у него извод за приложимост на хипотезата на чл.70, ал.1, т.9 от
ЗУСЕСИФ, която обаче гласи, че „Финансова подкрепа със средства
от ЕСИФ може да бъде отменена
изцяло или частично чрез извършване
на финансова корекция : т.9 - за нередност, съставляваща нарушение на правилата
за определяне на изпълнител по
глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие
от страна на бенефициента, което има или
би имало за последица нанасянето
на вреда на средства от
ЕСИФ“. Няма съмнение, че в този случай изобщо не става въпрос
за определяне на изпълнител по глава четвърта от закона, наименувана „СПЕЦИАЛНИ
ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛ ОТ БЕНЕФИЦИЕНТИ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА
ПОМОЩ“, нито органът отменя изцяло или частично отпусната
финансова помощ, още по-малко и налага финансова корекция.
Ответникът
недопустимо смесва две напълно самостоятелни по своя характер и правни
последици особени административни производства, което обосновава извода, че при
издаване на процесното решение ответникът допуска неправилно приложение на
закона и този акт страда от порока материална незаконосъобразност по см. на чл.146,
т.4 от АПК, което е основания за отмяна на жаленото решение.
При извод за основателността на жалбата, Съдът
намира за основателно и акцесорното искане на пълномощника на оспорващото
сдружение за присъждане на разноските, направени от последния по това дело,
като се удостоверяват реално заплатени от жалбоподателя разноски за ДТ в размер
на 94лв., 352 лв. възнаграждение за ВЛ и 720 лв. с ДДС възнаграждение за
адвокат или общо 1166 лв., които следва да се присъдят в полза на сдружението
за сметка на МРРБ.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на СНЦ
„АРИР“ – Стара Загора Решение №РД-02-14-1098/17.10.2019г. на Директор дир.
„УТС“ към МРРБ и Ръководител на УО на програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020 и ИЗПРАЩА преписката на Директор дир. „УТС“ в МББР и Ръководителя на НО за изпълнение на програма ИНТЕРРЕг 2014-2020 за ново произнасяне при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Министерство на
регионално развитие и благоустройство да заплати на СНЦ „АРИР“ – Стара Загора,
ЕИК ********* разноски в размер на 1166,00
/хиляда сто шестдесет и шест/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен
съдия: