Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети октомври, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове:РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 307 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от ТД на
НАП Варна против решение № 258/05.03.2020г., постановено по а.н.д. № 2425/2019
г. по описа на РРС, с което е отменено наказателно постановление № 467721-F502013/08.10.2019г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна.
Като касационно основание в жалбата
се релевира неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска
се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, в писмено
становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе също
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
РРС в решението, предмет на касационната
проверка, е приел, че в оспореното НП липсва описан състав на административно
нарушение, по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
В решението
са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на
наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени
доказателства по делото и доводите на страните.
Въз основа
на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи,
формирани от РРС,
се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са
изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК
не е необходимо да бъдат повтаряни.
Касационният състав приема, че за да
породи
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като
писмено обективирано волеизявление следва да съдържа императивно установените в
закона задължителни
реквизити.
Данните,
фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа
наказателното постановление са правно
уредени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които
следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се
отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед
разпоредбите на чл.42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни
изисквания, има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите
за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство.
В конкретния
казус, както процесното НП, така и акта за установяване на административно
нарушение не отговарят на установените от закона императивни изисквания. Касае
се за нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, което е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на
наказателното постановление и неговата
отмяна само на това процесуално основание, без да е необходимо да се
разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото
авторство.
Наказателното постановление и АУАН, въз основа на
който то е издадено, не съдържат точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбите на закона са ясни,
категорични и точни. Съгласно
чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Същото се отнася и за АУАН, с оглед
разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и
небудещо съмнение. Реквизитите на АУАН и НП не могат да бъдат извличано по
тълкувателен път от съдържанието на други документи по делото или по
административнонаказателната преписка, нито по пътя на формалната или правна
логика, в предлагания от касатора аспект. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията
на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че
лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за
какво нарушение е ангажирана отговорността му и при какви обстоятелства е
извършено то.
Правоприлагането,
не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни.
От изложеното
следва изводът, че касационната жалба е неоснователна, на
посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяване на решението не
са допуснати нарушения на материалния
и на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и
правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
258/05.03.2020г., постановено по а.н.д. № 2425/2019 г. по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: