РЕШЕНИЕ № 781
гр. Пловдив, 19.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито
заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Дублекова
въззивно гражданско дело № 1163/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 вр. чл. 435,
ал.1, т.3 и сл. от ГПК, образувано по жалба, подадена от С.М.С., ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. Х.В.,***.
Обжалва се Постановление от 07.01.2019г., по
изпълнително дело № 20135340400045 по описа на СИС при Районен съд- Първомай, с
искане за неговата отмяна и продължаване на изпълнителните действия.
В жалбата са изложени оплаквания, че постановлението
за прекратяване е незаконосъобразно, тъй като по делото е налична молба от
13.03.2014г. за опис и възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника,
която не е изпълнена.
Препис
от жалбата е редовно връчен на С.С. А. /длъжник/, ЕГН **********, с адрес ***, който
не взима становище в законоустановения срок.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от
ДСИ при Районен съд- Първомай, в които са изложени аргументи за неоснователност
на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като обсъди доводите на
страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателя С.М.С., на основание изпълнителен лист от 21.06.2013г., издаден въз
основа на Заповед № 915/ 20.06.2013г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.дело № 1664/ 2013г. по описа на РС-
Хасково, против длъжника С.С. А. за сумата от 6000 лв. главница и разноски в заповедното
производство в общ размер от 855 лв.
С разпореждане от 04.09.2013г. по изпълнителното
дело като взискател е конституиран НАП- ТД **** за сумата от 2817,95 лв.
По изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя, вх. № 1189/ 13.03.2014г., с която е поискано да бъде извършен опис
и наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в с. ****.
Във връзка с постъпилата молба на взискателя е
указано от съдебния изпълнител, съгласно разпореждане на ДСИ от 14.05.2014г.,
да посочи съдебен изпълнител, който да продължи изпълнителните действия по
отношение на недвижимия имот на длъжника, находящ се в с. **** – ЧСИ или ДСИ с
район на действие Окръжен съд- Хасково, за което взискателят е уведомен редовно
на 18.06.2014г.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е
прекратил производството по изпълнителното дело поради перемпция. В мотивите на
същото е прието, че по делото в продължение на две години, считано от
26.08.2013г., не са искани изпълнителни действия, поради което са налице
предпоставките на чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на
обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.1, т.3 ГПК, поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на
изпълнителното производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи съществуването на съответните правно
релеванти факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният
ефект настъпва с осъществяването на правно релевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика,
включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя
през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право
към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
Съгласно т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г.,
т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. При прекъсване
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
От данните по делото се установява, че с конституирането
на държавата като взискател на 04.09.2013г. е прекъсната давността, от която
дата е започнала да тече нова такава.
Следващото действие, прекъсващо давността е
подадената от взискателя молба на 13.03.2014г., за извършване опис на недвижим
имот, собствен на длъжника, находящ се в с.****. Реални изпълнителни действия
не са предприети, тъй като взискателят не е изпълнил указанието на съдебния
изпълнител да посочи съдебен изпълнител – ЧСИ или ДСИ, който да продължи
изпълнителните действия по делото, предвид на това, че посоченият от взискателя
недвижим имот се намира извън района на действия на съдебния изпълнител – ДСИ
при РС- Първомай.
От датата на подавана на цитираната молба е
започнал да тече нов двугодишен срок, който е изтекъл на 13.03.2016г. В рамките
на този срок, както и до настоящия момент изпълнителни действия от страна на
всизкателя не са поискани. Безспорно се установява, че в продължение на повече
от две години изпълнителни действия от взискателя не са били искани, както и по
изпълнителното дело не са извършвани такива изпълнителни действия, които имат
за правна последица прекъсването на давността, с оглед на което са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като считано от 14.03.2016г. изпълнителното
производство е прекратено по право, като с акта на съдебния изпълнител само е прогласено
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от С.М.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Х.В.,***, против Постановление от
07.01.2019г., по изпълнително дело № 20135340400045 по описа на СИС при Районен
съд- Първомай, с което се прекратява изпълнителното производство по
изпълнително дело № 45/ 2013г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.