Номер 140612.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501856 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Д. Б. С. , ЕГН:
**********, срещу решение без номер от 20.03.2020 година постановено по гр. дело № 1989
по описа за 2019 година на ВРС, с което се:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Б. С. , ЕГН:
********** ДЪЛЖИ НА В. А. С. , ЕГН:********** по Заповед за изпълнение №
7600/09.10.2018г. по ч.г.д. № 13635/2018г., по описа на ВРС, XXI състав, сумата от 5000 лв. ,
представляваща задължение за връщане на платена на 05.09.2013г. сума, като получена от
длъжника на отпаднало основание, вследствие на развален договор за изработка /посочен
неправилно като договор за поръчка в заповедта за изпълнение/ от 04.09.2013г. за ремонт на
обект в с. Кранево, ул. “Черно море” №1, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД
ОСЪЖДА Д. Б. С. , ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА В. А. С. ,
ЕГН:********** сумата от 100 лева заплатена държавна такса за заповедното производство
и сумата от 500 лева , представляваща адвокатско възнаграждение, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 7600/09.10.2018г. по ч.г.д. № 13635/2018г., по описа на ВРС, XXI
състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и се
ОСЪЖДА Д. Б. С. , ЕГН: **********ДА ЗАПЛАТИ НА В. А. С. ,
ЕГН:********** сумата от 100 лева заплатена държавна такса и сумата от 700 лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Твърди се,че постановеното рещение е неправилно, постановено в нарушение
на закона,необосновано и е произнесено в нарушение на процесуалните правила,поради
което се моли решението да бъде обезсилено,като се присъдят направените по делото
1
разноски.
Твърди се,че постановеното решение е неправилно,посатновено в нарушение на
закона, необосновано и е произнесено в нарушение на процесуалните правила, поради което
се моли решението да бъде обезсилено,като се присъдят направените по делото разноски.
Излагат се подробни съображения.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Производството е образувано по иска на В. А. С. , ЕГН:********** срещу Д. Б.
С. , ЕГН: ********** с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД,
за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума 5000
лв. /пет хиляди лева/, представляваща задължение за връщане на платена на 05.09.2013г.
сума, като получена от длъжника на отпаднало основание, вследствие на развален договор за
поръчка от 04.09.2013г. за ремонт на обект в с. Кранево, ул. “Черно море” №1, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
10.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението,за които е издадената Заповед за
изпълнение № 7600/09.10.2018г. по ч.г.д. № 13635/2018г., по описа на ВРС, XXI състав .
Ищецът твърди, че на 04.09.2013г., с длъжника Д.С., са сключили Договор за
поръчка в устна форма, по силата на който В.С. се задължава да преведе сумата от 5000
лева , а ответникът да извърши ремонт на обект – пицария в село Кранево, ул. “Черно
море” №1. На 05.09.2013г., в изпълнение на задължението си по сключения договор,
ищецът превежда сумата от 5000 лева по сметката на ответника Д.С..Твърди , че Д.С. не е
изпълнил насрещното си задължение - да направи ремонт на обекта в с. Кранево в срок до
Нова година,поради което и през месец март на 2014г. договорът е развален устно и на Д.С.
е даден срок до края на 2014г. да възстанови получената сума. Въпреки проведените
разговори преведената сума не е възстановена.
За преведената сума, ведно с лихва за забава и законна лихва за периода на
забавата, е подадено заявление по чл. 410 от ГПК, като е издадена Заповед за изпълнение
2
срещу ответника, но същият е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, поради което е предявен и
настоящия иск.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от ответника в законоустановения
срок.,като в него сочи, че искът е недопустим, неоснователен и погасен по
давност.Твърди,че сумата е получена поради вече извършен ремонт от страна на ответника.
Твърди,че на 16.08.2013г., бащата на ответника продава на брат си /ищеца/ собствената си
½ идеална част от имота. След като става индивидуален собственик на имота, ищецът е
поискал от ответника да преустанови дейността си в имота, като му е предложил да го
обезщети със сумата от 5000 лева,поради което и на 04.09.2013г. ищецът му превежда
сумата.
След съвкупна преценка на доказателствата съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД изисква наличието на
имуществено разместване между ищеца и ответника; неоснователността на това
имуществено разместване - в случая отпадането в последствие на първоначално
съществувалото основание, поради разваляне на договора от изправната страна, изпълнила
вече своето задължение спрямо другата - неизправна страна по разваления договор и липса
на връщане на полученото от страна на ответника.
Доказателствената тежест по отношение на първите две предпоставки се носи от
ищеца, който следва да докаже наличието на имущественото разместване и неговата
неоснователност. Ответникът следва да установи съответно връщане на неоснователно
полученото или че има право да получи даденото.
Предявеният иск е допустим и с оглед изложените фактически твърдения в
исковата молба, намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД -
връщане на дадено на отпаднало правно основание – развален договор за изработка
/извършване на ремонт на обект в с. Кранево, ул. “Черно море” №1 - пицария/.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест,настоящият
въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС,че ищецът е доказал при условията на
пълно и главно доказване правно значимите факти: че между страните е сключен на
посочената дата конкретно твърдения договор – в случая договор за изработка /ремонт на
пицария/, че договорът не е изпълнен от ответника по причина, поради което същият
отговаря, че договорът е валидно развален. Тези факти са установени по безспорен начин
от показанията на разпитаните по делото свидетели,посочени от ищцовата страна и чиито
показания настоящият въззивен състав кредитира.
От представената по делото разписка за превод на сумата от 5000лв. от
05.09.2013г. /л.5 от ч.г.д.№ 13635/2018г. на ВРС, XXI състав/ се установява,че сумата е
преведена от ищеца в полза на ответника, като в графа „основание за превода“ е записано
само „относно имот в с. Кранево“.
От изслушаните по делото свидетелски показания, се установява сключването на
устен договор между страните, по силата на който ответникът е поел задължението да
извърши ремонт на пицарията, находяща се в с. Кранево, срещу сумата от 10 000лв./
3
показанията на свид. Я.С./ . Ремонтът трябвало да бъде извършен до Нова година, но така и
не започнал. Показанията на свид. С. са в пълно съответствие и с показанията на свид. Г.П..
Показанията на свид . В.Л.Й.,сочен от ответника по делото не доказват
твърденията на ответника, че е сумата е получена за извършен ремонт през 2012 год и във
връзка с уреждане на имуществени отношения между страните свързани с имота, където се е
намирала пицарията. Свидетелят сочи, така също, че „няма представа за някакви уговорки и
преведени пари”.
Показанията на свид. Й., не опровергават показанията на свидетелите,сочени от
ищцовата страна.
С оглед събраните доказателства, настоящият състав възприема извода на ВРС,
че се установява,че между страните по делото е сключен договор за изработка- ремонт на
пицария,който не е изпълнен от ответника в уговорения срок- ,във връзка с който ремонт е
била преведена сумата от 5 000 лв.
Ремонтът ,видно от показанията на разпитания по делото свид. С.,не е бил
извършен от страна на ответника, поради което се е наложило уговорения ремонт да бъде
извършен от ищеца..
С оглед на това, съдът приема за доказан факта на неизпълнение.
Виновното неизпълнение на длъжника по един двустранен договор поражда
преобразуващото право на кредитора да развали същия, съгласно чл. 87 ЗЗД. От събраните
доказателства е видно, че изпълнението е станала безполезно за възложителя, с оглед
извършване на ремонта от самия ищец , поради което законът допуска развалянето да може
да се извърши с волеизявление на кредитора и без предоставяне на срок за изпълнение - чл.
87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Доколкото между страните не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД , в който е предвидено само,че Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.Т.е при договори сключени в устна
форма е достатъчно да се установи,че е отправено уведомление за разваляне на договора и
устно .
Настоящият състав приема,че от показанията на свид.Я.С. се установява,че
договорът за изработка е развален, макар че не е установена точната дата за уведомяването
за развалянето на договора
Правото да се развали договора е упражнено извън съдебно с отправянето на
волеизявление от ищеца до ответника, което се установява и от показанията на свид С..
Независимо от това следва да се посочи и обстоятелството,че изявлението за разваляне на
договора е направено и с исковата молба, тъй като е отпаднала нуждата за извършване на
ремонта / в този смисъл- показанията на свид. С./. Че договорът може да се счита развален и
с депозирането на исковата молба, се подкрепя и от трайна практика на ВКС, в която е
посочено, че исковата молба служи за покана, отправена до ответника да изпълни, като в
случай, че същият не изпълни в подходящ срок в хода на процеса, договорът се счита за
развален поради неизпълнението му.
4
(Развалянето на договора има обратно действие, съгласно разпоредбата на чл. 88,
ал. 1 от ЗЗД и страните по него са длъжни да възстановят състоянието, предхождащо
сключването на договора и да върнат разменените престации. Ако след развалянето на
договора страните не върнат полученото по него, те се обогатяват неоснователно, съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на
това плащане, но такива доказателства по делото не бяха представени . От показанията на
разпитания по делото свидетел, сочен от ответника по делото се установява,че ответникът е
извършил ремонт на обект -пицария, значително време преди ремонта, за който се твърди в
исковата молба. Освен това липсват доказателства от които да се направи категоричен
извод,че е имало договореност между страните сумите изплатени от ищеца на ответника да
са свързани с този предходен ремонт.
Съдът постановява решението си само на доказателства събрани в
производството, а не на предположения, поради което и съдът приема,че неоснователно и
нездоказано е твърдението на ответника,че исковата сума е била получена от него като
обезщетение за извършен през 2012 година ремонт.
Поради изложеното, съдът счита, че с разваляне на сключения между страните
договор, с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответникът е получил от ищеца
авансово изплатената му сума в размер на 5 000 лв., поради което дължи връщането й на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Неоснователно се явява възражението за погасяване на вземането по давност.
Давността за вземането по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД започва да тече от разваляне на договора,
доколкото от този момент възниква задължението за връщане на дадената по договора сума
/до този момент същата е дадена с основание – валидния договор/.
Съдът приема, че кредиторът, в случая ищеца, е бил изправна страна по
договора, за която се е породило правото да го развали, поради неизпълнение, това право е
упражнено по надлежния ред, с което се поражда задължението на ответника за връщане на
вече даденото, съгласно чл. 55 ЗЗД. В настоящият случай обедняването на ищеца и
съответно обогатяването на ответника се изразява в плащане на определена сума пари, без
изпълнение на насрещната престация, заради която тази сума е предоставена, която с оглед
отпадналото основание и отпаднал интерес на кредитора очевидно няма как да бъде
изпълнена, поради което подлежи на връщане. Това обуславя основателността на иска, в
който смисъл е и постановеното от районния съд решение
В обобщение,решението на ВРС ,като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноските за въззивното
производство , които са в размер на сумата от 500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение без номер от 20.03.2020 година постановено по гр.
дело № 1989 по описа за 2019 година на ВРС.
ОСЪЖДА Д. Б. С. , ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул.
„Цариброд" № 5, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ НА В. А. С. , ЕГН:**********, с постоянен адрес в
село Кранево, ул. „Черно море" № 1, сумата от 500 / петстотин / лева , разноски пред
въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд,на осн.чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6