№ 1131
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204032 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. Н. З. с ЕГН: **********, чрез
пълномощници – адв. Б. Й. – БАК и адв. * – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу
Наказателно постановление № 22-0769-001884/01.09.2022 г. , издадено от Началник група в
Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. По
отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП се изтъква, че водачът не е имал
знанието, че е участник в ПТП, което се подкрепя освен с неговите изявления, и с факта, че
се касае до голяма разлика в габаритите на двете МПС, до ниска скорост и незначителен
удар. По отношението на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП се сочи, че деянието е останало
недоказано, поради което и се иска цялостната отмяна на санкционния акт.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощници –
адв. Б. Й. – БАК и адв. * – БАК, които заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея
доводи.
Адв. Й. – БАК допълва, че не се доказва извършването на нито едно от двете
1
нарушения, включително и след изгледания в съдебното заседание запис. Акцентира, че не
се доказва нито отнемането на предимство, нито знанието за настъпило ПТП от страна на
жалбоподателя, поради което и пледира за отмяна на НП изцяло и присъждане на разноски.
* – БАК също счита, че двете нарушения са останали недоказани, като се
присъединява към доводите на своя колега, които допълва и доразвива. Също моли за
отмяна на НП изцяло.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която
оспорва жалбата заявявайки, че се придържа към приложеното по делото писмено
становище. Във въпросното писмено становище жалбата се намира за неоснователна.
Застъпва се позиция за законосъобразност на издаденото НП, поради което и се пледира за
неговото потвърждаване изцяло. Претендира се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 36 гръб – НП е
връчено на жалбоподателя на 10.10.2022 г., а жалбата е депозирана на 12.10.2022 г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 21.05.2021 г., около 19.20 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил – „Опел
Зафира“ с рег. № *, негова собственост, в *. Когато достигнал до пътен възел „Юг“ той
навлязъл в кръговото кръстовище в посока към бул. „Захари Стоянов“ (в посока към ж.к.
„Меден рудник“). Кръстовището било сигнализирано с пътни знаци и в частност със знак
„Б-1“ (пропусни движещите се по пътя с предимство), задължаващ З. да пропусне ППС,
които се движат в кръговото кръстовище. Жалбоподателят не се съобразил с този знак и
навлязъл в кръстовището, по което през това време правомерно се движел мотопед „Сънсто
Ерома 50“ с рег. № *, управляван от *. Последвало съприкосновение между мотопеда и
автомобила, като ударът бил лек и концентриран в задната лява част на автомобила и
предната дясна част на мотопеда. В следствие на удара водачът на мотопеда изгубил
равновесие и паднал на пътя. Жалбоподателят не усетил удара и без да намали или спри,
продължил движението си към бул. „Захари Стоянов“. По същото време зад автомобила на
З. се движил с автомобила си *, който видял случилото се и спрял, за да окаже помощ на
водача на мотопеда. Казал му, че в автомобила си има видео-регистратор и в последствие
ще предаде записите в КАТ.
Водачът на мотопеда се обадил на тел. 112 и на място пристигнал патрул на Сектор
„ПП“, в състава на който влизал и св. Г. Д., който попитал пострадалия дали има нужда от
медицинска помощ, но последният отказал.
В последствие няколко дни по-късно * предал записа от видео-регистратора в Сектор
2
„ПП“ – Бургас, като на смяна отново бил св. Д.. Той изгледал записа и от него констатирал,
че вина за ПТП има водачът на л.а. „Опел Зафира“. Установил и рег. номера на автомобила
и призовал в Сектор „ПП“ собственикът му – жалбоподателят З..
На 23.05.2022 г. З. се явил в Сектор „ПП“ като св. Д. огледал автомобила му и
съпоставил одраскванията по боята му с габаритите на мотопеда, установявайки, че следите
добре отговарят да са оставени от съприкосновението между двете ППС. Изготвил протокол
за ПТП и достигнал до извода, че извършеното от З. съставлява административно
нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на 25.05.2022
г. съставил срещу него АУАН с бл. № 072606/25.05.2022 г. Жалбоподателят подписал акта и
получил препис от него посочвайки, че вероятно водачът на другото МПС му се е падал в
„мъртвата“ точка, както и че по неговото МПС има само следа от протрито на вратите, без
вдлъбнатина или ударено. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били
подадени.
Въз основа на АУАН на 01.09.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че с действията си З. е извършил нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, както и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по
АНП. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така описаните факти. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която насока са и показаният на св. Д., приложения по делото протокол за ПТП и
вещественото доказателство – видеозаписи от видео-регистратор, което беше предмет на
оглед от страна на съда в присъствието на страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
3
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 01.09.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва да посочи следното:
На база на горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че
при навлизане на кръговото кръстовище на пътен възел „Юг“ в посока от бул. „Т.
Александров“ към бул. „Захари Стоянов“ жалбоподателят не е съобразил поведението си с
указанието на пътен знак Б-1 (пропусни движещите се по пътя с предимство), навлязъл е в
кръстовището и отнемайки предимството на правомерно движещия се мотопед, е
възникнало съприкосновение между управлявания от него лек автомобил и въпросния
мотопед. В следствие на съприкосновението са настъпили щети и автомобила (одрасквания)
и по мотопеда (счупени пластмасови детайли) – т.е. настъпило е ПТП по смисъла на § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП, („пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети). От своя страна разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП задължава когато навлизат на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища, да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство. При неизпълнение на това задължение, както е в
случая, приложение следва да намери санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5
ЗДвП, която предвижда наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на водач, който не спазва
правилата за движение и поради това причини пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на това
нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност на З. по отношение
на първото нарушение е ангажирана правилно. Наложеното наказание е съгласно
предвиденото в санкционната норма – „Глоба“ в размер на 200 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС
№ 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да
намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда
4
съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона
размер).
По отношение на възраженията, че нарушението е недоказано съдът следва да
посочи, че непосредствено възприе приложения по делото запис от видео-регистратор,
заснел процесното ПТП, от който ясно се вижда движението на л.а. „Опел“, пътният знак „Б-
1“, навлизането на „Опел“-а в кръстовището, по което по това време се движи мотопедът и
настъпилия между тях удар – т.е. по мнение на съда всички признаци на вмененото
нарушение се доказват по категоричен начин от записа, поради което и не могат да се
споделят възраженията за недоказаност. Между другото в подкрепа на приложения
видеозапис са и писмените обяснения от пострадалия водач; писмени обяснения на *;
протоколът за ПТП, а и обясненията на самия жалбоподател.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно.
Съдът обаче счита, че второто нарушение е останало недоказано от субективна
страна.
За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като
участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение
следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. Нарушението може
да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за
деянието, от начина и средствата за извършването му (Решение № 1432 от 29.10.2020 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1583/2020 г. ). В тежест на наказващия орган е да докаже
наличието на съставомерните елементи. В конкретния случай съдът счита, че не се доказва
по безспорен начин З. да е разбрал, че е настъпило съприкосновение между автомобила и
мотопеда, от което да са настъпили материални щети (предпоставка за наличието на ПТП).
Това е така, не само на база на неговите обяснения, но и поради характеристиката на двете
ППС и механизма на настъпване на ПТП. Касае се за управление на автомобил със
значителни габарити, ударът е странично в задната лява част и с неголяма скорост, което се
доказва от минималните щети (драскотини) по „Опел“-а. При това положение съдът намира
за съвсем достоверно изявлението на З., че въобще не е усетил съприкосновението, което
напълно кореспондира със записа от видео-регистратора, от който става ясно, че водачът на
„Опел“-а дори не натиска спирачки при удара, не променя траекторията си и т.н. – т.е. не
може да се направи извод, че той въобще е разбрал за настъпилия удар. АНО не е ангажирал
категорични доказателства, които да сочат на противното или да разколебаят изложеното от
жалбоподателя в нужната степен, поради което съдът му се доверява напълно. В случая, не
5
се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за
съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен
елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до
несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП ( Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 2902/2017 г.)
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 50, ал.
1 ЗДвП, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди в тази част.
По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът го намира за недоказано,
поради което и наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В случая разноски са поискани и от двете страни. Предвид факта, че
НП е потвърдено за едното нарушение и отменено за другото – принципно разноски се
дължат и на двете страни. Жалбоподателят обаче не е ангажирал никакви доказателства за
реално сторени разноски (на л. 4 е приложено пълномощно, но не и документ за реално
сторени разноски), поради което и искането му за присъждане на такива не може да се
уважи. По отношение на АНО, то и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в негова полза следва
да се присъди възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева, като този размер следва да бъде
намален пропорционално с уважената част от жалбата и по този начин се формира крайна
сума от 40 лева, която следва да бъде присъдена на АНО.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001884/01.09.2022 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр. Бургас, В ЧАСТТА, с която за
нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на Т. Н. З.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001884/01.09.2022 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр. Бургас, В ЧАСТТА , с която за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Т. Н. З. с ЕГН:
6
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА Т. Н. З. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 40 /четиридесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Н. З. с ЕГН: ********** за присъждане
на разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7