Р Е Ш Е Н И Е
№
12.07.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание двадесет и осми юни две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Г.Н. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2342/2016г.. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.138, ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от БАНКА “ДСК” ЕАД, чрез юрк. Н. *** против И.С.С., с
която се твърди, че въз основа на
договор за кредит за текущо потребление от дата 24.07.2013г, сключен между
ищеца- като кредитодател и ***, като кредитополучател, Банката е предоставила
кредит в размер на 8000лв, със срок на издължаване- 60 месеца, с падеж- 6-то
число на месеца. Твърди се, че задължението по договора, е обезпечено с поръчителството
на отв. И.С., въз основа на договор за поръчителство, от дата 24.07.2013г. Твърди
се, че кредотополучателя ***, е починала, на дата 25.09.2013г. Твърди се, че
след тази дата, плащанията по кредита са преустановени. Твърди се, че наследниците на кредитополучателя, от първи ред, на направили
отказ от наследство на същата. Твърди се, че след това, са предприети действия
по издирване на следваният ред наследници- лицето ***-син на брата на
кредотополучателката.
Твърди се, че до отв. С., е
изпратена нот. покана, за уведомяване на настъпване на предсрочната изискуемост
на задължението, получена на дата14.12.2015г. Твърди се, че насл. ***, също е
уведомен за настпъването на предсрочната изискуемост на кредита, на дата
17.03.2016год. Твърди се, че ищеца, в срока по чл.147 от ЗЗД, е предприел
действия срещу солидарният длъжник, като е подадено заявление по чл.417 от ГПК,
и е образувано ч. гр.д.№ 310/2016г по описа на ПлРС, срещу която е депозирано
възражение от длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника И.С., че същият дължи сумата от 6861,11лв-
главница, сумата от 1216,71лв- договорна
лихва за забава, за периода 06.06.2014-18.01.2016г и сумата от 178,10лв-санкционираща
лихва, за периода 06.06.2014-18.01.2016г., сумата от 120лв- заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК- до окончателното изплащане на сумите, както и
направените разноски.
Ответникът
И.С.С., чрез адв. А. С., в срока на
чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на иска. Посочва се,
че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, спрямо главния длъжник, на дата 17.03.2016г., или след образуването
на заповедното производство, като се посочва, че по този начин не са спазени
изискванията на ТР№ 4/2013г, т. 18 на
ОСГТК на ВКС. Заедно с това се посочва, че няма достатъчно доказателства, че
уведомлението е връчено именно на лицето ***, както и относно факта, че това е
действителният наследник на починалия кредитополучател, както и относно факта
дали същият е приел наследството, респ. дали се е отказал от него. Посочва се
също, че изискуеми са само вноските, в
т.ч. и акцесорните вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК и са
включени в представеното извлечение от сметка. Твърди се, че на основание
чл.147 ал.2 от ЗЗД, правото на Банката
да претендира задължението от поръчителя, се е погасило за частично. Твърди се
също, че от представените от ищеца
доказателства, не може да се обоснове настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението. Заедно с това, се прави възражение за наличие на неравноправна
клауза в Договора за поръчителство- чл.2, ал.2, съобразно която, отговорността
на поръчител се запазва, и ако кредиторът не е предявил иск срещу
кредитоискателя, в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Посочва се също, че Общите
условия не са подписани от ответника. Оспорва се твърдението на ищеца, че
ответникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, по
ч.гр.д.№ 310/2016г на ПлРС, е издадена заповед за незабавно изпълнение № 209/20.01.2016г.,
срещу която, в срок е депозирано възражение от длъжника. В даденият от съда
срок, кредиторът- ищец, е предявил настоящият установителен иск, поради което
същия е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото се установява, че между „Банка ДСК”,
ЕАД- като кредитодател и ***- като кредитополучател, е сключен договор за
кредит за текущо потребление, от дата 24.07.2013г, въз основа на който, в полза
на кредитополучателя, е предоставен кредит, в размер на 8000лв., със срок на
договора – 60 месеца. Установява се също, че кредитът ще се погасява на месечни
вноски, по погасителен план- Приложение №1, неразделна част от договора, с
падеж- 6-то число на месеца. От
представеният погасителен план, се установява, че месечната погасителна вноска
е в размер на 174,99лв., с изключение на първата- 221,25лв. и последната-
99,42лв., с падеж- 24.07.2018год.
Безспорно по делото се установява също, че задължението на
кредитопучателя, е обезпечено с поръчителството на отв. И.С., въз основа
на договор за поръчителство, от същата
дата. В договор а за поръчителство е посочено, че поръчителя приема и Общите условия към
договора за кредит.
По делото се установява също, видно от представеното удостоверение за
наследници № 3032/17.07.2014г. на Община Плевен, че кредитополучателката ***, е
починала на дата 25.09.2013г, акт за смърт № 1297/26.09.2013г на Община Плевен.
Същата е оставила за свои наследници лицата- *** С.-син, и ***- поч.
25.06.2014г, и оставил за наследници ***-дъщери. Безспорно се установява също,
видно от представените удостоверения от ПлРС, че посочените лица, са се
отказали от наследството на своя наследодател ***, вписани в Книгата за
приемане и отказ от наследство към ПлРС, съответно под №177/25.11.2014г,
№174/18.11.2014г и №128/09.07.2014г. От представеното удостоверение за родствени връзки № 13-47/19.02.2016г. от
Община Плевен, на ***, се установява, че същата има брат- ***, поч.
14.02.2011г. По делото не е представено удостоверение за наследници на ***, като
е представен списък на родствени връзки, от който се установява, че лицето е
оставил единствен наследник –***- син. До същия е изпратено уведомление от
Банката, за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, получено от *** на дата 17.03.2016г.
По делото се установява също, че до отв. С., е
изпратена нот. покана, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена на дата
14.12.2015г.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението на която се установява следното: след проверка на
счетоводните записвания на Банката, ВЛ е
установило, че за периода
07.08.2013-09.06.2014г., има извършени плащания по кредита, въз основа на които
са изцяло заплатени дължимите вноски, с падежи от 06.08.2013- до 06.05.2014г.,
и частично- в размер на 100лв- вноската с падеж 06.06.2014г. ВЛ е посочило, че
към дата 19.01.2016г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/,
размера на неизплатените суми по договора за кредит, са в размер на 6861,11лв-
главница, сумата от 1216,71лв- договорна лихва, за периода
06.06.2014-18.01.2016г., сумата от 178,10лв- наказателна лихва, за периода
06.06.2014-18.01.2016г. и сумата от 120лв. заемни такси по Тарифата на Банката,
и представлява такса изискуемост на кредита. ВЛ е посочило също, че към дата
19.01.2016г, размерът на падежиралите вноски, е в размер на общо 3374,80лв., от
които сумата от 993,95лв- лихва и сумата от 2380,85лв- главница. Сумите са
дадени в табличен вид. Следва да се отбележи, че ВЛ е посочило, че сумата от 1216,71лв.,
претендирана за периода 06.06.2014-18.01.2016г., съставлява договорна лихва по
погасителния план и начислена съобразно уговореното в договора. Същата не е
лихва за забава, така, както е посочено в ИМ.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Безспорно от събраните по делото
доказателства, обсъдени по- горе, се установява съществуването на валиден
договор за поръчителство, сключен между страните по делото, въз основа на
който, отв. И.С., е поръчителствал изпълнението на задължението по Договор за
кредит, от дата 24.07.2013г., сключен между ищеца- Банка ДСК и ***-поч.- като
кредитополучател. По делото обаче не се установи, че наследникът на кредитополучателя-посочен от
ищеца -***, е уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, преди датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК-19.01.2016г. Такова уведомяване е извършено след тази дата /17.03.2016г/,
поради което, същото е ирелевантно. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по Тълк.д.№ 4/2013г., в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В случая уговорката в договора, обективирана в чл. 19
от Общите условия е именно такава – настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост на целия при забава на плащанията на главница и/или лихви лихва
повече от 90 дни. В този случай, за да бъде изискуемо вземането по реда на чл.
417 от ГПК, на основание настъпила предсрочна изискуемост, е било необходимо и
е следвало да бъде доказано в процеса уведомяването на длъжника за обявената
предсрочна изискуемост. Както бе посочено, такова уведомяване не е налице.
Поради всичко
гореизложено, съдът намира, че вземането на ищеца за задълженията на кредитополучателя и
поръчителите по Договор за банков потребителски кредит от дата 24.07.2013г., не
е било предсрочно изискуемо към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 310/2016г.
в съда – 19.01.2016г., и искът за съществуване на
вземането, който е обвързан именно с момента на подаване на заявлението /който
се счита и за дата на подаване на исковата молба-арг.чл.422, ал.1 от ГПК/,
следва да се отхвърли на предявеното основание – настъпила предсрочна изискуемост
на цялото задължение.
Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата Решение №
139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., І т.о. на ВКС, „вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката – кредитор, по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции, не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е
позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата
молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил
падеж, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги”. Видно
от извлечението от сметка, представено в заповедното производство, се
установява, че падежиралите
вноски са: за периода 06.08.2015-06.01.2016г., включваща главница и лихви,
всяка в размер на 173,74лв. Именно за тези вземания, като изискуеми, и
съобразно задължителната съдебна практика, следва да се признае за установено,
че се дължат от ответника, в качеството му на поръчител и солидарен длъжник. Съдът
приема, че в случая, падежът-за всяка вноска- поставя началото на срока по чл.
147, ал.1 от ЗЗД, като в настоящата хипотеза, шестмесечният срок, към датата на
подаване на заявлението- 19.01.2016г, отнесен към първата падежирала вноска- с
падеж- 06.08.2015г, не е изтекъл. Съдът намира, че следва да се отбележи, с
оглед на изрично направеното в тази насока възражение за нищожност на клаузата
в чл.2,2 от договора за поръчителство, че същото е основателно. Съобразно цитираната норма от договора,
отговорността на поръчителя се запазва, и ако кредиторът не е предявил иск
против длъжника в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД, е преклузивен, и с
неговото изтичане се прекратява самото поръчителство. С оглед на това, същият
не може да се продължава, както и не е допустим предварителен отказ, респ.
предварително съгласие, дерогиращо правилото./В т.см. ТР№4/2013г., т.4б,
решение № 81/08.07.2014г. по т.д.№ 1705/2013г. постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
С оглед на гореизложеното и съобразявайки изготвената от
ВЛ таблица с размера на падежиралите вноски- главница и лихва, за периода,
посочен в извлечението от сметка, съдът намира, че искът следва да бъде уважен
до размер на сумата от 1042,44лв., от които сумата от 772,06лв-главница и
сумата от 270,38лв-договорна лихва, за периода 06.август 2015-06.януари 2016г.,
като за разликата до пълният предявен размер на иска, от общо 8375,92лв.-включващ
главница, договорна лихва, санкционираща лихва и заемни такси, следва да бъде
отхвърлен, поради следните съображения:
Съдът намира, че за посочената в извлечението
от сметка, вноска от 75,29лв.- изчислена към дата 18.01.2016г, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като следва да бъдат признати за
установени само суми, с настъпил падеж- по договор-6-то число на месеца; за м.
януари 2016г, падежът е настъпил на дата
06.01.2016г.
Съдът намира, че
като неоснователен следва да бъде отхвърлен искът, и в частта му, относно претендираната санционираща
лихва, в размер на 178,10лв., за периода 06.06.2014-18.01.2016г. Тази сума не е
включена в извлечението от сметка, което, както бе посочено, отразява
падежиралите вноски- главница и договорна лихва. Следва да се отбележи, че на
основание чл.19.2 от Общите условия, такава санционираща лихва се начислява, в
размер на договореният лихвен процент /10,95%/ + 10пункта, върху целият остатък
от кредита, при предсрочна изискуемост. В настоящата хипотеза няма обявена
предсрочна изискуемост на кредита, поради което санкционираща /наказателна/
лихва, начислена за посоченият период, не се дължи.
Като неоснователен
следва да бъде отхвърлен и искът, в частта му , с която се иска признаване за установено
дължимостта на сумата от 120 лв.- заемни такси. В заключението си, ВЛ е
посочило, че тази сума е посочена в Тарифата на Банка ДСК, действаща през
процесия период и съставлява такса изискуемост на кредита. По делото, освен липсата на предсрочна изисуемост, като основание за начисляване
на тази такса, липсват и доказателства
за нейният конкретен размер, тъй като по делото няма представено извлечение от
Тарифата на Банката.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето производство
разноски в размер на 44,42лв., съобразно на уважената част от иска.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски в рамките на ч.гр.№ 310/2016г
на ПлРС, в размер на 85,95лв.
От страна на ответника няма
направено искане за присъждане на разноски, както и няма представен списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.138, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че И.С.С., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** представлявана от *** Н., сумата от общо 1042,44лв., от които сумата от 772,06лв.-главница
и сумата от 270,38лв.-договорна лихва, дължими за периода 06.август.2015-06.януари.2016г.
вкл., съставляващи дължими падежирали вноски по Договор за кредит за текущо
потребление от дата 24.07.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК-19.01.2016г., до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
№ 209/20.01.2016г. по ч.гр.д.№ 310/2016г. на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер
от 6861,11лв-
главница и от 1216,71лв- лихва, за периода 06.06.2014-18.01.2016г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.*** със законен представител *** Н., чрез юрк.
Н. ***, иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.138, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че И.С.С., с ЕГН **********,***,
дължи сумата от 178,10лв-санкционираща лихва, за периода
06.06.2014-18.01.2016г., и сумата от 120лв- заемни такси, по Договор за
кредит за текущо потребление от дата 24.07.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.С.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление: гр.*** със законен представител *** Н., сумата от 44,42лв. съставляваща
направени в настоящето производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.С.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** със
законен представител *** Н., сумата от 85,95лв., съставляваща направени по ч. гр.д.№310/2016г. на ПлРС, разноски.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: