Р Е Ш Е Н И Е
Номер 370 21.10.2020
г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На тринадесети октомври две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар Пенка Тоцева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№254 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Д.Н.Ц. ***, за осъждането да заплати сумата 7000лв. за
неимуществени вреди, лихва за забава в
размер на 2140,83лв. върху сумата за периода от 02.02.2017г.
до 07.02.2020г., 1656лв. за имуществени вреди, 504,16лв. лихва за забава върху
сумата от 07.02.17г. до 07.02.20г. Сочи, че живее и работи в гр.Разград, като
на 02.02.2017г. около 8,35часа на пътека между блок
Освобождение ***и ж.к.Освобождение ***до трафопост Ерма, паднал върху
непочистена и заледена пътека. В резултат на падането/на дясната си страна/
почувствал силни болки. Наблизо намиращите се го занесли на пейката до
хранителния магазин. След това дошъл синът му и го закарал до Спешна помощ,
постъпил на лечение, а на следващия ден е опериран, в последствие преместен в
друго отделение за рехабилитация. В резултат на падането получил валгусен деформитет и оток с херматоза. Изразен болко синдром полпаторно с долавяне на костни крепитации
и функциолеза на десен глезен. Счупване на части от подбедрицата и счупване на други нейни части. За лечението
на травмата използвани титаниева плака малеорален винт-2бр., от титаний,
на стойност 1380лв. Независимо от
продължителните рехабилитации и взети лекарства и до момента не се е
възстановил, често изпитвал болка и страдание/особено при промяна на времето/.
Кракът нямал същата издръжливост и мобилност както преди. Твърди, че Община
Разград е длъжна да организира и осигурява
поддържането чистотата, снего почистването на
уличните платна, площади, алеи, паркове, спирки и други места предназначени за
обществено ползване.
Ответникът депозира отговор, оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че Община Разград е сключила Договор за възлагане на обществена
поръчка от 15.02.2016г. с предмет „Събиране и транспортиране на битови
отпадъци, разполагане и поддръжка на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно
почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на град
Разград и населените места на община Разград“ с „А.С.А. България“ ЕООД гр.
София. Поради което не е бездействал субект както и, че с действията си не е
допринесла за причиняване на имуществени и неимуществени вреди на ищеца.
Участъкът, на който е настъпила процесната злополука, не е част от общинската
пътна мрежа. „Пътеката“, която ищеца описва, представлява прилежаща площ към
сграда в режим на етажна собственост и по смисъла на § 1, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за управление на етажната собственост,
съгласно която прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост е част
от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена
сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно
обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други.
Възразява за това, че сочените неимуществени и имуществени вреди са настъпили
като пряка и непосредствена последица от твърдяното бездействие на общината. В
хипотезата на евентуалност, за приложението на чл. 51 от ЗЗД, която допуска
поради принос на увредения за настъпването на вредите. Сочи, че съгл. чл. 108,
ал. 1 Закона за движение по пътищата, пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара, но съгласно ал. 2, т.1 от същият текст на закона, пешеходците могат
да се движат и по пътното платно, когато няма тротоар или е невъзможно той да
бъде ползван. Ищецът е следвало да избере друг безопасен маршрут на движение,
за да се придвижи безпрепятствено.
Като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: На 02.02.2017г.
сутринта около 8,35ч. ищецът излязъл от
дома си в гр.Разград ж.к.
Освобождение №44, вървял по пътека между
***и ***. Същата била заледена, той се подхлъзнал и паднал. Наблизо намиращите
се свидетели го занесли на пейката до хранителния магазин. След това дошъл
синът му и го закарал до Спешна помощ, постъпил на лечение, а на следващия ден
е опериран, в последствие преместен в друго отделение за рехабилитация.
По искане на ищеца са разпитани
като свидетели Р. Р. и М. Н. В показанията си св. Р. сочи, че били колеги
с ищеца, както и комшии, в съседни входове живеели. Мястото, където бил блока
вътрешността било много усойно. През зимата, като завалял сняг се заледявало.
Пътеката, която водела от магазина до съдения блок били заледена. Видял Д., че
е паднал извикал и човек от магазина, за да му помогнат Бил паднал на пътеката,
било през м. февруари, преди три години. Вдигнали го и го оставили на пейката
до магазина. После разбрал, че имал счупване на десния крак някъде отдолу.
Ходил на операция, в момента даже накуцвал, не можел да стои продължително
време прав. Магазина се падал до вход ***в ж.к.Освобождение. Пътеката водела до
съседния блок. Улица прекъсвала пътеката. От магазина се пресичала улицата и от
нея се стъпвало на пътеката.
В показанията си св. Н. сочи,
че познава ищеца, комшии са. Него ден бил до магазина и на излизане от него
видял как св.Р. помагал на ищеца. И той отишъл, за да го вдигнат от земята.
Било началото на февруари 2017г.
Пътеката била заледена, тя свързвала блок ***с блок ***. Пътеката, широка около
80см. На Д. му направили операция,
оплаквал се от него крак, при падането го счупил. Казал му, че на шест места го
счупил. Пътеката се намирала между детската площадка, постоянно имало хора да
вървят по нея. Д. бил паднал някъде в близост до трафопоста на пътеката/л.85/
Според заключението на вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента ищецът
е получил: Счупване на външния глезен и счупване на вътрешния глезен на десния
крак, последвано от оперативна интервенция за налагане на метална остеосинтеза на двете фрактури; оток с хемартроза
на дясната глезена става. П своята медик-биологична характеристика: Счупването
на външен глезен обуславя трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок повече от един месец; счупването на вътрешен глезен на десния
крак-трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от
един месец; патологичната колекция кръв в кухината на дясна глезена става-
временно разстройство на здравето,неопасно за живота на пострадалия. Такава
комбинирана травма се получава при силно и внезапно движение на скочната кост във варус или валгус от което се реализира последователно счупване на
двата глезена. След проведено оперативно лечение имболизацията
се налага за срок от 2-3 месеца, като възстановяване се очаква след поне 4
месеца. След завършване на оздравителния период-консолидация на фрагментите, по
преценка на лекуващия лекар, се извършва нова оперативна интервенция за
екстракция на остеосинтезния материал. Съдът
кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Отговорността на ответника по своята правна същност има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното от него лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия, както и при наличие на причинна връзка между тях. Съдът намира, че в случая са налице посочените изисквания на закона за ангажиране отговорността на Общината за причинени вреди. Задължение на Община Разград е да поддържа уличната инфраструктура, обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите. Необезопасяването им, представлява бездействие от страна на задължените лица. Вината в случая се предполага до доказване на противното съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД. Съдът не споделя доводите но ответника и направеното възражение, че пътеката, където се е случил инцидента представлява прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на етажната собственост/ЗУЕС/. Съгласно §1т.2 от ДР на ЗУЕС - Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други“. Тези места обаче следва да са разположени на територията на имота, в който е построена сградата. В случая пътеката не се установява да е прилежаща към сграда, видно от показанията на свидетелите Р. и Н., както и от приложените от ответната страна снимки, същата се намира между два съседни блока в ж.к. Освобождение, намирала между детската площадка, поради което не е прилежаща към конкретна сграда в режим на етажна собственост, както да е на територия на един имот, в който да е построена сграда. Съгласно §7 т.4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините са общинските пътища, улиците, булеварди, площади, обществени паркинги в селищата и зелени площи за обществено ползване. А съгласно чл.1 от Наредба №6 за определяне на прилежаща площ към сградите в режим на етажна собственост, със същата се определят условията и редът за обособяване на прилежащи площи към съществуващи сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване. Според чл.3 от същата наредба прилежащата площ се определя със заповед на кмета на общината (района) по искане на заинтересуваните лица или по негова инициатива. В случая такава заповед за определяне на прилежаща площ не е представена. На следващо място действително по делото са приложени доказателства за възлагане от страна на ответника на “А.С.А. България” ЕООД София - зимното почистване на улици и други места на територията на града, според договор за възлагане на обществена поръчка №233 от 15.09.2016г. В раздел втори на договора видно от териториалния обхват на обществената поръчка, не се установява да е включен процесния район на ж.к. Освобождение. Липсват освен това доказателства за извършените видове услуги, с включени такива по снегопочистване. Не е ясно дали това е било сторено. Не е спорно, че процесния ден е имало заледяване на участъка по пътеката, по която се е движел ищеца, подхлъзнал се, при падането е получи установените от вещото лице телесни увреждания. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да определи по справедливост, като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносните последици, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение. А също така личността на пострадалия и евентуалните прогнози за професионалното и развитие. Установено е, че в резултат на счупването ищецът е търпял силни болки, бил е хоспитализиран, извършени са интервенции. Според вещото лице обема на движение на засегнатата става, болковия синдром при физическо натоварване, при промяна във времето, може да създава трудности в ежедневните дейности на пострадалия. Няма да се възстанови напълно след такава комбинирана фрактура и счупването на двете кости на подбедрицата. Предвид и продължителността на период на възстановяване, както и остатъчната дисфункция на засегнатия крайник справедливо обезщетение за овъзмездяване на вредите по смисъла на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика – ППВС №4 от 23.12.1968г. справедливо е в размер на претендираното от 7000лв. Съдът намира, че ищецът не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, за да бъде намалено обезщетението, в какъвто смисъл е възражението на ответника и третото лице. Принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за деликта и за вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, т.е. причинна връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат. По делото не са събрани доказателства в тази насока, а именно ищецът по някакъв начин да е допринесъл за вредите, тъй като пътеката по която е вървял е била заледена, не е могъл да стъпи и се движи безпрепятствено, поради което са неоснователни възраженията на ответника в този смисъл. Основателна е и претенцията за имуществени вреди в размер на 1656лв., тъй като от приложените писмени доказателства-фактура и касов бон се установява, че за лечението са били закупени титаниева плака малеоларен винт на тази стойност. Съответно и законната лихва от подаването на молбата, до окончателното изплащане на обезщетенията за вреди. Основателни са акцесорните претенции за лихва за забава върху процесните обезщетения, съответно 2140,83лв. върху главница от 7000лв. и 504,16лв. върху главница 1656лв. изчислени по реда на чл.162 ГПК/с ел. калкулатор/ за периода деликта до подаването на молбата 07.02.2020г. Сумите за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на деликта, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, от деня на деликта.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на
ищеца се следват разноските за държавна такса-481,87лв. и внесения депозит за
вещо лице от 230лв., общо 711,87лв. От приложения договор за правна помощ не се установява нито
договорено, нито да е заплатено адвокатско възнаграждение, а приложената молба
от адвокат Р./л.117/ съдържа единствено неговото изявление за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000лв. Поради което намира, че няма данни, такова възнаграждение
да е заплатено от ищеца
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК***, с адрес гр.Разград, обл.Разград,
ул.Бели лом № *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Ц.,
ЕГН**********, адрес *** ж.к.Освобождение *** сумата 7000лв./седем хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.02.2020г., до окончателното и изплащане, сумата
2140,83лв./две хиляди сто и четиридесет лева и осемдесет и три стотинки/ лихва
за забава върху главницата за периода от 02.02.2017г.
до 07.02.2020г., сумата 1656лв./хиляда шестстотин петдесет и шест лева/ обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.02.2020г. до
окончателното и изплащане, сумата 504,16лв./петстотин и четири лева и
шестнадесет стотинки/ лихва за забава върху сумата от 07.02.2017г. до
07.02.2020г., както и сумата 711,87лв./седемстотин и единадесет лева и
осемдесет и седем стотинки/ за разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: