№ 21970
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110101258 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Н. Д. Д., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ........... против К. П. В., с ЕГН: ********** с адрес гр. София,
....., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: главница в
размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва от 30.10.2004г.,
която към момента на получаване на съобщението по изп.дело възлизала на 19
992.53лева/деветнадесет хиляди лева деветстотин деветдесет и два лева и петдесет и
три стотинки/, адвокатски хонорар в размер на 200 лева/двеста лева/, сумата от 186
лева /сто осемдесет и шест лева /, по т. 29а ТТР към ЗЧСИ и сумата по т.26 ТТР към
ЗЧСИ от 2437.86 лева/две хиляди четиристотин тридесет и седем лева и осемдесет и
шест стотинки/, за които срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 22.05.2008 г.,
издаден по НОХД № 3132/2006 г. по описа на СРС, 17 състав, събирани принудително
в производството по изпълнително дело № 20228380402659 по описа на Ч. Б..
Ищецът, твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист на 22.05.2008г. по
Присъда от 26.10.2007г. по НОХД № 3132/2006г., изменена от СГС , НО – 13 състав, с
Решение от 09.05.2008г. по ВНОХД № 196 /2008г., е образувано след 14 г.
изпълнително дело № 20228380402659 по описа на Ч. Б., с рег. № 838, с район на
действие СГС . Твърди се, че не дължи изпълнение по образуваното изп.дело №
20228380402659, поради изтекла абсолютна погасителна давност на вземането по
издадения изпълнителен лист към датата на образуване на изп.дело, като твърди, че са
изтекли повече от 5г. – чл. 110 ЗЗД. Твърди се още, че през последните 10 г.,
кредиторът се е дезинтересирал от воденето на изп.дело, като не е предприемал
действия по събиране на сумите по издадения изпълнителен лист от 22.05.2008г.
Оспорва наложения запор върху вземанията му, като възразява срещу така
проведените принудителни действия по изп. дело.
С тези обстоятелства ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
1
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че Н. Д. Д., с ЕГН **********, не дължи на К.
П. В., с ЕГН: ********** с адрес гр. София, ..... - сумите по изпълнително дело №
20228380402659 по описа на ЧСИ, с рег. № 838, с район на действие СГС, образувано
въз основа на изпълнителен лист на 22.05.2008г. издаден по Присъда от 26.10.2007г. по
НОХД № 3132/2006г., изменена от СГС , НО – 13 състав, с Решение от 09.05.2008г. по
ВНОХД № 196 /2008г., а именно: - Главница в размер на 10 000лева /десет хиляди
лева/, ведно със законната лихва от 30.10.2004г. , която към момента на получаване на
съобщението по изп.дело възлизала на 19 992.53лева/деветнадесет хиляди лева
деветстотин деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки/, адвокатски хонорар в
размер на 200 лева/двеста лева/, сумата от 186 лева /сто осемдесет и шест лева /, по т.
29а ТТР към ЗЧСИ и сумата по т.26 ТТР към ЗЧСИ от 2437.86 лева/две хиляди
четиристотин тридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/. Претендира и
разноски по производството.
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Счита, че вземанията му не са погасени по давност,
доколкото за събирането им първоначално било образувано и.д. № 133/2008 г. по описа
на ДСИ Александрина П.а, а впоследствие и и.д. № 989/2018 г. по описа на Ч. Б. и и.д.
№20228380402659 по описа на Ч. Б.. Ето защо моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439
ГПК. Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на
започнало принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
факти. В случая ищецът се позовава на настъпила погасителна давност. С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва
да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
На първо място, по отношение недължимостта на следните вземания, а именно: за
адвокатски хонорар в размер на 200 лева/двеста лева/, сумата от 186 лева /сто осемдесет и
шест лева /, по т. 29а ТТР към ЗЧСИ и сумата по т.26 ТТР към ЗЧСИ от 2437.86 лева/две
хиляди четиристотин тридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, съдът намира, че
производството по отношение на тях следва да бъде прекратено, доколкото за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл. 439 от ГПК за
посочените вземания, доколкото предмет на иска по чл. 439 от ГПК може да бъде
единствено изпълняемото материално право, т.е. вземанията, за които е издаден
изпълнителният титул, а не и такива вземания, възникнали впоследствие.
По реда на чл. 439 от ГПК законодателят е регламентирал, че може да се търси защита
с оглед твърдения за новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене.
Следователно предмет на претенция могат да бъдат вземания, за които се е провело съдебно
дирене и е издаден изпълнителен титул.
В исковата молба не са изложени твърдения посочените суми да са били включени в
изпълнителния лист. Следва да се отбележи допълнително, че и редът за защита срещу
разноските в изпълнителното производство е друг– чрез обжалване с частна жалба по реда
на чл. 435 от ГПК. Предвид това исковата молба следва да бъде върната в частта относно
тези суми, а производството следва да бъде прекратено като недопустимо в тази част.
2
По отношение недължимостта на главницата в размер на 10 000 лева /десет хиляди
лева/, ведно със законната лихва от 30.10.2004г. до окончателното плащане, съдът намира
следното:
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 22.05.2008 г.
по НОХД № 3132/2006 г. по описа на СРС, 17 състав, за сумата в размер на 10 000
лева /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва от 30.10.2004г., представляваща
обезщетение за настъпили неимуществени вреди, събирана принудително в
производството по изпълнително дело № 20228380402659 по описа на Ч. Б..
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането
на ответника срещу ищеца.
Доколкото вземането е установено с присъда от 26.10.2007 г. по НОХД №
3132/2006 г. по описа на СРС, 17 състав, изменена с решение от 09.05.2008 г. по
ВНОХД № 196/2008 г. по описа на СГС. НО, 13 възз. с-в., то съдът намира, че на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането се погасява с 5-годишна давност. Доколкото от
представения изпълнителен лист се установява, че присъда от 26.10.2007 г. по НОХД
№ 3132/2006 г. по описа на СРС, 17 състав, е влязла в сила на 09.05.2008 г., то съдът
намира, че от тази дата е започнал да тече давностният срок за вземанията, предмет на
изпълнителния лист.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР
№ 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес
относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 133/2008 на ДСИ
Александрина П.а, същото е образувано на 19.06.2008 г. за принудително събиране на
процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 22.05.2008 г. Със запорно
съобщение от 30.12.2010 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, като в периода от 24.03.2011 г. до 25.04.2014 г. са постъпвали суми по
изпълнителното дело от наложения запор, като в рамките на следващите две години не
са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнител
действия.
Ето защо, при действието на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, следва да се
3
приеме, че от датата, когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. - 26.06.2015
г., са започнали да текат както предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок
за предприемане на друго изп.действие, така и 5-годишната погасителна давност за
предадените за събиране на ЧСИ вземания. Първият срок е изтекъл на 26.06.2017 г.,
като до този момент изп.действие не е поискано от взискателя, нито е предприето
служебно от ЧСИ.
В периода на течене на погасителната давност относно процесното вземане
обаче е било образувано и.д. № 989/2018 г. по описа на Ч. Б., с което давността е била
прекъсната. Видно от представеното копие от изпълнително дело № 989/2018 г. по
описа на Ч. Б., същото е образувано на 13.03.2018 г. за принудително събиране на
процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 22.05.2008 г. Ответникът
е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, като в молбата е възложено извършването на конкретни
изпълнителни действия и е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. На 27.03.2018 г.
държавата е конституирана като присъединен взискател по посоченото изпълнително
дело, като в рамките на следващите две години не са искани от взискателя и не са
извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. От датата на извършване
на последното изпълнително действие - 27.03.2018 г., са започнали да текат както
предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок за предприемане на друго
изп.действие, така и 5-годишната погасителна давност за предадените за събиране на
ЧСИ вземания. Първият срок е изтекъл на 27.03.2020 г., като до този момент
изп.действие не е поискано от взискателя, нито е предприето служебно от ЧСИ.
Както вече се посочи, съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.10 от ТР
№ 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесните задължение, е конституирането на държавата
като присъединен взискател на 27.03.2018 г., от която дата е започнала да тече нова
погасителна давност.
В периода на течене на погасителната давност обаче е било образувано ново и.д.
№ 2659/2022 г. по описа на Ч. Б., с което давността е била отново прекъсната, считано
от 18.04.2022 г., като към настоящия момент същата не е изтекла, поради което
предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
4
ВРЪЩА искова молба с вх. № 75986/14.11.2022 г. (по описа на СГС) в ЧАСТТА
относно следните суми: адвокатски хонорар в размер на 200 лева/двеста лева/, сумата
от 186 лева /сто осемдесет и шест лева /, по т. 29а ТТР към ЗЧСИ и сумата по т.26 ТТР
към ЗЧСИ от 2437.86 лева/две хиляди четиристотин тридесет и седем лева и осемдесет
и шест стотинки/ и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ........... против К. П. В., с ЕГН: ********** с адрес гр. София, ....., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/ -
главница, ведно със законната лихва от 30.10.2004г. до окончателното погасяване, за
която срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 22.05.2008 г., издаден по НОХД №
3132/2006 г. по описа на СРС, 17 състав, събирана принудително в производството по
изпълнително дело № 20228380402659 по описа на Ч. Б., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ........... да
заплати на К. П. В., с ЕГН: ********** с адрес гр. София, ....., сумата в размер на 200
лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5