МОТИВИ НОХД №
95/2019г.
- 28.05.2019год.
Подсъдимият Х.К.А. роден на ***г.
в гр.Берковица, живущ ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това,че
за периода от 01.10.2009г. до 25.01.2018г. в гр.Вършец, след като е
осъден с Решение на Районен съд, гр.Берковица по гр.д.№ 77/2007г. да издържа
свои низходящи, а именно синовете си Светослав Христов А., ЕГН ********** и
Цветан Христов А., ЕГН **********, като заплаща на тяхната майка и законна
представителка И.Ц.Н., ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 45,00
лева за първото дете Светослав и 30,00 лева за второто дете Цветан, съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече от две месечни
вноски, като останал неиздължен с 99 броя месечни вноски за сумата от общо
7410,50 лева - престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият се
явява лично и с назначен на ДП служебен защитник. Признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие.
В разпоредително заседание представителят
на РП- Берковица отговаря на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК и изразява съгласие делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие.
В разпоредително заседание съдът
прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и допусна предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът
разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което
с определение обяви, че ще ползва при постановяване на присъдата
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и лично и чрез защитника си моли
да му бъде наложено наказание за
минимален срок.
Представителят на РП- Берковица в
съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен
начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
за определен срок,като изпълнението на
същото бъде отложено за изпитателен срок
от три години .
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице, тъй
като то не бе оспорено от страните и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Съдът, след като се запозна със събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Подсъдимият
Х.К.А. е роден на *** година в гр.Берковица.
Живее в гр.Велинград, женен, със средно образование, безработен. Осъждан е с една
присъда за извършено престъпление от общ характер, като осъждането му няма
отношение към квалификацията на настоящето обвинение.
Свидетелката И.Ц.Н. е била омъжена
за Х.К.А., като от брака си имат две деца – Светослав Христов А., ЕГН **********
и Цветан Христов А., ЕГН **********. Бракът им е прекратен с развод по силата
на съдебно решение от 28.05.2007г. по гр.д. № 77/2007г. на Районен съд,
гр.Берковица. По силата на цитираното съдебно решение упражняването на
родителските права върху двете деца са предоставени на майката, свидетелката И.Н.,
обвиняемия Х.А. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на общо 75,00
лева за двете деца, считано от 28.05.2007г. на майката и законна представителка
на децата Светослав и Цветан. След като обвиняемия А. спрял да изплаща месечната издръжка за двете деца,
свидетелката И.Н. депозира жалба, обяснява, че Х.А. спрял да изплаща издръжката
на децата от началото на 2009г. и до момента няма изплащана такава. Във връзка
с цитираното гр.дело има образувано изпълнително дело № 26/2007г., което на
11.04.2013г. е изпратено на държавен съдебен изпълнител при Районен съд,
гр.Велинград. По досъдебното производство е установено, че Х.А. няма наложен
запор на трудово възнаграждение, няма регистрирани трудови договори.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-икономическа
експертиза /л.30-32 от досъдебното производство/ е видно, че от 01.10.2009г. до
25.01.2018г. обвиняемия А. не се е издължил с общо 99 броя месечни вноски и
дължи сумата от 7410,50 лева неизплатени месечни издръжки.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на поведението си и е допускал настъпването на
евентуален вредоносен резултат. С неизплащането на присъдената месечна издръжка
деянието е осъществено и завършено и от субективна страна.
При така изяснената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Х.К.А. ,след като е бил осъден с Решение на
Районен съд, гр.Берковица по гр.д.№ 77/2007г. да издържа свои низходящи, а
именно синовете си Светослав Христов А., ЕГН ********** и Цветан Христов А.,
ЕГН **********, като заплаща на тяхната майка и законна представителка И.Ц.Н.,
ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 45,00 лева за първото дете
Светослав и 30,00 лева за второто дете Цветан, съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на две и повече от две месечни вноски, като останал
неиздължен с 99 броя месечни вноски за сумата от общо 7410,50 лева -
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Относно наказанието, съдът, с оглед
приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид императивността на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, действително е обвързан с приложението на
чл.58а от НК. В разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК се предвиждат алтернативно
наказанията лишаване от свобода и пробация, като съдът, като прецени, от една
страна, обстоятелството, че подсъдимият е осъждан, , счете, че следва да
определи и наложи по-тежкото от двете предвидени наказания, а именно лишаване от свобода. При определяне на наказанието на подсъдимия
съдът взе предвид дългия период от време,през който подсъдимият е лишил децата
си от издръжка , а така също и липсата на критично отношение към
извършеното, упоритостта при извършване
на това престъпление,изразяваща се в неплащане на дължимата издръжка в продължение на много месеци.
С оглед индивидуализиране наказателната
отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителя.
Съобразявайки всички изисквания на
закона съдът намира, че наказанието, което следва да бъде наложено по вид
следва да бъде определено на “лишаване от свобода”, при условията на чл.54 от НК за срок от 6/шест/ месеца и след
прилагане разпоредбата на чл. 58а НК намали наказанието с една трета и определи
наказание четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
С така
наложеното по вид и размер наказание съдът счита,че ще могат да се постигнат
целите и задачите на личната и генералната превенция,наказанието да въздейства
поправително,възпитателно и предупредително по отношение на този подсъдим ,
както и по отношение на останалите граждани.
След като определи
наказанието за процесното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено от
подсъдимия А. ,съдът намери, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр с
чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание с наказанието,
наложено на подсъдимия А. с присъда по НОХД №530/2018 г. на Районен съд Велинград, постановена на 18.12.2018г.
и влязло в законна сила на същата дата ,с което му е наложено наказание 8 /ОСЕМ /
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА ,отложено
за изпитателен срок от три години, доколкото последното
престъпление, както и настоящото такова, предмет на процесното обвинение, са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Ето защо,
на основание чл.25, ал.1, вр с чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА наказанията на подс. Х.А.
като ОПРЕДЕЛИ едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода ” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА,изпълнението на което отложи за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 25,
ал.1 във връзка с чл. 23, ал.2 от НК, към определеното най-тежко наказание от
осем месеца лишаване от свобода съдът присъедини наказанието лишаване от
правоуправление за срок от една година, наложено му по НОХД № 530/2018 г. по
описа на Районен съд – Велинград.
Съдът прецени,че
на основание чл.59 ал.2 от НК следва да се приспадне от горното наказание
времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР.
На осн. чл.189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата от
сумата от 53,00лева разноски по ДП,както и
5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :