№ 230
гр. Смолян, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Зоя Ст. Шопова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Софка М. Д.а
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 141/29.04.2025г., постановено по гр.д.№ 157/2025г. по описа на Районен съд-
Смолян е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР
гр.С.,ул.“П.“ № *, представлявана от директора А. Д., да заплати на А. Д. Г., с ЕГН **********, с
адрес: с.М.,общ.С., ул.“К. и М.“ № * сумата от 2658,72 лева, представляваща дължимото
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 09.01.2022г. до
23.01.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с
коефициент 1,143, сумата от 371,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от І-
во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на
предявяване на иска-24.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска-24.01.2025г. до окончателното й изплащане. Осъдена е Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР гр.С.,ул.“П.“ № *, представлявана от
директора А. Д., да заплати на А. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.М.,общ.С., ул.“К. и М.“ № *
разноски по водене на делото в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение. Осъдена е
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР гр.С., ул.“П.“ № *,
представлявана от директора А. Д., да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в
размер на 156,35 лева, както и разноски за експертиза в размер на 150,00 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4761/30.05.20225г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр.С. чрез процесуалния й
представител гл.юрисконсулт С. С. с оплакване за неправилност и необоснованост, поради
нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че спорния въпрос по делото е дали е
1
приложима общата нормативна уредба и в частност КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисление на
нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 за служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР или същата
се дерогира от специалната правна уредба, предвидена в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, която е съобразена с основни правни принципи, включително и с европейското
законодателство. Сочи се, че разрешението, дадено от районния съд, създава прецедент, който
прецедент е резултат и от константната съдебна практика на Окръжен съд –Смолян, като се твърди,
че тази практика не кореспондира с практиката на останалите окръжни съдилища и тази на ВКС.
Твърди се,че изложените от първоинстанционния съд мотиви не съответстват на действащото
законодателство. Сочи се, че възприетата аналогия с разпоредбата на чл. 50а ал. 2 от Закона за
държавният служител е ирелевантна с оглед разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА. Твърди се, че не е
налице юридическа непълнота, още повече е неправилно същата аналогия да бъде отнесена към
правото на ЕС. Неправилно са интерпретирани нормите на Съюза, което е довело до погрешен
извод за пряк ефект на Директива 2003/88/ЕО и необходимостта от заместване чрез аналогия.
Неправилен и необоснован е извода, че полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от
методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на
които не им се полагат придобивките по ЗМВР, защото не са натоварени с особените функции и
ограниченията по ЗМВР. Сочи се, че превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент
1,143 в частният сектор по КТ е за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за
компенсиране на тежестта на нощния труд. Посочената директива не разглежда аспекти на
трудовите възнаграждения, а засяга тези свързани с организацията на работното време. Що се
отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня, СЕС най-напред отбелязва, че нито една от разпоредбите на
Директивата не съдържа указание по този въпрос, тя установява само минимални изисквания,
които включват изискването за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за всеки
период от 24 часа, като предвижда задължението да се предприемат необходимите мерки, така че
работници, които полагат нощен труд, да се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита. Директивата оставя известна свобода на преценка на държавите членки по този
въпрос.Твърди се, че неправилно е прието, че положения нощен труд не е заплатен. Неправилно и
необосновано се приема, че за да се формира коефициент 1,143 следва са де разделят 8 часа към 7
часа, тъй като ищецът действително е работил 8 часа нощен труд – превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а по
ЗМВР такова се заплаща по силата на нарочна заповед. Твърди се, че не е разгледана правилно
приложимостта на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, която е императивна, както и
разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР;, като не са взети предвид, че нормите на чл.179 и чл. 187 ал.
9 и ал. 10 от ЗМВР са делегиращи и предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително и заплащането му да се извършват със съответните актове – наредба и
заповед.Районният съд е приложил нормите на общото трудово законодателство при липса на
законово основание за това. Като се позовава на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на
ЕС, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на правото на ЕС, тъй като
СЕС признава наличието на обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни
механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното
време през нощта, а с ТР на ВКС същите са и индивидуализирани.Сочи се, че в случая не е налице
и празнота в правната уредба, а изрична регламентация, при това на законово, а не на подзаконово
ниво, която изрични предвижва в чл. 187 ал. 1 изр. 2-ро на ЗМВР, че нормалната продължителност
на полагания труд през нощта на държавните служители в системата на МВР е 8 часа. Прилагането
2
на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в
публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в
противоречие с правото на ЕС на практиката на СЕС. Неоснователно е заключението за
несъвместимост и неприложимост на нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР по отношение на
отнесените към нея правни норми. Според жалбоподателя районният съд не е отчел, че в чл. 267 от
ДФЕС се съдържа разграничение между тълкуването на правото на ЕС, което е в преюдициалната
компетентност на европейската юрисдикция и прилагането на това право, което е в
компетентността на националния съд.Жалбоподателят посочва мерките за защита и
компенсаторни механизми, предвидени в ЗМВР, спрямо служителите по чл.142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР,
като счита, че СЕС признава наличието на такива обективни обстоятелства като обезщетение и
компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената
продължителност на работното време през нощта, но причините,обосноваващи работно време от
22. 00 ч. до 06. 00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на
изпълнение на тези специални задължения. Твърди се, че при предвидени механизми за заплащане
на положен труд над нормата, т.е. труд, положен извън установеното работно време, то
съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към по-малката продължителност от 7 часа и
прилагане на преобразуващ коефициент по реда на КТ и НСОРЗ е в противоречие с така
постановеното решение на СЕС, включително и с Определение на СЕС от 29.07.2024 г. и Решение
на СЕС от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/21, С-732/21 – С-738/21, които сочат, че
нормата на работното време в рамките на часовата му продължителност на нощния труд на
служителите по ЗМВР не се налага да бъде по-кратка съобразно разпоредбите на общото трудово
законодателство по КТ.Твърди, че след като не е налице изискване към държавите –членки да
определят границата на нощния труд под тази на дневния, държавата е упражнила правото си на
преценка, при липса на сходство на функционални задължения на други такива служители, то
същите са специални и затова са уредени в специален закон, предвиждащ ясни компенсаторни
механизми.Районният съд неправилно е интерпретирал принципа на равно третиране и сходно
положение, каквото в случая в националното законодателство не съществува и не води до резултат
несъвместим с нормите на Съюза, обвързано с преследваната цел. Наличието на такава
нормативна несъвместимост в производство пред СЕС не е установявана, а резултатът следва да е
съвместим с правото на Съюза, като Директива 2003/88/ЕО не съдържа изискване за критерии и
същите са на преценка на националните правоприлагащи органи при съблюдаване на дадените
разрешения на СЕС. Твърди се, че приетите с решение С-435/2023 на СЕС изводи са в унисон с
тези по дело С-260/20г.,решението по което е взето предвид при постановяване на ТР №
1/15.03.2023г.. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и бъде отхвърлен предявения иск, като претендира и за направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
5011/06.06.2025г. от А. Д. Г., чрез пълномощника му адв.В. Р., в който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи, че спорът между страните е правен, като оплакванията в
жалбата относно начина на определяне на възнаграждението на ищеца са неоснователни.
Действително поради противоречива съдебна практика и постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г.,
както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 г. и от 04.05.2023 г. по
съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, ОС – Смолян е отправил
преюдициално запитване по В. гр. д. № 193/2023 г., по което е образувано дело С-435/2023 на СЕС.
3
С постановеното по него Определение от 29.07.2024г. се приема, че не се допуска правна уредба,
която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на
обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор,
натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел. Прието е още, че не се допуска прилагане
на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с
цитираните разпоредби от правото на Съюза, по-специално до разлика в третирането, която не се
основава на обективен и разумен критерий. Твърди се още, че специалният закон и наредбите по
неговото прилагане не съдържат разпоредби, с които да се регламентират мерки, които по
адекватен начин да компенсират особената тежест именно на нощния труд, поради което следва да
се приложи методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Именно прилагането на тази методика е
изпълнение на предвиденото в чл. 12 б. а/ от Директивата задължение да се предприемат
необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени да се
ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Сочи се, че в т. 73-80 от Решението по
дело С-262/20 на СЕС, се приема, че липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове
труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък, и ако не се
установи друго, подобен аргумент не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането. Твърди се в отговора, че
прилагането на ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС би довело именно до разлика в третирането и до
поставянето на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен
труд, спрямо същите служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, както и
спрямо служители в сходно положение, които полагат нощен труд, в по-неблагоприятно
положение. Посочената в ТР разлика в третирането е оправдана именно със „съображение от
правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и т. 75 от решението по дело С-262/22 –че „воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8
часа дневно“, независимо от частта на денонощието“ и че „При разработването и приемането на
ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен
труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми…“. Сочи
се,че в т. 76 от решението по дело С-262/22 на СЕС обаче за подобно съображение от правен
порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. В отговора се твърди още, че при
извършените проверки се установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в
приетите изменения на чл. 187 от 07.07.2020 г., след като полагането на нощен труд от работещите
на смени служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР всъщност не се овъзмездява от компенсаторни
механизми.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт С. С. поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемият А. Д. Г., чрез пълномощника си адв.В. Р., в представено писмено становище
4
оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, че ищецът А. Д. Г. работи по служебно правоотношение като
„Началник на дежурна смяна“ в Група „Оперативен център на Сектор „Пожарогасителна и
спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР гр.С. и като такъв е
със статут на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на 24-часови
работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа,
при сумирано отчитане на работното време.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ, и допълнителна
такава, които не са оспорени от страните, се установява, че за процесния период от 09.09.2022г. до
23.01.2025г. ищецът е положил общо 1312 часа нощен труд, от които 1256 часа в работни дни и 56
часа в дни с официални празници, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове
в дневни по методиката на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените
часове нощен труд в дневен по методологията на посочената наредба се получават 1500 часа, от
които 1436 часа в работни дни и 64 часа в дни с официални празници или разлика от 188 часа
отработен нощен труд, равняващи се на сумата от 2658,72 лева по часовите ставки за отделните
месеци, увеличена с 50% надбавка за работните дни и 100% надбавка за дните с официални
празници, която сума не е заплатена на ищеца. Законната лихва за забава върху тази сума по
тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, до завеждане на
исковата молба-23.01.2025г. е в размер на 371,49 лева, като посочените суми подробно са описани
в приложената към заключението таблица Приложение № 1.
С протоколно определение от 25.04.2025г. районният съд по молба на ищеца е допуснал
на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените искове, като искът за
главницата за неплатеното възнаграждение за нощен труд се счита предявен в размер на 2658,72
лева, а искът за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 271,49 лева.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред Смолянския районен
съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.7 от ЗМВР са за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд при преизчисляването му в дневен за периода от
09.09.2022г. до 23.01.2025г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и
законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените въззивни предели,
настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване
5
на заплащането на положените часове нощен труд – дали се дължи превръщане на часовете,
положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така
преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите
актове за неговото прилагане, като именно до това се свежда спора между страните. Въззивникът
поддържа и оплаквания, че районният съд не е съобразил изменението на ЗМВР, обнародвано в
ДВ бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г., касаещо процесния период, с което изменение в
чл.187,ал.1 ЗМВР ясно и точно е посочено, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период,
като съгласно новата ал.4 на чл.187 ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта, който безспорно е 1. Въззивникът поддържа оплаквания, че като не е съобразил
това изменение, действащо за процесния период, както и с постановеното ТР № 1/15.03.2023г. по
тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на
отмяна.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по
ЗМВР, доколкото ищецът като заемащ длъжността „Началник на дежурна смяна“ в Група
„Оперативен център на Сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ –С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“-МВР гр.С. е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,
поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 24-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по график,
съгласно протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа,а отработеното
работно време се изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал.7 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи според
6
чл.187,ал. 10 от ЗМВР.
С оглед изменението на ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 1.07.2020г. и
издадените след това изменение наредби се установява, че за исковия период от 09.09.2022г. до
23.01.2025г. е действала Наредба № 8121з-922/22.07.2022г., обн. в ДВ бр. 60/29.07.2022г., в сила
от 22.07.2022г., действаща и към момента. Преди това са действали Наредба № 8121-
1353/15.12.2020г., обн. в ДВ бр.107/18.12.2020г. в сила от 01.01.2021г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020г., обн. в ДВ бр.93/30.10.2020г. в сила от 30.10.2020г., Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г. обн. в ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото е
предвидено и в наредбите от 2020г.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период
се умножава по 1,143., каквото разрешение е регламентирано и в чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В
следващите наредби от 2015, 2016 и 2020 година липсва такава норма, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143.
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова
ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1. Същата регламентацията се съдържа и в издадените впоследствие
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022г., последната действаща за процесния период.
Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в издадените по реда на
чл.187,ал.10 от ЗМВР наредби след 2014г. е предвиден някакъв компенсаторен механизъм, който да
не е съществувал, при действието на наредбата от 2014г. и който да е въведен с цел да компенсира
полагащите нощен труд служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, с оглед отпадналия с отмяната на
наредбата от 2014г. предвиден такъв в чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г.
В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили
становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР,
„Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите
„Огнеборец“, които са предложили въвеждането на разпоредба, регламентираща приравняването на
положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна
дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра
на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са
включени в проекта на наредбата, като първият аргумент е правен – защото коефициентът за
преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната
7
продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа),
които в Кодекса на труда са различни, а съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението
помежду им е 1 и не налага преобразуване, а вторият аргумент в доклада е икономически, като е
подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими
допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли
2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева на година.
Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се
поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за
нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане,
не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие
на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. Решението е обнародвано в ДВ бр.
59/29.07.2016г.
Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС с Решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.№
8601/2019г. на 5-членен състав, който също е приел, че мотивите за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и липсва анализ и съпоставка кои норми от
наредбата с кои норми от Директива 2003/88/Е0 са съобразени. Решението е обнародвано в ДВ
бр.4/14.01.2020г.
От описаните разпоредби на закона и наредбите по прилагането му е видно, че за
процесния период след изменението на чл.187 от ЗМВР,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от
11.07.2020г.,новата редакция на чл.187,ал.1 ЗМВР, предвижда, че: „Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Изменения има и в
другите алинеи, но най-същественото относимо към настоящия спор е въвеждането на нова алинея
4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“
В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона: На 10 и 11
юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за
изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя
Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г. В първоначалния проект от 2019 г. на
вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187 от
ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто
четене на закона, наред с други изменения в закона, с Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по
сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са
обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в
действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по
ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и
седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид
спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение
на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина
8
на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя
страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното
време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при
полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите,
регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В
становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват
доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187, ал.1 и ал. 4. Законът за изменение и допълнение
на ЗМВР е обнародван в Държавен вестник, брой 60/2020 г., като съответно и измененият и
допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020г.
Съгласно чл.21, ал.3 от действалата през процесния период Наредба № 8121з-922/
22.07.2022г.,oбн.в ДВ, бр. 60 от 29.07.2022г., се предвижда, че „при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 ,съгласно чл.187,ал.4 от
ЗМВР“.
Както в ЗМВР – чл.187, ал.1 и ал.4, така и в двете посочени по-горе наредби от 2020 г. и
от 2022 г. вече се съдържа изричното правило, че нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период и че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта,т.е с коефициент
1.
С постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.“ Съображенията на ВКС са, че „съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се
приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да
бъдат разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е празнота в
закона. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл.187,ал.1
ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е
8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00
часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на
ЗМВР установяват по -голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност
на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции
на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и
9
заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен
труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни.
Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите
по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е.,
като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на
регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т.
1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др. Прието е също, че
горното разрешение съответства и на правото на ЕС.
С решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС, образуваното по направено
преюдициално запитване от Районен съд-Луковит е прието в т. 49, 51 и 55, че Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд
през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не
се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита. Като
извод съдът е приел, че чл.20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се
прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е., е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.“
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023г.,
както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по
съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени
10
съответно от РС-Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове,
Смолянският окръжен съд също отправи преюдициално запитване по В.гр.дело № 193/2023 г. по
следните въпроси: 1/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31
от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-
кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за
работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите
и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с
допустима от законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор,
натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в
случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи
нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници
в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително
възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране,
по високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се
ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от
частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки,
но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения
ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла
група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ ?;
2/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват
прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е ТР № 1 от 15.03.2023
г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с
правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което
неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от
закона цел и не е съразмерно на тази цел ?
По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от
29.07.2024г.,получено в съда на 02.08.2024 г., Съдът на Европейския съюз дава следните отговори
на така поставените от Смолянски окръжен съд въпроси:
1.Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния
сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
2.Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
11
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
За отговорите на поставените въпроси СЕС е изложил мотиви, че по силата на член 99 от
Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага
недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с
мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния
адвокат.В настоящия случай съдът е приел, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване
на правото на Съюза по първия въпрос се налага недвусмислено от решение от 24 февруари 2022г.,
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (C 262/20, EU:C:2022:117), както
и от решение от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
(Нощен труд) (C 529/21—C 536/21 и C 732/21—C 738/21, EU:C:2023:374). По първият въпрос
съдът е припомнил, че по т.55 от дело С-260/20 вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Съдът е приел, по т.79 и т.80, че членове 20 и 31 от Хартата трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно
положение — се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Накрая, съдът е постановил,
че запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да
направи необходимите проверки, така че, от една страна, да установи релевантните категории
работници, и от друга страна, да определи дали е изпълнено изискването за сходство на
разглежданите положения (т.70 от дело С-260/20 и т.63 от съединени дела C 529/21-C 536/21 и C
732/21—C 738/21). В мотивите е посочено още, че принципът на предимство на правото на Съюза,
който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава
всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото
на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са
пречка за това. Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква националните
юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и
като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната
ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-специално
задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна
практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на
директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е
изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на
Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право
12
смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи. Ако не е основана
на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би
налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел(т.79 C 262/20) От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да
осигури резултат, който да е в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без
приложение националната съдебна практика, която му противоречи.
При тези отговори на СЕС и предвид негови предходни решения, настоящият съдебен
състав счита, че разпоредбите на чл.187, ал.1, изр.2 и новата ал.4 ЗМВР след изменението на
ЗМВР обн. в ДВ бр.69/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., както и чл.21 ал.3 от следващите две
наредби - Наредба № 8121з-1353/ 15.12.2020г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР не следва да се прилагат, както и
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, тъй като са
несъвместими с правото на Съюза по причина, че поставят в различно по-неблагоприятно,
положение полицаите и пожарникарите–държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР,
работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи
нощен труд работници по КТ и по ЗДСл., без да се открива тази разлика в положението да е
обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел по следните
съображения:
Настоящият ищец, както и ищците по аналогични дела са държавни служители по смисъла
на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно: „държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението“. Тези ищци работят на 12-часови смени или на 24-
часови смени, поради което и съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното им време се изчислява
сумирано за тримесечен период.
В числото на държавните служители по същата точка 1 на ал.1 от чл.142 ЗМВР освен
описаните ищци, работещи на смени и полагащи нощен труд, има и голям брой служители, които
обаче не работят на смени и не полагат нощен труд. Това се установява от представената по делото
справка с рег.№ 812100-11915/10.07.2023г. от Министерството на вътрешните работи , от която е
видно, че средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022г. служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
които са работили на смени и са полагали нощен труд са 65,20 %, а 34,80% от служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, които не са работили на смени и не са полагали нощен труд. За тази втора
група служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР (неработещите на смени и неполагащи нощен труд)
при предходната редакцията на чл.187 е предвидено, че се установява ненормиран работен ден,
като са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време; работното им време се изчислява в работни дни–подневно. Според
настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и
работещите на смени, се установява подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от
13
Наредбата от 22.07.2022 г., за тях се установява работно време от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна
почивка.
В същото положение са и служителите към Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на
правосъдието, чиято уредба е в чл.391-394 от ЗСВ, в Правилника за устройството и дейността на
Главна дирекция "Охрана", издаден от Министъра на правосъдието, както и в ЗМВР – чл. 393, ал.2
от ЗСВ разпорежда, че, по отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана", се прилагат
разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР. В Глава Седма са например Раздел
Шести, уреждащ „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“
от чл.176 до чл.186а включително, както и Раздел Седми - “Работно време и отпуски“ от чл.187 до
чл.190 от ЗМВР.
В същото положение се намират и служителите в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните й служби, чиято уредба е в ЗИНЗС, в Правилника за
приложението му и в ЗМВР – в чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е предвидено, че за държавните служители по
ал. 1, т.1 ( държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията
или на мярката за неотклонение задържане под стража) се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.
От посочената справка от 10.07.2023г. на МВР и от на законовите разпоредби категорично
се установява, че от придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3,
чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189,
чл.190, чл.191, чл.233 и чл.234, чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО, се ползват всички държавни
служители по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд,
работейки на смени. В тази връзка следва специално да се изтъкне, че примерно изброените в ТР
№ 1/15.03.2023 г. придобивки: допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1,
т. 1 ЗМВР/, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др., се ползват не само от
работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и пожарникари, а и от всички останали
държавни служители по т.1 на чл.142, ал.1 ЗМВР, включително и от онези 34,80% служители по
същата т.1., които не са работили на смени и не са полагали нощен труд. Следва да се отбележи, че
в ал.5 на чл.187 ЗМВР в редакцията му преди изменението обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г. се прави
известно разграничение между държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на
смени, и тези по същата точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е само по
отношение компенсирането на извънредния труд – „Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.“
Също така, съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки се ползват и от
държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР – придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185,
ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1- частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184
ЗМВР, а някои – от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение – напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и ал.3, чл.182, чл.184,
14
чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.
Съгласно т.51 от решението по дело С-262/20 , „..когато определят необходимото
равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд,
държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите
нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Както се посочи по-горе, с изброените придобивки, включително и посочените в ТР №
1/15.03.2023г. на ВКС, се ползват от всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
включително от неработещите на смени и неполагащи нощен труд, а някои се ползват и от
останалите служители в МВР.Очевидно тези придобивки са предоставени, за да направят
възможно осъществяването на залегналите в чл.2 ЗМВР дейности - защита на правата и свободите
на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като същевременно компенсират
ограниченията, например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят, заради
особеното си положение, и завишените изисквания към тях.
Настоящият състав напълно споделя изразеното от Районен съд-Луковит становище в
искането му за преюдициално запитване, по дело № С-262/20г., че „специалните и изключително
значими функции на тези държавни служители по принцип предвиждат завишени изисквания към
тяхната лоялност към държавата, на която служат. Именно поради това към държавните служители,
които упражняват държавна власт, се поставят множество допълнителни завишени изисквания и
задължения, включително допустимата продължителност на смените – до 24 часа, особени
задължения при извънредни ситуации и много други. В противоречие с целите на специалния
статут на полицаите и пожарникарите, чиито професии винаги се отличават със завишени рискове,
е те да бъдат изключени от закрилата на нощния труд, изразяваща се в ограничаване на неговата
нормална продължителност до 7 часа. По този начин биха се нарушили както индивидуалните
права на служителите, така и общественият интерес, поради намаляване на ефективността на труда
им нощем“. Безспорно е, че нощният труд разстройва биологичния ритъм на живот и нервната
система,обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето.
Описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни
механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по дело
С-262/20 , тъй като те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
След отмяната на наредбата от 2014 г., която позволява преобразуване на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, в последващите наредби и в ЗМВР не са предвидени придобивки,
които не са съществували дотогава и които същевременно да са създадени именно с цел по друг
начин да компенсират полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари. От друга страна,
лицата, работещи по трудово правоотношение в частния сектор не разполагат с посочените в
ЗМВР придобивки, тъй като те не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена
важност за обществото, каквито са описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по ЗМВР
15
компенсират точно нощния труд. Тези работници по трудово правоотношение в частния сектор за
полагания от тях нощен труд при работа на смени получават възнаграждение, което се образува по
методиката по чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, обяснено и в Решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. №
405/2011 г., IV г.о., а именно, че „тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.“
В тази връзка следва да се отчете също, че ставката за допълнителното трудово
възнаграждение по чл.179, ал.1 ЗМВР за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., което се
дава на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно Наредба № 8121з-
1059/26.09.2019г., обн.в ДВ бр.48/04.10.2019г. в сила от 04.10.2019г. и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи за исковия период е еднаква с тази за работещите по трудово
правоотношение - по чл.261 от КТ във вр. с чл.8 НСОРЗ.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и пожарникарите, както и
работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и
ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответни условия.
Също така както размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата
седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ /чл.152-
153/, така и по наредбите от 2020г. и наредбата от 2022г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, са еднакви.
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи
нощен труд служители по същата точка 1,на чл.187,ал.1 от ЗМВР и дадени им не заради нощния
труд, а заради особените им задачи по чл.2 от ЗМВР - на защитници на правата и свободите на
гражданите и обществения ред и сигурност.
Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не могат да се
възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в
частния сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с
особените функции и ограничения по ЗМВР.
След като специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби,
с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест
именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като него полицаи и пожарникари, работещи
на смени и полагащи нощен труд, то следва да се приложи методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което
обаче ЗМВР и тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ би могло да бъде изпълнение на предвиденото в член 12,
буква а) от директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита. В т.73-80 от Решението по дело С-262/20 е постановено, че: „ Що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че, съгласно
постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
16
законодателство и е съразмерна на тази цел…. т.74. В това отношение от преюдициалното
запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592
и № 8121з-776, както и в следващите, за преобразуване на нощните часове труд в дневни се
обяснява със съображения от правен и икономически порядък. т.75 От една страна, съгласно член
187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване. т.76 Освен ако не покажат друго проверките, които
следва да направи запитващата юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането. т.77 От друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би
изисквало значителни допълнителни финансови средства. Според т.78 подобен аргумент обаче не
може да се приеме. Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.“
Също така, в т.63 от решението по съединени дела С-529/21-С-536 и С 732/21 – С-738/21, СЕС
приема, че „ще трябва запитващата юрисдикция да прецени, първо, дали съответните категории
работници се намират в сходно положение; второ, дали е налице разлика в третирането на тези две
категории работници и трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, тоест, е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел…“
От изложеното може да се направи извод, че липсата на изрично правило за по-малка
продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и
промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР, обн.в ДВ бр.60/2020г.,в сила от 11.07.2020г. и в
съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да
се спестят значителни финансови средства, което може да бъде изведено и от икономическите
аргументи в мотивите залегнали в законопроекта за изменение на ЗМВР и в отказа да се включи в
последващите наредби на разпоредба, подобна на чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г., предвиждаща
преобразуването на нощният труд в дневен, каквото предложение е било направено от три
синдикални организации при общественото обсъждане. Този извод се налага и от обстоятелството,
че по-големият процент от служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР работят на смени и полагат
нощен труд (средно 65,20 % от тях за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 съгласно справката от
МВР), а и в същото положение се намират не само полицаите и пожарникарите, работещи на смени
и полагащи нощен труд, а и работещите на смени и полагащи нощен труд държавни служители от
Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието и държавните служители от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и структури .В тази връзка изменението
на чл.187 от ЗМВР, направено между първото и второто четене на закона, заедно с множество
други промени, така, че да не е бил веднага видим ефектът от него, е целяло и да преодолее
практиката на съдилища в страната, които приемат, че в ЗМВР е налице празнота, поради което
при решаването на споровете, идентични с настоящия, прилагат по аналогия разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ и уважават исковете. В тази връзка е и краят на последното изречение от
предложението на народните представители, касаещо промяната в чл.187 ЗМВР – че това „ще
наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд, и
ще допълни празнотата в специалния закон.“ От това може да се заключи, че промяната е
17
предприета именно в закона и поради това, че той не може да бъде атакуван по далеч по
облекчения ред пред съдилищата по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс
за оспорване на подзаконови нормативни актове, както могат и са били атакувани посочените по-
горе наредби от 2015 и 2016 г., отменени от Върховния административен съд.
Подобни обстоятелства от икономически порядък, обаче, съгласно решението по дело
С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за
различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това
различно третиране. В т. 79 от същото решение, възпроизведено и в т.41 от определението на СЕС
от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023, е указано, че националният съд следва да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Така, след като за процесния период разпоредбата на чл.187,ал.1 изречение второ и ал. 4
на чл. 187 от ЗМВР, както и съответно в посочената по горе Наредба № 8121з-922/22.07.2022г,
която с чл. 21, ал. 3 , изрично препращат към чл.187,ал.4 от ЗМВР, че дневният труд е равен по
продължителност на нощния –по 8 часа, то заради несъвместимостта на тези разпоредби от
специалния закон с правото на Съюза, националният съд не следва да ги прилага, тъй като те
поставят в неравностойно положение служителите по чл.142,ал.1,т..1 от ЗМВР, полагащи нощен
труд, спрямо друга група служители по чл.142,ал.1,т.1, които не полагат нощен труд, така и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, без тази разлика в
третирането им да е обоснована с обективен и разумен критерий, като бюджетните съображения не
могат да бъдат такъв критерий и тази разлика в третирането не е свързана с допустима от закона
цел.
Безспорно правото на Съюза има върховенство над правото на държавите членки, а то не
допуска правна уредба, която да въвежда разлика в третирането на определена група служители от
публичния сектор, спрямо други категории служители, намиращи се в сходно положение.
Изискването за съответстващо тълкуване на националното право включва задължение за
националните юрисдикции да изменят постоянната си съдебна практика, ако тя се основава на
тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директивата( т.40 от дело С
435/23.) В случая прилагането на ТР 1/15.03.2023г. на ВКС, би довело именно до разлика в
третирането и до поставянето на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,работещи на смени и
полагащи нощен труд в по-неблагоприятно положение ,спрямо същите служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд, както и спрямо служители по трудово правоотношение
в сходно положение, които полагат нощен труд. Посочената в ТР разликата в третирането е
оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от
решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „ воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми…“ В т.76 от решението по дело 262/20 на СЕС обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна
18
да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат
друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. При извършените проверки
се установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в приетите
изменения на чл.187 от 07.07.2020г., след като полагането на нощен труд от работещите на смени
служители по чл.142, ал.1, т.1 на МВР всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни
механизми по описаните досега причини.
Не е налице и твърдяното в жалбата смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден
труд“ в обжалваното решение. Установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на вещото лице по счетоводната експертиза
е видно, че с оглед броя на нощните смени, след превръщането на отработените нощни часове в
дневни, полученият брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата
се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма
часове, разликата от 188 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са
неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията "нощен труд" и
"извънреден труд" от районния съд. От дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,
143, не следва да се приспада заплатеното възнаграждение на основание чл.179,ал.1 и 2 във вр. с
чл.9,ал.1 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г., защото тези възнаграждения са дължими на
самостоятелни и независими едно от друго правни основания, както е изяснено в посоченото по-
горе решение ВКС по дело № 405/2011г. на ІVг.о.
Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, поради което при липсата на
друг механизъм за компенсиране на вредните последици от нощният труд за посочената категория
служители, правилно районният съд е приложил чл.9,ал.2 от НСОРЗ, като е приел, че на ищецът се
дължи допълнително заплащане за нощен труд в размер на 2658,72 лева. Горното тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Правилно е обжалваното решение и в частта, с която са присъдени лихва а
забава,дължима за всеки тримесечен период върху главницата, изчислена от 1-во число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася до 24.01.2025г. , която е в размер на 371,49 лева.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото ще следва да
бъде осъден жалбоподателя Регионална дирекция „Гранична полиция“-С. да заплати на
въззиваемия А. Д. Г. направените от него разноски за въззивното производство в размер на 500 лв.
за адвокатско възнаграждение
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/29.04.2025г., постановено по гр.д.№ 157/2025г. по описа
на Районен съд-Смолян.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР
19
гр.С.,ул.“П.“ № *, представлявана от директора А. Д., да заплати на А. Д. Г., с ЕГН **********, с
адрес: с.М.,общ.С., ул.“К. и М.“ № * разноски за въззивното производство в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Ивайло Стефанов Стефанов
Считам, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители
на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В случая следва да се прилагат разпоредбите на Закона
за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Този въпрос е разрешен в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС, а съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт. Съгласно постановения тълкувателен акт на върховната
съдебна инстанция, „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. ЗМВР не съдържа
празнота относно регламентацията на продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой часове и липсват предпоставки, за прилагане по
аналогия на друг закон. Нормалната продължителност на работното време за служителите
по ЗМВР е осем часа, която е определена в чл. 187 ал.1 ЗМВР, независимо в коя част на
денонощието се престира труд. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 с
регламентацията по чл. 140 ал.1 от КТ сочи, че разпоредбите на ЗМВР установяват по –
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с
разпоредбите на ЗМВР продължителност на работното време на нощния труд за
служителите от МВР се обосновава с основните функции на ведомството, посочени в чл. 2,
ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането да се извършват със съответни актове – наредба и заповед. В издадените
Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022г. и Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020г., липсва
20
правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Липсата, обаче, не е празнота в закона. Очевидно,
волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в
дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено и в
тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми:
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям
основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, по - голямо обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим
за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на първа категория
труд.
След постановяване на цитираното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по т. д. №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, се наблюдава непротиворечивата практика на касационната
инстанция по този въпрос /Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2332/2023г.,
Решение № 84 от 13.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023г., Определение № 372 от
29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3285/2023г., Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к.
гр. д. № 2330/2023 г., Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023г.,
Решение № 220 от 4.04.2024г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023г., IV г. о., ГК, Определение №
549 от 8.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г., Решение № 84 от 8.02.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 1066/2023г., III г. о., Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3285/2023г., IV г. о., и т.н./.
Практиката на ВКС остава константна и след постановяването на Определение от
29.07.2024 г., по дело С-435/2023 СЕС, като се приема, че не са налице основания,
положените часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143,
поради което иск на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен /Решение № 282 от 9.05.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 866/2023 г., III г. о., ГК; Решение № 525 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2023 г.,
IV г. о., ГК; Решение № 234 от 28.04.2025г. на ВКС по гр. д. № 2142/2024 г., III г. о., ГК.
Понастоящем не са настъпили нови основания, които да делегират правомощия на
съдилищата да не се съобразяват с практиката на ВКС и с постановеното Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
В този смисъл, считам че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
поради което следва да бъде отменено и следва да се отхвърли предявения иск.
МЛ. СЪДИЯ
21