№ 1184
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502198 по описа за 2021 година
при участието на секретар Диана Аначкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Бул инс“ АД срещу решение 9 от 29.04.2021 г. на
Окръжен съд Видин по гр.д. 506/2020 г., в частта, в която искът на Я. Т. Ж. за обезщетение
за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 15.04.2020 г. е уважен за разликата от
дължимите според жалбоподателя 15 000 лева до присъдените 40 000 лева и за разликата от
424 лева до присъдените 848 лева за имуществени вреди със законната лихва от 23.04.2020 г.
до плащането
Поддържа се неправилност поради завишен размер на обезщетението за неимуществени
вреди и неуважено възражение за принос на пострадалата. Не е съобразено, че ищцата е
имала множество съпътстващи заболявания, както и че тя неправилно е престоявала на
пътното платно с крак пред задната гума на автомобила,като се е поставила с превишен
спрямо нормалния риск. Оспорват се изводите на АТЕ за липса на противоправност в
нейното поведение, тъй като това не е от компетентността на експерта.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. В. М., в който жалбата се оспорва по
подробно изложени съображения.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания от
страните и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане и за ангажиране на отговорността на ответника: противоправно
1
поведение на застрахован при ответника водач, вина, причинени травми, причинната връзка
между деянието на делинквента и травмите на ищцата. Спорно е какво е справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и налице ли е принос на
пострадалата за настъпване на вредите.
Срещу приетия от първата инстанция механизъм на ПТП няма въззивни оплаквания и
доводи. На 15.04.2020 г. в светлата част на денонощието в село ***, област Видин, пред дом
№8 на ул. „***“ ищцата се намирала на пътното платно, като е стояла в непосредствена
близост до лек автомобил „Фолксваген Голф“ от дясната му врата - не се е движила по
пътното платно попътно, нито насрещно, нито го е пресичала. Лекият автомобил от
състояние на „покой“, е приведен от водача в режим „потегляне“, като дясната задна гума е
преминала през ходилото на десния крак на ищцата. Страните не спорят, че преди да
потегли от място и да приведе автомобила в движение, водачът е бил длъжен да се убеди, че
няма да създаде опасност за пешеходеца и като не го е сторил, е нарушил правилата за
движение по пътищата.
За установяване справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди съдът взе
предвид заключението на СМЕ, изготвено от ортопед-травматолог д-р И. К. и ендокринолог
д-р С. Х., приложените медицинските документи, изготвени от лекари, становище на
клиничен психолог Н., както и свидетелските показания.
Получената в резултат на инцидента травма представлява изкълчване и фрактура на дясна
глезенна става. След инцидента ищцата е откарана в МБАЛ “Св.Петка“АД Видин, където
Отделение по травматология и ортопедия е консултирана със специалисти-интернист,
анестезиолог, кардиолог, ендокринолог и ортопед, направени са клинични и образни
изследвания и е предприето оперативно лечение. Съгласно оперативен протокол №51-79.87
на пострадалата е направено открито наместване на дислокация на глезен. Поставена е
диагноза: фрактура на дясна фибула в долна трета и фрактура на проц.мал.на дясна тибия.
На 23.04.2020 г. ищцата е изписана от болницата без усложнения, като са дадени указания
за домашно амбулаторно лечение и е назначено медикаментозно лечение. Правени са два
контролни прегледа от ортопед. При първия от тях на 09.06.2020 г. са установени болезнени
и ограничени движения в дясна глезенна става, парартикуларен оток, анталгична походка с
две помощни средства, а при извършена контролна рентгенография - непълно костно
срастване. Дадени са препоръки за ненатоварване на оперирания глезен в продължение на
още три седмици, като са дадени указания за последваща физиотерапия и рехабилитация. На
06.07.2020 г. ортопедът е установил болезнени и ограничени движения в дясна глезенна
става, парартикуларен оток, анталгична походка с едно помощно средство. Дадено е мнение
за физиотерапия и рехабилитация. На 03.08.2020 г. пострадалата е прегледана от
специалист-физиотерапевт, който е установил оток на дясна подбедрица и глезенна става;
походка- смутена, с едно помощно средство, затруднение в дейностите от ежедневието.
Назначени са ѝ 20 физиотерапевтични процедури.
Видно от амбулаторен лист №000239/10.02.2021 г. и резултат от рентгеново изследване от
10.02.2021 г., към момента на прегледа, извършен от вещото лице д-р И. К., обемът на
движение на увредения крайник сумарно е намален с 20 градуса, пострадалата продължава
да се движи с помощно средство, въпреки че е възможна самостоятелна походка. Вещото
лице е дало заключение, че състоянието на оперирания глезен е проследявано периодично,
проведена е рехабилитация и за около шест месеца е възстановена работоспособността и
походката на пострадалата.
В съдебно заседание вещото лице ортопед уточнява, че за да бъде възстановено движение на
ставата в пълен обем, са необходими активно движение и физиотерапевтични процедури.
Според него пострадалата е практически здрава, годна е за бита, може да прави всичко с
десния крак, като е възстановила 95 % от движенията му. Посочва, че лекарят по образна
диагностика е описал „вторична деформираща артроза, която представлява ошипяване на
2
ставата, вследствие на счупването“.
Установява се по делото, че ищцата е с придружаващи заболявания: захарен диабет тип 2,
усложнен с диабетна полиневропатия, артериална хипертония II степен, исхемична болест
на сърцето, мозъчно-съдова болест /преживян мозъчен инсулт през 2015 г./. Вещото лице
ендокринолог дава заключение, че вследствие на преживения стрес от ПТП и оперативното
лечение на крайника в ортопедично отделение, заболяването захарен диабет е било
временно влошено, което е наложило да бъде контролирано и в лечебното заведение и след
изписването е провеждано адекватно лечение, съобразно указанията на ендокринолог. По
време на възстановителния процес наличното хронично усложнение на захарен диабет и
диабетна полиневропатия има значение за по-изразена болкова симптоматика и затруднено
самообслужване.
В психологична експертиза №43/09.05.2020 г. от клиничен психолог В. Н., представена от
ищцата по делото, е записано, че последната е направила две консултации за определяне на
психологичния статус, психодиагностика и психотерапевтична помощ. Оценено е, че
депресивната симптоматика от преживения стрес от ПТП и последващите оперативни
интервенции влошават гликемичния контрол, което от своя страна води до хипогликемично
състояние, като в резултат Я.Ж. е била емоционално небалансирана и неспособна да взима
рационални решения. Усложняването на нервно-психичните процеси идва и от факта, че
хипогликемията се определя трудно. По време на оперативния престой в болницата е
овладяна кръвната захар, но не и стойностите на кръвнозахарен профил или обременяване с
глюкоза, поради което в деня на изписването пациентката е с психосоматични вегетативни
промени, с асфиксия и неясно осъзнаване на действията, които извършва. Изразено е
становище, че наличният посттравматичен стрес може да бъде преодолян с
психотерапевтична помощ и при необходимост с медикаменти.
Д-р Х., назначено от съда вещо лице, коментира констатациите в частната психологична
експертиза: описаните в нея оплаквания от безпокойство, напрегнатост, безсъние,
стереотипни движения на пръстите на ръцете са най-вероятно израз на посттравматичен
стрес, затрудненото самообслужване първите седмици след травмата, индивидуалните и
психически особености на ищцата и последици от предшестващата ПТП мозъчно-съдова
болест. Няма данни за нарушена функция на щитовидната жлеза, каквито предположения е
изказал психологът Н..
Свидетелката М. В., снаха на пострадалата, разказва, че се видяла с нея непосредствено след
инцидента в болницата, където й направили операция с поставяне на имплант на крака, за
което заплатили около 800 лева. Лечението на ищцата в болницата продължило около
седмица, след което пострадалата била изписана и продължила да се лекува в домашни
условия. След болницата пострадалата останала да се възстановява в дома на своите близки
в гр. Видин в продължение на около 5-6 месеца, тъй като имала нужда от чужда помощ.
През цялото време на ищцата й било много трудно да се обслужва, тъй като кракът й бил
обездвижен и по лекарски съвет не трябвало да стъпва на него в продължение на поне три
месеца. Пострадалата постоянно лежала, а свидетелката и дъщерите й помагали, като
слагали памперси, къпели я, а след известно време, когато започнала да се раздвижва и те я
подкрепяли и водели до тоалетна. Преди инцидента Я. била активна жена, живеела сама на
село и се грижела за себе си, имала градина, която обработвала. След инцидента животът й
се променил. Изпитвала силни болки в крака, постоянно ходела на доктори, правили
консултации с личния си лекар, тъй като страдала от диабет и след инцидента се влошили
показателите й. Според свидетелката след инцидента Я. била стресирана и нервна, наложило
се да пие валериан и болкоуспокояващи лекарства. Започнала да се раздвижва първоначално
с проходилка, а впоследствие с помощта на две патерици, като към момента се движела с
едно помощно средство.
От разпита на свидетелката В. В., внучка на пострадалата и очевидец на инцидента, веднага
3
след инцидента извикали линейка и ищцата била откарана в болницата в гр.Видин. Била
направена операция на крака, сложили й имплант за 800 лева, а след около седмица я
изписали и тя останала да се лекува и възстановява в дома на своите близки в гр.Видин. В
болницата и след това в домашни условия пострадалата имала постоянно нужда от чужда
помощ, тъй като не можела да става и да се движи, да се обслужва сама за храна, да ходи
самостоятелно до тоалетна, да се къпе, което наложило да й се слагат памперси, да се грижат
за нея близките й. Ищцата била стресирана след инцидента, не можела да спи, за да се
успокои и пиела валериан. Понастоящем се страхувала да доближава до кола и стояла на
разстояние. Преди инцидента пострадалата сама се грижела за дома си, имала градина на
село, на след инцидента животът й се променил напълно.
Факторите за определяне на обезщетението са: получената травма на глезена, наложилата се
заради нея оперативна интервенция за поставяне на метална остеосинтеза, болничен престой
от една седмица, първоначален постелен режим, впоследствие придвижване с проходилка,
две помощни средства и в крайна сметка с едно помощно средство, нужда от чужда помощ
през първите три месеца, по-изразена болкова симптоматика и затруднено самообслужване
поради наличното хронично усложнение на захарен диабет и диабетна полиневропатия,
възстановителен период от шест месеца, възрастта от 67 години, която не благоприятства
възстановяването от травмата. От значение е обаче фактът, че според вещото лице-ортопед,
чиито изводи съдът кредитира, пострадалата е практически здрава, годна е за бита, може да
прави всичко с десния крак, като е възстановила 95 % от движенията му и с активно
движение и чрез рехабилитация може да го възстанови напълно. От друга страна, според
вещото лице-ендокринолог наличните двадесет дни след инцидента безпокойство,
напрегнатост, безсъние, стереотипни движения на пръстите на ръцете са най-вероятно израз
на посттравматичен стрес, затрудненото самообслужване първите седмици след травмата,
индивидуалните и психически особености на ищцата и последици от предшестващата ПТП
мозъчно-съдова болест. Основателни са в този смисъл оплакванията във въззивната жалба,
че промяната в психичното състояние се дължи на хипоглекимията, която от своя страна се
дължи на захарния диабет, наличен при ищцата преди пътния инцидент. На следващо място,
трябва да се съобрази и фактът, че по делото няма доказателства дали ищцата се е
съобразила със съветите на клиничния психолог и е провела психотерапия и има ли промяна
в психическото й състояние след началото на май 2020 г., когато консултациите са
обективирани от клиничния психолог.
Ето защо, съдът намира, че обезщетение от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева е
справедливо предвид по-горе изброените фактори. Неоснователни са доводите в отговора на
въззивната жалба, че обезщетението не е завишено с позоваване на застрахователните
лимити. Оценката по справедливост включва както обективния критерий – обществено-
икономическото състояние към деня на събитието – 2020 г., така и установените вреди.
По спорния въпрос за наличието на принос, като съобрази изяснения механизъм на пътния
инцидент, настоящият състав намира, че поведението на ищцата е допринесло за настъпване
на вредите. Като пешеходец по смисъла на чл.107, ал.1 ЗДвП, тъй като е била на пътя, извън
превозното средство, без да извършва работа по пътя, по аргумент от разпоредбите на чл.
108, чл.113 и чл.114 ЗДвП, тя не е имала право да престоява на пътното платно. Ето защо,
възражението на застрахователното дружество е основателно. Неоснователни са доводите в
отговора на въззивната жалба, почерпени от съдебната практика, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
което то обективно да е способствало за настъпването на вредите. Поведението на ищцата,
което обективно е допринесло за настъпване на вредите, е доказано по делото чрез
показанията на очевидеца В. В., както и от заключенията на съдебните експертизи. Я.Ж. не е
била на тротоара, където би следвало да бъде, когато не пресича пътното платно и където
4
автомобилът не би премазал крака й. Не се е придвижвала по пътното платно в случаите,
изрично уредени в закона поради факта, че представляват изключение от правилото за
движение само по тротоара и се отнасят за движение извън населено място, какъвто не е
настоящият случай – инцидентът по признанието и в исковата молба е в село ***. При
съпоставка на поведението на водача и на пешеходката съдът намира, че приносът на
последната е 20 %. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали с 12000
(дванадесет хиляди)лева или дължимото обезщетение е 28 000 (двадесет и осем хиляди)
лева, а решението следва да бъде отменено за разликата до 40 000 (четиридесет хиляди)
лева. Срещу началната дата на законната лихва няма въззивни оплаквания, поради което
обезщетението за неимуществени вреди се дължат от деня, посочен в решението на ОС
Видин – 23.04.2020 г.
Срещу решението в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди няма
доводи извън тези за приноса, поради което въззивният съд не следва да се произнася по
тяхната дължимост, а само да го намали с приетия процент принос на пострадалата.
Дължимото обезщетение е 678, 40 (шестстотин седемдесет и осем 0,40) лева и решението
следва да бъде отменено за разликата до 848 (осемстотин четиридесет и осем) лева.
С оглед изхода на спора следва да се променят разноските за първата инстанция. Решението
следва да бъде отменено в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати
в полза на бюджета на ОС Видин разликата от 1361,23 лева до 1938,92 лева
(28678,4х1938,92/40848). Адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв следва да бъде намалено до 1232, 45 лева (1755,44х1938,92/40848). В полза на
ответното дружество се дължат разноски за адвокатски хонорар в размер на 1172 лева
(2160х22169,60/40848).
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател следва да се присъдят
разноски в размер на 391 лева за държавна такса (817х12196,9/25424). В полза на адвокат В.
М. от АК Перник на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди адвокатски хонорар
за въззивната инстанция в размер на 673,93 лева (13254,4х1292,72/25424) лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 9 от 29.04.2021 г. на Окръжен съд Видин по гр.д. 506/2020 в
следните части:
- за разликата между дължимото обезщетение от 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева
до присъденото на Я. Т. Ж. на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането 40 000
(четиридесет хиляди) лева за неимуществени вреди от ПТП на 15.04.2020 г. ведно със
законната лихва от 23.04.2020 г. до деня на окончателното плащане;
- за разликата между дължимото обезщетение от 678, 40 (шестстотин седемдесет и
осем 0,40) лева до присъденото на Я. Т. Ж. на основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането 848 (осемстотин четиридесет и осем) лева обезщетение за имуществени
вреди от ПТП на 15.04.2020 г. ведно със законната лихва от 23.04.2020 г. до деня на
окончателното плащане;
- за разликата над 1232, 45 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
полза на адвокат В. М. от АК Перник, което „Бул инс“ АД е осъдено да заплати;
- за разликата над 1361,23 лева дължима от ответника държавна такса по сметка на ОС
Видин на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, която „Бул инс“ АД е осъдено да заплати и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Я. Т. Ж., ЕГН ********** с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
5
срещу „Бул инс“ АД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 15.04.2020 г. в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева ведно със
законната лихва от 23.04.2020 г. до деня на окончателното плащане и за имуществени вреди
за разходи във връзка с ПТП на 15.04.2020 г. за покупка на медицинско изделие и посещение
при психолог в размер на 169, 60 (сто шестдесет и девет, 0,60) лева ведно със законната
лихва от 23.04.2020 г. до деня на окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Я. Т. Ж., ЕГН ********** да заплати на „Бул инс“ АД ЕИК *********
разноски за първата инстанция в размер на 1172 лева и за въззивната инстанция в размер на
391 лева.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД да заплати на адвокат В. М. от АК Перник на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 673,93 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6