№ 342
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Виолета Магдалинчева
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601046 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.06.2020 г. по н.о.х.д. № 126/2018 на ОС-Монтана подсъдимият Г. И.
Б. е признат за невинен в това, че на 17.05.2014 година, на ул. „Любен Герасимов“ в гр.
Вършец, област Монтана, при управление на МПС - лек автомобил „Опел Кадет“ с ДК
№ ***, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1.5 промила, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20,
ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. С. Д. от
гр. ***, обл. ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
обвинението по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Недоволство от присъдата са изразили прокурорът и адв. Е.Б. – повереник на
частните обвинители Е.Д. и М.Д..
В протеста на прокурора от ОС-Монтана се твърди, че присъдата е постановена в
нарушение на материалния закон. Посочва се, че обвинението е несъмнено доказано, а
косвените доказателства по делото са достатъчни, за да се приеме, че подсъдимият е
причинил произшествието, от което е настъпила смъртта на Н. Д.. Прави се анализ на
показанията на свидетелите Р. Д., Д. А. и И. И., според които непосредствено преди
инцидента пострадалият е напуснал почивната станция на Промишлено строителство,
подсъдимият е тръгнал от същото място след него с лек автомобил и след това се е чул
характерен звук, който един от свидетелите е определил като „удар с топка по
ламарина“. Това, наред с изречените от подсъдимия и чути от свидетелите реплики:
“Убих човек“, „Аз съм дотук“, „Аз съм умрел“, са достатъчни според прокурора за
обосноваване на авторството, още повече, че в инкриминирания период в района не са
преминавали други автомобили. Отсъствието на следи от деформации по купето на
1
процесния автомобил се обяснява с ниската скорост на движение към момента на
инициалния удар и с това, че в този момент тялото на пострадалия е било в легнало
положение. Едновременно с това се посочва, че откритата по автомобила следа с
характер на „забърсване“ може да бъде оставена при преминаване върху тялото на
жертвата. В протеста се твърди, че подсъдимият е управлявал автомобила с
несъобразена скорост и заради пияното състояние, в което се е намирал, не е
контролирал непрекъснато превозното средство, т.е. нарушенията на правилата на чл.
20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата се намират в причинно
следствена връзка с резултата. Без конкретизация в протеста се твърди, че правата на
пострадалите не са били гарантирани в достатъчна степен и в процеса пред първата
инстанция не е спазено изискването на Директива 2012/29 за третирането на тези лица
по уважителен, чувствителен, професионален и недискриминационен начин. Поискано
е оспорената присъда да бъде отменена и да бъде издадена нова от САС, с която
подсъдимият Г.Б. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд.
Във въззивната жалба и в допълнението към нея адв. Б. твърди, че присъдата е
необоснована и незаконосъобразна. Възразява срещу извода на първия съд, който е
кредитирал обясненията на подсъдимия, без да съобрази, че влизат в противоречие с
показанията на свидетелите Д. и А.. Отбелязва, че показанията на свидетелите С. и К.
не могат да потвърдят защитната теза, тъй като изявленията им, че по автомобила не са
открити следи от кръв не изхождат от лица, назначени като специалисти по надлежния
ред. Смята, че първоинстанционният съд не е имал основание да приеме, че намерените
върху дрехите на пострадалия светлосини микрочастици боя не са от автомобила на
подсъдимия, който е бил светлосив. Тази констатация се определя като произволна,
тъй като не е направен анализ на намерените частици, нито е определен техният
произход по експертен път. Поискано е тази инстанция да назначи физико-химична
експертиза, която да изясни това обстоятелство. Поискано е също така
първоинстанционната присъда да бъде отменена, като въззивният съд произнесе нова,
осъдителна по характер по отношение на подсъдимия.
Въззивният съд е назначил и приел комплексна физико-химична експертиза и
комплексна медико автотехническа експертиза, приел е неприобщената от първия съд
автотехническата експертиза на в.л. инж. А. Д., извършил е допълнителен разпит на
свидетелката Д.С. и разпит на свидетеля Г.С., приобщил е и всички писмени
доказателства, представени при първото разглеждане на делото по н.о.х.д. № 16/2016г.
на ОС - Монтана.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП заема позиция за основателност на
протеста. Поддържа съображенията по него и смята, че назначените от САС
експертизи затвърждават тези изводи. Въпреки пропуските на досъдебното
производство, при наличния доказателствен материал счита обвинението за несъмнено
доказано. Пледира за отмяна на оправдателната присъда и за осъждане на подсъдимия
Б. по обвинението, за което е предаден на съд.
Повереникът на частните обвинители – адв. Б., изразява идентична позиция. Приема
за несъмнено, че след като пострадалият е напуснал сградата на Промишлено
строителство единствено автомобилът на подсъдимия е преминал през района, ерго
пешеходецът е могъл да бъде прегазен само от него. Липсата на следи по ходовата част
на процесния автомобил обяснява с ниската скорост на движение и с положението на
тялото на пострадалия, който към момента на прегазването е бил по очи на пътното
платно. Изготвената пред САС физикохимична експертиза повереникът приема, че
оборва версията на подсъдимия, че е възможно л.а. „ВАЗ“ да е причинил инцидента.
2
Частният обвинител М.Д. моли съдът да вземе предвид показанията на свидетелите
Д., С. и А. и да счете, че подсъдимият И. Б. е причинил пътния инцидент, при който е
починал нейният баща.
Пред САС защитникът адв. Т.П. моли първоинстанционната присъда да бъде
оставена в сила. Смята, че защитната теза е потвърдена от събраните пред тази
инстанция доказателства и в частност от заключението на комплексната МАТЕ.
Обръща внимание върху това, че експертизата дава различни механизми на
причиняване на инцидента, включително и такива без участието на процесния
автомобил. Акцентира върху регистрираната от лекаря в 1.55 часа на 17.05.2014 г.
студенина по трупа и върху твърдението на експертите, че смъртта е настъпила около
12 часа преди аутопсията (започнала в 8.30 часа на 17.05.2014 г.). Поради това смята за
доказано, че смъртта на Н. Д. е настъпила часове преди автомобилът на подсъдимия да
премине през мястото. Посочва, че по ходовата част на процесния автомобил не са
установени следи, които да го свържат с произшествието, а според експертите такива е
следвало да бъдат открити, ако действително е имало съприкосновение между този
автомобил и пострадалия.
Другият защитник на подсъдимия - адв. Е.Б., споделя горните съображения.
Извън тях – акцентира върху нарушенията в обвинителния акт, който определя като
негоден да обезпечи правото на защита на подсъдимия. Посочва, че в обвинителния акт
няма информация за механизма на произшествието и за разположението на падналото
тяло на пострадалия на пътя. Определя като противоречива тезата на прокурора, който
е избрал да повдигне обвинение за едновременното нарушение на правилата за
движение, посочени в чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а отделно от това и за двете
хипотези на нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП, които визират
движение с несъобразена скорост при предвидима и непредвидима опасност.
Отбелязва, че соченият от вещите лица възможен механизъм на произшествието се
отличава от приетия в обвинителния акт, тъй като според експертите колата, прегазила
пешеходеца, се е придвижвала от сградата на Промишлено строителство към град
Вършец, а според прокурора подсъдимият се е придвижвал в противоположна посока.
Защитникът анализира показанията на свидетеля Р. Д. от досъдебното производство,
според които пострадалият е видян във време значително предхождащо твърдения от
прокуратурата пътен инцидент. Смята, че съдът не следва да кредитира показанията на
свидетелката Д. А. предвид малолетната й възраст и това, че част от експертизите
изключват свидетелската й годност. Противно на приетото от експертите по
последната комплексна експертиза защитникът приема, че е извършен оглед на лекия
автомобил на подсъдимия, който не е установил следи, свързващи го с пътното
произшествие. Поради непълното разследване, процесуалните пороци в обвинителния
акт и цялата доказателствена маса, защитникът смята, че обвинителната теза е
недоказана и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В лична защита подсъдимият Г.Б. се присъединява към казаното от защитниците
си. В последната си дума моли актът на първата инстанция да бъде потвърден.
След като прецени изложените в протеста и в жалбата на повереника
доводи, становищата на страните в съдебно заседание и провери изцяло
правилността на оспорения съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за
установено следното:
1. По процесуалното развитие на делото
3
1.1. Срещу подсъдимия Г.Б. в ОС-Монтана е бил внесен обвинителен акт, въз основа
на който е било образувано н.о.х.д. № 16/2016. С обвинителния акт подсъдимият е
предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
- за това, че на 17.05.2014 година, на ул. „Любен Герасимов“ в гр. Вършец, област
Монтана, при управление на МПС - лек автомобил „Опел Кадет“ с ДК № ***, в пияно
състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1.5 промила, е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2, изр. 1 и изр. 2
от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. С.
Д. от гр. ***.
С присъда от 09.06.2017г. подсъдимият е признат за виновен по това обвинение (без
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е оправдан), като му е наложено
наказание от три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 от НК с
изпитателен срок от пет години и лишаване от правоуправление за срок от три години.
По жалба на защитата с решение № 532 от 30.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1206/2017 на
САС, НО, 5 състав присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на ОС-Монтана.
1.2. След връщане на делото в ОС - Монтана по първоначалния обвинителен акт е
било образувано н.о.х.д. № 255/2017. С определение от 02.02.2018 г. в разпоредително
заседание съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора
за отстраняване на процесуални нарушения.
1.3. На 17.04.2018 г. в ОС-Монтана е бил внесен нов обвинителен акт, по който е
било образувано н.о.х.д. № 126/2018. С него подсъдимият е бил предаден на съд за
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1, б."б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, осъществено на
17.05.2014 г., при нарушение на правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 1 и чл.
20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП.
В разпоредително заседание на 12.06.2018 г. съдът е приел за неоснователно искането
на защитата за прекратяване на съдебното производство и е насрочил делото за
разглеждане по общия ред.
С присъда от 12.06.2020 г. подсъдимият е признат за невинен по обвинението, за
което е предаден на съд.
Именно тази присъда е предмет на проверка при второто разглеждане на делото пред
САС.
Апелативният съд проследи процесуалното развитие на делото, за да даде отговор на
предварителен въпрос от значение за вярното приключване на производството, а
именно: при констатирани пороци в обвинителния акт и с оглед разпоредбата на чл.
335, ал. 3 от НПК допустимо ли е тази инстанция да върне повторно делото на първия
съд.
По убеждение на този състав отговорът на този въпрос и по конкретното дело е
положителен.
Според член 335, ал. 3 от НПК в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 93/2011г.,
въззивният съд не би могъл да върне делото за ново разглеждане, ако повторно са
налице условията на алинея 2 на същия текст, т.е., ако е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е неотстранимо от втората инстанция или
при новото разглеждане на делото въобще. Законодателната идея за въвеждане на тази
разпоредба е ясна - да се ограничат възможностите за връщане на делата и те да бъдат
решени с окончателен акт в по-кратки срокове. Именно с промените, обнародвани в
ДВ, бр. 93/2011, са въведени и ограничените правомощия за връщане на делото не само
4
от въззивната, но и от касационната инстанция - чл. 354, ал. 4 от НПК, които имат
същата обосновка.
По убеждение на САС забраната за повторно връщане на делото от въззивния съд
намира приложение само в случаите, в които първата инстанция е произнесла два пъти
акт по член 301 от НПК (присъда) при един и същи обвинителен акт. При положение,
че делото е било връщано в предсъдебната фаза (както в процесната хипотеза) и по
него бил внесен нов обвинителен акт (както в случая), още повече с въведени нови
фактически положения (както в случая на база назначена комплексна МАТЕ на л. 244-
259 досъдебното производство), разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК не може да
влезе в действие.
Аргументите за това са следните:
-при внасянето на нов обвинителен акт по правилата на чл. 76 от Правилника за
администрацията в съдилищата се образува дело под нов номер;
-по това дело се провежда ново разпоредите
лно заседание, в което се решават всички въпроси по чл. 248, ал. 3 от НПК,
включително и тези с процесуалните нарушения;
-издадената по второто дело присъда подлежи на обжалване и протест и на тази
присъда въззивната инстанция дължи самостоятелна и пълна проверка за правилност,
обоснованост и законосъобразност;
-вторият обвинителен акт може да бъде внесен след като на досъдебното
производство обвинението е било изменено по реда на чл. 225 от НПК и с него
обвиняемият е бил предаден на съд за променено или качествено ново спрямо
първоначалното обвинение;
-две инстанции (по фактите и правото) имат право, а и задължение, да проверят дали
последното предявено с обвинителния акт обвинение отговаря на стандарта за
качествено и годно такова по смисъла на Тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК на
ВКС;
-според Решение на Съда от 21 октомври 2021 г. по дело С-282/2020 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от
Специализирания наказателен съд (България), трябва да има процесуален ред, който да
даде възможност на националните съдилища да отстранят и след разпоредителното
заседание по наказателното дело пороци в обвинителния акт, които опорочават
съдържанието му и нарушават правото на обвиняемия да бъде предоставена подробна
информация относно обвинението.
В обобщение САС приема, че ограничителната норма на чл. 335, ал. 3 от НПК не
намира приложение в случаите, в които делото е било върнато на досъдебното
производство и по него е бил внесен нов обвинителен акт в съда.
2. Относно процесуалните нарушения на досъдебното производство
След като направи горната констатация САС прецени дали в хода на проведеното
досъдебно производство са били допуснати процесуални нарушения, както и дали
същите са съществени по своя характер. Преценката въззивният съд извърши по силата
на служебното начало и независимо от основанията, посочени от страните в жалбата и
протеста. Това се налага и защото в разпоредителното заседание пред окръжния съд
5
защитникът адв. Б. е релевирал нарушения по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, а
подсъдимият Б. е заявил, че заради тях обвинението за него е неразбираемо.
Твърденията за процесуални нарушения са поддържани от защитата и в пледоарията
пред въззивния съд и тази инстанция дължи становище по тях.
Анализирайки наличието на процесуални пороци в обвинителния акт, въззивният съд
прецени следното:
Както бе посочено, подсъдимият Б. е предаден на съд за транспортно престъпление
по чл. 343 от НК. Нормата е бланкетна и се запълва от правилата, които уреждат
движението по пътищата - Закона за движението по пътищата, Правилника за
приложението на закона за движение по пътищата и другите подзаконови актове,
свързани с изискването за безопасно движение. Органите на досъдебното производство
и съдът са длъжни да изяснят кои от визираните в специалните закони правила за
движение виновно са нарушени от подсъдимия водач и каква е причинната връзка
между тях и съставомерния резултат. Нарушените разпоредби следва да бъдат
предявени в постановлението за привличане и в обвинителния акт, в който трябва да
фигурира и конкретна тяхна фактическа обосновка.
Посочените от прокурора като нарушени правила за движение, които са в причинна
връзка със смъртта на Н. Д., са три - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2
от ЗДвП.
Член 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП предписва основното правило за скоростта на
движение по пътищата и разграничава две самостоятелни хипотези, при които следва
да се преценява отговорността на водача при настъпване на ПТП от неспазването му.
Първата хипотеза на член 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на ППС при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението, а втората да намалят скоростта или да
спрат ППС в случаите, в които възникне опасност за движението. И двете хипотези
предписват движение със съобразена скорост.
Член 20, ал. 1 от ЗДвП пък изисква управление на автомобила под контрол на
пътното превозно средство.
Въпреки че обвинителният акт е значителен по обем, той не формулира обвинението
годно, тъй като:
1. В обстоятелствената му част няма информация за скоростта на движение, с която
подсъдимият Б. е управлявал автомобила непосредствено преди и към момента на
настъпване на удара. Съобразената скорост е тази, която с оглед изискванията за
безопасност, всеки водач е длъжен да избере. Величината й е конкретна и тя следва да
бъде установена и посочена в акта на прокурора, за да може да се прецени дали
съобразно нея водачът е отчел всички конкретни фактори, които са създали
предпоставките за пътно-транспортното произшествие. Информация за скоростта се
съдържа на л. 7 от обвинителния акт, но тя не е част от описанието на самото деяние, а
преповтаря съдържанието на една от експертизите на досъдебното производство. В
този смисъл не може да бъде споделено и приетото от първия съд, че това описание
дава нужното по обвинителния акт такова за движение със съобразена скорост. Сам
прокурорът е посочил, че "скоростта от 21 км/ч е приета в една от експертизите"
(повторна комплексна автотехническа), но по никакъв начин при описанието на
фактите не я е отнесъл към скоростта на движение, с която подсъдимият Б. е
управлявал превозното средство. Следва да се посочи, че в същата експертиза (макар и
6
нефигуриращо в обвинителния акт) е посочена и друга скорост - 16 км/ч, като е
отбелязано, че това е скоростта на движение към момента на удара, а в друга
експертиза от назначените на досъдебното производство и приети от първия съд
фигурират параметри на скорост от 63 км/ч, като е посочено, че ако подсъдимият се е
движил под тази скорост ударът за него при аварийно спиране би бил предотвратим.
2. Няма сведения в акта на прокурора за това в конкретната пътна ситуация
предвидима ли е била и по каква причина за подсъдимия опасността на пътя, като се
има предвид това, че на пътното платно, в тъмната част на денонощието е имало
паднал пешеходец с тъмни дрехи. Доколкото на подсъдимия е предявено обвинение и
по член 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП тези обстоятелства е следвало да намерят място при
описание на фактите в обвинителния акт. Без тях обвинението е негодно формулирано.
3. В обвинителния акт са изложени противоречиви твърдения относно нарушените
правила за движение, като за възведени едновременно нарушения на чл. 20, ал. 2, изр.
1 и изр. 2 от ЗДвП - за наличие на предвидима и непредвидима опасност - без по-
голяма конкретика.
4. Не са изложени в обвинителния акт и твърдения за това, че подсъдимият не е
контролирал управлявания от него автомобил. Това е било наложително, тъй като едно
от предявените му нарушения е по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - непрекъснат контрол на
пътното превозно средство, което е управлявал. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е
обща и възлага на водачите задължение да "контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват". Под контрол се разбира внимателното и
всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респ. нейното изменение, както и
всяко действие с органите на управление. В случая от фактическа страна не е било
въведено твърдение, че подсъдимият не е видял лежащия на пътното платно пострадал,
въпреки обективна възможност за това, нито пък е посочено, че той е изгубил контрол
върху автомобила.
5. В обвинителния акт няма твърдения къде по дължина и ширина на пътното платно
е настъпило частичното прегазване на тялото на пострадалия, нито информация за това
какво точно е било положението на жертвата в този момент. Извън твърдението, че тя
е била по очи на пътното платно следва да има информация и за това накъде е била
разположена главата и накъде са сочили краката на жертвата. Последното
обстоятелство е от изключително значение за организиране правото на защита на
подсъдимия, тъй като по твърдение на прокурора той е прегазил пострадалия в посока
от главата към краката, идвайки от гр. Вършец към почивна станция Промишлено
строителство, докато всички експертизи, на които се е позовал и прокурорът в
обвинителния акт, сочат за възможен механизъм на произшествие този, при който л.а.
"Опел Кадет" е идвал от сградата на станцията към гр. Вършец и пострадалият е
лежал по очи и с глава към почивната станция.
Прецизиране на обсъжданите обстоятелства е от значение за пълното фактическо
формулиране на обвинението и цели гарантиране правото на защита на подсъдимия.
Касае за съществен процесуален порок от посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,
който поради възможността да бъде отстранен, следва да бъде ревизиран в
обвинителния акт. Тези пропуски се преценява и в контекста на чл. 6 от Директива
2012/13, определящи правила във връзка с правото на информация относно
обвинението, които имат за цел да се гарантира справедливостта на производството и
да се осигури ефективното упражняване на правото на защита в хода на цялото
наказателно производство
Допуснатите процесуални нарушения не биха имали значение, ако изводите на
първия съд за оправдаване на подсъдимия можеха да бъдат споделени от тази
7
инстанция, защото в съдебната доктрина и практика никога не е било спорно това, че
постановяването на оправдателна присъда гарантира в най-голяма степен правото на
защита на подсъдимия, респективно е недопустимо отмяна на такава присъда поради
нарушено право на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице (В този
смисъл са Решение № 254 ОТ 20.10.2015 г. по н. д. № 515/2015г., Н. К., ІІІ н.о. на ВКС,
Решение № 503 от 31.01.2012 г. по н.д. № 2313/2011 г., ІІІ н.о. на ВКС и др.).
В случая обаче на база и на събраните от тази инстанция доказателства, включително
заключението на назначената от САС комплексна експертиза, която установи, че
частиците боя, иззети от л.а. "Лада" с ДК № ***, се различават по морфологични
признаци и химичен състав от микрочастиците, иззети като полепнали по дрехите на
пострадалия Н. Д., на база на назначената от САС комплексна МАТЕ, която установи
като един от вероятните механизми този, при който л.а. "Опел Кадет" е прегазил
пострадалия от главата към краката, движейки се в посока град Вършец, въззивният
съд не би могъл да направи изводи, съответни на крайните изводите на първия съд.
Според тази инстанция тези изводи противоречат и:
-на показанията на свидетелите Д. и Д. А., които са видели пострадалият Н. Д. да
напуска станцията на Промишлено строителство и много кратко време след това, както
те, така и свидетелят И. са чули характерен звук от удар на автомобил, установен
несъмнено като автомобила на подсъдимия, движещ се в посока север - юг, от град
Вършец към станцията на Промишлено строителство;
- на факта, че подсъдимият е спрял автомобила си на улицата пред станцията и е
влязъл в двора с викове "Убих човек", т.е. той самият, непосредствено след случилото
се е изявил причастност към инцидента;
- на факта, че част от насъбралите се хора са излезли на улицата и са установили,
че в непосредствена близост до станцията действително има ударен човек, разпознат
като пострадалия Н. Д.;
- на факта, че установено от лекарските експертизи по делото е, че смъртта на Н.
Д. е причинена от травматични увреждания, получени приживе, при пътно
транспортно произшествие;
- на факта, че след като пострадалият е напуснал района на произшествието друг
автомобил не е забелязан да излиза от станцията, да влиза или преминава покрай нея;
- на факта, че от техническа гледна точка, макар и да са възможни и други
механизми на възникване на произшествието, не е изключено това произшествие да е
реализирано с автомобила на подсъдимия;
- на факта, че според заключението на назначената от въззивния съд комплексна
МАТЕ травмите, довели до смъртта на пострадалия, с голяма степен на вероятност са
получени от еднократно преминаващ автомобил, а не по механизма на наслагващо
прегазване от няколко автомобила;
- на факта, че според заключението на назначената от въззивния съд КСМАТЕ
смъртта на пострадалия е настъпила в рамките до 12 часа назад, считано към началото
на аутопсията - 08.30 ч. на 17.05.2014 г., в което време се включва и часа на
местопроизшествието;
- на факта, че според същата експертиза възприетата от лекаря от спешна помощ
д-р Иванов и отразена във фиша за СМП трупна студенина в 1.55 часа не изключва
възможността произшествието да е настъпило около или малко след 1.30 часа на
17.05.2014 г., защото откритите части на тялото (без дрехи) – лице и длани, изстиват
много бързо и не са достоверен източник на информация по отношение на
определянето на давността на смъртта;
8
- на факта, че по л.а. "Опел Кадет" са открити увреди, които могат да се получат
от сходен механизъм на прегазване и/или притискане на пешеходеца от предна дясна
част на автомобила - и в частност установено е забърсване на праховото покритие на
задна долна част на преден десен калник, което е възможно да настъпи от контакт на
крайник (крак или ръка) при прегазване на пешеходец.
Упоменатата поредност от улики, при негодно формулирано по обвинителен акт
обвинение, е пречка за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Това налага приложението на член 335, ал. 2 от НПК - делото следва да бъде върнато
на първия съд за разглеждането му от нов състав, който в разпоредително заседание да
констатира наличието на пороци в обвинителния акт и чрез прекратяване на съдебното
производство да даде указания за тяхното отстраняване. За пълнота следва да се
посочи, че след промените в НПК, обн. в Д.В., бр. 63/2017, когато въззивният съд
констатира наличието на съществени и отстраними процесуални нарушения по чл. 348,
ал. 3 от НПК, той няма възможност сам да върне делото на прокурора.
Освен поради посочените пороци в обвинителния акт, въззивният съд не би могъл да
упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, защото соченият като
възможен по експертен път механизъм на произшествието, свързан с прегазване на
пешеходец от лек автомобил, идващ от портала на почивната станция към гр. Вършец,
напълно се различава от посочения в обвинителен акт такъв, според който
прегазването е осъществено от автомобила на подсъдимия, движещ се в
противоположна посока - от гр. Вършец към почивната станция (абзац 4, л. 3 от
обвинителния акт). При такава хипотеза - дори безспорно да бъде установено
участието на подсъдимия в пътното произшествие и нарушение от негова страна на
правилата за движение,
оито са в причинно следствена връзка със смъртта на пострадалия, осъдителна
присъда не би могла да бъде постановена, тъй като е налице съществена промяна в
обстоятелствената част на обвинението, а самото обвинение пред окръжния съд не е
изменено по реда на чл. 287 от НПК. (В тази посока е Тълкувателно решение № 61 от
13.12.1977 г. по н.д. № 60/1977 г., ОСНК на ВКС, Тълкувателно решение № 57 от
04.12.1984 г. по н.д. № 43/1984 г.на ОСНК, Р - 461-86-ВК, Р 229-75-ІІ н.о.и др.).
Коментираният процесуален проблем следва да бъде обект на анализ от страна на
обвинението, ако прецени, че основанията за внасяне на нов обвинителен акт по
отношение на конкретния подсъдим продължават да са налице.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК, САС, НО, 6 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 12.06.2020 г. по н.о.х.д. № 126/2018 на ОС-Монтана.
ВРЪЩА делото за разглеждането му от нов състав от същия съд от стадия на
разпоредителното заседание.
9
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
За издаване на решението да бъдат уведомени страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10