РЕШЕНИЕ№
гр... София, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският
градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното
заседание на........двадесет и шести април……………..……………………...…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав Любомиров..............……..
Членове:...…Христинка Колева.………….......
... Доротея
Кехайова…………….......
при секретаря... Албена Ламбева……………………….…..….….……… в присъствието на
прокурора......... Мариян Александров...........................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 1546 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба срещу присъда № 338298 от
07.02.2018, постановена по НОХД №9473/17 г.
по описа на Софийски районен съд, с която
подсъдимия П. Ю.М.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131,
ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.54 от НК, като му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
В жалбата са изложени твърдения, че така
постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна,
постановена при неправилно приложение на материалния закон и при явна
несправедливост на наложеното наказание, тъй като наложеното последното
очевидно не съответствало на фактите и обстоятелствата, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна такава.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Моли да се издаде присъда по реда на чл. 304 от НК и подс. М. да бъде
оправдан
Прокурорът счита,
че жалбата е неоснователна. Моли присъдата да бъде оставена в сила. Счита, че
същата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Подсъдимия моли присъдата да бъде отменена. Твърди, че е невинен.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил като цяло обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подс. П.Ю.М. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, не е женен, не е осъждан, с висше образование, работи. На 29.01.2017г.
св. К., „полицай“ в сектор
„Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ в щата на СДВР, бил назначен за
времето от 07:00ч. до 19:00ч. като ПП-210 на метростанция „Европейски съюз“,
находяща се в гр.София, бул."*******Около 08.15ч. св.К.забелязал, че подс.М.
прескача валидатора, през който трябвало да премине, без да регистрира билет
или карта за метрото и продължил надолу по стълбите в посока към перона. Св.К.отишъл
при него, представил му се, легитимирал се и поискал документ за самоличност,
при което подсъдимия предоставил лична карта. Полицейският служител установил,
че подсъдимия лъха на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Св.К.поканил
подс.М. да се качат в началото при валидаторите, за да му покаже Наредбата за
реда и условията за пътуване с градския транспорт на територията на Столична
община, като му казал, че в това състояние не може да го пусне да пътува с
метровото, а и нямал билет или карта. Подсъдимият започнал да псува полицейския
служител „ще ти еба майката, педераст”, да го обижда, държал се агресивно,
поради което бил поканен в служебното помещение на охраната в метростанцията,
за съставяне на писмено полицейско разпореждане. От касата до служебното
помещение М. не спирал да псува и обижда свидетеля, но се подчинил и влязъл.
ВътреК.докладвал за случая на дежурната част и поискал подкрепление, заради
агресивното държание на подсъдимия и започнал да пише разпореждането, но в този
момент подсъдимият тръгнал към врата, за да си тръгне. Свидетелят застанал пред
него, за да му попречи и така двамата били лице в лице, аК.бил с гръб към
вратата. Подс.М. с две ръце изблъскал в гърдите полицая, който залитнал и се
ударил в поясната област на врата на служебното помещения. Една от лайсните на
стъклопакета паднала. Подсъдимият отново изблъскал свидетеля, защото не се
отместил от врата, при което с тялото сиК.съборил вентилатор, който бил
поставен на стойка до вратата и се счупил, съборил и една дървена закачалка.
След това подсъдимият нанесъл два
удара с юмрук в лицето на полицая, попаднали в областта на устата, от което той
изпитал силна болка и почувствал, че горната устна му се подува. През цялото
време М. псувалК.„ще ти еба майката” и не се подчинил на неговите разпореждания
да престане и да застане с ръце на стената. Напротив, продължил да го бута и
дърпа за униформата. В този момент в помещението влязъл св.Х., който бил в
метростанцията и видял в служебното помещение, как подсъдимия удря полицая. Св.Х.
също бил охранител, но на друга
метростанция и понеже тогава не бил на работа, бил цивилен. Като влязъл се
представил, че е полицай. Подсъдимият престанал с действията си и двамата
полицаи му поставили белезници на ръцете, след което седнал, но и тогава
продължавал да вика на висок тон и да обижда двамата свидетели: „какви сте вие
полицаи”, както и ритал с крак по К.. В този момент влязъл св.Д., който по
искането за съдействие се отзовал от метростанция „НДК”. Видял падналия
вентилатор и М. с поставените белезници, който и в негово присъствие не
преставал да псува на майка полицаите и да рита с крак К.. Х. си тръгнал и
малко след това за съдействие се отзовал и св.М. от друга съседна метростанция
„Джемс Баучер”. При влизането си чул обидите: „свине, говеда, защо ме спирате,
защо ме задържате”, отправени от подсъдимия към колегите му. Подсъдимия отправял
и псувни на майка, казвал по адрес на полицаите: „да ви умрат децата”. Ритал и
свид.Д. по краката. За съдействие били извикани служители от 04 РУ-СДВР, които
отвели подсъдимия. На 30.01.2017г. в около 08:30ч.К.се явил в УМБАЛ „А.” ЕАД,
Клиника по съдебна медицина и деонтология и при извършения преглед били
установени оток и охлузване на устните; охлузване и кръвонасядане на лигавицата
на устните; натъртване на лявата поясна област, изразено с кръвонасядане и
болки при пипане; отоци, кръвонасядане и болка на лакътните ръбове на двете
предмишници.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите К., М., М., Д. и Х., включително
и от прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК снети в
хода на ДП №193/2017г. на 04 РУ-СДВР; от заключението по КСППЕ и СМЕ; от
приложените и приети писмени доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествието от 29.01.2017г., съдебномедицинска експертиза №17/2017г.,
специфична длъжностна характеристика на длъжността „полицай-старши полицай”,
сектор „Метрополитен”, отдел „Охранителна полиция” към щата на СДВР, ежедневна
ведомост при Метрополитен за 29.01.2017г„ месечен график, справка за съдимост,
уведомително писмо от ТД на НАП с вх.№1050678/30.06.2017г. и характеристична
справка, са направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия
съд.
Видно то протокола за оглед на местопроизшествие в служебното помещение е
установена на земята сива лайстна от ПВЦ с дължина 2м., два броя черни гумени
уплътнители и черна пластмасова тапа, както и отвор в стъклопакета на врата по
протежението, като в долния му ъгъл е намерена изкъртена и стърчаща хоризонтална
лайсна. Св.К. заявява, че при изблъскването е ръце от подсъдимия, е политнал
назад и е ударил гърба си във вратата на помещението. Показанията на св.К. се
подкрепят не само от доказателствата съдържащи се в протокола за оглед на
местопроизшествие, но и от заключението на експерта по изготвената СМЕ според което травмата в лявата поясна област е в
резултат на действието на твърд тъп предмет или удар върху такъв, като може да
се получи по време и начин, посочени от пострадалия - при тласъчно блъскане
върху врата и е причинила болка. В подкрепа
на твърденията на св.К. са и показанията на
свидетелите Д. и М., които не се възприели действията на подсъдимия, насочени
към пострадали, а последиците от тях- съборените на земята предмети и
състоянието на служебното помещение. Показанията на двамата напълно
кореспондират с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие. Въз основа на показанията на свидетелите К., Х.,
Д. и М., на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието и в заключението
на СМЕ, обосновано първооинстанционния съд е приел, че подс.М. е изблъскал с
ръце в гърдите св.К.. Същите доказателствени източници позволяват категорично
да се направи извод, че подсъдимия е
нанесъл удари с юмрук по лицето на св.К.. Последният се оплаквал от
силна болка в областта на устата, а свидетелите Д. и М. са видели лицето му
леко отекло. При прегледа на пострадалия на 30.01.2017г. в УМБАЛ „А.” ЕАД,
Клиника по съдебна медицина и деонтология били установени оток и охлузване на
устните; охлузване и кръвонасядане на лигавицата на устните. Според
заключението по СМЕ причинените наК.увреждания на лицето- деформиращ оток на
лявата лицева половина в областта на средния и долен лицеви етажи; оток и
петнисти охлузвания по ръбовете на устните, покрити със засъхнала кръв;
охлузвания и кръвонасядания по лигавичните повърхности на устните, съответни на
зъбните редици, преминаващи за долната устна и към зъбния венец, са резултат на
действието на твърди тъпи предмети, с ограничена равна контактуваща повърхност,
предвид локализацията, морфологията и степента на еволюция, добре отговарят да
са получени по време и начин, посочени от пострадалия - удари с части на
човешко тяло - свити в юмруци ръце. Тези травми са причинили болки и страдания. Налице е причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и
уврежданията и тя се установява със свидетелските показания, писмените
доказателства и СМЕ Уврежданията получени от св.К. са резултат от изблъскване с ръце и удари с юмрук от
подсъдимия в лицето му.
Изложеното дава основание на въззивният съд
да приеме, че от обективна страна подсъдимия е осъществил състава на
престъплението по чл.131, ал.2, т.4, вр. 130, ал.2 от НК. С действията си той е причинил съставомерни телесни
повреди на св.К.. Видно от длъжностна характеристика на длъжността „полицай -
старши полицай” в сектор „Метрополитен”, отдел „Охранителна полиция” към щата
на СДВР, ежедневна ведомост при „Метрополитен” за 29.01.2017г. и месечен
график, към момента на деянието св.К. е заемал длъжността „полицай“ в сектор
„Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ в щата на СДВР и на 29.01.2017г.
и за времето от 07:00ч. до 19:00ч. е бил назначен като ПП-210 на метростанция
„Европейски съюз“. С оглед на това той е бил увреден от подсъдимия при
изпълнение на служебните си задължения.
От субективна страна подс. М. е извършил деянието при пряк умисъл. Същият е
разбирал от интелектуална страна, че нанасянето на удари на св.Калайджиев може
да му причини увреждания на здравето. От волева страна е искал пряко
настъпването на този резултат. Видно от показанията на св.К. и заключението по
КППЕ, подсъдимият е бил в състояние на алкохолно опиване в границите на средна
степен. Прескачайки валидатора, псувайки и обиждайки полицая подсъдимия е
разбирал от интелектуална страна, че нарушава обществения ред. Разбирал е, че св.К.не
го е допуснал до перона, тъй като е изпълнявал правомощията си по ЗМВР.
Подсъдимият е бил наясно, че свидетеля е полицейски служител и въпреки това го
е блъскал и му е нанесъл удари с юмруци. Подсъдимият е разбирал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните му последици
По изложените
съображения въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна.
В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на
които да се направи обоснован извод, че подс.Михайлв е осъществил състава на
престъплението за което е предаден на съд. Правилно съобразявайки наличието
всички съставомерни признаци за престъплението първоинстанционния съд е
преценил, че на подсъдимия следва да се наложи наказание.
Правилно за индивидуализацията на наказанието са отчетени като смекчаващи обстоятелства липсата на
предходни осъждания, и на регистрации за извършени
престъпления. Неправилно употребения алкохол е отчетен като
смекчаващо обстоятелство. Подсъдимия сам се е довел до състоянието на алкохолно опиване, което намалява
задръжките и отслабва мисловния процес и преценката на правилните реакции в
конкретната ситуация, поради което това не може да бъде отчетено като
смекчаващо, а във всички случаи се явява отегчаващо обстоятелство. Такива са и отправените
ругатни и обиди по отношение на полицейските
служители/не само спрямо св.К./ и
продължилото буйство, дори след поставянето на белезници. Причиняването на повече от една лека
телесна повреда също следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство. Съдът неправилно е отчел превес на отегчаващите
вината обстоятелства, а е отмерил наказание към минимума предвиден в общата
част на НК. Въпреки това наказанието “лишаване от свобода” за срок от пет месеца не е явно несправедливо. За
постигане целите по чл.36 от НК и най-вече тези на личната превенция, би способствало и отлагане изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от три години, което първоинстанционния съд при
правилно отчитане наличието на предпоставките по чл.66, ал. 1 от НК е
постановил.
Неоснователни са формалните оплаквания на защитника за неправилно
приложение на материалния закон при постановяване на присъдата и
индивидуализацията на наказанието. Правилно съдът позовавайки се на нормата на чл.78а, ал.7 от НК е приел за
неприложими в случая правилата за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Престъплението е извършено спрямо
орган на власт при изпълнение на службата му-св.К. е пострадал именно като
полицейски орган, изпълняващ властнически правомощия.
Въз основа на изложеното, Софийски градски
съд, в настоящия въззивен състав намира, че жалбата на подсъдимия е
неоснователна, а атакуваната с нея присъда като законосъобразна следва да бъде
потвърдена. В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз
основа на които да се направи обоснован извод, че подс.М. е извършил престъплението за което е предаден
на съд. Наказателната му отговорност е била правилно ангажирана от
първоинстанционния съд, който в съответствие с материалния закон е
индивидуализирано наложеното наказание лишаване от свобода.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 338298 от 07.02.2018, постановена по НОХД№9473/17 г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.