РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Свиленград, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100785 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от И. Н. Х., ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на
лице с рег.№ 4536зз-417 от 03.09.2024г., издадена от полицейски орган – С. Х. К., на
длъжност ст. инспектор при ГКПП "Капитан Андреево" при ГПУ – Свиленград.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при
нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и
несъответстваща с целта на закона. В заповедта не било посочено фактическото основание
за задържането и не ставало ясно с какви конкретни данни разполага административния
орган, за да задържи жалбоподателя, като по този начин било нарушено правото му защита.
Поради това жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена и да му бъдът присъдени
разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 4536зз-417 от 03.09.2024 година,
издадена от С. Х. К., на длъжност ст. инспектор при ГКПП "Капитан Андреево" при ГПУ –
Свиленград, на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя И.
Н. Х. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на ГПУ - Свиленград, във
връзка с „опит да премине ДГ с неистинско СУМПС“. Задържането е извършено в 10,30ч. на
датата на издаване на заповедта, а задържаното лице е освободено в 20,00 ч. на същата дата -
03.09.2024г. При задържането, с подписа си И. Н. Х. е удостоверил, че се е запознал с
правата си по чл.72, ал.1, т. 1 – 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР.
Видно от материалите, съдържащи се в Бързото производство (БП) № 300/2024г. по
описа на ГПУ – Свиленград, приложено към изисканото за послужване НОХД №
731/2024г.по описа на РС-Свиленград, то е започнало на 03.09.2024г. (датата на
1
задържането), при условията на чл.356, ал.3 от НПК, с разпит на свидетел – очевидец на
престъплението, за това, че жалбоподателят И. Н. Х., на същата дата, на ГКПП "Капитан
Андреево" – шосе, съзнателно се е ползвал от неистински официален чуждестранен
документ – турско свидетелство за управление на МПС – престъпление по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Видно от съдържащия се в БП Протокол за разпит на свидетел – очевидец на
престъпление и започване на бързо производство, при условията на чл.356, ал.3 от НПК, на
03.09.2024г. е разпитан свидетеля **************** – служител на Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Хасково, който посочва, че на същата дата в 10,40 ч. получил сигнал за
извършена на ГКПП "Капитан Андреево" проверка на лек автомобил с водач българския
гражданин И. Н. Х., при която той представил турско свидетелство за управление на МПС с
негова снимка и на името на лицето ********* /**************/, роден на ************г.,
като лицето заявило, че това са турските му имена. Свидетелят, заедно с колегата му мл.
автоконтрольор *************, пристигайки на ГКПП "Капитан Андреево", установили, че
представеният от жалбоподателя документ е неистински, след като извършили справка за
лицето и установили, че на името на същия никога не било издавано СУМПС и съответно
той е неправоспособен водач. В тази връзка, на И. Н. Х. бил съставен АУАН, серия GA, №
1271691 от 03.09.2024г. за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП. По БП на И. Н. Х. е
повдигнато обвинение с Постановление за привличане на обвиняем от 03.09.2024г., което му
е предявено на същата дата, в 17,10 ч.
От съдържащия се в БП Протокол за разпит на обвиняем от 03.09.2024г. е видно, че
И. Н. Х. разбира в какво е обвинен и дава обяснения, в които признава, че е ползвал
неистински документ – „турска шофьорска книжка, която заявил в едни сайт по интернет и
после получил в един офис“.
От съдържащия се в БП Проктокол за извършена техническа експертиза № 1 от
04.09.2024г. е видно, че представеното за изследване турско свидетелство за управление на
МПС, издадено на 23.11.2020г. на името на ********* /**************/, роден на
************г., е неистински документ.
По Бързото производство е повдигнато обвинение на жалбоподателя и е образувано
НОХД № 731/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, приключило с Определение №
323/12.09.2024г., с което Съдът „ОДОБРЯВА постигнатото между Прокурор Цветослав
Лазаров при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, и адв.
Димитринка Топалова от АК - Хасково – защитник на подсъдимия И. Н. Х.,
СПОРАЗУМЕНИЕ, както следва: І. ПРИЗНАВА подсъдимия И. Н. Х. /**************/ с
ЕГН: **********, роден на ************ година в град Кърджали, турчин по произход, с
двойно гражданство – българско и турско, живущ в **********, с основно образование,
женен, работник във ферма, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2024 год. на
ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, общ. Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се ползвал от
неистински официален чуждестранен документ – турско свидетелство за управление на
МПС с № 45854, издадено на 23.11.2020 г. на името на *********** /**************/, роден
на ************ г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.316 вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, ГО ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 /осем/ месеца. ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1
от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
години.“.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, внесена е
дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
2
орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида
на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от
ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на
същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва
да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице.
По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за
съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на
специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната
норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата
и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му
на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за
задържането може да се обжалва пред Съда. Макар в Заповедта да не са прецизно посочени
правното основание за постановяването задържане, както и фактическите обстоятелства,
предпоставили издаването на заповедта, от посоченото в същата и от данните в
образуваното на датата на задържането Бързо производство може да се заключи, че
задържаният е бил напълно наясно защо е задържан.
Според Съда, оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да
задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са
налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От събраните по делото
доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя е било извършено във
връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление на 03.09.2024 година. Съдът
намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на
приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от
24 часа, представлява принудителна административна мярка, по смисъла на чл.22 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е
достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.
Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че задържаното
лице е извършило престъпление. Понятията „данни” по смисъла ЗМВР и „достатъчно
данни” по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде
образувано досъдебно/бързо производство (ДП /БП) по реда на НПК, е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка
(ПАМ) „Задържане до 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими
само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за
образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е
извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на
жалбоподателя са били налице, поради което настоящият Съдебен състав намира, че към
момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от
лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства.
Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за
3
съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на
процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2
от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в
случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора
разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от И. Н. Х., ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на
лице с рег.№ 4536зз-417 от 03.09.2024г., издадена от полицейски орган – С. Х. К., на
длъжност ст. инспектор при ГКПП "Капитан Андреево" при ГПУ – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Хасково в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4