РЕШЕНИЕ
№ 1850
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110112679 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от К. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу Н. Д. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр.*, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2 400 евро /две хиляди и четиристотин евро/
главница и сумата от 845.34 евро /осемстотин четиридесет и пет евро и тридесет и четири
евроцента/ обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. – 21.06.2021 г., които вземания
произтичат от сключен между страните устен договор за паричен заем от 14.09.2016 г., за
които суми е издадена Заповед № 2842 от 24.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8993/2021 г. на ВРС, ведно със законната лихва
върху главницата от /01.09.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът К. В. П. твърди, че на 14.09.2016 г. е сключил устен
договор с ответницата, по силата на който на същата дата и е дал в заем сумата от 2 400
́
евро, които е изпратил по Уестърн Юниън от гр. *в *. Твърди, че с ответницата са уговорили
заемът да се върне най-късно до 31.12.2017 г. Ищецът сочи, че търсил и разговарял
многократно с ответницата, но същата не е върнала парите, като последно на 08.06.2021 г. я
потърсил на работното и място, но тя се скрила. Иска реално изпълнение на задължението
́
по договора за връщане на сумата от ответницата, заедно с обезщетение за забава за периода
01.01.2018 г. – 21.06.2021 г. Моли за установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение и за присъждане на разноски.
Ответницата Н. Д. Ж. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че не е сключвала договор за устен заем с ищеца и не е
поемала задължение за връщане на процесната сума. Не оспорва, че е получила сумата от
ищеца, но не на соченото от него основание. Излага, че са се запознали с ищеца през 2005 г.
в залата за хазартни игри, където работи като крупие, а ищецът е редовен клиент. Сочи, че
поддържат приятелски отношения като през 2010 г. ищецът и споделил, че са му запорирани
́
банковите сметки и не може да прави преводи от собствените си сметки, докато е на
плаване, но желае да предоставя средства за неговата майка. В тази връзка ищецът помолил
1
ответницата да му услужи като получава преведените от него парични суми и после ги
предава на майка му, защото последната била възрастна и имала затруднение да се справи
сама. Твърди, че се е съгласила на това и в периода 2010 г. -2016 г. неколкократно е
получавала международни парични преводи от ищеца за суми в различен размер, които е
предавала на майка му. Сочи, че това е и основанието, на което е получила процесната сума
от 2 400 евро, като на следващия ден предала сумата на майката на ищеца в игралната зала,
където работи. Излага, че в началото на 2019 г. отношенията между страните се влошили и
ответницата отказала повече да получава суми, за което получила заплаха от ищеца и на
08.06.2021 г. е подала жалба срещу него, което действие счита за повода за иницииране на
настоящото производство. Оспорва и акцесорния иск, като прави и възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете.
В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител оспорва
исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания за връщане на
дадени по договор за устен паричен заем суми и обезщетение за забава с правни основания
чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че между него и ответницата е налице заемно правоотношение, по силата на което е
предоставил парични средства на ответницата срещу задължението за връщането им.
Ответницата е следвало да докаже, че е върнала на ищеца предоставените със заема парични
средства.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно 240, ал. 4 ЗЗД ако не е уговорено
друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от
поканата.
В правната теория се приема, че договорът за заем е едностранен и реален. Не се
спори между страните, че на 14.09.2016 г. ищецът е изпратил чрез Уестърн Юниън, а
ответницата е получила, процесната сума от 2 400 евро, който факт се установява и от
представеното писмено доказателство /л. 3/. В този смисъл и изискването да бъде реално
предадена сумата е изпълнено.
Доколкото ищецът твърди, че сключеният договор за заем между страните е в устна
форма, то и следва параметрите на същия (дата на сключване, предоставена сума,
възникване на задължение за връщане на сумата, срок за връщане на сумата) да бъдат
установени в процеса. За установяването на тези факти ищецът е ангажирал един свидетел –
неговата майка Райна Костадинова Йорданова.
От показанията на същата се установява, че страните са имали дълги години връзка,
ответницата е идвала на гости у тях и знае, че ищецът й е дал пари на заем. Страните са били
у тях преди няколко години и е чула как ответницата е поискала от него 5 000 лв. Синът й е
разказал как е отишъл да си търси парите, но някакъв човек го е набил. Свидетелката
споделя, че синът й и е пращал пари по Уестърн Юниън и може сама да си ги получава,
както и че има две банкови карти. Ответницата работи в игрална зала в Аспарухово.
Свидетелката не е ходила там, не е пила кафе с нея и ответницата не й е връщала пари,
защото тя може сама да се оправя. Ищецът винаги е давал пари на ответницата и й е купувал
подаръци, но за тази голяма сума е казал, че може да й я даде на заем.
За доказване на твърденията си, че е получила паричната сума на друго основание,
2
ответницата е ангажирала гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката * която е
управител на казиното, в което работи ответницата. От показанията й се установява, че
познава ответницата от десет години. Обяснява, че в казиното персоналът няма право да
носи голяма сума пари в себе си и част от нейната работа е да следи за това. Спомня си, че
на 15.09.2016 г. ответницата е дошла на работа с голяма сума пари, за която е дала
обяснение, че е услужила на клиент на казиното, защото сметките му са запорирани и той
превел тази сума на нея, за да ги даде на майка му. Свидетелката си спомня, че една жена е
дошла в казиното /посочва стоящата в залата свидетелка */, пила е кафе с ответницата и
последната й е дала парите. Свидетелката е била там и ги е чула, че си приказват
приятелски, че се познават. Разказва, че до скоро страните са имали любовни отношения,
ищецът е идвал в казиното и е носил закуски на ответницата, но наскоро са се скарали.
Спомня си, че ищецът е носил парфюми на ответницата, но друг път същата не е идвала с
толкова голяма сума пари на работа. Свидетелката е категорична, че майката на ищеца е
жената, която е видяла този ден и я е познала още пред съда преди съдебното заседание.
В настоящото производство е приобщено и досъдебно производство за престъпление
по чл. 144, ал. 3 НК по подадена жалба от ищеца срещу ответницата, което производство е
спряно. От материалите в това производство могат да се ползват единствено дадените
обяснения лично от страните, с които признават неизгодни за тях факти. От тези обяснения
не се установяват конкретни факти във връзка с предмета на настоящото производство, а
само общите отношения между страните, като дори тези обяснения си противоречат.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият състав счита, че в
производството ищецът не доказа пълно и главно наличието на заемно правоотношение
между страните. Действително се установи, че ищецът е наредил процесната сума пари в
полза на ответницата, която е получила парите, но не се установи, че тази сума е дадена като
заем, както и че се е породило задължение на ответницата да я върне. Не се установи в хода
на процеса и сочения падеж на твърдения договор за заем. Показанията на свидетелката * в
тази насока не са категорични, доколкото не е посочила конкретно годината на описаната от
нея случка, в която е чула, че ответницата е поискала заем от ищеца. Посочената сума от 5
000 лв. не кореспондира с отпусната сума от 2 400 евро. Не споделя и какво са се уговорили
страните за връщането на сумата. Следва да се съобрази също, че свидетелката е
заинтересована от изхода на спора, доколкото е майка на ищеца. Показанията й следва да се
ценят по реда на чл. 172 ГПК.
Същевременно ангажираната от ответницата свидетелка няма пряка заинтересованост
от изхода на спора. Показанията й са последователни, категорични и логични. Същата си
спомня датата следваща деня на превода. Спомня си как ответницата е дошла на работа с
голяма сума пари и е дала тази сума на майката на ищеца, която свидетелката разпозна в
съдебната зала. По този начин се разколебават показанията на свидетелката *, че никога не е
посещавала казиното и се потвърждават твърденията на ответницата, че е получила
процесната сума пари, за да я предаде на свидетелката. Дори и да се приеме, че г-жа *може
сама да получава пари чрез Уестърн Юниън и че има банкови карти, това не изключва
възможността ищецът действително да е дал пари на ответницата, за да ги предаде на майка
му. Ответницата е представила доказателства /отчетна форма –л. 17/, че на 15.09.2016 г. е
била на работа.
Установява се още по делото и че страните са имали интимни отношения и че ищецът
често е пращал пари и е правил подаръци на ответницата, което отново разколебава изводът,
че сумата е дадена именно в заем със задължение за връщането й, а не като дарение или за
да бъде предадена на друго лице.
С тези мотиви настоящият състав приема, че предявения иск за реално изпълнение на
задължението за връщане на сумата от 2 400 евро по договор за заем се явява изцяло
неоснователен. В тази връзка неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 845,34 евро.
С оглед изхода на спора разноските следва да възложат в тежест на ищеца, на
3
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответницата е претендирала сумата от 700 лв. адвокатско
възнаграждение, които следва да се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове от К. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу Н. Д.
Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.*, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2 400 евро /две хиляди и четиристотин евро/
главница и сумата от 845.34 евро /осемстотин четиридесет и пет евро и тридесет и четири
евроцента/ обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. – 21.06.2021 г., които вземания
произтичат от сключен между страните устен договор за паричен заем от 14.09.2016 г., за
които суми е издадена Заповед № 2842 от 24.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8993/2021 г. на ВРС, ведно със законната лихва
върху главницата от /01.09.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ представляваща сторени от
ответницата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4