Решение по дело №261/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК,  вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София, депозирана чрез * И.Й., против РЕШЕНИЕ  № 36/07.05.2025г., постановено по АНД  № 477/2024г. на Районен съд Мездра, с което  е отменен  Електронен фиш  № **********, издаден от касатора. В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на съда за невъзможност процесното нарушение да бъде санкционирано с издаването на ЕФ. Посочва се,  че такава възможност изрично е предвидена от законодателя с разпоредбата на чл.187а, ал.1   ЗДвП именно за нарушения по чл.179, ал.3-3б, установени в отсъствие на нарушителя. Излагат се съображения в тази насока.  Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноски.

В с.з. касаторът, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител * И.Й. е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника.  

Ответникът – ДПНК „Железопътна инфраструктура“,  Железопътна секция Враца, чрез процесуалния си представител * Р.В., в подаден писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата като неоснователна, а обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на  Окръжна прокуратура  Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1   АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С  издадения ЕФ е ангажирана  отговорността на  нарушителя за това, че на 18.02.2022г. в 08.29 часа, е установено нарушение с ППС-  Автобус Форд Транзит ФТ 430, рег. номер ********, с технически допустима максимална маса 4100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке в ***, за движение по път ***, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за съответното ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Същото е в нарушение на чл.102,ал.2 ЗДвП и  е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр. чл.179,ал.3б ЗДвП.

Предмет на делото е Решение  № 36/07.05.2025г., постановено по АНД  № 477/2024г. на Районен съд Мездра, с което  е отменен  Електронен фиш  № **********, издаден от АПИ. За да постанови този резултат съдът е приел,  че неправилно е ангажира отговорността на дружеството по чл.179,ал.3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж ЗДвП. За нарушенията на чл.179,ал.3б ЗДвП  към датата на извършване на нарушението 18.02.2022г. законодателят не е предвидил издаване на ЕФ при установено нарушение по чл.179,ал.3б ЗДвП. Същото е предвидено едва с изменението на разпоредбата на чл.189ж,ал.1 ЗДвП/ДВ бр.13/2024г., в сила от 13.02.2024г./, като е добавено, че ЕФ може да се издава  и за нарушения по чл.179,ал.3б ЗДвП. В случая следва да намерят приложение разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт и издаване на НП. С оглед на така приетото и ЕФ е отменен, като незаконосъобразен. С решението са присъдени и разноски на ответника за юрискосултско възнаграждение в размер на  90.00 лева. 

Решението  на районния съд е  валидно и допустимо, постановено  при правилно приложение на материалния закон. Изводите на районния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него  ЕФ са правилни  и  се  споделят от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща  към тях и не следва да бъдат повтаряни.

Правилно е прието, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на  нарушителя. Касационната инстанция споделя мотивите на въззивната инстанция, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал. 3б   ЗДвП към датата на извършеното нарушение/18.02.2022г./, поради което издадения електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, е незаконосъобразен. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това, както е приел и въззивния съд. След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредби предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. В случая е липсвала изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДвП, считано към датата на нарушението 18.02.2022г. Едва с изменение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1   ЗДвП, обн. в ДВ  бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г. е добавено, че  ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179, ал. 3б   ЗДвП, а именно чл.179  ал.3-3б.  Настоящият съд намира, че касаторът е допуснал смесване на хипотезите на чл.179, ал.3   ЗДвП и чл.179, ал. 3б от ЗДвП и подвеждането им под приложното поле на разпоредба на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, без да държи сметка за редакцията на последната към датата на извършване на нарушението.

Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорения ЕФ, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В този насока и възраженията на касатора са неоснователни и не следва да се обсъждат останалите доводи в касационната жалба по съществото на спора.

При този изход на делото и  своевременно направено искане от страна на процесуалния представител  на  ответника, в полза на  същия   следва да се присъдят  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал.1 АПК, Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила  РЕШЕНИЕ №36/07.05.2025г., постановено по АНД № 477/2024г.  на Районен съд Мездра.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София да заплати в полза на ДПНК „Железопътна инфраструктура“,  Железопътна секция Враца  разноски за  юрисконсултско  възнаграждение в размер на 100. 00  (сто ) лева  за  настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.