РЕШЕНИЕ
№ 18334
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110121224 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ АД срещу „***“
ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2999,31 лв. (след допуснато в о.с.з. на 08.10.2024 г.
изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща остатък от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за вреди настъпили
от пътнотранспортно произшествие на 03.02.2022 г. в гр.***, ж.к. „***“, причинени виновно
и противоправно от водача на лек автомобил „Сузуки“, с рег. № ***, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2024 г., до
окончателното плащане, както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 475,08 лв. (след допуснато в о.с.з. на 08.10.2024
г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща мораторна лихва за
периода от 16.01.2023 г. до 10.04.2024 г.
Ищецът твърди, че на 03.02.2022 г. в гр. ***, в ж.к. „***“, е настъпило ПТП по вина
на водача на лек автомобил „Сузуки“, с рег. № ***, който на нерегулирано кръстовище в
ж.к. „***“ не пропуска дясностоящия му лек автомобил „БМВ Х Реихе“, с рег. № *** и удря
същия, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към
датата на ПТП лек автомобил „БМВ Х Реихе“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към
датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени
вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като
за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 7166,92 лв. и е
извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е
възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 7181,92 лв. спрямо
ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до
1
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е
заплатил част от претендираната сума в размер на 4182,61 лв., при което част от вземането е
останало неудовлетворено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“
ЕАД, с който оспорва предявените искове по размер. Поддържа, че изплатеното обезщетение
в размер на 4182,61 покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите
увреждания и и неговата възраст. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на
риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Сузуки“, с рег.
№ ***; настъпването на ПТП на 03.02.2022 г. в гр. *** със сочените в исковата молба
участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на
водачът на лек автомобил „Сузуки“, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника в полза
на ищеца на сума в размер на 4182,61 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.
Спорният по делото въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на
застрахования при „***“ АД автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното
вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
2
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В случая съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехниеската
експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил „БМВ Х
Реихе“, с рег. № ***, определен на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
9733,62 лв., а по средни пазарни цени на алтернативни резервни части и средни пазарни
цени на труда от доверени сервизи, различни от официалния за марката „БМВ“ сервиз –
7679,17 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-ти, като е
посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Същевременно, от
приетото като писмени доказателство преводно нареждане от 21.04.2022 г., се установява, че
ищцовото дружество е заплатило на автосервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил сума в размер на 7166,92 лв., поради което дължимото от ответника
застрахователно обезщетение следва да се определи по реално заплатената от ищеца сума за
авторемонтните дейности.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил
сумата от 4182,61 лв., поради което релевираната претенция се явява изцяло основателна.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 11.04.2024 г., окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му. По делото съдът формира извод за наличието на
главен дълг. Задължението на застрахователя по „Гражданска отговорност“ към
застрахователя по имуществената застраховка „Каско“, е задължение без срок за
изпълнение, поради което за поставянето му в забава е необходимо покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В случая не се твърди получената
преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят, че поканата
е достигнала до ответника /а това се установява и от приложената обратна разписка/ на
16.12.2022 г. С оглед на гореизложеното основателна се явява акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за забава
върху главницата от 2999,31 лв. за периода от 16.01.2023 г. до 10.04.2024 г. възлиза на сумата
от 475,08 лв.
Предвид изложеното, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца „***“ АД следва да се присъди, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 419,97 лв. – разноски по делото, от които 169,97 лв. – държавна
такса, 150 лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено
3
от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“
№ ***, бл. ***, ет. ***, да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 2999,31 лв. (след допуснато в о.с.з. на 08.10.2024 г.
изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща остатък от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за вреди настъпили
от пътнотранспортно произшествие на 03.02.2022 г. в гр.***, ж.к. „***“, причинени виновно
и противоправно от водача на лек автомобил „Сузуки“, с рег. № ***, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2024 г., до
окончателното плащане, както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 475,08 лв. (след допуснато в о.с.з. на 08.10.2024
г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща мораторна лихва за
периода от 16.01.2023 г. до 10.04.2024 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ №
***, бл. ***, ет. ***, да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 419,97 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4