Р Е Ш Е Н И
Е №1791
04.10.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4479/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Е.Р.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 1992/03.07.2019 г., издадено от
И.Л.П.– ***на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление на Агенция Митници, с което:
1) на
основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове
(ЗАДС) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляди) лева за административно
нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и
2) на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 126 от ЗАДС са
отнети в полза на държавата стоките – 1 кг тютюн за пушене, предмет на
нарушението.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва
фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия
орган (АНО). Твърди обаче да е било допуснато съществено процесуално нарушение
при издаването на наказателното постановление, тъй като в обстоятелствената му
част с думи било изписано, че деянието не представлява маловажен случай, но
въпреки това административното наказание било наложено на основание чл. 126б, ал.
2 от ЗАДС, с която разпоредба се урежда отговорността в хипотезите на маловажен
случай на административни нарушения от разглеждания вид. Поддържа съществено
процесуално нарушение да е допуснато и чрез издаването на НП на основание чл.
53, ал. 2 ЗАНН, но без да е констатирана никаква нередовност в съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. Е.Н., който поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна в съпроводително писмо с вх. № 47688/19.07.2019 г., с което препраща
жалбата и административната преписка, изразява становище производството по
издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и моли то
да бъде потвърдено. В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт Б. А., която взема становище възраженията на жалбоподателя да се
неоснователни, а позоваването на разпоредбата на чл. 126б, ал. 2 ЗАДС като
основание за издаване на НП да е направено, за да се посочи, че процесният
случай не попада в приложното на разпоредбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Е.Р.Х., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
05.07.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена на 10.07.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което наказателното постановление следва да
бъде отменено по следните съображения.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 22.02.2019 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Е.Р.Х.
управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ***, като в него
превозвал 1 брой черна полиетиленова чанта, съдържаща жълто-кафява, ситно
нарязана листна маса, която представлявала „тютюн за пушене /за лула и
цигари/“, с тегло 1 кг. Х. държал тютюна без да има данъчен документ по ЗАДС
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза. Когато се придвижвал по бул.
„България“, непосредствено след кръстовището с ул. „Дилянка“ жалбоподателят бил
спрян за проверка от служители на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив. В хода на
проверката те установили чантата със съдържащата се вътре жълто-кафява, ситно
нарязана листна маса, която наподобявала тютюн. С Протокол за доброволно
предаване от 22.02.2019 г. жалбоподателят Х. предал откритите при проверката
вещи на С.Л.К.- ПИ при Трето РУ при ОД на МВР-Пловдив. В дадено писмено
обяснение от същата дата Х. посочил, че е закупил от непознато лице 1 кг тютюн
от „Руския пазар“ в град Пловдив за родителите си.
За извършените контролни действия и резултатите от
проверката били изготвени докладна записка УРИ4383М/03-98/22.02.2019 г. и
докладна записка с рег. № 438р-6090/19.03.2019 г. до началника на Трето РУ при
ОД на МВР – Пловдив. Материалите по случая били предадени на Районна
прокуратура – Пловдив.
С постановление от 02.04.2019 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Пловдив по пр. пр. № 2583/2019 г. било отказано да се
образува наказателно производство, а материалите били изпратени на началника на
отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление
Агенция „Митници“ по компетентност.
С писмо рег. индекс № 32-124871/25.04.2019 г.
жалбоподателят Х. бил поканен да се яви на 09.05.2019 г. в Териториална
дирекция Тракийска за вземане на проби от задържаната стока. На 09.05.2019 г. в
присъствието на жалбоподателя били взети проби за анализ от стоката с протокол
за вземане на проба с рег. № 281/09.05.2019 г. С писмо с рег. индекс №
32-134727/09.05.2019 г. и Заявка за анализ/експертиза с рег. № 281/09.05.2019
г. взетите проби били предадени в отдел „Митническа лаборатория“ при
Териториална дирекция Тракийска с цел установяване вида на стоката и дали
същата попада в обхвата на Закона за акцизите и данъчните складове.
С писмо рег. индекс № 32-142460/15.05.2019 г. в
Териториална дирекция Тракийска била получена Митническа лабораторна експертиза
№ 00001_9.5.2019 със
становище, че предоставената за анализ проба с лаб. код № 3733_03000_19 се
охарактеризира като нарязан тютюн, който може да се използва за пушене, без да
се подлага на допълнителна индустриална обработка. Изследваният тютюнев
материал попада в обхвата на продуктите, дефинирани като „тютюн за пушене /за
лула и цигари/“ в чл.12, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
На 02.06.2019 г. свид. Д.А.Ч. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 1295/02.06.2019 г. против
жалбоподателя Е.Р.Х. и в негово присъствие, като препис от акта му бил връчен.
Задържаната стока – общо 1 кг тютюн за пушене, била
подробно описана и предадена на съхранение в склад на Териториална дирекция
Тракийска, заприходен със складова разписка № **********/24.04.2019 г.
Дължимият акциз за общо 1 кг тютюн за пушене, предмет
на нарушението, изчислен съгласно чл. 41 вр. чл. 29, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от ЗАДС бил в размер на 152 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото. Изцяло се дава вяра на показанията на свид.
Д.А.Ч., които съдът намира за подрони, последователни и вътрешно
непротиворечиви, депозирани от непредубеден свидетел. Показанията на Ч. са и
проверени по делото при тяхната съпоставка със събраните писмени доказателства,
които се ценят като обективни и на които съдът също дава вяра. В тази връзка фактическите
си изводи съдът изгради и въз основа на писмо с рег. индекс
32-177319/18.06.2019 г. от с.д. директор на Териториална дирекция Тракийска;
писмо с рег. индекс 32-173943/14.06.2019 г. от ***на отдел „МРР Тракийска“;
доклад с рег. индекс 32-172189/12.06.2019 г. от свид. Д.А.Ч.; писмо с рег.
индекс 32-142460/15.05.2019 г. от с.д. директор на Териториална дирекция
Тракийска; митническа лабораторна експертиза № 00001_9.5.2019; заявка за
анализ/експертиза рег. № 281/09.05.2019 г.; протокол за вземане на проба рег. №
281/09.05.2019 г.; складова разписка № ********** от 24.04.2019 г.;
постановление за отказ да се образува наказателно производство от 02.04.2019 г.
по пр. преписка № 2583/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, ведно
с материалите по прокурорската преписка, приобщени по делото, както и от
Заповед № ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“,
длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор в Агенция Митници“.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
От събраните и проверени по делото доказателствени
материали настоящият съдебен състав намира за доказано, че от обективна страна
на 22.02.2019 г. в гр. Пловдив на бул. „България“, непосредствено след
кръстовището с ул. „Дилянка“ жалбоподателят Е.Р.Х. е държал в лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *** акцизна стока – общо 1 кг тютюн за
пушене, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ/електронен административен документ
или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза, с което е осъществил състава на административното нарушение по чл. 126,
ал. 1, т. 1 от ЗАДС. От субективна страна деянието е било извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл, като жалбоподателят към момента на
извършването му е формирал представа за проявлението в обективната
действителност на всеки елемент от състава на нарушението – съзнавал е, че
държаната стока представлява тютюн, както и липсата на надлежен документ,
удостоверяващ плащането на акциза, но въпреки това е пристъпил към извършване
на деянието.
Независимо от това, съдът констатира, че при издаване
на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя и са довели до
реализиране на административнонаказателната му отговорност чрез издаденото НП
по незаконосъобразен начин. В тази връзка основателно е възражението на
жалбоподателя за допуснато непреодолимо вътрешно противоречие в съдържанието на
НП, което препятства възможността за разкриване на действителната воля на АНО и
по недопустим начин е ограничило правото на защита на наказания. Съдът
констатира, че при словесното описание на нарушението изрично е посочено
извършеното деяние да не представлява маловажен случай на административно
нарушение. Същевременно на страница 2-ра, абзац последен от НП е отбелязано, че
административното наказание се налага на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 вр. чл.
126б, ал. 2 ЗАДС. Съгласно последната разпоредба маловажни случаи са тези, при
които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лева, като същевременно разпоредбата препраща към чл.118, 120,
122 123 126 и 126а от ЗАДС. Следователно, когато е налице хипотеза на маловажен
случай на нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, то правното основание, на
което следва да се наложи наказанието, е именно чл. 126, ал. 1, т. 1 вр. чл.
126б, ал. 2 ЗАДС. Прегледът на съдебната практика също ясно показва, че в
случаите, когато се налага наказание за маловажен случай на административно
нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, в основанието за неговото налагане
следва да се направи привръзка с разпоредбата на чл. 126б, ал. 2 ЗАДС и
обратното – когато наказанието се налага за нарушение по основния състав, такава
привръзка не следва да се прави. Изложените от процесуалния представител на
въззиваемата страна съображения за изброяването на разпоредбата на чл. 126б,
ал. 2 ЗАДС сред основанията за налагане на административното наказание са
категорично несподелими и то по няколко съображения. На първо място несподелим
е доводът, че разпоредбата на чл. 126б, ал. 2 ЗАДС е била посочена сред
правните основания за налагане на наказанието, за да се покажело, че
конкретното деяние не попадало в нейния обхват. Безспорно е, че при изпълнение
на задълженията си по чл. 52, ал. 1 ЗАНН наказващият орган следва да извърши
редица съобразявания относно законосъобразността на извършените действия, да се
произнесе по същество по преписката и евентуално да индивидуализира наложеното
наказание/санкция. В съдържанието на НП обаче при посочване на правното
основание, на което АНО упражнява дадено свое правомощие, то следва да се
мотивира със съответната приложима правна норма, а не и чрез изброяването на
други законови разпоредби, за които АНО е приел, че са неприложими, но просто
ги е съобразил при формирането на своите правни изводи. Така например
наказващият орган вероятно е съобразил, че конкретното деяние не осъществява
друг състав на административно нарушение по ЗАДС, но не е изброил санкционните
разпоредби за тези нарушения, за да покаже, че и те са неприложими към
конкретното нарушение. Доводът, наведен в съдебно заседание, е несподелим и
предвид конкретната формулировка на съдържанието на НП в тази му част. Така
например не е посочено „като взех предвид“ или „като съобразих разпоредбата на
чл. 126б, ал. 2 ЗАДС“, или друг равнозначен израз. Вместо това употребеният
израз е „на основание“, поради което единственият извод, който може да се
направи, е, че наказващият орган е поставил чл. 126б, ал. 2 ЗАДС като основание
за наложеното наказание. При тези факти основателно е възражението на
жалбоподателя, че действителната воля на административнонаказващия орган не
може да бъде установена по несъмнен начин от съдържанието на НП. Налице е и непреодолимо
противоречие между размера на наложеното административно наказание „глоба“ и
правното основание за неговото налагане на страница втора, абзац последен от
НП. Без значение е дали грешката се дължи на технически пропуск или порок от
друг характер, тъй като съдът не разполага с правомощие да изменя правното
основание, на което се налага административното наказание, включително да
прецизира или изключва от правната квалификация отделни правни разпоредби,
които АНО е приел да са приложими. Съдът се произнася в рамките на правното
обвинение, по което наказаният се е защитавал досега в хода на процеса и не
може да потвърди НП, като за пръв път с въззивното решение даде нова правна
квалификация на фактите по делото. Дори и да се касае за техническа грешка, тя
пряко е рефлектирала върху правото на защита на наказания – да разбере какво е
наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое нарушение
съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да организира
адекватно и в пълен обем защитата си. Административнонаказателното производство
е строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а гаранция за
законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е
необходимо, тъй като при налагането на административно наказание държавата
упражнява репресивната си функция, която дейност се осъществява при
предварително определени правила. АНО е следвало да положи необходимата грижа
да установи и приложи релевантната спрямо извършеното административно нарушение
санкционна норма. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път на волята
на наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да направи
това предвиждане. Същевременно по делото се изясни, че действително волята на
АНО не съответства на отразеното в НП, но жалбоподателят не е бил уведомен за
това преди откритото съдебно заседание във въззивното производство. По този
начин е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН относно задължителното
съдържание на наказателното постановление, което нарушение е съществено и
предпоставя отмяна на постановлението в частта му, с която жалбоподателят е бил
административно наказан.
На следващо място, макар материалите по преписката да
са били получени, ведно с постановление на прокурор за отказ да образува
наказателно производство, то АНО е приел, че в случая не е налице хипотеза по
чл. 36, ал. 2 ЗАНН и акт за установяване на административно нарушение е бил
съставен, а НП е издадено въз основа на него. От показанията на свид. Ч. се
изясни, че след получаването на материалите по преписката, за да се направи
извод дали деянието съставлява административно нарушение, е било необходимо
допълнителното събиране на доказателства с оглед установяването на релевантни
факти, които не са били изяснени при предварителната проверка на прокурора. В
тази връзка било е необходимо да бъде определен видът на стоката, държана от
жалбоподателя, с оглед целите на акцизния контрол. Това е било сторено с
допълнително назначената митническа лабораторна експертиза № 00001_9.5.2019.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно преди издаването на НП е бил
съставен и АУАН, въпреки наличното прокурорско постановление за отказ да се
образува наказателно производство, щом в него не са били описани, респ.
предявени на жалбоподателя всички относими обстоятелства, въз основа на които е
било прието той да е извършил вмененото му административно нарушение по чл.
126, ал. 1, т. 1 ЗАДС.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че при
съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение. Същият е бил
съставен без присъствието на свидетели, приемайки, че е налице хипотезата на
чл. 40, ал. 4 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в
отсъствие на свидетели. Съдът намира, че в процесния случай не са били налице
предпоставките по чл. 40, ал. 4 ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция официален
документ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице
в кръга на службата му или от представители на обществеността в кръга на
възложената му функция. В практиката си касационната инстанция (така Решение № 1046 от 11.05.2018 г. по
к.а.н.д. № 932/2018 г. на Административен съд – Пловдив) е имала повод
нееднократно да изясни, че нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН няма предвид
документи, съставяни от самите проверяващи в хода на проверките. Приложените по
преписката протокол за взема на проба, заявка за анализ/експертиза и складова
разписка, съставени от експерти, които осъществяват дейност на материално
изпълнение в ДАМТН, сами по себе си не установяват административно нарушение, а
са част от доказателствения материал по преписката. По своята правна същност
заключението по митническата лабораторна експертиза № 00001_9.5.2019 също няма
качеството на официален документ, а единствено съставлява способ за доказване
на факти с правно значение по аргумент от чл. 136, ал.1 НПК, поради което то
също следва да бъде отнесено към доказателствените материали по преписката. Въз
основа на експертното заключение не е съставян констативен протокол за вида на
стоката с оглед целите на акцизния контрол.
За официални документи по чл. 40, ал. 4 ЗАНН не могат
да се приемат и съставените в хода на предварителната проверка и приложени по
административнонаказателната преписка документи – докладни записки, писмени
обяснения на нарушителя и протокол за доброволно предаване. Докладните записки
не са издадени в кръга на функциите на органите на МВР съгласно чл. 6, ал. 1,
т. 1-9 от ЗМВР, нито в допълнителните дейности по чл. 140а от ЗМВР. За тях не е
предвидена специална форма и ред за издаване. Всъщност докладните записки
представляват вътрешни документи по организация на работата на органите на МВР,
както и структурно предаване на оперативна информация с цел вземане на решения
и предприемане на адекватни мерки. В такъв смисъл следва да се разбира и чл. 4
от Инструкция № 8121з-823 от 05.11.2014 г. за организация на дейността в
Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на
населението, издадена от Министъра на вътрешните работи. Така чл. 4, ал. 2 от
Инструкцията сочи, че оперативно значимата информация се докладва незабавно, а
по ал. 4 изготвените докладни записки по ал. 2 и 3 се изпращат по съответния
ред в звена „Оперативен анализ“ при ОДМВР. Както и чл. 29, ал. 2 от Инструкция
№ 8121з-91 от 13.01.2017 г. за реда и организацията за осъществяване на
превантивна дейност от полицейските органи на Министерството на вътрешните
работи, издадена от Министъра на вътрешните работи, където е посочено, че
полицейският орган изготвя докладна записка до началника на РУ. Това отговоря и
на принципа на субординация, който е характерен за администрацията.
Следователно целта на докладната записка не е установяването на конкретни факти
или пораждането на права или задължения, в какъвто смисъл следва да се разбира
официалният документ, въз основа на който следва да се установи нарушението по
смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН. В допълнение може да се посочи, че докладната
записка не представлява и годно доказателствено средство по смисъла на НПК
съобразно трайната съдебна практика, а съдържащите се в тях данни не могат да
служат като доказателство за установяване на авторството на деянието и
механизма на извършването му. Така Решение № 149/16.10.2017 г. по н.д. №
688/2017 г. на ВКС, III н.о.; Решение № 278/2010 год. на II н.о. на ВКС;
Решение № 357/2013 г. на II н.о. на ВКС. Протоколът за доброволно предаване и
писмените обяснения на нарушителя също не представляват официални документи.
Писмените обяснения изхождат от нарушителя и той в никакъв случай не е лице,
което в кръга на възложената му с нормативен акт функция издава документи. Те
са частен свидетелстващ документ. Доброволното предаване по същността си
представлява разписка за получени вещи, която съдържа изявленията на две лица -
предаващ и приемащ. Независимо, че едната страна по протокола е полицейски
служител, то това не му придава качеството официален документ, тъй като във
функцията на тези служители не е приемането и предаването на определени вещи,
както се посочи по-горе. Няма и нормативна база за съставяне на протоколи за
доброволно предаване.
В заключение съдът намира, че допуснатата нередовност
на акта пряко нарушава императивно вменено задължение на органите на държавно
управление по провеждането на законосъобразно и справедливо
административнонаказателно производство. По този начин неправомерно се засяга и
правото на защита на наказаното лице, а самото нарушение не може да бъде
санирано едва във въззивното производство. Следователно допуснатото процесуално
нарушение – съставянето на АУАН в отсъствието на свидетели, но без да са били
налице законовите предпоставки за това, е от категорията на съществените
процесуални нарушения и съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП в частта, с която жалбоподателят е бил наказан с административно
наказание за извършеното административно нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС.
Въпреки допуснатите нарушения съдът намира, че НП
следва да бъде потвърдено в частта си по т. 2, с която на основание чл. 124, ал.
1 във вр. с чл. 126 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките – 1 кг
тютюн за пушене, предмет на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.
1 ЗАДС в случаите на нарушения по чл. 126, както и в случаите, когато
извършителят е неизвестен, стоките-предмет на нарушението, се отнемат в полза
на държавата, независимо от това чия собственост са. По делото извършването на
административно нарушение по посочения състав беше доказано по несъмнен начин,
което се явява и единствената предпоставка за приложение на правилото по чл.
124, ал. 1 ЗАДС. Допуснатите процесуални нарушения, с които е било неправомерно
ограничено правото на защита на жалбоподателя, влекат отмяна на НП в неговата
санкционна част, с която се въздейства върху правната сфера на наказаното лице
под формата на наложено административно наказание. Отнемането на стоките –
предмет на административното нарушение, не представлява административно
наказание по аргумент от чл. 13 ЗАНН, регламентиращ видовете наказания, които
се налагат на административнонаказателно отговорните лица. Отнемането на
предмета на нарушението в полза на държавата е последица от факта на
извършването на самото деяния, съставляващо административно нарушение от
съответния вид. Както беше посочено, извършването на това нарушение е доказано
по делото, следователно налице са и предпоставките за отнемането в полза на
държавата на процесния 1 кг тютюн, приет със складова разписка № ********** от
24.04.2019 г. Предвиждането в закона, че предметът на нарушението се отнема
дори и когато неговият собственик е неизвестен, е допълнителен аргумент в
подкрепа на извода, че за да се приложи диспозицията по чл. 124, ал. 1 ЗАДС е
без значение дали административнонаказателната отговорност спрямо дееца е била
реализирана, респ. дали при осъществяването й са били допуснати процесуални
нарушения, тъй като единственият относим тук факт е дали е било извършено
административно нарушение по чл. 126 ЗАДС.
По тези съображения съдът приема, че НП трябва да бъде
отменено в частта си по т. 1 и да бъде потвърдено в останалата си част относно
разпореждането с вещите – предмет на административното нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. първо и предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1992/03.07.2019 г., издадено от
И.Л.П.– ***на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление на Агенция Митници В ЧАСТТА,
с която на Е.Р.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 126, ал. 1,
т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляди) лева за административно
нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1992/03.07.2019 г., издадено от
И.Л.П.– ***на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление на Агенция Митници В ЧАСТТА,
с която на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 126 от Закона за акцизите и
данъчните складове са отнети в полза на държавата стоките – 1 кг тютюн за
пушене, предмет на нарушението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.