Определение по дело №1028/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 146 от 13.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 1484/2011 год., Кърджалийският районен съд е изменил присъдената с решение № 44 от 17.07.2003 г., постановено от РС – Кърджали по гр.д.№ 452/2003 г., която Ш. А. М. от с.Ш.П., общ.Кърджали, е осъдена да заплаща на малолетното си дете Д.Б.Ю., с ЕГН *, чрез нейния баща и представител О.Б.Ю., като е увеличил размера на издръжката от 30 лева на 80 лева, считано от 21.09.2011 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, погасяваща или изменяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до предявения размер от 100 лева, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил Ш.А.М. да заплати по сметка на РС – Кърджали държавна такса върху издръжката в размер на 72 лева, а на О.Б.Ю. – да заплати деловодни разноски в размер на 100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е ос‗анала въззивницата Ш.А.М., която чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок в частта, с която искът за изменение на присъдена издръжка е уважен, за разликата от 70 лева до 80 лева месечно. Счита, че решението в тази му част е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Изводът на съда, че ответницата имала възможност да заплаща издръжка в размер на 80 лева бил необоснован, тъй като твърдението на секретаря на кметство с.Ш.П., че последната живеела и работила в Дания, не били подкрепени с каквито и да са писмени или гласни доказателства, като в тази връзка становището на ДСП – Кърджали не било доказателство по делото. По делото липсвали доказателства за наличие на професионална квалификация на ответницата, която да й позволява ако работи да реализира доходи над минималните за страната. Съдът не бил отчел и обстоятелството, че ответницата имала родени още две деца, на които също дължала издръжка. Във възможностите на ответницата било да плаща издръжка в размер на 70 лева месечно. Ето защо моли съда да отмени съдебното решение, в частта, с която искът е уважен за сумата над 70 лева и да отхвърли иска в частта за разликата от 70 лева до 80 лева месечна издръжка за детето Д.Б.Ю.. В съдебно заседание, процесуалният представител на въззивницата поддържа въззивната жалба.

В дадения срок е постъпил отговор от О.Б.Ю., чрез процесуалния му представител, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия иска от съда да потвърди решението на районния съд.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от О.Б.Ю., в качеството му на баща и законен представител на Д.Б.Ю., против Ш.А.М., с правно основание чл.150 от СК, за увеличение на присъдена издръжка на 100 лева месечно. С постановеното по делото решение размерът на претендираната издръжка е увеличен от 30 лева на 80 лева, като искът в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 100 лева е отхвърлен като неоснователен. Предмет на настоящото производство е решението на първоинстанционния съд, в частта, с която искът за издръжка е увеличен от 70 лева на 80 лева, като в останала част решението е влязло в законна сила.

Установено е по делото, че ответницата Ш.А.М. /въззивница в това производство/ е майка на малолетното дете Д.Б.Ю., с ЕГН *. От приложеното като доказателство гр.д.№ 452/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че с влязло в сила решение № 44 от 17.07.2003 г. е бил изменен размера на присъдената с решение № 27 от 19.06.2002 г. по гр.д.№ 221/2002 г. на Районен съд – Кърджали, ежемесечна издръжка, която е била осъдена да заплаща Ш.А.М. на малолетното си дете Д.Б.Ю., чрез неговия баща и законен представител О.Б.Ю., като издръжката е увеличена от 15 лева на 30 лева месечно, считано от 16.05.2003 г.

От представените по делото като доказателство два броя удостоверения за раждане – от 11.06.2007 г. и от 11.02.2004 г., и двете издадени от Община Кърджали, се установява, че Ш.А.М. е майка на още две деца – И.Ш.А., родена на 07.06.2007 г., и Ш.Ш.А., родена на 01.03.2003 г., като и двете деца са с неустановен произход от баща.

Установено е също така по делото, че малолетната Д.Б.Ю. е била ученичка в ОУ „И.В.” с.Ш.П., общ.Кърджали, записана в дневна форма на обучение в V клас на учебната 2010/2011 г., както и че е завършила V клас и е преминала в VІ клас за учебната 2011/2012 г. От удостоверение изх.№ 57/12.09.2011 г., издадено от „Е.Х.” ЕООД гр.Кърджали се установява, че бащата О.Б.Ю. е получил за периода от м.февруали 2011 г. до м.август 2011 г. включително брутен доход в размер общо на 3 056.72 лева.

Пред настоящата инстанция е представена и приета като доказателство служебна бележка изх.№ 09/16.01.2012 г., издадена от кметство с.Ш.П., общ.Кърджали, съгласно която въззивницата Ш.А.М. живее в Белгия от 2009 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира подадената въззивна жалба за неоснователна. От гореизложеното се установи, че считано от 16.05.2003 г. въззивницата Ш.А.М. е била осъдена да заплаща на малолетното си дете Д.Б.Ю. ежемесечна издръжка в размер на 30 лева. В тази връзка, не е спорно по делото, че към настоящия момент е налице промяна на обстоятелствата, при които е била постановена дължимата издръжка, обуславяща нейното увеличение, като предвид подадената въззивна жалба спорен е само въпроса във възможностите ли е на въззивницата да заплаща издръжка над сумата от 70 лева и до присъдения размер от 80 лева.

Във връзка с горното, въззивният съд намира, че независимо, че Ш.А.М. е майка на още две деца – И., на 4 г. и 8 месеца, и Ш., на 9 години, по отношение на които също има задължение за издръжка, във възможностите на последната е да заплаща издръжка за детето Д. в размер на 80 лева. Съдът прави този извод съобразявайки обстоятелството, че въззивницата е в трудоспособна възраст – на 29 години, и има възможност да реализира доходи, като отчита и обстоятелството, че същата живее в Белгия, което се установява от представената пред тази инстанция служебна бележка. Впрочем, обстоятелството, че въззивницата е в чужбина не се оспорва и от представителя й по пълномощие.

Ето защо, като е приел горното и е присъдил издръжка на детето Д. в размер на 80 лева, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.272 във връзка с чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 от 13.12.2011 г., постановено по гр. д. № 1484/ 2011 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.