№ 17659
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110116793 по описа за 2025 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 102566/24.03.2025г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 152237/30.04.2025г. на СРС, подадена от П. Д. Т. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД.
Ищцата П. Д. Т. чрез адв. В. Н. – АК-София, е предявила срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ищцата не дължи на ответника остатъчна главница в размер от 234,50
лева, както и лихва за забава върху нея от 17.11.2020г., която към датата на подаване на
исковата молба се сочи да възлиза на 138,63 лева, представляващи останалите неплатени
части от суми, за които по ч.гр.д. № 38363/2014г. на СРС на 13.06.2017г. бил издаден
изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. № 2017***0402275 на
ЧСИ №*** – М.М.. Ищцата твърди, че задълженията ú са погасени по давност, а
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД чрез ст.юрк.
С.Р. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 199718/09.06.2025г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробно обосновава, че по
изпълнителното дело са предприемани действия, довели до прекъсването на давността и че
същата не е изтекла. Сочи, че евентуално прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК няма отношение към погасяване на вземанията по давност.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
1
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от наличното по делото заверено копие, въз основа на Заповед за изпълнение
от 16.07.2014г. по ч.гр.д. № 38363/2014г. на СРС, 44 състав, и постановеното решение по
гр.д. № 53431/2014г. на СРС, е издаден изпълнителен лист от 13.06.2017г., с който е
разпоредено длъжниците Н.Ц.Т. и П. Д. Т. да заплатят на „Топлофикация София“ АД при
условията на разделност – всеки по 1/2 част, от 1067,30 лева за главница, ведно със законната
лихва от 11.07.2014г. до окончателното изплащане, както и 181,35 лева за лихва за забава за
периода 30.11.2011г.-16.06.2014г. Видно от Удостоверение за размера на дълга, изх. №
1361/14.03.2025г. на ЧСИ № ***-М.М., към посочената дата длъжницата П. Д. Т. дължи по
изпълнителното дело 234,50 лева за главница, 138,31 лева за законна лихва за периода
17.01.2020г.-14.03.2025г., както и 49,84 лева за такси по ТТРЗЧСИ.
Доколкото процесните вземания се основават на издадена заповед за изпълнение, то
съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така
р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС, IVг.о.).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване, образуването
2
на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното
производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.
Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период
преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП
3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в
тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната
такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
В настоящия случай вземанията по изпълнителния лист са предявени за събиране по
изп.д. № 20177***0402275 на ЧСИ № *** – М.М. с молба от 17.10.2017г., поради което
образуването на изпълнителното дело не спира давността, започнала да тече най-късно от
датата на издаване на изпълнителния лист – 13.06.2017г. Тя е прекъсната с налагането на
запори през м.01.2020г. и получаване на плащане. След м.01.2020г. по изпълнителното дело
не са предприемани действия, водещи до прекъсване на давността. Дали изпълнителното
производство е прекратено или не поради перемпция /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ само по себе
си няма значение за преценката относно това дали са налице действия по изпълнението,
водещи до прекъсване на погасителната давност /така ТР 2/2023-2024-ОСГТК, т. 3/. Гр.д. №
47120/2017г. на СРС не е довело до прекъсване на давността, тъй като същото е с предмет
иск по чл. 270, ал. 2 ГПК – прогласяване нищожността на издадената по ч.гр.д. 38363/2014г.
на СРС заповед за изпълнение. Макар действително да става дума за заповедта, въз основа
на която е издаден изпълнителният лист за процесните вземания, предметът на спора не дава
възможност да се приеме, че се касае за спор относно вземането по смисъла на чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД. Давността е спряна по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на
ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г. в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г. /70 дни/. При
отчитане на това обстоятелство, броен от датата, на който са наложени запорите /чл. 450, ал.
3 ГПК/, петгодишният давностен срок следва да се счита за изтекъл на 19.03.2025г., т.е.
преди подаване на исковата молба /24.03.2025г./. Вземанията за лихви са погасени на
основание чл. 119 ЗЗД.
С оглед изложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода от спора право на разноски има само ищцата, която своевременно е
3
заявила претенции в тази насока, като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК. Доказани са
сторени по делото разноски в общ размер от 500,00 лева /100,00 лева за държавна такса и
400,00 лева за адвокатско възнаграждение/, които следва да се присъдят в полза на ищцата.
Размерът на заплатения адвокатски хонорар съответства на фактическата, правната и
процесуалната сложност на делото и кореспондиращата им интензивност на професионални
усилия, поради което възраженията на ответника за прекомерност са неоснователни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че П. Д. Т., ЕГН
**********, от град София, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище в град София, остатъчна главница в размер от 234,50 лева, както
и лихва за забава върху нея от 17.11.2020г., която към датата на подаване на исковата молба
се сочи да възлиза на 138,63 лева, представляващи останалите неплатени части от суми, за
които по ч.гр.д. № 38363/2014г. на СРС на 13.06.2017г. бил издаден изпълнителен лист и за
събирането на които било образувано изп.д. № 2017***0402275 на ЧСИ №*** – М.М..
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град София, да заплати на П. Д. Т., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 500,00 лева, представляващи разноски по делото пред първата
инстанция (гр.д. № 16793/2025г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4