РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Перник, 16.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 28.05.2020год. /двадесет и
осми май през две хиляди и двадесета година/ в състав :
Председател: Методи Величков
Членове: Рени Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр. дело № 87 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2027/19.12.2019год.,
постановено по гр.дело № 07499/ 2018 год., Пернишкият районен съд е признал за
установено, че Н.Д.С. *** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София сума
в размер на 2 704.62лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор
за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение-08.06. 2018год. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 04048/2018год. по описа на ПРС.
Със същото
решение съдът е осъдил Н.С. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София
сумата от 226.35лева, представляващи разноски в исковото производство и
72.81лева, представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
04048/2018год. на ПРС.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н.С. чрез назначения й от
съда особен представител адр. К., в която се излагат съображения за недопустимост
на обжалваното решение като постановено по недопустим иск и съответно за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че издадената заповед за
изпълнение е поправена по реда на чл. 247 от ГПК, с което е изменено
основанието на вземането в заповедното производство. Поддържа се, че след
поправката, основанието за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК е
различно от това в заповедното производство, поради което липсва идентитет
между двете производства, което прави установителния иск недопустим. Посочва се,
че с обжалваното решение не е отговорено на направените от ответника
възражения, нито са обсъдени доводите му във връзка с представите по делото
доказателства. Твърди се, че районният съд е приел различна от установената по
делото фактическа обстановка, което е довело до неправилни и незаконосъобразни
изводи по основателността на предявения иск. Прави се искане за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемото
дружество счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените разноски във въззивното
производство както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Неоснователно се твърди от процесуалния представител на жалбоподателката
че липсва идентичност между предмета на заповедното и исковото производство. Пред районния съд е предявен иск по чл.422 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД от „Профи Кредит България»
ЕООД, с който е поискал да бъде признато за установено по отношение на Н.Д.С., че
дължи на ищеца сумата от 7 379.59лева, представляващо неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № ***. В уточняваща молба е
конкретизирано, че че сумата от 7 379.59лева представлява сбор от следните
вземания: 2 832.10лева-главница по договор за кредит, 1 248.02лева-възнаградителна
лихва и 3 299.47лева-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
С Определение от 21.12.2018год. производството по делото е прекратено по отношение исковата претенция за
установяване съществуването на вземане в размер на
1 248.02лева-възнаградителна лихва и 3 299.47лева-възнаграждение за
пакет услуги.
Районният съд е разгледал и се е произнесъл по искова претенция с предмет
установяване съществуването на вземане в размер на 2 832.10лева,
съставляващо главница по договор за потребителски кредит № ***.
За вземането, предмет на установителния иск, е издадена заповед № 3070/11.06.2018год.
по ч.гр.дело № 04048/2018год. по описа на ПРС, поправена по реда на чл.247 от ГПК с Разпореждане от 17.12.2018год. С последното е извършена поправка на
очевидна фактическа грешка в размера на сумата, дължаща се по договор ***, като същата е коригирана от «7 433.32лева « на
« 7379.59 лв» . Безспорно заповедният
съд разполага с възможност да поправя по реда на чл.247 от ГПК, доколкото в т.7
на Тълкувателно решение № 4/13 от 18.06.2014год. по т.д. № 4/13 на ОСГТК на ВКС
е приета приложимостта на разпоредбата на чл.247 от ГПК и в заповедното
производство.
След като заповедта за изпълнение е поправена по реда на чл.247 от ГПК, то
разпореждането за поправаката образува заедно с поправения документ едно цяло. Поправката важи с поправеното
съдържание от деня, когато е бил постановен, а не от деня на поправката, тъй
като последната само премахва несъответствието между волята на съда и нейния
външен израз. Оттук следва, че към
11.06.2018год., заповед № 3070 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК има поправеното съдържание и
доколкото сумата, предмет на иска по чл. 422 от ГПК съставлява част от сумата
от 7 379.59лева, дължаща се по договор за потребителски кредит № ***/***, то
е налице изискуемия се идентитет на вземанията по заповедното и исково
производство, което прави последното допустимо.
Съгласночл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в
обжалваната му част. Доколкото въпроса относно идентитета на исковото и
заповедното производство касае допустимостта на иска по чл.422 от ГПК, по който
се е произнесъл районния съд и решението, по който е предмет на въззивно обжалване,
то въззивният съд е длъжен да извърши проверка за неговата допустимост и тази
проверка не е обвързана с оплакванията в жалбата, респ. не е обвързана със
срока по чл.131, ал.1 от ГПК.
Гореизложеното мотивира извод, че обжалваното
решение е допустимо като простановено по допустим иск, поради което следва да
извърши проверка относно неговата правилност въз основа на направените
оплаквания в жалбата. Същите са
неоснователни.
Ищецът твърди, че
между него и ответницата е сключен договор за потребителски кредит при общи
условия- за сумата от 3000лева, със срок на издължаване-24месеца и размер на
месечната вноска 185.46лева при годишен процент на разходите / ГПР/-49.89%,
годишен лихвен процент-41.17% и лихвен процент на ден- 0.11%. Посочва, че
сумата от 3000 лева е предоставена на ответницата на ***, че датата на
погасяване е на всяка вноска е 10 число на месеца, както и че общото задължение
по кредита възлиза на 7 379.59 лева, от които 3000лева главница.
Посочва, че ответницата е погасила единствено сума в размер на 167.90лева,
като неизплатената част от главницата възлиза на сумата от 2 832.10лева, която
е дължима. Сочи, че по тази причина и съгласно чл. чл.12.3 от договора същият е
прекратен автоматично и е обявена неговата предсрочна изискуемост като
ответницата била уведомена за това на 21.02.2018год. Разяснява, че към момента ответницата не е погасила
задължението си, поради което дължимата главница по договора за кредит е в
претендирания размер от 2 832.10лева.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен предствител адв.М. К. е подала в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен
отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Поддържа, че липсва идентичност между сумите, предмет на заповедта за
изпълнение и сумите, предмет на иска по
чл.422 от ГПК. Посочва, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като липсва
волеизявление от кредитора, че обявява същия за пресрочно изискуем, което да е достигнало
до кредитополучателя. Поддържа, че не доказана твърдяната облигационна връзка
между страните по делото, като договорът за потребителски кредит бил нищожен, тъй
като няма дата и подпис на ответницата. Същите оспорвания прави и по отношение
на декларация от ***
Районният съд е уважил уважил така предявения иск като е приел, че страните
са обвързани с валиден договор за потребителски кредит, че същият подписан от ответницата, че вземането за
главница по него е изискуемо и дължимо и че същото е в размер на
2 704.62лева.
От представените по делото доказателства се установява, че между Н.С. и «Профи кредит Бълтария« ЕООД гр.София е
сключен Договор за потребителски паричен
кредит «Прифи кредит стандарт» № ***, по силата на който дружеството е
отпуснало на кредотополучателката сума в размер на 3000 лева, при 49.89% ГПР и
41.17% ГЛП, която сума същата се е задължила да върне на 24 месечни вноски от
по 185.46лева. При тези уговорки, общият размер на дължимата сума по кредита е
посочена като 4 451.04лева. Върху договора е налице подпис за «клиент», в
което качество ответницата Н. С. е посочена в договора.
По делото е изготвена
съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписите положени в графите «клиент», както
и подписа, положен в графа «подпис» на последната страница в договор за
потребителски кредит «Профи кредит Стандарт № *** /***, сключен между «Профи
кредит България» ЕООД и Н.Д.С. са изпълнени от Н.С..
От договора за кредит е видно, че
общото задължение на ответницата по кредита е 4 451.04 лева / без
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги и размера на вноската
по закупен пакет от допълнителни услуги/, платима на 24 месечни вноски по 185.46
лева видно от приложения погасителен план, падежът на всяка вноска е 10-то
число на месеца, като последната вноска е следвало да се заплати на 10.09.2019год.
Съгласно чл.12.3 от процесния договор при просрочие на една
месечна вноска с повече от 30 календарни
дни, последният се прекратява автоматично и се обявява неговата предсрочна
изискуемост.
От изготвената по делото
съдебно-икономическа експретиза се установява, че след частичното погасяване на
дълга неизплатения размер на главницата по кредита / без възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги/
възлиза на сумата от 2 704.62 лева.
На 21.02.2018год. ищецът е изготвил уведомление до ответницата, че
има непогасена част на задължението по договора в размер на 7 379.59лева и
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем като липсват по делото
доказателства това уведомление да е достигнало до ответницата. Същото е
получено от с. К. на 30.10.2018год., без да е посочено качеството на лицето
–получател и връзката му с ответницата.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Между „Профи кредит България“ ЕООД и Н.Д.С. е налице валиден договор за
кредит, по силата на който на последната е отпусната сума в размер на 3000 лева
срещу задължение да я върне на 24 месечни вноски при 49.89% ГПР и 41.17 % ГЛП. Установи
се, че неизплатената част от главницата / без възнаграждението за възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги/ възлиза на сумата от 2 704.62лева.
Ответницата не твърди, а и не сочи доказателства за
заплащане на останалата част от дължимата по договора главница .същата е следвало
да бъде изплатена на вноски,последната от които с падеж 10.09.2019год. Падежът
на последната вноска е настъпил преди
датата на последното съдебно заседание, проведено в първоинстанционното
производство и от този момент е настъпила изискуемостта на неплатените по
договора за потребителски кредит погасителните вноски, включващи и главницата
по кредита.
Предвид на гореизложеното, съдът намира че по
сключения между страните договор за потребителски кредит ответницата дължи на
кредитора неизплатената част от главницата по кредита, която е в размер на
2 704.62лева, за която сума установителния иск се явява основателен и
следва да бъде уважен. До същия извод е достигнал и районния съд, поради което
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При постановяване на решението си районния съд е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, както и направените от особения представител на
жалбоподателката възражения, поради което оплакванията за противното са
несъстоятелни. Служебно е извършил проверка за съответствие на договора с ЗПК, като не е констатирал основания за неговата недействителност, съдържащи
се в чл.22 от ЗПК. В тази връзка е изложил мотиви, които настоящата съдебна
инстанция напълно споделя.
С оглед изхода от спора, на въззиваемото
дружество следва да се присъди заплатеното от него възнаграждение за особен
представител на жалбоподателката, което е в размер на 419.32 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева. Съдът намира, че този размер
е в границите на размерите за конкретния вид дело, определен в чл.25 от Наредбата за заплащането на правна
помощ, а и съответства на действителната
и правна сложност на делото. Пред въззивната инстанция е проведено само едно
съдебно заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства и не са извършвани други процесуални действия.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2027/19.12.2019год.,
постановено по гр.дело № 07499/2018год.
ОСЪЖДА Н.Д.С. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“България „ № 49, бл.53Е, вх.“ В“ сумата от
519.32лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: