ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
гр. Стара Загора, 20.07.2022г.
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева частно административно дело № 480 по описа на съда за 2022 година,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на И. А. Х.,
действащ като ЕТ „Бонджук – И. Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, чрез пълномощник адв. Ст. П., срещу Разпореждане за
предварително изпълнение на наложена със Заповед № ФК-198-0450788/28.06.2022 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – баничарница,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Войвода Стойно Черногорски“ 35 ведно със забрана
достъпа до него за срок от 30 дни, на основание чл.188
от ЗДДС, вр. с чл.60 от АПК.
Жалбоподателят моли да се отмени
разпореждането на органа, тъй като не бил нарушен особено важен държавен
интерес, не била налице опасност изпълнението на акта да бъдело осуетено или
затруднено, не можели да настъпят значителни или трудно поправими вреди за
бюджета. Касаело се за обикновена баничарница в края на гр. Стара Загора, като
установената разлика в касовата наличност била в размер на незначителните 5,40
лв. Нямало доказателства за създадена организация в обекта с цел отклонение от
данъчно облагане. Претендират се разноски.
С писмо изх. №4517 от 20.07.2022г., ведно
със жалбата е постъпла и пълната административната преписка по издаване на ЗНПАМ,
обективираща процесното разпореждане, съдържаща и становище от процесуален
представител на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив ЦУ на НАП, с което
се оспорва жалбата. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв.
Съдът по допустимостта на жалбата срещу
разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ намира, че тя е процесуално
допустива, като подадена от легитимирано
лице, пред компетентния съд и в преклузивния тридневен срок по чл. 60, ал.4 от АПК. ЗНПАМ е връчена на представляващия жалбоподателя на 13.07.2022г., съотв. тридневният срок е
изтичал на 16.07.2022г., който като неприсъствен е удължил срока до
18.07.2022г. На същата да се удостоверява да е входирана настоящата жалба в
администрацията на органа, като тя е била изпратена и по пощата. Предвид изложеното, същата се явява допустима
и подлежи на разглеждане по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.
Разгледана по същество обаче се явява неоснователна,
по следните съображения:
От приложената към преписката Заповед № №
ФК-198-0450788/28.06.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП се установява, че на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на ЕТ жалбоподател била наложена ПАМ запечатване на търговски обект – баничарница,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Войвода Стойно Черногорски“ 35 ведно със забрана
достъпа до него за срок от 30 дни
ведно със забрана за достъп до обекта за
срок от 10 дни, поради извършено нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г.
В заповедта, на осн. чл.188 от ЗДДС
и чл. 60 от АПК
се инкорпорира и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
принудителната административна мярка с мотиви за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят
особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство
в търговския обект, респективно за правилното определяне на реализираните
приходи и размера на публичните задължения, при съществуване на опасност
изпълнението на акта да бъде осуетено или затруднено, и при хипотеза, в която
от закъснението на изпълнението можело
да настъпят значителни вреди за бюджета. Посочено е, че приложената ПАМ имала и
санкционен характер, която се налагала за преустановяване и/или предотвратяване
на административни нарушения и последиците от тях, поради което имала и
превантивна функция. Ако не било допуснато предварителното й изпълнение, съществувала
възможност от извършване на ново нарушение от този вид, а опасността за фискалния ред при констатирана
подобна практика, водеща до отклонение от данъчното облагане, била
непосредствена.
Допълнително се излагат още мотиви, че
неспазване на нормативно установеното задължение за издаване на фискален бон,
винаги водело до негативни последици за фиска, тъй като с неотчитане на приходи
се стигало до отклонение от данъчното облагане. Конкретните данни сочели на
повторност на извършване на нарушение от този вид, за което било издадено
предходно НП, влязло в законна сила, местоположение на обекта, характера на
дейността и големия асортимент от предлагани стоки, дълго работно време,
благоприятствали и предразполагали разрастването на причинените вреди за
държавния бюджет.
Вторият аргумент, мотивиран от органа, за
да допусне предварително изпълнение на наложената мярка, се свежда до
твърдението, че неизпълнението на задължението издаване на съответен документ
за реализирана продажба, възпрепятствала възможността за проследяване на
реализираните обороти и така засягала важния държавен интерес, свързан с
отчитането на приходите от задължените лица, заплащането на данъци върху
действителния им размер, които също влияело негативно върху фиска. Именно
разпореждане по чл.60, ал.1 от ПАМ се явявала превенция за избягване на този
негативен резултат.
Допълнително се аргументира от органа, че,
тъй като била установена и положителна разлика с касовата наличност в размер на
5,40 лева, то била създадена от търговеца организация в търговския обект, която
нямала за цел и не водела до изпълнение установените правни регламенти.
Данните, събрани в производството сочели, че една от целите пред този търговец
била именно отклонение от данъчното облагане, които винаги водело до негативни
последици за фиска. Въпреки, че бил запознат с тези изисквания, търговецът
извършил повторно нарушение, засягайки основния ред в търговския оборот и
следвало да бъдат предприети мерки в защита на фиска, като се предотвратяло
веднага възможността за неотчитане на приходите от дейността.
Аргументира се и довод в насока, че ако не
било допуснато предварителното изпълнение, така се създавала възможност за
осуетяване или сериозно затруднение изпълнението на акт, като и че от
закъснението на изпълнението на ПАМ, можела да настъпи значителна или трудно
поправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчното облагане на
конкретния субект.
Съгласно чл. 188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за
достъп до него/ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Т.е.
предварителното изпълнение на въпросната ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по изрично и
мотивирано разпореждане на административния орган при наличие на някое от
основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Тъй като с тази норма се предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални
административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган,
допускайки със свое разпореждане предварителното изпълнение, следва да
конкретизира и обоснове материално-правните предпоставки, подкрепящи извода му
за това решение. Актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, винаги трябва да съдържа конкретни мотиви, указващи на
конкретните фактически основания, които обуславят наличие на една или няколко
от алтернативно изброените хипотези в чл.60, ал.1 от АПК:
осигуряване на живота или здравето на гражданите; защита на особено важни държавни
или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното затрудняване
на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на
значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.
В случая разпореждането, допускащо
предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се мотивира основно с цел защита на особено важни
държавни интереси - интересът на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговския
обект, респективно правилното определяне на реализираните приходи и размера на
публичните задължения, преустановяване и предотвратяване на извършване на
нарушения от същия вид, както и извършването на още едно нарушение на Наредба №
Н-18/2006г.
Като съобрази данните от преписката,
настоящият съдебен състав счита, че така посочените цели ще бъдат постигнати именно с допуснатото предварително
изпълнение на ПАМ.
Наложената мярка е запечатване на
търговския обект, стопанисван от дружеството жалбоподател, ведно със забрана за
достъп до него за максимално предвидения в закона срок от 30 дни, която касае повторно
извършено нарушение по чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. - не издаване на фискална касова бележка, вр. с нарушението
по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., изразяващо се в установяване на разлика
между отчетеното с ФУ и установената касова наличност, която разлика е 5,40лв. Законосъобразното
отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект е основно
задължение на всеки търговец. Това, че в конкретния случай като неотчетени чрез
ФУ са установени само 1,60 лева и отделно установената положителна касова
разлика е само 5,40 лева, то се установява, че това поведение на търговеца е
повторно и то за един кратък период от време, които обуславя извод, че
поведението на търговеца е целенасочено в насока на не регистриране на доходи
от продажбата на закуски, съотв. и пряко цели укрИ.е на дължими данъци за
реализираните обороти. Правилно се обосновава, че нахождението на обекта е в
района на града, предназначено основно за търговия на бързо консумируими стоки,
предполагащи и реализирането на не малко брой артикули, съотв. и постигането на
по-големи обороти. Ето защо, това индицира, че
нищо не би възпрепятствало извършване и на други последващи нарушения от
вида на констатираните от органа, ако не се постанови въпросната ПАМ и на
същата не бъде дадено предварително изпълнение. Предварителното изпълнение на тази
мярка в този случай би се явявала гаранция за бъдещо законосъобразно отчитане
на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект и за не извършване
на нарушения от същия вид след изтърпяването й.
Безспорно органът следва преди да
възприеме извод за издаване на разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК да извърши и съпоставка
между евентуалните вреди за фиска с евентуалните вреди за търговеца при
допускане на предварителното запечатване на обекта за срок от 30 дни. Размерът
на вредите във връзка с твърдяната неотчетена покупка на стойност 1,60 лв.,
както и установената разлика между наличната и отчетената от ФУ касова
наличност в размер на 5,40 лв., несъмнено се явяват вреда за държавния бюджет, макар
и не значителни по размер, но все пак се възприема от съда, че се явяват
съпоставима по значимост на вредата, която евентуално би търпял търговеца, ако
неговият търговски обект функционира в продължение на тридесет дни, през които
той ще продължи с поведението си да не отчита реализирани продажби и приходи, с
което от друга страна и несъмнено би нанесъл вреда на бюджета, като не заплаща
дължимите данъци за тези приходи. Индиция за този извод е безспорно установения
факт на целенасочено поведение в тази насока, предвид предходно издаден акт за
ангажиране отговорността му за същите администативвни нарушения.
Безспорно е, че обществените отношения,
свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от
търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и
предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона (чл. 4, ал. 2 АПК). Разбира се те трябва и да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава (чл.6, ал.2 АПК). В конкретния случай обаче процесната принудителна
административна мярка, ведно с инкорпорираното разпореждане за допускане на
нейното предварително изпълнение се
явяват необходими за постигане на целта на закона и са съразмерни по тежест с
установените факти и преследваната цел. Изнесените конкретни факти в мотивите
на процесното разпореждане обосноват ясно извода на органа в какво се изразява
накърняването на особено важния държавен интерес - защита на фиска и заплащане
на дължими данъци, преустановяване на бъдещи административни нарушения от същия
вид, предвид повторността на конкретното такова.
С оглед горното, Съдът прима, че органът
установява и доказва наличие на предпоставка за издаване на разпореждане за предварителното
изпълнение на наложената ПАМ. Жалбата се явява неоснователна, поради което
следва да се отхвърли като такава.
Доколкото по делото не се удостоверява
страната жалбоподателя да е внесла предварително дължимата се от нея ДТ, то
следва същата да се осъди да внесе по см. на този съд 10 лв.
При този изход на делото, основателно се
явява искането на гл. юрк. на ТД на НАП Пловдив за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на
осн. чл.24 от НЗПП, предвид липсата на правна и фактическа сложност на спора и
проявената процесуална активност от пълномощника на ответника.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. Х.,
действащ като ЕТ „Бонджук – И. Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, чрез пълномощник адв. Ст. П., срещу Разпореждане за
предварително изпълнение, наложена със Заповед № ФК-198-0450788/28.06.2022 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – баничарница,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Войвода Стойно Черногорски“ 35 ведно със забрана
достъпа до него за срок от 30 дни
ОСЪЖДА ЕТ „Бонджук – И. Х.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък да заплати на ЦУ
на НАП разноски по чл.78, ал.5 от ГПК в размер на 100 лв. /сто лева/.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: