Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Харманли,19.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обстоятелства по жалбата

 

Жалбоподателят И.Я.Ш. с ЕГН ********** *** е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 17-1253-000537 от 08.06.2017 год. на Началник Група към ОД МВР Хасково в частта, с която за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер общо на 2000,00 лева /две хиляди /, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, отнемане на 12 к.т. на основание Наредба 1з-2539 на МВР, като намира същото за незаконосъобразно по следните съображения:

На 08.05.2017 г. около 01.30 часа в гр.Симеоновград, на ул. „Крайречна”, до автогарата в посока гр.Хасково, като водач на МПС-лек автомобил марка „Хонда – ЦРВ” с рег.№ РВ .. РН, загубил управлението на автомобила по необясними за него причини, преминал в дясно през разделителния остров, като счупил два пътни знака. След удара излязъл от колата и изчакал служителите на МВР, които пристигнали след не повече от половин час.

Като проверили всички необходими документи, свързани с управлението на автомобила му и не констатирали никакви нарушения и липси по оборудването на същия, започнали оглед на самото ПТП. Във връзка със същото заявили, че трябва да бъде изпробван за алкохол. Категорично им заявил, че не е пил. Започнали да се карат, защото си мислех че това е заяждане от тяхна страна. Не му показаха техническо средство и той се усъмнил в тяхната лоялност. През цялото време към него се отнасяли грубо и тенденциозно във връзка с неговото желание да му покажат такова техническо средство. В съставеният акт за установяване на административно нарушение при фактическото описание на нарушението актосъставителят не вписал нито вида, нито модела, нито фабричния номер и дали е калибровано до месец и година техническото средство, което не било отразено в последствие и в атакуваното наказателно постановление. През цялото време им обяснявал, че не трябва да се държат така с него и тъй като се усъмнил в тяхната обективност и безпристрастност, подписал всичко, което му представили. Изявил желание да му бъде издаден талон за медицинско изследване и пробата за алкохол да бъде осъществена в съответното медицинско заведение, с оглед настъпилото ПТП. Служителите на МВР съставили акт за установяване на административно нарушение, като му бил даден талон за медицинско изследване.

Счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради неспазване на изискванията на чл. 42, т.4 и т.5, и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е ограничило правото му да разбере конкретно вмененото му нарушение, за да организира защитата си. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателно постановление е следвало да се детайлизира вид, модел и фабричен номер на техническото средство, с което би могло да се установи употребата на алкохол. Като не е сторено това е допуснато нарушение на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

С обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган го санкционирал на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, като буквално  преписал нормата на закона, без да има описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, позволяващо правилната преценка за осъществен състав на нарушение от посочения вид.

В конкретния случай безспорно било налице нарушение в първата алтернатива на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото отказал проверка с техническо средство, но не отказал медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Определящо за съставомерността на деянието по посочения законов текст, в посочената алтернатива, е да бъде конкретно посочено по какъв начин е обективиран отказа да изпълня предписанието за медицинско изследване, което не било направено нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателно постановление. В акта за установяване на административно нарушение било отразено, че „..отказва да му бъде тестван с дрегер... издаден талон за медицински преглед...”. Като нарушена законова разпоредба /съгласно чл.42 т.5 от ЗАНН/ е посочена чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Същата фактическа обстановка и нарушена законова разпоредба били повторени и в обжалваното наказателно постановление. Цитираната законова разпоредба е със следното съдържание: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.”.

Посоченото не можело да се определи като нарушение по чл. 174 ал.З от ЗДвП, тъй като не било налице нарушение на последната разпоредба в посочените две хипотези: ако нарушителят откаже да бъде изпробван с техническо средство или не изпълни предписание за медицинско изследване. Имало издаден талон за медицинско изследване, но нямало данни дали последното е проведено, като във фактическата обстановка, посочена в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не било посочено неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Липсата на резултат от изпробването с техническото средство не можело да се приеме като отказ от изпробване с последното. Определящо за съставомерността на деянието по посочения законов текст, в посочената алтернатива, е да бъде конкретно посочено по какъв начин е обективиран отказа на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което не било направено нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление. В чл.174 ал.3 от ЗДвП се съдържали две деяния, като административният орган не е конкретизирал кое от тях приема за нарушено, което също не давало възможност да разбере в цялост вмененото му нарушение.

При съблюдаване изискванията на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се прояви в няколко форми:

водачът отказва да получи издаденият му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел /чл.6, изр.посл. от Наредбата/;

водачът не се явява в определеното с талона лечебно заведение или

водачът отказва да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел /чл. 11, ал.4 от Наредбата/.

Тези обстоятелства не били конкретизирани и описани от административно-наказващия орган. Описанието на нарушението се ограничавало до това, че има издаден талон за медицинско изследване и не било ясно дали от лицето е направен отказ за кръвна проба, за което липсва удостоверяване, съобразно изискванията на Наредбата. Липсвала нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушението, която да позволи привеждането им към хипотезите на закона с оглед преценка за съставомерност на деянието. При направеното в обжалвания акт описание на нарушението можели да се правят единствено предположения за реалната фактическа обстановка, като налагането на наказание въз основа на предположения било недопустимо. Това водило до извода, че обжалваната част наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следвало да бъде отменено.

 

Претендира се наказателното постановление да бъде отменено.

 

Ответният наказващ орган ОД МВР Хасково, редовно призован не изпраща представител и не  ангажира становище относно подадената жалба. наказателното постановление да бъде потвърдено.

 

Районна прокуратура – Харманли не се представлява и не взема становище по жалбата.

 

Факти от съдебното дирене

 

         С наказателно постановление № 17-1253-000537 от 08.06.2017 год. на Началник Група към ОД МВР Хасково, жалбоподателят И.Я.Ш. с ЕГН ********** ***, за това, че на 08.05.2017 г. в 01:30 часа в гр.Симеоновград на ул.”Крайречна”  до Автогарата в посока гр.Хасково,като водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № РВ ... РТ, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над МПС и преминава в дясно през разделителния остров като чупи два контролни знака. Водачът Ш. мириши на алкохол. Същият отказва да бъде тестван с  Дрегер. Издаден талон за медицинско изследване № 0418078, с което извършил: следното: 1./ водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. Обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, 2./ отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП, поради което е санкциониран както следва: 1./ на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лв., 2./чл.174 ал.3 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

 

         Наказателното постановление е съставено въз основа на акт за установяване на административно нарушение бланков №  675691 от 08.05.2017 г., в който са визирани същите обстоятелства.

 

На 08.05.2017 г. свидетелите Е.Д.Г. и П.Д.Т., двамата заемащи длъжността мл. инспектор в РУ-Харманли ПУ-Симеоновград били включени в състава на дежурния автопатрулен разчет. В изпълнение на служебните си задължения извършвали обход на град Симеоновград. Около 01:30 часа на ул.”Крайречна” в района на Автогара Симеоновград забелязали катастрофирал лек автомобил. Спрели за установяване на обстоятелствата, относно настъпилото пътно – транспортно произшествие. Установили, че автомобилът е преминал през разделителния остров и счупил два контролни знака. Констатирали, че до авариралия лек автомобил стояли две лица, които били във видимо нетрезво състояние. Единият от тях бил И.Ш., който обяснил, че той е управлявал лекия автомобил. Говорът му бил завалян. Водачът искал да продължи пътуването си, но техническото състояние на автомобила не позволявало това. Полицейските служители уведомили оперативния дежурен за  настъпилото ПТП. След получаване на сигнала свидетелят К.Й.В. - мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна Полиция” на ОД МВР – Хасково, който бил командирован в гр.Харманли се отправил към местопроизшествието, запазено от полицейските служители. Констатирал, че водачът е във видимо нетрезво състояние. Свидетелят В. поканил И.Я.Ш. да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер” за употреба на алкохол.  Нарушителят отказал да бъде тестван с техническо средство. След това свидетелят В. му издал талон за медицинско изследване № 0418078, връчен в 02.40 часа, с който е уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП-Симеоновград до 30 мин. От връчване на талона. Водачът на МПС подписал талона и отказал да даде кръв за химическа експертиза, което е отразено в него. След неговия отказ на мястото на нарушението свидетелят К.Й.В. съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на нарушителя и свидетелите: Е.Д.Г. и П.Д.Т., които са присъствали и при установяване на нарушението. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието и подписал акта без възражения. Такива не са постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.

 

Правни съображения

 

         Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл.189 ал.VІ от ЗДП в срока по чл.59 ал.ІІ от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.08.2017 г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо на плика от 23.08.2017 г. Като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима и по същество неоснователна.

 

Административнонаказателното производство е задействано с акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентно длъжностно лице-свидетеля К.Й.В., заемащ длъжността мл.автоконтрольор към  Сектор „Пътна Полиция” на ОД МВР – Хасково в рамките на правомощията, очертани от нормата на чл.189 ал.1 от ЗДвП и възложени със заповед №8121з-746/01.06.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която са определени служителите, на които е възложено съставянето на актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Актът е съставен в присъствието на И.Я.Ш. *** в качеството му на нарушител и свидетелите:  Е.Д.Г. и П.Д.Т., които са присъствала при установяване на нарушението, съобразно изискванията на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен в 3 месечен срок от извършване на нарушението и констатирането му, поради което следва да се приеме, че е спазен срока за съставянето му по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Актът съдържа задължителните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Осигурена е била възможност на нарушителя в 3 дневен срок от връчването му да направи писмени възражения. Такива не  са постъпили.

 

Издаденото въз основа на акта наказателното постановление отговаря на всички изисквания на ЗАНН, относно неговото формално съдържание, поради което не възпрепятства преценката на съда за адекватното и в пълен обем упражняване на правото на защита на жалбоподателя. Наказващият орган е оторизиран да го издаде предвид посочената в него и приложена по делото Заповед № 8121з-746/24.06.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която е възложено на началниците на СПП при ОД МВР да издават наказателни постановления по ЗДвП. Наказващият орган е спазил всички изисквания на чл.57 от ЗАНН-подробно е описано въз основа на какъв акт е възбудена процедурата, нарушението е очертано с всички признаци на обективната и субективната страна, време, място, същност на нарушението и т.н., посочени са обстоятелства по извършването му, както и доказателствата, въз основа, на които се е произнесъл. В този смисъл няма никакви пропуски и нарушения при издаване на наказателното постановление, което следва да се прецени по същество.

 

При така изяснената фактическа обстановка следва да се приеме, че на 08.05.2017 г. в 01:30 часа в гр.Симеоновград на ул.”Крайречна”  до Автогарата в посока гр.Хасково, като водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № РВ ... РТ, поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над МПС и преминал в дясно през разделителния остров като счупил два контролни знака, водачът И.Я.Ш. *** не е избрал скорост на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, поради което причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, за което е санкциониран по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лв., който е точно фиксиран от законодателя. Наказателното постановление в тази му част не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

При така изяснената фактическа обстановка следва да се приеме, че на 08.05.2017 г. в 01:30 часа в гр.Симеоновград на ул.”Крайречна”  до Автогарата в посока гр.Хасково, като водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № РВ 9924 РТ,  като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което И.Я.Ш. виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

 

Нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е санкционна, но тя съдържа в себе си и материално-правните разпоредби, нарушението, на които обуславя налагането на визираното в нея наказание, т.е. нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което не е допуснато нарушение на чл.42 т.5 от ЗАНН. От съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление се установява, че административно – наказващият орган е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство -дрегер за установяване употребата на алкохол, предвид което възраженията за допуснати нарушения при описание на нарушението от обективна и субективна страна са изцяло неоснователни.

 

Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

По делото безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които се кредитират от съда се установява, че на процесните дата и място визирани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № РВ ... РТ, както и че след ПТП, при надлежна покана от страна на съответните контролни органи, достигнала до знанието му, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Обстоятелството дали техническото средство конкретизирано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е одобрено по реда на Закона за измерванията е изцяло ирелевантно, доколкото нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран е за отказ за извършване на проба за употреба на алкохол, а не за установено наличие на такъв. Неоснователни са възраженията за неспазване  изискванията на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, според която неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се прояви в три форми: водачът отказва да получи издаденият му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел, водачът не се явява в определеното с талона лечебно заведение или водачът отказва да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел. В случая сме изправени пред втората хипотеза, тъй като водачът е получил талона за медицинско изследване, което е удостоверил с подписа си, но като е отказал да даде проба от кръв не се е явил в указаното здравно заведение.

Размерът на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС са лимитивно определени, което изключва възможността за преценка на обществената опасност на нарушението и на нарушителя.

 

По изложените съображения жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а наказателно постановление в обжалваната част следва да се потвърди.

 

Водим от горните. съображения съдът

 

 

Р                Е                Ш              И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно наказателно постановление № 17-1253-000537 от 08.06.2017 год. на Началник Група към ОД МВР Хасково, в частта, с която И.Я.Ш. с ЕГН ********** *** за това, че на 08.05.2017 г. в 01:30 часа в гр.Симеоновград на ул.”Крайречна”  до Автогарата в посока гр.Хасково, като водач на лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № РВ ... РТ, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над МПС и преминава в дясно през разделителния остров като чупи два контролни знака. Водачът Ш. мириши на алкохол. Същият отказва да бъде тестван с  Дрегер. Издаден талон за медицинско изследване № 0418078, с което извършил следното: отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП, поради което е санкциониран по чл.174 ал.3 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението за произнасянето му пред Административен съд-Хасково по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :