№ 6383
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100500276 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. В. О. срещу Решение № 20103953/27.09.2023
г., постановено по гр.д. № 39865/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 84 състав, с
което са определени, на основание чл. 128 СК, мерки на лични отношения на бабата Р. Н. Й.
с нейната внучка В.Й.О., родена на *******.
Във въззивната жалба се сочи, че решението се обжалва в неговата цялост, като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излагат се съображения. Моли се да бъде
отменено ведно с всички законови последици от това и да се остави без уважение
предявеният от Р. Й. иск.
Въззиваемата страна(ищца в първоинстанционното производство) Р. Н. Й.-Л. е
подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли първоинстанционното
решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
1
С Решение № 20103953/27.09.2023 г., постановено по гр.д. № 39865/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 84 състав, са определени, на основание чл. 128 СК, мерки на
лични отношения на бабата Р. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„*******, с нейната внучка В.Й.О., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
събота от месеца ищцата има право да провежда е детето телефонен разговор или видео
разговор чрез някое от мобилните приложения (Вайбър, Месинджър или др.) за 10 минути, в
часовия диапазон между 10.00 часа и 12.00 часа или 17.00 часа и 19.00 часа, като бащата се
задължава да окаже необходимото съдействие за това, както и да вижда и взима детето от
дома на бащата всяка първа събота и неделя на месец февруари /първа събота и неделя от
месеца е съботата и неделята, в която всички дни от седмицата са от същия месец/ от 10:00
часа до 14:00 часа на територията на гр. София и една седмица /седем дни/ през лятната
ваканция, определена от МОН, с преспиване, които да не съвпадат с годишния отпуск на
бащата на детето. При тези срещи ищцата следва да взема и връща детето от и до дома на
бащата. Бащата Й. В. О. се задължава до 30.04. да уведоми писмено бабата Р. Н. Й. кога ще
ползва платения си годишен отпуск. Ако до 30.04. бащата не уведоми писмено бабата за
времето на платения му годишен отпуск, бабата да има право да определи дните, през които
ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до 31.05.Този период е необходим, за да
може детето да приеме и привикне към тази промяна в начина му на живот; допуснато е, на
основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
определените мерки на лични отношения на бабата Р. Н. Й. с нейната внучка В.Й.О.;
отхвърлени са претенциите на страните за присъждане на разноски, като неоснователни.
Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за раждане, ищцата Р.
Н. Й. е майка на майката на детето В.Й.О., род. на ******* г., като майката на детето А. П.
Й. (неомъжена) е починала на 23.11.2019 г. и за наследник е оставила детето В.Й.О..
Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба от 25.08.2020, в която е
обективирана претенция с правна квалификация чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс СК),
подадена от бабата по майчина линия Р. Н. Й. на детето В.Й.О. срещу Й. В. О. (баща на
детето В.Й.О.), за определяне на мерки за лични отношения с нейната внучка В.Й.О., родена
на ******* г.
Ищцата е посочила, че е баба по майчина линия на малолетната В.Й.О., като след
смъртта на дъщеря й А. - майка на В. контактите с внучката й били ограничени от страна на
бащата на детето - Й. В. О.. Посочила е, че живее и работи в Италия, като има желание да
поддържа редовни контакти с внучката си В.
Поискала е да бъде постановено решение, с което съдът да определи мерки за лични
отношения с внучката й, а именно: десет дена през зимната ваканция с преспиване и
петнадесет дена през лятната ваканция с преспиване по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на бащата, както и право на ежеседмични телефонни разговори с детето
веднъж в седмицата в събота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й. В. О., който е оспорил
2
молбата като неоснователна. Оспорил е твърденията в исковата молба, поддържайки, че не е
в интерес на детето да има режим на контакти с ищцата. Посочил е, че между ищцата и
детето няма изградена емоционална връзка, като контактите с ищцата разстройвали детето.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото пред първата инстанция е
представен социален доклад от Д СП - Възраждане, в който е заявено становище, че
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетната В.се полагат от
нейния баща, който задоволява всички нейни потребности, с помощта и подкрепата на
близки и роднини. Отразено е, че е налице силна емоционална връзка между бащата и
детето, като връзката между бабата по майчина линия и детето е нарушена. Детето е
заявило, че не желае да контактува е баба си по майчина линия. (л. 65 - л. 67 от делото на
СРС).
По делото пред първата инстанция, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, е
постъпил социален доклад на Д СП-Люлин, в който е изразено становище, че бабата по
майчина линия живее и работи в Италия. След смъртта на майката А. основни грижи за
детето полага неговия баща. Жилищните условия на ищцата не са проверени, тъй като
същата живее в Италия. По твърдения на ищцата същата разполага със собствено жилище и
материални възможности, за да осигури всичко необходимо за внучка си, когато й гостува.
Изразено е принципно становище, че в интерес на всяко дете е да знае и познава рода си и
корена, от който произхожда, (л. 49 - л. 50 от делото).
В производството пред първата инстанция в открито съдебно заседание, проведено
на 25.11.2021 г. /л. 75 от делото на СРС/ е разпитана свидетелката Ц. К.Ф., племенница на
ищцата, от показанията на която е установено, че родителите на В. до смъртта на майка й,
са живели на семейни начала в дома на ищцата в ж.к. „Люлин“. Св. Ф. е посочила, че след
смъртта на А. (майката на В.и дъщеря на ищцата), ищцата е правила опити да контактува е
внучката си, но без резултат. Споделила е, че след смъртта на А. ответникът се изнесъл от
апартамента в ж.к. „Люлин“ и от този момент нататък до 03.11.2021 г. ищцата не била
виждала внучката си. Споделила е, че на 01.03.2020 г. заедно с баба си и дядо си отишли в
дома на ответника в ж.к. „Света Троица“, за да подарят на детето мартеници. Посрещнала ги
майката на ответника, която ги пуснала за около 10 минути да видят детето, след което си
тръгнали. Тогава ищцата видяла детето по Вайбър. През 2021 г., когато ищцата се прибрала в
България, заедно със свидетелката решили да отидат до детската градина на В. за да я видят.
Срещнали са се е директора на детската градина, който им казал, че няма забрана на съда да
виждат детето, поради което им разрешил среща е него, която се състояла в двора на
заведението. Св. е посочила, че детето се зарадвало, когато видяло баба си, дори се
разплакало. По време на срещата думите на детето били „лельо, ще ме отвличаш ли“,
„лельо, внимавай, камерите снимат, ще дойде баща ми е пистолета и ще ви арестува“.
Споделила е също, че ищцата е носела подарък за В. която се зарадвала на подаръка и
казала, че трябва да го скрие, защото татко й няма да й даде да го вземе.
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетеля в обсъдената им част,
като е приел, че не намира пречка да ги ползва, при формиране на свободното си вътрешно
3
убеждение, още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления.
От разпита в открито съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на
25.11.2021 г. /л. 75 от делото на СРС/ на свидетеля А.Й. в първоинстанционното
производство е установено, че ищцата е правила опити да се види с детето, но то не е искало
да я види. Свидетелствал е за случай, в който ответникът казал на В. че баба й иска да я чуе
и види, но детето реагирало остро и не пожелало да се чуе е нея, тъй като баба й се държала
много лошо е нея. Свидетелствал, че е присъствал на погребението на А. и чул ищцата да
казва на ответника от утре да си изнасят багажа и да се преместят. Съдът е кредитирал
показанията на свидетеля в обсъдената им част, като е приел, че същите са събрани въз
основа на лични впечатления.
От разпита на свидетеля в първоинстанционното производство А.Д. П. в открито
съдебно заседание, проведено на 06.04.2023 г. /л. 205 от делото на СРС/ е установено, че
същата работи в детската градина, която посещава В. Свидетелствала е, че на 07.09.2022 г. се
състояла среща между ищцата и В.в детската градина, на която присъствала. Споделила е, че
детето не желаело да разговаря с баба си, треперела, плачела през цялото време, казвало е че
не иска да ходи при баба си, че същата е лоша. Първоинстанционният съд е кредитирал тези
свидетелски показания, като е намерил, че същите са събрани въз основа на лични
впечатления.
От приетото по делото пред първата инстанция в открито съдебно заседание на
11.08.2022 г. заключение по съдебно-психологична експертиза, изготвена на 22.07.2022 г. от
вещо лице – клиничен психолог Ж.Т., оспорена от ответника, се установява, че у детето
съществува разбиране, че между баща му и баба му има конфликт, а тя е въвлечена в този
конфликт и нейното желание е той да се разреши без нейното участие. Детето се чувства
заложник на взаимоотношенията между възрастните, като в същото време то няма ресурс да
решава само моралните дилеми, през които е изправено, и автоматично избира да се защити,
като отбягва разговори и срещи с баба си, за да запази хармонията в отношенията с баща си.
Вещото лице е посочило, че няма данни бащата да настройва детето срещу баба му. В
настоящия случай не се касае за целенасочена емоционална манипулация на детето от своя
баща, а по-скоро става въпрос за въвличане на детето в междуличностен конфликт между
възрастни. Детето В.е напрегнато и тревожно поради влошените взаимоотношения между
баща си и баба си. В заключението се сочи, че при проведената видео среща не са
констатирани признаци на страх у детето да разговаря с баба си, диалогът между него и баба
му е свободен. По време на срещата детето е спонтанно и реагира съответно на ситуацията и
разговора. Показва зачитане на баба си, но е сериозно разколебана относно това дали баба
му е добър човек, или лош човек. Тази морална дилема я прави предпазлива и е по-склонна
да се щади от контактите с баба си. Това се съчетава с притеснение и тревожност,
произтичащи от наличния конфликт между баща му и баба му, който ако не бъде разрешен
ще продължи да бъде източник на напрежение за детето. Има вероятност да избягва
контактите с баба си, за да запази спокойствието на баща си, понеже той подкрепя идеята, че
бабата на детето не е чистосърдечна в желанието си да общува с В. Вещото лице е
4
установило, че между бабата и детето има емоционална връзка, но не може да се каже, че
детето е силно привързано към нея. Зачита баба си, показва уважение, обръща се към нея с
„бабо“, поддържа очен контакт, изпълнява отправените от бабата молби, радва се, когато
получи похвали от нея, което говори, че детето изпитва и положителни чувства и емоции
към нея. Но поради факта, че живеят в различни държави, съществуващият конфликт между
баща му и баба му, както и редките им срещи, не се констатира силна емоционална
привързаност на детето към баба си. Вещото лице е посочило, че при В.е налице конфликт
на лоялност спрямо баща й, тъй като той е единствената опора и съвсем естествено тя да се
стреми да запази добри взаимоотношения с него, за сметка на пренебрегване на баба си Р..
От своя страна В.се опитва да запази своя неутралитет от явно заемане на страна в този
спор, като настоява двете спорещи страни да намерят начин да се разберат помежду си.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата
на чл. 128, ал. 1 СК, съгласно която дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Приел е, че с тази разпоредба е признато отделно право на бабата и
дядото да поискат от съда да им определи мерки на лични отношения, ако това е в интерес
на детето, както и че интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства,
имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за
създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност.
Софийският районен съд е посочил, че Семейният кодекс не съдържа легално
определение на понятието „интерес на детето“, но от тълкуването разпоредбите на чл. 59, ал.
4 СК вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извод, че интересът на детето се свежда до това
то да расте, да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за
живота като опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава
нормално участие в гражданския оборот, (цитирана е съдебна практика - Решение № 140 от
10.07.2015 г. по гр. д. 3356/2014 г. на ВКС, IV г. о.). Посочил е, че според т. 3 от ППВС №
1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила, под „интереси на децата“ се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като
съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. СРС е
посочил, че в разпоредбите на § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. е дефинирано съдържанието на понятието
„най-добър интерес на детето“, както и че начинът по който е дефинирано то, налага извод,
че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността - желанията и
чувствата на детето, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или
5
има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към детето. СРС е посочил, че мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето
следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства, а интересът
на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с
роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание,
подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. В интерес на всяко дете е да
контактува с членовете на разширеното си семейство, да знае и познава корените си.
Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата, не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на
детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените
качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат
да окажат върху неговата личност, като не са главен критерий отношенията между бабата и
дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не
означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на
детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му
въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не
задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т. н.).
СРС е посочил, че в съдебната практика е прието, че при определяне на конкретен
режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на
детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към
бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат
да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични
отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава
съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че
родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на
същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128
СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително
и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на
лични отношения, е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото.
Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на
бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани
в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и
бабата и дядото време.
Така СРС е приел, че при определяне на мерките на лични отношения освен
посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди
и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на
детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим
промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични
6
контакти. Приел е, че неоправдан риск би могъл да възникне при определяне на време за
лични контакти между бабата и дядото и дете, което не е имало за дълго време контакти с
тях; когато емоционалната връзка е прекъсната, а детето все още с неукрепнала психика е
поставено в ситуация да общува с тях продължително време, без присъствието на родителя
си или друг свой близък. Приел е, че именно в тези хипотези, когато съдът прецени, че
въпреки продължителното им прекъсване, личните контакти между бабата и дядото с детето
са в негов интерес, то на основание чл. 128, ал. 2 СК следва да определи подходящи защитни
мерки при осъществяване на личните отношения - в присъствие на определено лице или на
определено място.
В конкретния случай, при преценка на установените по делото факти,
първоинстанционният съд е намерил, че интересите на детето В.Й.О. изискват да бъде
определен режим на лични отношения между нея и баба й по майчина линия - ищцата по
делото. Относно режима на лични отношения на детето В.с ищцата, СРС е взел предвид от
една страна възрастта на детето (към датата на приключване на съдебното дирене - на 7 г. и 4
м.), изградената силна емоционална връзка на детето с бащата, установените му навици за
обучение и почивка, както и обстоятелството, че постоянното местоживеене на детето е в
населено място, различно от постоянното местоживеене на ищцата. От друга страна СРС е
приел, че по делото безспорно е установено, че ищцата не е полагала самостоятелно грижи
за отглеждането на В. като не познава навиците на детето, както и с дневния му режим през
делничните и почивните дни, но същевременно тя разполага с капацитет да задоволява
потребностите на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома й.
Приел е, че режимът на лични отношения на ищцата с нейната внучка няма да възпрепятства
нормалното й физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, както и
че при контактите на детето с ищцата, същото ще има възможност да получава приемане и
подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството
за родова принадлежност и семейни традиции, да поддържа спомена за своя починалата си
майка. Приел е, че за да се формира, като пълноценна личност детето следва да общува и да
получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо, както по
бащина линия, така и по майчина. Приел е, че при определяне на мерките, същите следва да
осигурят стабилна връзка на детето с бабата по майчина линия, без обаче да натоварват
прекомерно детето и родителя, който го отглежда и възпитава, и без да откъсват детето за
продължително време от обичайната му среда. Ръководейки се от интереса на децата, СРС е
намерил, че следва да бъде определен балансиран режим на личен контакт, който да
преодолее липсата на изградена връзка между бабата и детето, така че последното
постепенно да свикне с присъствието на ищцата, като и да започне да изгражда с нея
нормална форма на общуване и привързаност, без това да смущава емоционалното и
психическото й развитие. Приел е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и
данните по делото са установени изключително влошените отношения между страните до
степен, че да не желаят да комуникират помежду си, но това обстоятелство не следва да се
отразява неблагоприятно на личните отношения между ищцата и детето, доколкото по
делото липсват данни за вредно, опасно или неморално поведение на ищцата спрямо детето.
7
Така съдът е приел, че личните контакти следва да се осъществяват по начина,
посочен в съдебното решение, като е намерил, че този период е необходим, за да може
детето да приеме и привикне към тази промяна в начина му на живот. Приел е, че възрастта
на детето понастоящем е такава, че не е необходимо контактите да се извършват в
присъствието на бащата, още повече, че отношенията на бабата с детето нито са
конфликтни, нито са опасни за развитието му, тъй като по делото няма данни ищцата да е
опасна за детето. Приел е, че по време на среща вещото лице не е констатирала признаци на
страх у детето да разговаря с баба си, като комуникацията между тях е протекла свободно.
Вещото лице е установило, че между бабата и детето има емоционална връзка, но не може
да се каже, че детето е силно привързано към нея. Детето зачита баба си, показва уважение,
обръща се към нея с „бабо“, изпълнява отправените от бабата молби, радва се, когато получи
похвали от нея. Първоинстанционният съд е посочил, че от заключението на вещото лице по
СПЕ е установено, че контактите на детето се явяват източник на стрес за него, поради
факта, че то е наясно, че между баба й и баща й има конфликт, като детето се чувства
заложник на взаимоотношенията между възрастните, но в същото време то няма ресурс да
решава само моралните дилеми, пред които е изправено, и автоматично избира да се защити,
като отбягва разговори и срещи с баба си, за да запази хармонията в отношенията с баща си.
Предвид изложеното първоинстанционният съд е намерил, че отговорното поведение на
страните като родител, респ. прародител, изисква да не въвличат детето в конфликтите
помежду им, както и че присъствието на бащата не е необходимо и предвид съществуващите
между него и ищцата разногласия и влошена комуникация, които биха се явили пречка на
пълноценното общуване на детето с бабата по майчина линия.
СРС е приел, че така определеният режим ще осигури на бабата нормални контакти с
детето, а за последното няма да има затруднения да води обичайния си начин на живот.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че съдебното решение основно е
„мотивирано” на база на оспорената СПЕ, а също така на предположения и догадки, а не въз
основа на факти и доказателства, събрани по реда предвиден в ГПК.
Посочено е, че по делото липсва доклад, което е съществено процесуално нарушение,
като фактът, че липсва доклад по делото, се установява и от изготвения протокол от
проведеното първо съдебно заседание, а липсата на точни указания към страните и
разпределянето на доказателствената тежест в процеса по своя правен характер
представлява липса на доклад.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното първоинстанционно
решение е постановено при непълнота на доказателствата, че е бланкетно и не съдържа
мотиви, че в него съществува обсъждане на доказателствата по делото, но то е чисто
формално, като съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства в тяхната пълнота.
Твърди се, че от социалните доклади по делото е установено по категоричен и
несъмнен начин, че В. при изслушването й лично от страна на социалния работник, е
заявило категорично, че не желае да контактува с баба си по майчина линия.
Сочи се, че интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства,
8
имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за
създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Сочи се също, че в
чл.З от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите интереси на
детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Задължение
на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на държавните институции, е да
осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители. Сочи
се, че един от принципите за закрила на детето според чл.З, т.З от Закона за закрила на
детето е осигуряване на неговия най-добър интерес. Излага се, че съгласно §1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на
желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта,
пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Твърди се, че в случая с така постановеното съдебно решение за детето възниква
неоправдан риск, като при преценка на най-добрия интерес на детето съдът е достигнал до
неправилни изводи:
На първо място поради това, че детето не е контактувало с Р. Й., между ищцата и
детето липсва каквато и да е емоционална връзка, а също така и поради това, че детето е с
неукрепнала психика. Твърди се, че тези факти били безспорно доказани в хода на
съдебното производство, но не били обсъдени от страна на съда в мотивите на съдебния акт.
Твърди се, че по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да може да се
направи извод какви качества притежава Р. Й. и способна ли е тя да отглежда и възпитава
В.О., като в тази връзка се цитира СПЕ, в която на стр. 27 вещото лице за Р. Й. вписало
следното: „Относно способността й да се грижи за детето в областта на родителския
капацитет не може да се даде категорично становище, тъй като тя не живее в България
и не може да се проследи как се отразява нейния възпитателен стил и ценностната й
система на детето.
Излага се, че първоинстанционният съд в обжалваното решение приел, че: „по
делото безспорно се установи, че ищцата не е полагала самостоятелно грижи за
отглежданото на В. че не познава навиците на детето, както и не е запозната с дневния
му режим през делничните и почивни дни. “ и в същото време, неясно от кои
доказателства, достигнал до противоречие и неправилност в изводите, че „същевременно се
било установило, че бабата (Р. Й.) разполагала с капацитет да задоволява потребностите
на детето свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома й, като не
ставало ясно въз основа на кои доказателства съдът е достигнал до този извод.
Твърди се също, че изводите на съда напълно противоречат както на оспореното, но
прието и кредитирано заключение, така и на изразеното становище в социалния доклад
9
изготвен от ДСП „Люлин“ за ищцата, който бил непълен, изготвен единствено по нейни
думи, поради факта, че социалните работници са установили контакт с нея само по телефон
и не са проверени жилищните условия, тъй като „ищцата живее в Италия“.
Сочи се, че по делото липсват и доказателства, за това, че „между бабата и детето
има емоционална връзка“, като СРС се позовал на СПЕ, от която е взел това съждение, но в
същото време на стр. 23 вещото лице отразило, че трудно може да се оцени емоционална
близост между ищцата и В. тъй като „контактът е ограничен“. Ето защо се твърди, че тези
изводи на СРС на базата на СПЕ са вътрешно противоречиви и взаимоизключващи се.
Излага се, че в този смисъл по делото било представено психологическо становище
на В.О. изготвено от в.л.Р.Т. - специалист „Детско-юношеска психология-диагностика и
консултиране“, от което се установявало, че детето В.„е изживяло силно и емоционално
дестабилизиращо състояние при състояла се среща на 07.09.2022 г. с ищцата Р. Й.“, че детето
„изпада в силен стрес“ и че е поставено в рискова ситуация. В изготвената в съдебна фаза
СПЕ на с.15 вещото лице отразило, че детето „за баба си Р. казва, че е лоша, защото ги е
изгонила от апартамента в Люлин, когато била малка, удряла и е шамари, много е озадачена
защо баба й я лъже, че не я е удряла, а тя помни, че това се е случило.“
Излага се, че и двете становища отразяват психо-емоционалното състояние на детето,
което преценено с оглед на неговия най-добър интерес говорят за това, че в интерес на В.е
да не контактува с ищцата. Излага се още, че споделеното от В.дава достатъчно основание
да се направи преценка, че ищцата не е годна да отглежда и възпитава детето, тъй като
същата е проявила многократно до момента психическа агресия спрямо детето, а също така
нейният морал и ценностна система биха навредили на детето, а не биха спомогнали за
неговото хармонично израстване. Излага се, че факт, който също има значение за
характеризиране на ищцата е това, че непосредствено няколко часа след смъртта на дъщеря
си, ищцата без знанието на В. която е единствен законен наследник на майка си А.,
изтеглила сума от банковата й сметка. Сочи се, че друг важен факт характеризиращ ищцата,
е и изпратена до ответника и баща на детето нотариална покана, с която искала да й заплаща
месечен наем в размер на 250 лева, за жилището, чийто собственик е и В.О.. Ето защо се
твърди, че в този смисъл и изводът на съда, че режимът на лични отношения на ищцата с
В.няма да възпрепятства нормалното й физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие, е неправилен и незаконосъобразен.
Във въззивната жалба се сочи още, че е неясно защо съдът е пропуснал да отчете
факта, отразен в кредитираното от него заключение, а именно, че ищцата упражнява
физическо насилие над В. а след това я лъже и отрича да е извършвала подобни действия? И
как човек който си позволява да удря и тормози едно дете, а след това го лъже; как ищцата
като баба, която иска от внучката си чрез баща й като неин родител да й се заплаща месечен
наем, няма да повлияе негативно не само върху нравственото, но и върху цялостното
развитие на детето. Отделно от гореизложеното във въззивната жалба се сочи, че следва да
бъде обърнато внимание и върху това, че ищцата не се съобразява с желанията на В.и с
нежеланието на детето за контакти с нея, като в този смисъл се сочи, че кредитираните от
10
съда показания на св.Ф. не кореспондират с фактите от обективната действителност, тъй
като заявеното пред съда не отговаря на истината и на действително преживяното от В.
Излага се, че в подкрепа на горното са и свидетелските показания на св. П., която
като независим свидетел по делото и без връзка със страните в производството, е посочила,
че на 07.09.2022 г. за същата среща, (за която говори и В.и която е отразена в
психологическото становище на Р.Г.), състояла се в детската градина, детето не желаело да
разговаря с баба си, треперело, плачело през цялото време, казвало, че не иска да ходи при
баба си, че същата е лоша. Твърди се, че показанията на св. П., която работи в детската
градина, противоречат на показанията на св. Ф..
Твърди се, че от показанията на св. Й.ов също се установявал фактът, че детето не
желае да контактува с баба си, както и се потвърждавали думите на детето пред вещото лице
Т., че ищцата е изгонила детето и баща му от жилището в Люлин.
Във въззивната жалба се сочи, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.
Ц. Ф., поради това, че същите са вътренопротиворечиви, не кореспондират и са в
противоречие с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, но най-вече
същите са в абсолютно и пълно противоречие със заявеното от В.и с действително
преживянато от детето, не следва да бъдат кредитирани и на основание чл. 172 ГПК.
На следващо място във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно приел и
кредитирал заключението на в.л Т. въпреки своевременното му оспорване в съдебно
заседание, като се сочи, че същото е непълно, необосновано и е налице съмнение за неговата
правилност, а кредитирането изцяло на оспореното заключение по съдебно-психологична
експертиза от съда е недопустимо и в противоречие с императивността на закона.
Твърди се, че съдът прекъснал устното оспорване в съдебно заседание с мотив, че
времето е напреднало и предоставил възможност за писмено изложение във връзка с
мотивите за оспорване. Сочи се, че изцяло се поддържа депозираното по делото писмено
становище, като се насочва вниманието на съда върху следното:
Възниква основателно съмнение по отношение на направената от вещото лице
преценка, която се основава единствено на първо впечатление от интеракцията между
възрастния и детето, при това не при жив контакт между тях, а в условията на
видеоконферентна връзка с участието на самото вещо лице като тълковник когато бабата не
чувала думите на детето (по думите на самото вещо лице) и то в рамките на не повече от 7
минути, като възниквал въпроса:Как за въпросните 7 минути вещото лице е успяло да
наблюдава невербалното поведение на внучката и бабата с „известно включване на вещото
лице в диалога“ и едновременно с това „без вмешателство на вещото лице“ (стр 13 от СПЕ)?
На следващо място във въззивната жалба се излага, че неясно откъде съдът и
респективно вещото лице достигали до това, че е налице „конфликт“ между ищцата и Й. О.,
като по делото липсвали доказателства събрани в тази насока, освен голословните
твърдения на ищцата. Неясно и недоказано оставало и обстоятелството, по какъв начин „у
детето съществува разбиране, че между баща му и баба му има конфликт“, като детето
11
никъде не говорело, че има такъв „конфликт“, дори в съзнанието и в речника му нямало
подобни мисловни форми и изразни средства, както и липсвали доказателства в подкрепа на
изводите на съда, че В.„се чувства заложник на взаимоотношенията между възрастните“.
Във въззивната жалба се съдържат и оплаквания, че по делото са представени
доказателства, останали необсъдени от съда, от които се установявало, че детето няма
убеждението за конфликт между баща й и баба й Р., за какъвто говорел вещото лице и
каквото бил възприел съда, а негативното отношение на В.било породено от личните й лоши
спомени и преживявания, които й е причинила ищцата. Това, че нямало конфликт било
установено и от самото вещо лице на стр.17 при проведено изследване по метода „Свободна
игра с кукли“, като вещото лице Т. сочела: „Не се констатират конфликтни области, освен
известна ревност към близнаците, които най-вероятно се асоциират с децата на чичо й.“
В светлината на горепосоченото, във въззивната жалба отново се подчертава, че
постановеното съдебно решение е немотивирано, обосновано само и единствено въз основа
на оспореното заключение, а също и постановено без съдът да е събрал и да е анализирал в
пълнота и цялост доказателствата по делото.
По така наведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното:
Относно оплакването във връзка с доклада по чл.146 ГПК, и съгласно разясненията,
дадени в точка 2 на Тълкувателно решение №1 от 2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно
дело №1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед правната квалификация на правата,
претендирани от ищцата - чл.128 СК, настоящият съд, с Определението № 478/11.01.2024 г.
за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, е указал на страните,
че имат възможност да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими
за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, като на всяка от
страните са дадени и конкретни указания в тази насока.
Относно останалите доводи във въззивната жалба, настоящият съд намира същите за
неоснователни, като приема, че постановеното от първоинстанционния съд решение не е
бланкетно, не е немотивирано, а същото е постановено след цялостен анализ на събраните
по делото разнородни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и най-вече с оглед
интереса на детето. В настоящия случай районният съд, като е постановил решението си, не
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и не е налице твърдяната
липса на мотиви, защото съдът е обсъдил, както предвидените в Семейния кодекс и Закона
за закрила на детето норми, причините за нежеланието на детето да контактува с бабата по
майчина линия, а също и интереса на детето В.от осъществяване на тези контакти. В тази
насока първоинстанционният съд е обосновал достатъчно подробно изводите си, като е
мотивирал решението си, съобразявайки събраните по делото доказателства – писмени
доказателства, показания на свидетели, заключение на вещо лице по съдебнопсихологична
експертиза (СПЕ). Поради това и доводите във въззивната жалба за немотивираност на
решението, както и за неправилност на изводите му, настоящата съдебна инстанция намира
за напълно неоснователни.
12
Тези свои изводи настоящият съд прави и въз основа на събраните пред въззивната
инстанция доказателства.
Във въззивното производство е прието заключение на допуснатата съдебно-
психологична експертиза, бащата – въззивник и бабата по м. л. (ищца в производството пред
СРС) са изслушани и са приобщени два социални доклада - на ДСП - Люлин, изготвен на
26.09.2024 г., представено по делото на 02.10.2024 г., и на ДСП-Възраждане, изготвен на
16.10.2024 г., представен по делото на 18.10.2024 г.
При изслушването му пред настоящата инстанция бащата – въззивник е посочил, че е
на 39 г., работи към РД „Охрана София“, на длъжност „Инспектор“, на редовна смяна, от
08:30 ч. до 17 ч., като в събота и неделя почива. Няма партньорка, в грижите за детето му
помага неговата майка, на която разчита, т.е. бабата на детето по бащина линия, както и на
приятели понякога.
Сочи, че изложеното от адвоката на другата страна /бабата на детето/ е тяхна
защитна теза, че става въпрос за имуществени въпроси, като нещата далеч не стоят по този
начин, защото нито той, нито детето е причина за какъвто и да било конфликт, какъвто
другата страна твърди. Сочи, че са се оказали жертви в претенциите на бабата по м.л. и на
техните роднини, относно наследството на детето, което то, по закон, трябвало да получи от
майка си. Сочи, че не е имал брак с починалата майка на детето и няма никакви материални
претенции към когото и да било, както и че детето останало без майка и се оказало, че
собствената му баба го лишава от 1/3 от наследството, което е жестока несправедливост към
детето. Сочи, че като негов баща предприел действия да оспори това завещание, за да се
пребори за справедливост.
Според бащата към този момент, детето не се чувства добре в присъствие на баба си
Р.. Такива контакти детето имало с баба си Р. преди решението на съда, идвали и нейни
роднини. Тази година не се осъществявали контакти на детето с баба му Р., като причината
била, че бабата, след като бащата поискал разговор с нея и разговарял по телефона лично с
нея, и когато разбрала, че бащата ще оспорва завещанието, нещата към тях се обърнали и
станали коренно различни - започнала вербална агресия от страна на Р. и нейните роднини,
които казвали, че не трябва да търси да защитава правата на детето, защото те ще направят
всичко възможно да му го отнемат и т.н. Отначало не обръщал внимание на тези заплахи, но
с течение на времето те се задълбочили, в един момент ескалирали, поради което подал
сигнал до тел.112, във връзка с което в 03 РУ-СДВР се образувало досъдебно производство
/ДП/. Самото дете нямало изградена емоционална връзка с баба си Р., но причината не била
нито в бащата, нито в детето.
Бащата заявява при изслушването му, че детето трябва да има контакти с баба си, но
те трябва да бъдат след като се изгради емоционална връзка и такава ако бабата иска, трябва
да се започне с едни кратки срещи между детето, в негово присъствие, и в присъствието
примерно на психолог или соц. работник, които да бъдат кратки, за да може постепенно да
се изгражда някаква връзка. Заявява, че към този момент и детето е още с крехка психика, и
по делото има достатъчно доказателства - психологични изследвания, които сочат, че детето
13
изпитва стрес и напрежение при срещите си с бабата, затова детето трябва да укрепне
психически, за да започнат срещи с баба й.
Заявява, че е склонен да направи всичко в интерес на детето и в тази връзка смята да
се изгради емоционалната връзка, но такава няма, защото нейните посещения в България са
много редки и детето я възприема за чужд човек. Заявява, че бабата е сприхав човек и
съответно когато детето направи някаква беля, същото било или ощипано, или оскубано и
детето си изградило защитна реакция спрямо нея, но те нямат вина за това.
Заявява, че неговите лични отношения с бабата не са добри и комуникацията е
нарушена, както и че същото е и между детето и бабата. Твърди, че след смъртта на майката
той е единствен родител за детето, основен значим възрастен за него, и то не се отделя от
него, като няма друг възрастен, значим за детето, който да присъства на тези срещи, детето
няма брат, нито сестра. Заявява, че срещите между бабата и детето следва да се провеждат в
Р.България.
При изслушването й пред въззивната инстанция бабата по м.л. Р. Н. Й. Л. е заявила,
че живее извън страната, работи като домашен помощник, от 17 години е извън Р.България.
Заявява, че през тези години докато единствената й дъщеря била жива, винаги се чувала по
телефона с детето, както и че ще помага и ще се грижи винаги за В. Заявява, че контакт с
детето поддържала по телефона, докато дъщеря й била жива, прибирала се за празници, на
годишна база един – два пъти в годината и тогава имала физически контакт с детето, в ж.к
„Люлин“, в дома й. Телефонен контакт имали постоянно с дъщеря й и с детето. Постоянно
се обаждала и се интересувала за всичко.
Заявява, че отношенията й с В.винаги били топли, но докато била жива дъщеря й
отношения с бащата на детето не били добри, защото той целял само материални и
имуществени интереси, дори поискал от дъщерята на ищцата парични средства за ремонт на
къща в Дупница, за която му било отказано.
Заявява, че нейната дъщеря не е имала изобщо добри отношения с него, живеели в
постоянни разправии, живеели заедно в Люлин заедно с дъщерята на ищцата и внучката й
В. отглеждали заедно детето, като бащата се отнасял грубо с детето.
Въззиваемата заявява, че няма контакт с детето, което е във втори клас, като няма
контакт с него от около две години, единственият такъв бил в градината, за което бащата
пречел. Последният им контакт бил 2019 г., когато за Нова година й дала подаръчето, и й
звъннала от Италия в първите дни на януари. Тя казала, че ще затвори защото „тати не й
дава да говори“, и казала „Обичам те“.
Въззиваемата заявява, че контактите с детето си представя на територията на
Р.България, но не и в присъствието на бащата.
Заявява, че в случай на уважително решение на съда, може да пътува до България, за да
вижда детето.
Заявява, че в Италия е на трудов договор, дневна смяна на 8-часов работен ден всеки
14
ден, от 8 до 17.30 часа. Почива, но не винаги в събота и неделя. На официалните празници в
Италия почива. През лятото може да пътува до България и тогава може да осъществява
режима, като през лятото има един месец регламентиран отпуск, от м.януари-февруари има
яснота за летния ми отпуск. Заявява, че нейният съпруг познава също детето и ще присъства
на срещите. Уточнява, че от 25.09.2020 г. е омъжена за съпруга си П.Л. Л., като от 17 години
преди това е имала контакт с него, той е бил винаги до нея и знае за детето. Заявява, че има
собствено жилище в България, различно от спорния имот, отсяда там когато е в Р.България и
същото е на адрес: гр. София, ж.к „*******. Не е склонна да води преговори с бащата за
споразумение, защото никога не имали имали добри отношения с него.
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебнопсихологична експертиза на вещото лице З. М. се установява, че не се наблюдава
емоционална привързаност от страна детето към баба му. Ако се допусне, че такава е
съществувала преди смъртта на майката, по време на изследването тази привързаност е
прекъсната. Детето няма умение и опит да се справи с причината за повишената си
тревожност, несигурност, обърканост при среща с баба си и активира съпротивителни
реакции, които оказват влияние върху поведението му. Детето В.е контактно, ориентирано с
подредено поведение. Бързо се създава контакт и нагласа за провеждане на изследването.
Детето е ангажирано с поставените задачи, с добра концентрация на вниманието. В позната
и сигурна среда детето е емоционално стабилно. Загубата на родител е силно травмиращо
събитие и това се е отразило на детето, както и на неговото възприемане на света и връзката
с най-близкото обкръжение, разширеното семейство и приятелската среда. Необходимо е да
се отвори пространство за детето и да му се даде възможност да се свърже отново със своята
баба по майчина линия, като възрастните го предпазват да не бъде въвличано в техните
конфликти. Това включва детето да не получава информация за взаимоотношения и събития
между възрастните, които са свързани с имотни въпроси, съдебни дела и вземане на
решения, за които детето все още не е достигнало зрелостта. Когато това се постигне няма да
има последствие върху доброто психично и емоционално развитие на детето. При детето има
изразен конфликт на лоялност по отношение на неговия баща. Това не трябва да се тълкува,
като недостатък поради факта, че бащата е единствен отглеждащ родител и детето е
изгубило другия родител в ранна детска възраст. В този случай е естествена тази повишена
лоялност към единствения родител. Относно родителския капацитет на бащата на детето,
вещото лице е посочило, че бащата е с добър родителски капацитет. Относно подходящ
режим на лични отношения на детето с бабата по майчина линия вещото лице е посочило,
че в ранна детска възраст детето В.е загубило своята майка. Загубата на родител е
психологическа травма, която при децата може да се възприеме, като недостатъчна
физическа или емоционална грижа. Всяко дете има необходимост от здравословна връзка с
членовете на семейството си по произход. Това са близките по майчина и бащина линия.
Създаването и поддържането на такава връзка между детето В.и неговата баба по майчина
линия е необходимо, за да бъде запазена връзката с неговата майка. Вещото лице предлага да
се започне с преходен период при изпълняване на режим за лични отношения на детето с
баба му по майчина линия. Бащата и бабата да ползват социална услуга за отработване на
15
нарушените взаимоотношения между тях и начинът, по който да осъществят режим на
лични отношения на детето с неговата баба по майчина линия. Вещото лице предлага една
година да е периодът за възстановяване на връзката и свързване на детето с неговата баба по
майчина линия - В продължение на шест месеца всяка втора сряда от 11.00 до 12.00 часа,
бабата и детето да провеждат видео-разговори в присъствието на бащата. След този
шестмесечен период всяка втора и четвърта сряда с предварителна договорка между бащата
и бабата, детето и бабата по майчина линия да провеждат видео-разговори. - По време на
годишната отпуска на бабата през лятото на първата година 3 дни в присъствието на бащата,
бабата да се среща с детето. След този едногодишен период: 1.Да продължат видео-
разговорите между детето и бабата – втора и четвърта сряда от месеца. 2. По време на
лятната отпуска на бабата 5 дни детето да е заедно с нея, като 2 месеца предварително
бащата е уведомен за времето и мястото, където детето ще бъде със своята баба.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обективно,
компетентно изготвено, обосновано и няма никакво съмнение в неговата правилност.
Видно от социален доклад на ДСП-Люлин, изготвен на 26.09.2024г., след проведена
среща с бабата по майчина линия, бабата по майчина линия е с постоянно местопребиваване
в чужбина, като същата разполага със собствено жилище и в гр. София, състоящо се от
антре, кухня, спалня и санитарен възел, обзавенено с всички необходими за домакинството
вещи и уреди. В момента на посещение в жилището, социалният работник е установил, че
там се извършва освежителен ремонт, като г-жа Л. е споделила, че възнамерява да обособи
спалнята в стая за детето, при социалното проучване е установено, че хигиенно битовите
условия са много добри, има условия за гостуване на детето в дома на неговата баба по
майчина линия.
Видно от социален доклад на ДСП – Възраждане, изготвен на 16.10.2024 г., след
проведен разговор с бащата и детето, бащата е споделил, че майката на детето е починала
през 2019 г., както и че с нея не са имали сключен граждански брак, но са живели на
семейни начала в дома на г-жа Л. в град София, ж.к. „Люлин“. По данни на бащата, след
смъртта на майката, бабата ги е изгонила от семейното жилище, като г-жа Л. „не се е
интересувала“ къде ще отидат. По данни на бащата, не са имали контакт с бабата през
последните две години, като г-жа Л. не се е опитвала да се свърже с тях и не е търсила
информация относно състоянието на В. Бащата е споделил, че към момента на изготвяне на
доклада, не е ограничавал контактите на бабата с детето, като е посочил, че ако е „искала
бабата да се чуе с детето, бабата е щяла „да звънне.“ Детето е споделило, че не иска да се
вижда със своята баба по майчина линия, защото „е лоша“. Детето е споделило, че не иска да
вижда и чува баба си, която се е държала лошо с нея – скубала я, защото рисувала по
стената, имало случай, когато й „забила шамар“. В социалния доклад е посочено, че основни
грижи за детето се полагат от неговия баща, който задоволява нуждите на детето в битов и
емоционален план. Детето е споделило, че се чувства сигурно с баща си, като не желае да
чува и да се вижда със своята баба по майчина линия.
Въззивният съд, при съобразяване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК, съгласно която
16
дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи
мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като това право има и
детето, също както и първоинстанционният съд, приема, че в настоящия случай е в интерес
на детето В.да поддържа лични отношения със своята баба по майчина линия. Действително
в случая детето е изразило нежелание да прекарва време със своята баба – не желае да я
вижда и чува, но съдът съобразява посоченото от вещото лице по изготвената СПЕ пред
настоящата инстанция, а именно, че е необходимо да се отвори пространство за детето и да
му се даде възможност да се свърже отново със своята баба по майчина линия, като
възрастните го предпазват да не бъде въвличано в техните конфликти. Това включва детето
да не получава информация за взаимоотношения и събития между възрастните, които са
свързани с имотни въпроси, съдебни дела и вземане на решения, за които детето все още не е
достигнало зрелостта. Когато това се постигне няма да има последствие върху доброто
психично и емоционално развитие на детето. Бабата по майчина линия е устроила живота си
в Италия, но притежава апартамент в град София, като жилищните й условия в град София
са много добри (съгласно социалното проучване), подготвя се обособяване на самостоятелна
стая за детето. Режимът, който се определя от въззивната инстанция, съдът съобразява със
заключенията на двете съдебнопсихологични експертизи, както и с обстоятелството, че
понастоящем връзката между детето и бабата по майчина линия е прекъсната. За да
постанови настоящото решение, съдът съобразява и съдебната практика, напр. Решение №
672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, IV г. о., в което е прието, че интересите
на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с
всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес
да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му.
Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се
преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и
възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са
главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са
влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да
бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка,
или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.).
В случая съдът намира, че е в интерес на детето да осъществява контакти с бабата Р.
Н. Й.-Л., която е неговият най-близък роднина по майчина линия, и която ще съумее да
сподели с детето преживявания с покойния вече родител и така ще съхрани от една страна
светъл спомен за майката, а от друга страна ще успее да запълни до определена степен
празнотата в живота на детето във връзка със загубата на един от най-значимите хора за
него, а именно неговата майка, като не са налице основания за отхвърляне на претенцията
по чл. 128 СК, предявена от бабата по майчина линия, тъй като не са събрани доказателства,
от които да е видно, че бабата въздейства по начин, опасен за психическото или физическото
му развитие.
17
Съдът намира, при съобразяване препоръката на вещото лице по изготвената в
настоящата инстанция СПЕ, а също и заявеното от бащата при изслушването му в съдебно
заседание, проведено на 20.05.2024 г. пред настоящата инстанция, съгласно което детето
следва да укрепне психически и да се изгради емоционална връзка с бабата, че обжалваното
решение на районния съд следва да бъде отменено, като се определи режим на лични
отношения на Р. Н. Й. с детето В.Й.О., съобразно диспозитива на настоящото решение, който
по-детайлно и съобразно препоръките на вещото лице да регламентира отношенията между
страните. При съобразяване възрастта на детето /към датата на настоящото съдебно решение
почти на 9 години, родено на *******./, съдът намира, че не е необходимо контактите да се
извършват в присъствието на бащата, още повече, че отношенията на бабата с детето нито
са конфликтни, нито са опасни за развитието му, тъй като по делото няма данни ищцата да е
опасна за детето. Съдът в случая постановява два преходни периода, с оглед създаване и
укрепване на емоционалната връзка между бабата и детето, както и регламентира режим,
след изтичане на преходните периоди.
Според настоящия съдебен състав, режимът, посочен в диспозитива на настоящото
съдебно решение, ще осигури на бабата нормални контакти с детето, а за последното няма да
има затруднения да води обичайния си начин на живот.
В случая страните не претендират разноски, поради което съдът не се произнася по
този въпрос с решението си.
Отделно от това в настоящия случай страните нямат право на разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност да се постигне
споразумение. Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното дете, ползва всички страни в процеса и затова всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, както в първоинстанционното
производство, така и във въззивното, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20103953/27.09.2023 г., постановено по гр.д. № 39865/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 84 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128 СК мерки на лични отношения на бабата по
майчина линия Р. Н. Й.-Л., ЕГН **********, с нейната внучка В.Й.О., ЕГН **********,
както следва:
-ви
I период – за първите осем месеца, считано от датата на настоящото съдебно
решение: съботата на всяка нечетна седмица от годината, бабата Р. Н. Й.-Л. има право да
провежда с детето В.Й.О. телефонен разговор или видео разговор чрез някое от мобилните
приложения (Вайбър, Месинджър или др.) за 15 минути, в часовия диапазон между 10.00
18
часа и 12.00 часа или 17.00 часа и 19.00 часа, в Детски контактен център към сдружение
„Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул.
„******* 1, телефон: *******, без присъствие на бащата, където може да се извършва
наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози,
включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на
контактите на детето с бабата по майчина линия.
Задължава бащата Й. В. О., ЕГН **********, да окаже необходимото съдействие,
като уговори график с Детския контактен център и посочи (в едноседмичен срок от датата
на настоящото съдебно решение) на Детския контактен център телефон за връзка,
посредством който бабата да проведе разговора с детето. За целта служител от Детския
контактен център следва да установи контакт по телефона с бабата Р. Н. Й.-Л. (която в
едноседмичен срок от датата на настоящото съдебно решение следва да уведоми Детския
контактен център за телефонния номер, на който да бъде търсена), като служителят я
уведоми, че детето В.Й.О. се намира в Детския контактен център и има готовност за
провеждане на разговора, след което бабата следва да установи контакт от своя телефон с
детето, по телефона, предоставен от бащата или посредством телефона на Детския
контактен център.
Бащата Й. В. О., ЕГН **********, или определено от него пълнолетно лице, има
задължение да води детето до Детския контактен център, като телефонните, респ.
видеоразговорите, се провеждат без присъствие на бащата и без присъствие на
пълнолетното лице, определено от бащата да води детето до Детския контактен център.
-ри
II период: след изтичане на посочените по-горе осем месеца, през следващите
осем месеца:
съботата на всяка нечетна седмица от годината, както и на рождения ден на детето
(03.12) Р. Н. Й.-Л. има право да провежда с детето В.Й.О. телефонен разговор или
видео разговор чрез някое от мобилните приложения (Вайбър, Месинджър или др.) за
20 минути, в часовия диапазон между 10.00 часа и 12.00 часа или 17.00 часа и 19.00
часа, като бащата се задължава да окаже необходимото съдействие за това;
През лятната ваканция на детето, определена от МОН, за първите десет дни на месец
август, в часовия диапазон от 10:00 до 18:00 часа на съответния ден, както и първите
три дни от Коледната ваканция на детето, определена от МОН, също в часовия
диапазон от 10:00 до 18:00 часа, бабата има право да вижда детето в Детски контактен
център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“, адрес: гр.
София, кв. „Хиподрума“, ул. „******* 1, телефон: *******, без присъствие на бащата,
където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални
работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна
социална услуга на страните и детето) на контактите на детето с бабата.
Срещите в Детския контактен център между бабата и детето, регламентирани в период II-
ри, продължават до три часа в посочения по-горе часови диапазон, като се провеждат след
19
предварително уговорен график между Центъра, бащата и бабата.
Бащата Й. В. О., или определено от него пълнолетно лице, има задължение да води детето
до Детския контактен център, като срещите се провеждат без присъствие на бащата или на
другото пълнолетно лице, което ще заведе детето до Детския контактен център.
III-ти период: след изтичане на посочените по-горе два периода:
съботата на всяка седмица от годината, както и на рождения ден на детето (03.12), Р.
Н. Й.-Л. има право да провежда с детето В.Й.О. телефонен разговор или видео
разговор чрез някое от мобилните приложения (Вайбър, Месинджър или др.) за 20
минути, в часовия диапазон между 10.00 часа и 12.00 часа или 17.00 часа и 19.00 часа,
като бащата се задължава да окаже необходимото съдействие за това
През лятната ваканция на детето, определена от МОН, бабата има право да вижда и
взима детето с преспиване, като в четни години контактите се провеждат за времето от
10:00 часа на 20 август до 20:00 часа на 30 август, с преспиване, без присъствие на
бащата, а в нечетни години контактите се провеждат за времето от 10:00 часа на 10
август до 20:00 часа на 20 август, с преспиване, без присъствие на бащата, като при
тези срещи Р. Н. Й.-Л. следва да взима и връща детето В.Й.О. от и до дома на бащата
Й. В. О..
през Коледната ваканция на детето, определена от МОН, бабата има право да вижда и
взима детето за времето от 10:00 часа на 26.12 до 18:00 часа на 29.12, с преспиване, без
присъствие на бащата. При тези срещи Р. Н. Й.-Л. следва да взима и връща детето
В.Й.О. от и до дома на бащата Й. В. О..
По всяко друго време, в случай на подобрена комуникация, съгласие и договореност
между бабата и бащата на детето.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20