Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на десети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№3252 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу А.Д.В. с ЕГН ********** ***
ищецът „Ц.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град София,
район „Т.“ ж.к.“Г. Д.“, бл.258, вх.И, ап.4, представлявано управителя А. Ю. М. твърди,
че по гр.д.№151182019г по описа на РС-Пазарджик е издадена Заповед №926 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 3000лв. главница
, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019г до окончателното изплащане
на сумата. Тази заповед е връчена на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК
и с разпореждане №8974 от 08.07.2019г. заповедният съд е дал указания да се
предяви установителен иск. Ищецът твърди, че на 25.01.2016г между него и ответника
е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот , с който
продавачът В. се задължил да продаде на
ищцовото дружество, подробно индивидуализирани в договора недвижими
имоти със земеделски характер за
цена от 15 340лв. общо за всички
имоти, от които в деня на сключване на предварителния договор купувачът е
платил на продавача сумата от 3000лв. / задатък/ като крайният срок за
сключване на окончателния договор е бил29.02.2016г. До изтичане на крайния
срок, а и след това ищецът приканвал няколко пъти продавачът да сключат окончателен договор под формата на нотариален
акт, но това не се сключило, поради което на 19.03.2019г изпратил на продавача
нотариална покана рег.№1533, том 1, №47, получена от неговата майка на
21.03.2019г., с която го поканил на 02.04.2019г. в 13:00 часа в кантората на
нотариус Н. Х. в град Пазарджик, ул.“А. С.“№31 да сключат окончателен
договор за покупко –продажба. В
посоченият ден и час продавачът не се явил , поради което сделката не се
осъществила. Ищецът изрично заявил, че при неявяване на продавача ,
предварителния договор ще се счита развален. Тъй като предвартиления договор е
развален продавачът А.В. дължи връщане на получената като задатък сума в размер на
3000лв.Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано то 11.04.2019г, за която
сума е издадена Заповед№ 926/18.04.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1511/2019г по описа на РС-Пазарджик.Претендират се
сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения
иск.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично. Признава факта, че е получил
исковата сума по процесния предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, както и че дължи нейното връщане на ищеца.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1511/2019г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 11.04.2019г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №926/18.04.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Алексанъдр
Д.В. / ответника по делото/да заплати на „Ц.“ЕООД с ЕИК ...... / ищеца по
делото/ главница в размер на 3000лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението 11.04.2019г до окончателното
изплащане на сумата.В заповедта за изпълнение е изрично посочено, че вземането произтича следните обстоятелства:
платен задатък в размер на 3000лв. по развален предварителен договор за покупко
–продажба на недвижим имот, сключен на 25.01.2016г. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №8974 от
08.07.2019г на основание чл.415, ал.1,т.2 от ГПК заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е
връчено на заявителя 10.07.2019г. и в
едномесечния преклузивен срок , а имено на 09.08.2019г. ищецът е предявил
настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство,
при връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК заповед за изпълнение.Налице е
развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на
настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, че на 25.01.2016г. между
ответникът в качеството на продавач и ищцовото дружество в качеството на
купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
по силата на който страните са се съгласили продавачът на предаде на купувача
недвижими имоти със земеделски характер, подробно описани в чл.1 от договора. В
чл.2 от договора е уговорено насрещното задължение на купувача за заплащане на
цената на имотите, която е в размер на 15 340 лв. и начина за плащането и
, именно -3000лв. в момента на подписване на предварителния договор като самият
договор служи за разписка , че тази сума е платена, а остатъкът от цената в
размер на 12 340 лв. да се изплати
на продавача при сключване на
окончателен договор под формата на нотариален акт. Съгласно чл.3 от
коментирания договор страните са се задължили да сключат окончателен договор до
29.02.2016г.
Ищцовото
дружество е изпратило на ответника нотариална покана, с която го е приканило да се яви на 02.04.2019г в
кантората на нотариус Н. Х. за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот под формата на нотариален акт за имотите,
подробно описани в предварителния договор от 25.01.2016г. В нотариалната покана
изрично е заявено, че при неявяване на продавача предварителният договор се
счита развален, считано от 02.04.2019г. Нотариалната покана е връчена на
ответника на 21.03.2019г.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№1511/2019г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №926 от 18.04.2019г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си, е развален предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот.Предявеният иск черпи материално правното
си основание в нормата на чл.55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД. Ищецът следва да докаже
, че е съществувало валидно облигационно правоотношение между него и ответника,
предаването на сочената от него вещ/ сума/ на ответника и нейното получаване от
последния , а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание
за получаването и, съответно в хипотезата на чл.55, ал.1 предл.3-то от ЗЗД, че
съществува правно основание за задържането и към настоящия момент.Съгласно
чл.19 от ЗЗД предварителния договор за прехвърляне на собственост върху
недвижими имоти трябва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа уговорки
относно съществените условия на окончателния договор, а съществените условия
при договор за продажба касаят вещта и цената. В конкретния договор имотите,
предмет на продажбата, са индивидуализирани в достатъчна степен. Посочена е и
продажната цена, поради което съдът намира, че предвателният договор е
действителен и валидно е обвързвал страните до неговото разваляне.
По делото безспорно
се установи, че ищцовото дружество в качеството на купувач е предал на
ответника процесната сума от 3000лв., релевантен факт ,признат от
ответника в съдебно заседание. Безспорно
се установи, че тази сума е дадена като част от уговорената в предварителния
договор цена за продажба на земеделските
имоти,описани подробно сключеното на
25.01.2016г писмено съглашение. Както се
посочи по-горе в самия предварителен договор / чл.2, ал.2 от същия/ е записано,
че в тази му част договора има характер на разписка за получаване на парите,
подписана от ответника.В тежест на ищеца бе да докаже , че основанието за
предаване на исковата сума е отпаднало,в конкретния случай, че предватиления
договор е развален. В самият договор не се съдържат конкретни уговорки относно
развалянето му, поради което са приложими общите разпоредби на чл.87-чл.89 от ЗЗД. По общите правила двустранните договори се развалят чрез отправяне на
едностранно изявление за това от изправния кредитор до неизправния длъжник и
даване на подходящ срок за изпълнение, освен ако изпълнението е станало
невъзможно по вина на длъжника или е вече безполезно за кредитора. Съгласно
чл.88 от ЗЗД развалянето има обратно действие. В процесният случай ищецът
доказа, че е изправен кредитор по един двустранен договор/ договор, при който
задължения възникват за всяка страна/- изпълнил е задължението си по чл.2 от
договора за заплащане на част от цената
за продажбата на недвижимите имоти.Не се установи ответникът да е изправен
длъжник по задължението да прехвърли собствеността, тъй като срокът, визиран в
договора за сключване на окончателна продажба е настъпил на 29.02.2016г., но
прехвърляне на собствеността не е последвало.Следователно ищцовото дружество в
качеството на купувач може да развали договора поради виновно неизпълнение на
продавача/ ответника по делото/. Изявлението
за разваляне на договора , оформено като нотариална покана, с която е даден
подходящ срок за изпълнение на насрещното задължение, е достигнало до знанието
на ответника на 21.03.2019г , преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК, подадено на 11.04.2019г. При това
положение съдът намира, че предпоставките по чл.87, ал.1 от ЗЗД са изпълнени и
предварителния договор е развален. С това отпада основанието ответникът да
задържа предадената му сума в размер на 3 000лв., тъй като развалянето има
обратно действие и осъществените по разваления договор престации подлежат на
връщане. Ответникът не доказа основание за задържане на сумата. Ето защо искът
за връщането и поради отпадане на основанието се явява доказан и основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид
изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за
ищцовото дружество съществува вземане за сумата от 3000лв. , платена по предварителен договор от
25.01.2016г за продажба земеделски земи,
подлежаща на връщане поради разваляне на договора, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението-11.04.2019г до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №926/18.04.2019г п
оч.гр.д.№1511/2019г по описа на РС-Пазарджик.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сумата от 210 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 60 лв. разноски по исковото
производство.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.В. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Ц.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес
на управление град София, район „Т.“ ж.к.“Г. Д.“, бл.258, вх.И, ап.4,
представлявано управителя А. Ю. М. за
сумата от 3 000лв. / три хиляди лева/,
платена по предварителен договор от 25.01.2016г за продажба земеделски земи, подлежаща на връщане поради
разваляне на договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението-11.04.2019г до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед №926/18.04.2019г по ч.гр.д.№1511/2019г
по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА А.Д.В. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Ц.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град София,
район „Т.“ ж.к.“Г. Д.“, бл.258, вх.И, ап.4, представлявано управителя А. Ю. М. сумата
от 210 лв. разноски в заповедното производство
и сумата от 60 лв. разноски по исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :