№ 1188
гр. Варна, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100101989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3197/09.02.2022 г. от адв. С.З. – пълномощник на
АНТ. СТ. АНГ., Д. П. Ч. и Д. СТ. ВЛ. с искане по реда на чл. 248 от ГПК да бъде изменено в
частта за разноските Определение № 388/28.01.2022 г. по настоящото дело.
В молбата се излага становище за недължимост на присъдените разноски в полза на
ответната страна поради липса на представителна власт на адвокат И.З. и доказателства за
извършването им. В евентуалност се прави възражение за прекомерност на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна и се моли същите да
бъдат редуцирани под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молителите правят искане за отвод
на съдията, постановил определението, като изразяват съмнения за неговото пристрастие.
Насрещната страна „Елме“ ЕООД, чрез адв. И.З., изразява становище за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за отвод. Не са
налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвеждане на съдията, постановил
определението, чието изменение се иска.
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от АНТ. СТ. АНГ.,
Д. П. Ч. и Д. СТ. ВЛ. срещу „Елме“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск за
приемане на установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 10135.2573.281, находящ се в гр. Варна, община Варна,
област Варна, район Приморски, к. к. „Чайка“, съгласно КК и КР, одобрени със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК – Варна, последно изменени на
1
05.07.2018 г., а съгласно акт за собственост теренът е находящ в местност „Баба алино“, с
площ от 7043 кв. м. при граници: ПИ №10135.2573.388, ПИ №10135.2573.272, ПИ
№10135.2573.1125, ПИ №10135.2573.12, ПИ №10135.2573.11, ПИ №10135.2573.9, ПИ
№10135.2573.387 и ПИ №10135.2573.8.
С Определение № 388/28.01.2022 г. производството по делото е прекратено, на
основание чл. 232 от ГПК. В резултат на това произнасяне са присъдени разноски в полза на
„Елме“ ЕООД в размер на 5052.77 лв, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Неоснователно е възражението на молителите за липса на представителна власт на
адв. И.З.. От представеното по делото пълномощно се установява, че ответникът „Елме“
ЕООД е упълномощил адв. И.З., който е съдружник в АД „З. и партньори“, да завежда и
води делото до окончателното му свършване във всички инстанции.
Настоящият състав на ВОС приема за неоснователно и направеното възражение от
молителите за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от
насрещната страна, поради липса на доказателства за реалното им извършване, доколкото по
делото е представен договор за правна защита и съдействие, който съдържа всички
изискуеми реквизити – размер на сумата, валутата, в която е изплатена, основание за
плащането й, дата на плащането, удостоверени с подписа на получилия сумата адвокат.
В мотивите на съдебното определение, съдът е обсъдил направеното възражение за
прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, като е приел,
че същото е основателно, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на
извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството. При
материален интерес 176 138.40 лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото гражданско дело възлиза на 5052,77 лв., на
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице
предпоставки за изменение на определението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от
ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3197/09.02.2022 г. от адв. С.З. –
пълномощник на АНТ. СТ. АНГ., Д. П. Ч. и Д. СТ. ВЛ. с искане за отвод на настоящия
съдебен състав, както и за изменение по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските на
Определение № 388/28.01.2022 г., постановено по гр. дело № 1989/2021 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване от ищците с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2