№ 231
гр. София , 25.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на адвокат С. Г. от САК – защитник на осъдения Г. И. Д., срещу протоколно
определение от 11.2.2021 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 13.
състав по н.ч.д. № 304/21 г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения
да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена в съда на
18.2.2021 г., т.е. в срок) адвокат Г. е подала частна жалба, с която иска определението да се
отмени. Навежда твърдения за нищожност (не са посочени конкретни съображения в
подкрепа на заявеното, че актът е постановен от нелегитимен съд), неправилност и
немотивираност на обжалваното определение. Като аргумент за последното защитникът
сочи, че съдът не обсъдил и не анализирал обстойно всички доказателства, разкриващи
положителната промяна в личността на лишения от свобода. Намира, че съдът игнорирал
данните за поведението на затворника през последната година и така го е лишил от
справедлив съдебен процес. Накрая адвокат Г. декларира готовност за допълване на жалбата
си и иска да й бъде предоставена такава възможност, изтъквайки, че не е получила препис
от протокола. Отправената към въззивния съд претенция е за отмяна на определението и
постановяването на ново, с което молбата за предсрочно условно освобождаване да се
уважи.
Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, извършвайки и пълна
служебна проверка, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба. Не са налице основания за даване на
възможност за допълнение на частната жалба в процедурата по реда на глава двадесет и
втора от НПК. Определението (с мотивите) е било обявено в съдебната зала, в присъствието
на страните и те следва да са запознати с изложените в него съображения.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Няма нито една данна, въз основа на която да се приеме, че обжалваното определение
е било постановено от нелегитимен съд. Делото е било разгледано от съдия от местно-и-
родово компетентния съд, овластен да се произнася по исканията за условно предсрочно
освобождаване. Не е налице нито едно обстоятелство, от което да е изводимо, че по
отношение на съдията е съществувало някое от основанията за отвод. В НПК не е познат
терминът „нищожност“ по отношение на съдебния акт, а и от частната жалба не става ясно
какво конкретно оплакване е въплътено в твърдението за нищожност на определението.
Неоснователно е и оплакването за немотивираност на съдебния акт. Но дори и да
беше, то не би обусловило на самостоятелно основание извод за отмяна определението и
уважаване на молбата. Така е, защото за разлика от процедурата по глава двадесет и първа
НПК, в тази по реда на глава двадесет и втора въззивната инстанция трябва да се произнесе
по същество, ако отмени определението (чл. 345, ал. 2 НПК). Това означава, че когато
въззивната инстанция намери, че определението е немотивирано тя трябва да реши случая
като изложи собствените си мотиви. Разглежданата хипотеза обаче не разкрива подобна
проблематика, защото определението е мотивирано. Несъгласието на страните с изложените
решаващи съображения не означава, че такива няма.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация, които с основание е приел за обосновани.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на
предмета на делото фактология, която се споделя от въззивната инстанция. От значение за
правилното решаване на въпроса, с който е сезиран съдът, са следните обстоятелства:
Г. И. Д. изтърпява наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода, определено
му по н.о.х.д. № 1040/2016 г. по описа на СРС, НО, наложено му за престъпление по чл. 343,
ал. 3 НК. Началото на наказанието е от 18.4.2016 г., когато е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ от съда, а корекционната дейност с осъдения е
започнала след влизането в сила на съдебния акт (на 12.7.2017 г.) и при първоначално
определения общ режим на изтърпяване на лишаването от свобода.
Към момента на разглеждане на искането пред първата инстанция осъденият е
изтърпял фактически 4 години 9 месеца и 21 дни, от работа – 11 месеца и 10 дни или всичко
5 години 9 месеца и 1 ден. За изтърпяване са останали 8 месеца и 29 дни, от които именно
осъденият иска да бъде освободен.
Осъденият Д. е осъждан и преди, включително и за престъпление по чл. 343 б, ал. 1
НК. Не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода.
В началото на корекционната работа с осъдения Д. рискът от рецидив е бил
определен на 45 точки – в средните стойности. В хода на изпълнение на наказаните рискът е
бил завишен (последователно на 57 и 58 точки) заради допуснати от лишения от свобода
дисциплинарни нарушения, свързани със самоволно отклонение от мястото, на което е
полагал труд, а също и с употреба на алкохол и притежания на наркотични вещества.
Актуалните стойности на риска от рецидив възлизат на 51 точки.
С решение на СГС от 26.9.2018 г. по н.ч.д. № 3429/2018 г. режимът на изтърпяване
на наказанието е бил променен от общ на строг и лишеният от свобода е бил преместен от
затворническо общежитие от открит тип в такова от закрит тип заради грубо и системно
нарушаване на установения ред по време на изтърпяване на наказанието. Наказанието все
2
още се изтърпява при строг режим, тоест без да е смекчен от 2018 година досега.
За проблемни (гранични) зони и понастоящем се отчитат: настоящо правонарушение
(престъпление с причиняване на смърт при управление на МПС след употреба на
наркотични вещества), ескалиращо в сравнение с данните за предходно осъждане за
управление на МПС в пияно състояние; начин на живот и обкръжение (прояви на
безразсъдно и рисково поведение); злоупотреба с алкохол (през периода на изпълнение на
наказанието); умения за мислене (разпознава проблемите в определена степен, не осъзнава
всички последствия от действията си).
Констатиран е и среден (след снижаването му от висок) риск от сериозни вреди за
обществото и нисък към всички останали категории.
В препланирането на присъдата като цели са заложени разпознаване на горните
проблеми и формиране на нагласи за удачното им преодоляване и е определен прогнозен
срок от 12 месеца, считано от 21.4.2021 г., за постигането им.
От изготвяните текущи, а и от актуалните доклади, представени пред първата
инстанция, е видно, че в резултат от работата по индивидуалния план на присъдата са
постигнати положителни резултати, което е отбелязано и от Градския съд. Осъденият
изпълнява съвестно трудовите си задачи, за което е и награждаван; от месец май на 2019
година досега е с непрекъсната трудова заетост; участвал е в образователни курсове (по
английски език, компютърна грамотност); завършил е с отличен успех курс по
професионално обучение за придобиване на квалификация „помощник в строителството“
през 2018 година, активно участва в културномасовата дейност и мероприятия.
Осъденият е бил награждаван общо 6 пъти по време на изтърпяване на наказанието.
СГС вярно е приел, че към момента на разглеждане на делото пред него осъденият е имал
действащи наказания, наложени със заповед № 489 от 22.11.2019 г. и със заповед № 483 от
същата дата. С първата заповед лишеният от свобода е бил санкциониран със забрана за
участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от
три месеца заради употреба на алкохол, а с втората – с лишаване от хранителна пратка за
срок от три месеца заради употреба на наркотични вещества, установено с положителен
тест. Срокът за заличаване на тези наказания се определя по реда на чл. 109, ал. 2 ЗИНЗС, а
не по реда на алинея първа. Следователно е две години и към момента не е изтекъл, тоест
осъденият е наказван. В разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС е предвидено, че ако в
продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от
свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван.
Съгласно нормата на ал. 2 на чл. 109 ЗИНЗС, когато лишеният от свобода е наказван за
нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго
нарушение в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание. По отношение на
посочените две наказания е приложима тази норма, защото нарушенията са били извършени,
съответно, на 12.11.2019 г. и на 13.11.2019 г., с оглед на което и двете се явяват
осъществени в рамките на едногодишния срок от определено предходно наказание (със
заповед № 557 от 21.12.2018 г. осъденият Д. е бил санкциониран за употреба на алкохол).
Срокът за заличаване на това наказание също не е изтекъл. Ето защо апелативният съд
приема, че понастоящем осъденият е наказван трикратно и то все за еднородни нарушения.
Целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени и все още има
необходимост от продължаване на работата в очертаните по-напред зони. Деянието, за което
Д. търпи настоящата присъда е било извършено под въздействието на психотропно
вещество, а едно от предходните му осъждания е за деяние, осъществено след употреба на
алкохол. Макар и в силно контролирана среда, осъденият не демонстрира стабилна нагласа
за промяна в поведението си, така щото да не създава риск за останалите за в бъдеще.
3
Всъщност досега той е търпял за известно време наказанието в по-слабо контролирана среда
(преди промяната на режима в строг) и именно тогава се е отклонил от външния обект, на
който е бил на работа и е излязъл да консумира алкохол. При това положение няма как да се
приеме, че са добити трайни положителни промени в нагласите и уменията за мислене на
лишения от свобода. Съдът отчита в полза на лишения от свобода обстоятелството, че през
последната година той не е извършвал дисциплинарни нарушения, но припомня, че това е
очакваното поведение от лицата, изтърпяващи наказание в местата за лишаване от свобода.
В този смисъл не го и надценява. Намира за необходимо да отбележи, че тази тенденция
следва да продължи, за да може да се приеме, че бележи устойчивост. От доклада на
инспектора по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР), изготвен по повод
искането на СГС е видно, че е необходима работата с Г.Д. да продължи, за да се финализира
процеса, насочен към утвърждаването на социалноприемливи и законосъобразни норми.
В обобщение, съгласно заключенията на отговорните служители, към този момент
корекционната работа не е постигнала необходимия стабилен напредък и в този смисъл, не
може да се приеме, че има доказателства за поправянето и превъзпитаването на осъдения.
Становищата не са необосновани, защото се подкрепят от данните за протичането на
процеса на изпълнение на наказанието. Положителните промени са отчетени, но по
убеждение на САС те не са достатъчни и не могат да обосноват позитивен извод за
приключил при лишения от свобода поправителен процес, определящ като излишно
изтърпяването на остатъка от наказанието. Затова се налага извод, че предният съд
обосновано е заключил, че е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК
предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, но не е налице втората - доказателства за
поправянето му.
Апелативният съд на свой ред се съгласява с този извод като намира за обосновани
констатациите в доклада на ИСДВР, поради което и счита, че следва да се споделят
отрицателните становища за предсрочно условно освобождаване. В този смисъл намира за
правилен подхода на СГС да постанови отказ.
Въззивният съд се съгласява с изложеното в жалбата, че осъденият Д. има добри
прояви, че последната година не е наказван, но отбелязва, че като цяло това му поведение е
отчетено от извършващите корекционна работа с него, защото той е награждаван за
полаганите усилия. Наградите имат значение и се оценяват положително от съда като знак
за предприето от осъдения добро поведение. На преценка обаче подлежи цялостното
поведение на лишения от свобода, рисковете от рецидив и вреди и формирането на
необходимата убедителна и стабилна нагласа за бъдещо законосъобразно поведение в
условията на свобода.
Усилията за поправянето на Г.Д. следва да се концентрират върху изпълнението на
плана на присъдата, за да се преодолеят набелязаните проблеми в дефицитните зони.
В обобщение на изложените съображения, съдебният състав намери, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание
чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.2.2021 г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 13. състав по н.ч.д. № 304/21 г., с което е оставена без уважение
молбата на лишения от свобода Г. И. Д. за освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наказанието.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5