Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 208
гр. Велико Търново, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря Ст. Маркова изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 700 по описа
за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на “АГРОКРАФТ“ ЕООД, с. Родина, обл. Велико Търново, ж.к. Стопански
двор, представлявано от Д.З.Т., чрез ***М.И. *** против Ревизионен акт №
Р-04000419006776-091-001/31.07.2020г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 168/23.10.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който по ЗДДС за данъчен период м.
09/2019г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 19 725.00лв.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на РА поради постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Според жалбоподателя
незаконосъобразно е отказано приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени
от „СГХ-ЛОГИС" ЕООД. В този смисъл подчертава, че са налице
всички законови изисквания за признаване право на данъчен кредит, тъй като
прекият доставчик „СГХ-ЛОГИС" ЕООД има регистрация за целите на ДДС,
както към датите на възникване на данъчните събития, така и към тези на
издаване на фактурите; същото се отнася и за „АГРОКРАФТ“ ЕООД, който е
получател на доставките; стоките се използват за извършване на последващи
облагаеми доставки; не са налице ограниченията по чл.70 от ЗДДС за приспадане
на данъчен кредит; получателят притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 или чл.115 от ЗДДС, в който данъкът е
посочен на отделен ред; ревизираното лице притежава такива данъчни документи - това
са посочените в РД фактури; правото на данъчен кредит е упражнено в текущия
данъчен период или в един от следващите три данъчни периода. Извън това
посочва, че РА е издаден и в
противоречие с практиката на ВАС и СЕС, като се позовава на решение по съединени
дела С-80/11 и С-142/11, което намира за относимо към настоящия казус. По тези съображения моли за отмяна
на РА.
В съдебно
заседание ***И. поддържа жалбата и моли да се постанови решение, с което да се
отмени процесният РА като незаконосъобразен. Счита, че в хода на настоящото
производство са ангажирани безспорни доказателства за наличие на реална
доставка на стоки между жалбоподателя и „СГХ-ЛОГИС" ЕООД. В този ред на
мисли счита, че не са установени каквито и да е доказателства – преки или косвени,
че жалбоподателят е участвал или е знаел за извършването на данъчни измами,
абсолютни или относително симулативни сделки. Намира, че жалбоподателят е
нямало как да провери как „СГХ-ЛОГИС" ЕООД е осчетоводявал своите доставки
от свои доставчици, поради което не следва да му се вменява отговорност под
формата на отказано право на данъчен кредит по процесните фактури. Претендира
присъждане на съдебни разноски, за което представя списък.
Ответник жалба - директорът на Д ”ОДОП” гр.
Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***Н., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди
законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като се позовава на
мотивите, изложени в решението по чл.155 от ДОПК. Моли при постановяване на съдебния
акт, оспорените документи, чиято истинност не е установена в хода на делото, да
бъдат изключени от доказателствата по делото. Моли за отхвърляне на жалбата и
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 121,75 лева, за което представя списък. В указания от съда срок представя писмена
защита вх. № 2604/10.06.2021г., в която доразвива доводите си за
законосъобразност на РА.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
ревизионната преписка, приема за установено следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен
акт № Р-04000419006776-091-001/31.07.2020г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 168/23.10.2020г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново
при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който по ЗДДС
за данъчен период м. 09/2019г. е отказано право на данъчен кредит в размер на
19 725.00лв.
Процесният РА е издаден въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № Р-04000419006776-020-001/23.10.2019г. на Йорданка
Димитрова – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ
Габрово, надлежно оправомощена за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК
със Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП Велико Търново.
Посочената ЗВР е редовно връчена на ревизираното лице с електронно съобщение на
30.10.2019г. и определя тримесечен срок за приключване на производството,
считано от тази дата. Така възложената ревизия е за установяване на
задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2019г. – 30.09.2019г.
Същата е изменена със ЗИЗВР №
Р-04000419006776-020- 002/29.01.2020 г. на В.П.– главен инспектор по приходите
ТД на НАП Велико Търново, надлежно оправомощен за това със Заповед №
1938/30.10.2019г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед №1176/07.11.2019г.
на директора на ТД на НАП Велико Търново. Със същата срокът за приключване на
ревизионното производство е удължен до 30.03.2020г. И тази ЗВР е връчена на
ревизираното лице по електронен път, съответно на 30.01.2020г.
По повод на депозирана молба вх. №
4687/31.03.2020г. от „АГРОКАФТ“ ЕООД, ревизионното производство е било спряно
със Заповед №Р-04000419006776-023- 001/01.04.2020г. за периода от 01.04.2020г. до 01.07.2020г. След отпадане на основанието
за спиране, ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р- 04000419006776-143-001/02.07.2020г.,
връчена по електронен път на ревизираното лице на 03.07.2020г.
За да достигне до крайните изводи и констатации,
ревизиращия екип е извършил следните процесуални действия:
На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000419006776-040-001/28.10.2019г.,
с което са изискани документи и обяснения относно извършваната дейност през
ревизирания период, в т.ч. фактури за извършени продажби за ревизирания период;
копия на процесиите фактури за покупки, издадени от „СГХ-ЛОГИС“ ЕООД; документи
за счетоводно отразяване на горепосочените фактури; договори, анекси и други
документи, свързани с фактурираните доставки; доказателства за транспорт и
съхранение на фактурираните стоки. Наред с това са изискани писмени обяснения
относно повторното деклариране на фактури №**********/20.08.2019 г.,
№**********/21.08.2019 г., №**********/22.08.2019 г., №**********/27.08.2019 г.
и №**********/28.08.2019 г. в дневника за покупки по ЗДДС за м. 09.2019 г.,
предвид извършената корекция за м. 08.2019 г. във връзка със същите фактури.
Изискани са и писмени обяснения относно това как е осъществен контактът между
„Агрокрафт" ЕООД и „СГХ-ЛОГИС" ЕООД, с кои конкретни лица,
търговската кореспонденция, заявки, поръчки, оферти, телефони за контакт и пр.;
проучвана ли е надеждността на фирмата - доставчик и как; проучвани ли са други
оферти; как са договаряни условията и т.н. С писмо вх. № 19250/11.11.2019г. по описа
на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово от задълженото лице са представени копие
на фактура № 245/04.09.2019 г.; два приемо-предавателни протокола към нея
съответно от 07.09.2019 г. и от 08.09.2019 г., счетоводни регистри, договори за
наем на земеделски земи и за финансова помощ. Представени са и писмени
обяснения, в които е посочено, че основната дейност на дружеството е отглеждане
на зърнени култури, като към 30.09.2019г. обработва земеделска земя с обща площ
от 8500дка, находяща се в землището на с. Родина, общ. Златарица; с. Сливовица,
общ. Златарица и гр. Златарица. Посочил е, че към датата на представянето му,
торовете - амониев нитрат и НПК15, не са налични, тъй като същите били вложени
в предсеитбено наторяване на 2000 дка ечемик и 1500 дка пшеница. Чувалите от
амониев нитрат и НПК 15 се съхранявали и към този момент в стопанския двор в с.
Родина. Пълномощникът на „Агрокрафт" ЕООД - М.М., декларира, че доставките
от „СГХ -ЛОГИС" ЕООД са реално изпълнени и са придружени със съпътстващи
документи - приемо - предавателни протоколи и товарителници, както и, че са
свързани с основната дейност на дружеството.
С писма вх. № 19250#1/20.11.2019 г., вх. №
20328/27.11.2019 г. и вх. № 20651# 1/13.03.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Габрово, от ревизираното лице са представени допълнителни
документи. С писмо вх. № 20651/02.12.2019г., от ревизираното лице са дадени
писмени обяснения, в които е посочено, че контакта между „Агрокрафт" ЕООД
и „СГХ-ЛОГИС" ЕООД е осъществен между пълномощника и деловодител М.Т.М. и
търговеца на торове и зърно В.В. от гр. Попово. Транспортът е уговорен с Х. Ц., представител на „Агроформ
68" ЕООД. Относно плащането по фактурите са представени касови бонове, а
за останалите имали договор за отложено плащане, като отново допълва, че към
фактурите има приемо-предавателни протоколи и транспортни документи. Като
критерий за избор на доставчика „СГХ -ЛОГИС" ЕООД е посочено, че това била
цената и срока за доставка. Освен това изцяло се доверил на В.В. от гр. Попово,
като не е проучвана дейността на „СГХ ЛОГИС" ЕООД, нито надеждността на
дружеството. Сделката била уговорена по телефона с В.. След уточняване на
датите бил изпращан транспорт като натоварването ставало
от доставчика и след получаване на
стоката в склада на „Агрокрафт" ЕООД са изготвяни приемо - предавателни протоколи.
В хода на ревизията е проведена среща с
упълномощено лице от „Агрокрафт" ЕООД - М.Т.М. и счетоводителя на
дружеството, за което е съставен Протокол сер. АА № 1547442/19.11.2019г. При срещата е изяснен вида
на извършваната дейност, обработваеми площи и видът на засятите култури,
притежаваните ДМА, основните контрагенти и доставчици. От ревизираното лице е
изискано да бъдат представени писмени обяснения, както и справки и документи,
но такива не са били представени в указания срок.
Извършено е и посещение в стопанския двор,
стопанисван от дружеството в с. Родина, общ. Златарица. Посещението е направено
в присъствието на М.Т.М. - упълномощено лице в „Агрокрафт" ЕООД и е
документирано с Протокол сер. АА № 1547443/19.11.2019 г. Установено е, че в
полузакрит навес са налични количества НПК - 18 чувала от по 600 кг. или общо
10,8 т. торове със страна на произход - Република Сърбия, както и че в закрито
помещение се съхраняват празни чували (от по 600 кг), в които е имало амониев
нитрат и НПК. Към протокола е приложен документ - Декларация от производител на
амониев сулфат - ELIXIR ZORKA - Република Сърбия и
вносител за България „ФИНМАРК КОМЕРСИАЛ" ЕООД България.
С цел установяване реалността на фактурираните
доставки са извършени насрещни проверки на издателя на фактурите „СГХ-ЛОГИС"
ЕООД, на превозвача „Агроформ 68" ЕООД, на представителите на тези
дружества, както и на посочения от жалбоподателя като търговец на зърно В.В. от
гр. Попово:
При извършената насрещна проверка, от страна на „СГХ-ЛОГИС"
ЕООД в отговор на връченото ИПДПОЗЛ № П- 22220619185286-040-001/05.11.2019 г.
са представени копия на процесните 6 бр. фактури и приемо-предавателни
протоколи, аналитичен регистър на сметки - 453/2 „ДДС Продажби", 411/9
„Клиенти анал. Агрокрафт ЕООД", 702 „Приходи от продажба на стока",
сметка 304 „Стоки", сметка 501 „Каса в лева" и Хронологичен регистър
за периодите м.08 и 10.2019 г.; оборотна ведомост за м.08 и 10.2019 г.,
Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 22.07.2019г., дневни
финансови отчети, Протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.08.2019
г., фактури за предходни доставки, издадени от „ТЕРРАВИА РУСЕ" ЕООД с ЕИК
********* и „БОННИС - ПБ" ЕООД с ЕИК ********* и др. От управителя на
дружеството - Г.М.А., е представена декларация, заведена с вх. № 4458/24.03.2020
г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, Офис – Габрово, в която посочва, че
дружеството е доставяло амониев нитрат и НПК на „Агрокрафт" ЕООД, за което
има издадени фактури и приемо - предавателни протоколи. Фирмата е поддържала
голямо разнообразие на гранулирани и листни торове. Лицето твърди, че
„СГХ-ЛОГИС" ЕООД е стопанисвало база в промишлената зона на Велико Търново
(без да сочи конкретни данни), която е била закрита поради големи разходи и
сезонна работа. Сочи, че след приключване на този вид логистика с губещи бази,
„СГХ-ЛОГИС" ЕООД е приело друга стратегия, а именно започнало е да
обследва около големите градове за изоставени площадки, навеси и постройки.
След открИ.е на такива се влизало в договорки с пазачи, временни стопани или хора,
отговарящи за обектите. Конкретно за случая с „Агрокрафт" ЕООД е
процедирано по този нов метод на работа.
Представени са писмени обяснения и от Ивелин И. - представляващ
дружеството към момента на издаване на процесните фактури, в които посочва, че
фирмата е договорила и доставила на „Агрокрафт“ ЕООД стоките, описани във
фактурите. Плащанията по същите са пренесени и приложени към проверката. Относно
транспорта на стоките е посочено, че е извършен за сметка на купувача и
транспортните документи са в него.
При насрещната проверка на Ивелин И. – представляващ
и собственик на капитала на „СГХ-ЛОГИС" ЕООД към момента на издаване на
процесиите фактури, в отговор на връченото му ИПДПОЗЛ № П-04000420034110-040-001/20.02.2020г.
са представени единствено писмени обяснения и Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. В обясненията лицето посочва, че фирмата
купува стоки, селскостопанска продукция и ги продава на други фирми. Складова
база няма – фирмата товари от склада на доставчика и продава на фирмата-купувач
на „СГХ-ЛОГИС" ЕООД. Транспорта е на купувача, а товаренето е на
доставчика. Плащането се извършва в брой и по банков път.
При извършената насрещна проверка на В.С.В.- сочен
от жалбоподателя като търговец на зърно и торове, в отговор на връченото му ИПДПОЗЛ
не са представени изисканите документи. Представени са единствено писмени
обяснения, заведени в ТД на НАП Варна, офис Търговище с вх. № 2095/18.02.2020
г., в които лицето посочва, че контактът с фирма „Агрокрафт" ЕООД е
осъществявал с М.М. - пълномощник на фирмата, а контакт със „СГХ-ЛОГИС"
ЕООД е поддържал с представител от офис в Търново с име „И.". Не посочва как конкретно
е станало това, но заявява, че е участвал при товаренето на стоката, но не и на
разтоварването й в с. Родина. Декларира, че при него няма документи по
сделките, тъй като те са при купувача и продавача. Проверяваното лице твърди,
че бил упълномощен устно и от двете страни да извърши товаренето на стоката и
да размени съпътстващите документи между двете дружества, за което е получавал
комисионна.
Насрещна проверка е извършена и на превозвача
„Агроформ 68" ЕООД, гр. Габрово с ЕИК *********. При проверката са
представени фактура за наем на МПС, с издател „Трой БГ" ЕООД, Договор за
наем на МПС от 10.07.2019 г. с предмет - Волво модел ФН 12-420 бял с peг. № ЕВ2536АХ и гондола „Беналу" с peг. Е***.,
фактура за превоз, издадена на „Агрокрафт" ЕООД и копия на 10 бр.
товарителници.
Извършена е и насрещна проверка на Х. Х.Ц. -
шофьор в „Агроформ 68" ЕООД, завършила с ПИНП № П-04000719203553-141 -001
/16.12.2019 г. При проверката Х. Ц. е представил писмени обяснения вх. № 21391/
13.12.2019 г., в които е потвърдил, че е извършвал транспортни услуги с товарен
автомобил /влекач/, марка - ВОЛВО, модел - ФН - 12-420, с peг. № ***и Гондола, марка - БЕНАЛУ с peг. № ***.
В хода на ревизията са извършени насрещни проверки
и на двете дружества: „Терравиа Русе" ЕООД с ЕИК ********* и
„Боннис-ПБ" ЕООД с ЕИК *********, сочени от „СГХ-ЛОГИС" ЕООД като
предходни доставчици на амониев нитрат и НПК. При проверките от двете дружества
не са представени документи, след връчване на ИПДПОЗЛ. За резултатите от
проверките са съставени ПИНП № П-22221520049830-141-001/22.04.2020 г. на
„Терравиа Русе" ЕООД и ПИНП № П-22221520049310-141-001/04.05.2020 г. на
„Боннис-ПБ" ЕООД.
На основание чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, във връзка с
подадена СД по ЗДДС за м. 09.2019 г. с резултат ДДС за възстановяване – 29 864,97
лв., е извършена проверка по прихващане и възстановяване, приключила с АПВ №
Р-04000419006776-171- 001/28.11.2019 г. При същата е установено, че
жалбоподателят е включил в дневника за покупки за м. 09.2019 г. повторно 5
фактури от м. 08.2019 г., издадени от „СГХ-ЛОГИС" ЕООД. Същите фактури са
били включени в дневника за покупки за м. 08.2019 г., като в хода на предходно
производство по прихващане и възстановяване, след уведомяване с Покана по реда
на чл. 103 от ДОПК за отстраняване на несъответствията в подадената СД за данъчен
период месец 08.2019 г., от жалбоподателя е направена корекция на ползван
данъчен кредит по тези фактури. Проверката е приключила с издаването на АПВ №
Р-04000419006776-171-001/28.11.2019г., с който е установена сума за
възстановяване в размер на 9 119,97 лв., същата е прихваната за погасяване на
други изискуеми задължения в размер на 1 858,31 лв., а остатъкът от 7 261,66
лв. е ефективно възстановен на жалбоподателя.
С Протокол № Р-04000419006776-ППД-001/13.11.2019г. към настоящата ревизия са приобщени доказателства, събрани в хода на проверка
по прихващане и възстановяване /ППВ/, завършила с АПВ №
П-04000419165265-004-001/14.10.2019 г., имащи отношение към ревизионното
производство на „Агрокрафт" ЕООД. Тази проверка е била направена във
връзка с подадена СД по ЗДДС за данъчен период м. 08.2019 г., в който период в
Дневника за покупки са били включени пет от процесиите фактури. В хода на
същата с ИПДПОЗЛ № П-04000419165265-040-001/04.10.2019 г. от дружеството са били
изискани доказателства във връзка с фактурираните торове. В отговор са
представени писмени обяснения, нотариално заверено пълномощно от 26.03.2019 г.
за упълномощаване на М.Т.М. да представлява „Агрокрафт" ЕООД, копия на
фактурите, приемо-предавателни протоколи, товарителници с място на разтоварване
с. Родина и счетоводни регистри.
Приобщен е и Протокол № 1542850/30.09.2019 г. за
извършена проверка на оригинални документи в счетоводството на дружеството.
Приобщена е и Покана по чл. 103 от ДОПК №
П-04000419165265-177-001/04.10.2019 г., отправена в хода на проверката до
жалбоподателя, за корекция на неправилно данъчно третиране на доставка по ЗДДС
относно фактури № **********/20.08.2019г., №**********/21.08.2019г., №**********/22.08.2019г.,
№**********/27.08.2019г. и №**********/28.08.2019г. Изисканата корекция по
отношение на тези фактури е направена през м.08.2019 г., като за м. 09.2019 г.
горните фактури отново са включени в дневника за покупки на жалбоподателя и е
приспаднат данъчен кредит по тях.
Приобщен е и ПИНП № П-22220619165766-141-001/09.10.2019
г. на „СГХ-ЛОГИС" ЕООД, относно горепосочените 5 бр. фактури, издадени
през м.08.2019 г. В хода на проверката на доставчика е връчено ИПДПОЗЛ по
електронен път, в отговор на което не са представени документи в указания в искането
срок. Впоследствие, с вх. № 28381/28.10.2019г. са представени копия на
фактурите и приемо-предавателни протоколи към тях, свидетелство за регистрация
на ЕКАФП, дневни отчети от ЕКАФП, хронологичен регистър на „СГХ-ЛОГИС"
ЕООД и Аналитичен регистър на „СГХ-ЛОГИС" ЕООД сметка 411 Клиенти за м.
08.2019 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-04000419006776-092-001/13.07.2020
г., връчен по електронен път на 14.07.2020 г., съдържащ съответните предложения
за установяване на дължими данъчни задължения. Срещу РД не е подадено
възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
При това
положение, органите по чл. 119, ал. 2 от АПК –възложителят и ръководителят на
ревизията, са издали оспорвания в настоящото производство РА №Р-04000419006776-091-001/31.07.2020г.,
с който след анализ и съпоставка на събраните в хода на ревизията и приобщени
доказателства, на „Агрокрафт" ЕООД е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 19 725,00 лв.
по 6 бр. фактури, издадени от „СГХ ЛОГИС" ЕООД, в резултат на което ДДС за
възстановяване, деклариран по Справка декларация за м. 09.2020 г., е намален от
29 864,97 лв. на 10 139,97 лв. От така определената сума за възстановяване в
размер на 10 139,97 лв. е приспадната сума, която е възстановена на жалбоподателя
с горепосочения АПВ, при което с РА е установена сума за възстановяване в
размер на 1 020,00 лв. Същата е прихваната за погасяване на други изискуеми
задължения в общ размер на 778,94 лв., а остатъкът от 241,06 лв. е определен за
възстановяване. Органът по приходите е приел, че не са налице
доказателства за реално осъществени доставки на стоки към жалбоподателя, по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради
което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.1, т.1, във вр. с чл.70,
ал.5 от ЗДДС е отказано
право на приспадане на данъчен кредит с мотив за констатирана липса на реалност
на доставките по фактури №235/20.08.2019
г.; №236/21.08.2019 г.; №237/22.08.2019 г., №241/28.08.2018
г., №242/28.08.2019
г. и №245/04.09.2019г., издадени от „СГХ ЛОГИС" ЕООД.
Ревизионният
акт е връчен по електронен път на 03.08.2020 г. Недоволен от РА, жалбоподателят
го е оспорил по административен ред с жалба до Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, който с
Решение № 168/23.10.2020г. го е потвърдил като законосъобразен.
Потвърдителното
решение е съобщено на ревизираното лице по електронен път на 26.10.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е
подадена чрез решаващия орган на 09.11.2020г., видно от дадения входящ
номер.
В хода
на съдебното производство пред административния съд са приети като
доказателство материалите, съдържащи се в ревизионната преписка, изпратената
с писмо изх. № 1763/16.11.2020 г. от ДОДОП Велико Търново, подробно описана в
писмото, съдържаща общо 399 листа, както и представените от ответника
доказателства по опис, а именно: заверени копие на АПВ №
Р-04000419006776-171-001/28.11.2019 година и удостоверение за връчване,
заверено копие на декларация от Г.М. А., постъпила в хода на ревизията и
заверена с вх. № 4458/24.03.2020 година по описа на ТД на НАП Велико Търново,
офис Габрово и заверено копие на обяснения от „Агрокрафт“ ЕООД по ИПДПОЗЛ №
П04000419165265-040-001/04.10.2019 година и пълномощно от 26.03.2019 година към
приложение №17-3 от ревизионния доклад. Приети като доказателства са и 1 бр. диск
CD-R с надпис
„Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК *********, РА № Р-04000419006776-091-001, като в о.с.з.
на 22.12.2020г. е извършен оглед на съдържанието на представеното по делото
веществено доказателство.
На основание
чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, по искане на ответника, е открито
производство по оспорване истинността на документи в частност тяхната
автентичност на подписите, положени от името на „СГХ Логис“ ЕООД, а именно: Фактури
№ **********/20.08.2019г., №**********/21.08.2019., №********** /22.08.2019г., №**********/27.08.2019г.,
№**********/28.08.2019г. и № 000...245/04.09.2019г.; 6 бр. приемо-предавателни
протоколи към тях от 18.08.;19.08.;20.08.;27.08.;28.08.;07.09.;08.09.2019г. по
отношение автентичността на подписите за съставил фактурата и за предал
стоката; Протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.08.2019г. и
договор от 04.09.2019г. за покупко продажба – по отношение автентичността на
подписа, положен от името на „СГХ ЛОГИС" ЕООД; Фактури от предходни
доставчици- „Терравиа Русе" ЕООД, съответно с № 210/04.08.2019г., №
211/10.08.2019г., № 212/12.08.2019г., № 213/13.08.2019г., № 214/15.08.2019г.,
№216/21.08.2019г., №217/24.08.2019г. и № 218/28.08.2019г. и „Боннис-ПБ" ЕООД-
фактура № 301/14.08.2019г. - по отношение автентичността на подписа за получил,
положен от името на „СГХ ЛОГИС" ЕООД;
По искане на
процесуалния представител на жалбоподателя са изслушани свидетелските показания
на М.М.. Същият посочва, че от три години работи на трудов договор в
„Агрокрафт" ЕООД, като работата му е във връзка с ДФЗ, държавните помощи,
счетоводни функции, изпълнява и пренася документи до счетоводната кантора „Зета
79-К.Р.“. Не познава пряко фирмата „СГХ Логистик“, чувал се е два-три пъти по
телефона с техни представители. Основно сделките ги е движил В.В., а от името
на „Агрокрафт" ЕООД той е движил сделките. „СГХ Логистик“ им докарва торове
на стопанския двор в с. Родина, община Златарица, като В.В. урежда и организира
транспорта, а те го заплащат. Именно с него се правят уточненията и уговорките,
защото Ц. е транспортьора. Транспортната фирма е „Агрофом 68“ ЕООД, камионът е
марка „Volvo“ – влекачът.
Тогава камионът го шофирал самият собственик на фирмата – Х., който има два
камиона, единият от които го кара той. Доставката станала на няколко пъти. След
като пристигнела в базата в с. Родина, те я разтоварвали. Използвали я да торят
пшеницата и ечемика, като най-много месец след като пристигнала стоката вече била
вложена при наторяването на пшеницата и ечемика. Някаква част останала и
складирана за есенното, пролетното и предсеидбата на слънчогледа. По-голямата
част била изразходена, а по-малката останала в складовете където била
разтоварена. Складовете били собственост на кооперацията ЗКПУ „Успех“ с.
Родина. Имат договор с фирма в Горна Оряховица, с която имат договор всички
отпадъци от препарати и торове да се карат при тях. Опаковките от торове влизат
в този вид отпадъци. И фирмата, и те, карат отпадъка, за което има договор,
фактури, абсолютно всичко. Когато фирмата продава нещо на някой, не иска
пълномощно и не дава такова. Сключвали са множество такива сделки. Получавали
са торове и от Сърбия, които са много специфични и в България няма такива. Торът,
който са закупили от сърбите идвал директно от завода в град Прахово и завода в
град Шабец, Сърбия. Сярата е взривоопасна и вредна, т.е. под особен режим и
затова има повече разрешителни и сертификати и идва от държава, която не е член
на ЕС.
По искане на
оспорващото дружество по делото е изслушана основна и допълнителна съдебно –
икономическа експертиза. След преглед на документите, приложени по делото и
тези, представени при извършената документална проверка в счетоводството на дружеството
- жалбоподател, вещото лице дава заключение, че издадените от „СГХ Логис“ ЕООД
към „Агрокрафт“ ЕООД фактури, за които е отказано право на приспадане на
данъчен кредит (подробно изброени на л.109 от делото), са намерили счетоводно
отражение в счетоводните регистри на „Агрокрафт“ ЕООД, като за целта е
съставена счетоводна статия, като е дебитирана счетоводна сметка 302
/Материали/, дебитирана е счетоводна сметка 4531 /Начислен ДДС по покупките/ и е
кредитирана счетоводна сметка 401 /Доставчици/. За доставките по фактури с
№235/20.08.2019г., №242/28.08.2019г., №241/27.08.2019г. и №245/04.09.2019г. са
съставени и приемо-предавателни протоколи, както и договор за покупко-продажба
от 04.09.2019г. към фактура №245/04.09.2019г. Не са налице придружаващи
документи към фактура с №236/21.08.2019г. и фактура №237/22.08.2019г. Съставени
са приемо-предавателни протоколи, които съдържат дати, предхождащи
издаването на цитираните фактури, а именно: приемо-предавателен протокол от
18.08.2018г. и приемо-предавателен протокол от 19.08.2019г. Посочва, че в
случай, че издадените фактури от „СГХ Логис“ ЕООД с получател „Агрокрафт“ ЕООД
отразяват реална стопанска операция, то същите съдържат регламентираните в ЗСч
реквизити, които следва да съдържа първичния счетоводен
документ, адресиран до външен получател. Така съставените документи отговарят на
изискванията за документална обоснованост и съответно същите биха се признали
за данъчни цели, в случай, че отразяват вярно
документираната стопанска операция.
Вещото лице
посочва, че в дневника за продажби към подадената от „СГХ Логис“ ЕООД за
данъчен период м. август 2019 г. СД по ЗДДС са декларирани
фактури с получател „Агрокрафт" ЕООД, както следва: фактура с № 235/20.08.2019 г. с
данъчна основа 8000,00 лв. и ДДС - 1600,00 лв.; фактура с № 236/21.08.2019 г. с
данъчна основа 8000,00 лв. и ДДС - 1600,00 лв.; фактура с № 237/22.08.2019 г. с
данъчна основа 8000,00 лв. и ДДС - 1600,00 лв.; фактура с № 241/27.08.2019 г. с
данъчна основа 14750,00 лв. и ДДС - 2950,00 лв. и фактура с № 242/28.08.2019 г.
с данъчна основа 8000,00 лв. и ДДС - 1600,00 лв., а в дневника за продажби към
подадената за данъчен период м. октомври 2019 г. СД по ЗДДС е отразена фактура с № 245/04.09.2019 г. с данъчна основа 51875,00 лв. и ДДС -
10375,00 лв. Посочва
също, че посочените фактури са намерили счетоводно отражение
като е съставена счетоводна статия, като е кредитирана счетоводна сметка 702 /Приходи
от продажба на стоки/, Кредитирана е счетоводна сметка 4532 /Начислен ДДС
продажби/ и е дебитирана счетоводна сметка 411/9 /Клиенти/. Според вещото лице,
така съставена счетоводната статия удостоверява, че от „СГХ Логис" ЕООД е начислен дължимия ДДС
във връзка с документираните доставки по издадените фактури към „Агрокрафт" ЕООД.
Вещото лице
посочва, че облагаемата стойност и начисления ДДС по фактури с № 235/20.08.2019
г.; № 236/21.08.2019 г.; № 237/22.08.2019 г. и № 242/28.08.2019 г. съгласно
счетоводните регистри на „Агрокрафт" ЕООД са заплатени в брой. От
приложените дневни финансови отчети на „СГХ Логис“ ЕООД обаче не може да се
установи дали за фактурите, издадени от „СГХ Логис"
ЕООД с начин на плащане в брой са издадени фискални касови бонове. Във връзка с погасяване на задължението по фактура с № 241/28.08.2018 г.
е приложен Протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.08.2019 г.,
съгласно който е извършено прихващане на насрещни вземания в размер на 15 900,00 лв., в резултат на което „Агрокрафт" ЕООД дължи на „СГХ Логис" ЕООД
сумата от 1 800,00 лв. - непогасен остатък по фактура с № 241/27.08.2019 г.
След анализ
на движението по счетоводна сметка 302 /Материали/ относно доставените
количества амониев нитрат и НПК, е видно, че от страна на „Агрокрафт" ЕООД не са извършвани последващи доставки на такива материали към трети
лица, а същите са вложени в производствената дейност на дружеството, а именно
доставените материали са изписани като същите са отчетени по счетоводна сметка
601 /Разходи за материали растениевъдство/. Получените от „Агрокрафт" ЕООД стоки /амониев
нитрат и НПК/ са намерили счетоводно отражение по дебита на счетоводна сметка
302 /Материали/. През м. септември 2019 г. получените материали са изписани
като същите са отразени по дебита на счетоводна сметка 601 /Разходи за
материали растениевъдство/, т.е. материалите амониев нитрат и НПК съгласно
счетоводните записвания са вложени в производствената дейност на дружеството, а
именно за производство на пшеница и ечемик, като документи относно изписването
и влагането на амониев нитрат и НПК не са съставяни.
На „СГХ Логис" ЕООД не са
издавани ревизионни актове по ЗДДС за данъчни периоди от м.август 2019г. до
м.октомври 2019г. – данъчните периоди, през които са отчетени фактурите за
продажба с получател „Агрокрафт" ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното
лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
мотиви:
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. РА е издаден от компетентен орган и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не
страда от пороци водещи до неговата нищожност. Спазени са сроковете за
извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен
като електронен документ с квалифицирани електронни подписи.
В
съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията, заповедта за изменение на
ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с
електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, в приложимата му редакция, вр.
с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/, електронен подпис
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ само
квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички значение на
саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 12 от
Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни
подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и
чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ в различните им приложими при провеждането и
приключването на процесната ревизия редакции, създават задължения за доставчика
на удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение за
квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. При проверката на електронните документи/РА, РД и др./,
представени на СД като файлове, при помощта на DSTool/свободно разпространявана
програма за проверка на електронни подписи за Windows базирана операционна система на PC/, се
установи, че същите са издадени като електронни документи, подписани са от
органи по проходите, посочени за техни автори с квалифициран електронен подпис /КЕП/,
които подписи са били активни в период на валидност към момента на подписване
на съответния документ. Същото се потвърждава от извършената служебно от съда
проверка в публичния регистър, поддържан от съответния за периода доставчик на
удостоверителната услуга. Предвид тези данни, съдът приема, че издадените ЗВР,
ЗИЗВР, РД и процесният РА са подписани с
КЕП, което прави същите валидни актове и не са налице основания да се считат за
нищожни, като неподписани от техните издатели.
Следва да
се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен
подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на
хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за
създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях.
Противно
на твърденията в жалбата, принципите на обективност, добросъвестност и служебно
начало, прогласени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК са спазени. При издаване на
обжалвания РА приходната администрация стриктно се е придържала към основните
начала на данъчно-осигурителния процес и не са допуснати нарушения на тези
основни начала, които като краен резултат да водят до процесуална или
материална незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. В настоящия
случай, жалбоподателят е запознат с всички действия и актове на приходната
администрация, осигурена му е възможност за участие в производството,
включително многократно са му изисквани писмени обяснения и документи,
обезпечено е реализирането на защитата му, от което същият се е възползвал
видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. От преписката не се
установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на
доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи на приходните
органи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращия
екип при упражняване на процесуалните му права. Не се установява и приходните
органи да са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват
данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното
дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите
и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е
обективен. Няма основание да се приеме, че някое от действията на приходната
администрация, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не е в
съответствие с реда и средствата, предвидени за изясняване на относимите факти
по ДОПК.
На
следващо място, относимостта и значението на събраните доказателства за
данъчните задължения е въпрос по съществото на спора и дори и да се приеме, че
са допуснати пропуски в ревизионното производство при събирането и обсъждането
на доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви
аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда
не е преклудирана на този етап. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от
събраните от приходния орган доказателства и от процесуалното поведение на
ответника, не опорочава крайния акт на ревизията до степен, водеща отмяната му.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след
преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и
правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се
определеният с РА данък и ако да – дали в посочения размер.
Предвид
това, съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при постановяването
на свързаните с това актове, приходната администрация е действала в
съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в
данъчно-осигурителното производство. От събраните по делото доказателства не се
установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на
ревизията.
Не се
установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във
връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът
намира следното:
По
определение, дадено в чл. 6 от ЗДДС доставката на стока е прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
определя, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки
или услуги по облагаеми доставки, а тази на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, че
регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите,
които доставчик - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои
да му достави. Съгласно чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК всяка
страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания. Доказателствена
тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да
докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице
законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално
право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално
осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните
фактури, е необходимо да се изследва дали са налице предвидените в чл. 6 от ЗДДС правопораждащи юридически факти, а именно реално осъществяване на
доставки.
Настоящият
съдебен състав, анализирайки събраните
доказателства в тяхната съвкупност намира, че от страна на дружеството-жалбоподател е доказано
изпълнението на всички законови предпоставки за признаване на претендираното
право на приспадане на данъчен кредит и
в частност реалното, действителното получаване на процесните стоки от „СГХ-Логис“
ЕООД. Релевантното обстоятелство по делото е това дали е прехвърлена
собствеността върху стоките /амониев нитрат и НПК/ от доставчика в полза на
жалбоподателя, т.е. предаването им, чрез което стоките са индивидуализирани по
смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД или овластяването на жалбоподателя от
доставчика първият да се разпорежда фактически с тях като собственик. Съгласно
общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса всяка
страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за
себе си правни последици и поради това, че данъчният субект претендира право на
приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже
изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на
доставката по процесните фактури.
Действително, извод за реалност на доставките единствено от наличието на
фактура и нейното счетоводно отразяване в счетоводните регистри не могат да
обосноват признаване на правото на данъчен кредит, но съдът намира, че
събраните в хода на ревизията документи, представени, както от ревизираното
лице, така и от доставчика, удостоверяват реалността на доставките, съответно
фактическото движение на стокови потоци между жалбоподателя и доставчика му. В случая
към процесните фактури от страна на жалбоподателя са представени и
товарителници, в които като изпращач е посочен „СГХ-Логис“ ЕООД, като получател
– „Агрокрафт“ ЕООД и като превозвач - „Агроформ 68“ ЕООД. От същите се
установява, че стоката /амониев нитрат и НПК/ е натоварена в гр. Ловеч или гр.
Русе и е разтоварена в с. Родина, като транспорта е осъществен с автомобил
марка Волво с рег. № ЕВ 2536 АХ. В хода на настоящото ревизионно производство е
извършена насрещна проверка на сочения за превозвач на стоките - „Агроформ 68“
ЕООД, като в отговор на връченото му ИПДПОЗЛ №
П-04000719188180-040-001/07.11.2019г. са представени товарителниците, както и
фактура за наем на МПС с издател „Трой БГ" ЕООД, Договор за наем на МПС от
10.07.2019 г. с предмет - Волво модел ФН 12-420 бял с peг. № ЕВ2536АХ и гондола
„Беналу" с peг. Е*** и фактура за превоз, издадена на
„Агрокрафт" ЕООД.
В писмени
обяснения, заведени с вх. № 21391/13.12.2019г. /л.214 и л.215 от преписката/, Х.
Ц. твърди, че именно той е извършвал транспортни услуги с товарен автомобил
/влекач/, марка - ВОЛВО, модел - ФН - 12-420, с peг. № ***и Гондола, марка - БЕНАЛУ
с peг. № ***,
като е бил нает от „Агрокрафт“ ЕООД. Посочва, че на посочените в
товарителниците дати е натоварил амониев нитрат от гр. Ловеч или гр. Русе, в
присъствието на представител на „СГХ-ЛОГИС" ЕООД на име „Веско“, след
което е транспортирал стоката до с. Родина, бившия стопански двор, където го
чакал Михайлов и фадромиста разтоварвал стоката. Тези твърдения се потвърждават
от изслушаните по делото свидетелски показания на М.М., които съдът кредитира, както
и от дадените от жалбоподателя в хода на ревизията писмени обяснения /л.121 и
л.122 от преписката/, в които е посочено, че контакта между „Агрокрафт"
ЕООД и „СГХ-ЛОГИС" ЕООД е осъществен между пълномощника и деловодител М.Т.М.
и търговеца на торове и зърно В.В. от гр. Попово, а транспорта е уговорен с Х. Ц.,
представител на „Агроформ 68" ЕООД. В същите се посочва също, че след
уточняване на датите бил изпращан транспорт като натоварването ставало от
доставчика и след получаване на стоката
в склада на „Агрокрафт" ЕООД
са изготвяни приемо - предавателни протоколи. Приемо-предавателни протоколи действително са
представени, както от жалбоподателя, така и от
доставчика. Този извод се потвърждава и от заключенията по СИЕ,
приети без оспорване от страните, доколкото вещото лице в пълнота и обективно е
отговорило на поставените въпроси съобразно притежаваните от него специални
знания
Ответникът
е оспорил автентичността на подписите, положени от името на „СГХ Логис“ ЕООД в
приемо-предавателните протоколи, с оглед на което е открито производство на основание
чл. 193 от ГПК. Това производство е приложимо само при оспорване на
съдържанието на официални свидетелстващи документи и на автентичността на
официални или частни документи, но не и спрямо верността на последните. Всеки
автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било
направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от ТЗ при действия
на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В
случая е налице такова узнаване най-късно към момента на подаване на СД по
ЗДДС, като липсват действия на противопоставяне по смисъла на закона. Дори
напротив, в представената в хода на ревизионното производство от страна на представляващия
„СГХ Логис“ ЕООД – Г.А. декларация, заведена с вх. №4458/24.03.2020г. по описа
на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово /л.229 от преписката/, е обективирано
изрично признаване на резултатите от сделката и фактическото извършване на доставката.
Такова потвърждение е налице и от Ивелин И. – представляващ „СГХ Логис“ ЕООД към
датата на издаване на фактурите, който в представени в хода на ревизията
писмени обяснения /л.230 от преписката/ посочва, че фирмата („СГХ Логис“ ЕООД)
е договорила и доставила на „Агрокрафт“ ЕООД с. Родина стоките по процесните
фактури.
Предвид
така посоченото, съдът намира, че макар от страна на ревизираното дружество да
не са ангажирани доказателства, установяващи истинността на положените в
оспорените документи подписи, то оспорените документи не следва да се изключат
от наличния по делото доказателствен материал. Очевидно е, че и двете страни по
сделката не само не са се противопоставили на изпълнението по нея, но и са
приели същото. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че с оглед разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, оспорването на автентичността на подписа на лицето, което е предало
стоката, освен че е неуспешно, в случая се явява и безпредметно. След като това е така, по същество централният
доказателствен проблем по делото остава този за верността на съдържанието на
тези документи, което следва да се преценява съвкупно с останалите събрани по
делото доказателства. Преценката за тяхното съдържание не е обусловена от
качеството на лицето, подписало документите от името на съответния търговец,
тъй като чл. 301 от ТЗ изрично сочи, че при действия на лице без представителна
власт от името на търговец се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. Визираната норма намира
приложение както при сключването на търговски сделки, така и при
потвърждаването на тяхното изпълнение, поради което след като оспорените
документи са представени от съответните търговци и никой от тях не е възразил,
че подписалото ги лице е без представителна власт спрямо него, то ирелевантно е
чий е точно положеният от негово име подпис. Независимо от така посоченото по
отношение на истинността на представените документи, съдът намира за необходимо
да отбележи, че тяхното съдържание, верността им следва да се прецени от съда
съобразно другите доказателства по делото при анализ на същите в съвкупност и
по отделно. Съдът счита, че съдържанието на приемо-предавателните протоколи
кореспондира с фактурите, както и с останалите доказателства по делото, в т.ч.
товарителниците, свидетелските показания и пр.
Същевременно,
както ревизията установява, а в последствие съдебно-счетоводната експертиза
потвърждава, процесните фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя и
в тези на доставчикът му, съответно са включени в дневниците му за покупки и
дневниците за продажби на доставчика, както и в СД за съответните данъчни
периоди. Вън от горното стоките, предмет на процесните фактури са използвани за
целите на извършваната независима икономическа дейност, което обстоятелство се
установява от СИЕ. Вещото лице изрично посочва, че получените стоки /амониев
нитрат и НПК/ по процесните фактури са надлежно заведени по сметка 302
„Материали“ и изписани като вложени в производствената дейност на дружеството,
а именно за производство на пшеница и ечемик чрез дебитиране на счетоводна
сметка 601 „Разходи за материали растениевъдство“.
На
следващо място, в хода на ревизията органите по приходите са извършили
посещение в стопанския двор, стопанисван от жалбоподателя в с.
Родина, общ. Златарица, за което е съставен Протокол сер. АА №
1547443/19.11.2019г. /л.395 от преписката/, при което са установили, че в
закрито помещение се съхраняват празни чували (от по 600 кг), в които е имало
амониев нитрат и НПК. В този смисъл, според съда използването на торове за
дейността на дружеството и за последващи облагаеми доставки не се оспорва от
органите по приходите. След като това е така и идентичните констатации на
вещото лице по СИЕ не са оспорени от ответника, е ясно, че приходната администрация
не оспорва самата реалност на доставките, а само факта, че тези доставки са
извършени от издателя на процесните фактури. Т.е. претендира се, че липсват
реални доставки от „СГХ Логис“ ЕООД, но без от страна на приходната
администрация да се сочи кой според нея е действителния доставчик на торовете.
Отказът всъщност е мотивиран с липсата на доказателства за правото на
собственост на доставчика и произхода на стоката. Произходът на стоката не е и
не може да бъде сред обективните критерии по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и
изясняването на произхода на стоките е ирелевантно обстоятелство по отношение
на валидността на доставката. Дори и да не е доказан произхода на стоката, щом
е установена нейната наличност и последваща реализация, то следва да се приеме,
че доставките са реално извършени. Понятието доставка на стоки и доказването на
действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на
придобИ.е на право на собственост върху съответните стоки.
Твърдението,
че друг, а не издателя на фактурите е доставчикът, дори и да беше установен от
приходната администрация, не може да обоснове отказ на правото на приспадане на
данъчен кредит по фактурите, издадени от „СГХ Логис“ ЕООД, ако не е доказано,
че жалбоподателят е знаел или е бил длъжен да знае, че трето лице е доставчик
на стоката. В този смисъл е Решението на СЕС по делото Макс Пен, C‑18/13.
Според трайната практика на СЕС, когато данъчната администрация констатира, че
издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази,
която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на
фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че
този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава
правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция
следва да провери дали администрацията е направила това (вж. в този смисъл
Решения Боник, C‑285/11, т. 45 и ЛВК — 56, C‑643/11,
т. 64).
Мерките,
които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото
да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че
сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по
предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния
случай (вж. решение Mahagében и Dávid, C‑80/11 и C‑142/11,
т. 59, както и определение Jagiełło, C‑33/13, т. 37).
Същите обаче не могат да са такива, че да предполагат и изискват от
жалбоподателя да притежава документи или информация за издателя на фактурата за
стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на правото на
приспадане, дали разполага със съответните стоки и дали е в състояние да ги
достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС
(вж. в този смисъл решения Mahagében и Dávid, C‑80/11 и C‑142/11,
т. 60 и 61, Строй транс, C‑642/11, т. 49, както и определение
Jagiełło, C‑33/13, т. 38 и 39).
Като
продължение на тази логика е разбирането, че след като получателят е положил
обичайната дължима грижа при осъществяване на доставката, той не може да носи
отговорност за обстоятелства, които е нямало как да узнае и за които няма
задължение да събира информация или документи. В тази връзка получателят не
може и няма задължение да знае, по какъв начин доставчикът се е снабдил със
стоката, действията на неговите предходни доставчици, дали в процеса на придобИ.е
на стоката е съставял документи установяващи реалното предаване и получаване на
стоката от предходните доставчици, дали предходните доставчици установяват придобИ.ето
на стоките и други подобни действия, които крайният получател, в случая
жалбоподателят, няма възможност както да проследи, така и да контролира. Това
са обстоятелства, за които получателят не носи отговорност и те не могат да
бъдат основание да му бъде отказано право на данъчен кредит по съответните
доставки.
По изложените съображения,
съдът намира, че процесните фактури обективират
реално настъпили облагаеми доставки. В ревизионното и настоящото производство
са събрани доказателства, които след обективен анализ да обуславят извода, че
жалбоподателят е получил реално фактурираните стоки и липсват такива да е знаел
или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от измама с ДДС.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски по производството, съдът следва да присъди такива в размер на 1 150.00
лв. (50 лв. за държавна такса, 500 лв. - депозит за основна и допълнителна
съдебно-икономическа експертизи, 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.11.2020г.).
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл.
161 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, V-ти състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на “АГРОКРАФТ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление с. Родина, обл. Велико Търново, ж.к. Стопански
двор, представлявано от Д.З.Т., Ревизионен акт № Р-04000419006776-091-001/31.07.2020г.
на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 168/23.10.2020г. на
директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който по ЗДДС за данъчен период
м. 09/2019г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 19 725.00лв.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” – В. Търново при ЦУ
на НАП да заплати на “АГРОКРАФТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление с. Родина, обл. Велико Търново, ж.к. Стопански двор, представлявано
от Д.З.Т., направените по делото разноски в размер на 1 150.00 (хиляда сто и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: