Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 18.11.2021г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 3217 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно  и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от ТЗ  вр.  с чл. 430 от ТЗ  и чл. 79 от ЗЗД,  във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „А.К.“ ЕАД /с предишно наименование на търговската фирма „И.К.“ ЕАД/ поддържа твърдението, че на 27.10.2011г. бил сключен Договор за кредит № 0061917, по силата на който на ответника П.Ц.П. следвало да бъде предоставен револвиращ кредит с общ лимит от 55 000 евро. Страните уговорили кредитният лимит да бъде условно разделен на кредитен лимит за транзакции в размер от 50 000 евро /чл.5.2/ и кредитен лимит за разсрочване в размер от 5 000 евро /чл.5.3/. На същата дата между ищеца и ответника П. бил сключен и Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia № 0061917/27.10.2011г., в чието съдържание било уговорено: ищецът да издаде и да предостави във фактическо държане на ответника международна кредитна карта, както и да открие и води картова платежна сметка на името на картодържателя, за обслужване на извършваните транзакции. Предоставената парична сума по договора за кредит, следвало да се използва от кредитополучателя, посредством извършване на транзакции с издадената от дружеството кредитна карта. По силата на договора за кредит, кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатата на кредит парична сума, съгласно условията, предвидени в споменатия вече договор за кредит и в общите условия, представляващи неразделна част от него.

В исковата молба се твърди, че през периода на действие на договора за кредит - ответникът усвоявал отделни суми от кредита, чрез извършване на електронни транзакции посредством издадената от ответника и свързана с кредита кредитна карта - осъществявал покупки на разсрочено плащане, теглил в брой парични суми, за които било извършено съответно начисляване на задължения за лихви, такси и комисионни. През целия период, на ответника П. били предоставяни месечни извлечения, съдържащи информация за извъшваните транзакции с кредитната карта, дължимите погасителни вноски и разполагаемия кредитен лимит.

Посредством сключеното след първоначалните два договора Споразумение за прехвърляне на кредит от 27.10.2011г. – кредитополучателят П.П. признал съществуването на произтичащи от процесния договор за кредит и договор за кредитна карта задължения към ищцовото дружество - в общ размер на сумата от 49 325,40 евро, от които към 26.10.2011г. сумата от 45 026.41 евро, усвоена от лимита по кредитната карта, и сумата от 4 298,99 евро, усвоени от лимита за разсрочване. Със същото споразумение, страните постигнали съгласие за това - ищецът да извърши рефинансиране на всички задължения, произтичащи от използването на кредитната карта с № 5466**1722, която била издадена в връзка с Договор за кредит от 29.09.2010г., а рефинансирането да се осъществи със средствата отразени като „задължения“ по новоиздадената карта с №5304******. Вследствие на договореното между страните прехвърляне на задължения, в размер на 49 325 ,40 евро от старата към новоиздадената кредитна карта - всички задължения на П.П. по предходната кредитна карта били погасени. Съгласно чл. 4 от вече споменатото Споразумение за прехвърляне на кредит от 27.10.2011г., усвоената сума по процесния договор за кредит, включваща и операцията по рефинансиране на старото задължение възлизала на 49 325, 40 евро /от която 45 026.41 евро, усвоена от лимита по кредитната карта, и 4 298, 99 евро, усвоена от лимита за разсрочване/.

На 29.06.2012г. между дружеството- кредитор и кредитополучателя П. били сключен Анекс към договор за кредит и Договор за кредитна карта, по силата на който бил договорен кредитен лимит за транзакции в размер на 54 050 евро и лимит за разсрочване от 950 евро.

С Анекс от 31.01.2013г. страните договорили кредитен лимит за транзакции в размер на 54 990 евро и лимит за разсрочване от 10 евро, процент на годишно оскъпяване от 11%, ГПР – 21.60%, както били извършени изменения в начина на формиране на размера на минималната погасителна вноска, приложимата договорна лихва и част от съдържанието на договор за кредитна карта – т.7-т.9 от Анекса от 29.06.2012г.

Посредством Споразумение за встъпване в дълг от на 21.11.2013г., което било сключено между ищцовото дружество и ответницата К.С. - последната се съгласила да встъпи частично в произтичащото от Договор за кредит от 27.10.2011г. задължение  на ответника П.П.. Общият размер на това задължение бил 57 811, 83 евро, а С. се съгласила пред кредитора да встъпи в дълг само до размер на сумата от 30 000 евро, при условията, които са предвидени в т.1 от споменатия договор за кредит.

Последното погасително плащане по договора за кредит било извършено от ответника П. на 28.08.2014г. , а неизпълнението на задълженията за посагяване на кредита мотивирали действията по обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение.Изпратените писмени уведомления/покани от 01.03.2015г. били придружени с предупреждение, че при непредоставяне на дължимото изпълнение– кредитното задължение се превръща в предсрочно изискуемо.  не били потърсени от адресатите. Съобразно направеното отбелязване върху пратката с уведомлението, тя не била потърсена от адресатите. При това ищецът твърди, че е била надлежно осъществена предвидената в договора процедура по уведомяване на ответниците за настъпването на предсрочна изискуемост, а във връзка с това  - за кредитора възникнало вземане в общ размер на сумата от 82 636, 32 евро, включващо главница от 63 129,61 евро и лихва от 19 506,71 евро, дължима върху сумата на претендираната главница, за периода от 29.03.2015г. -08.03.2018г.  При така изложените фактически твърдения, ищцовото дружество претендира за осъждане на ответниците да му заплатят при условията на солидарност сумата от 15 338, 76 евро, представляваща част от дължимата предсрочно изискуема главница, в общ размер от 63 129,  61 евро по Договор за кредит №0061917 от 27.10.2011г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. С оглед очаквания положителен изход от делото ищецът претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.

Ответниците П.Ц.П. и К.А.С.- осъществяващи процесуални действия чрез назначения техен особен представител по чл. 47, ал.6 от ГПК - оспорват предявените срещу тях искове, като релевират доводи срещу тяхната основателност. Оспорват като недоказан факта на възникване на облигационно задължение по договор за кредитна карта в размер от 49 325, 40 евро, съдържанието и правното действие на процесния договор за кредит, както и факта на извършено рефинансиране по кредита. Посочват, че съгласно постигнатите условия в Споразумение от 27.10.2011г. -  размерът на прехвърлените задължения фактически се различавал от посочения дължим размер, доколкото ответникът П.П. извършвал фактически погашения на произтичащото от кредита задължение. Размерът на отпуснатата сума по договор за кредит от 29.09.2010г. формално не съответствал на претендираната сума. Оспорват твърдението за ищеца за надлежно и своевременно  предоставяне на месечни извлечения, които да съдържат информация за броя и за размера на извършените транзакции, начислени такси и комисионни, задължения за лихви и разсрочени задължения за съответните отчетни периоди. Оспорва действителността на споразумението за всъпване в дълг, сключено между ищеца и ответницата С., поради липса на направено потвърждение от страна на кредитополучателя П. за размера на дължимата сума по кредита. Предвид обстоятелството, че последното теглене на суми обективно датирало от 31.12.2013г., ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираната част от вземанията, възникнали преди  01.01.2013г.  Ответниците оспорват твърдения от ищеца факт на договорно неизпълнение по процесната кредитна сделка.  Молят за отхвърляне на предявените субективно съденинени искове срещу тях.

С допълнителна искова молба по чл. 372 от ГПК, ищецът оспорва доводите на ответниците и твърденито ми, за непредоставяне на месечни извлечения на кредитополучателя, като се позовава на предвидените по съгласие на страните условия ред за предоставяне и снабдяване с месечните извлечения и произтичащите от тях правни последици – чл.9, чл. 14.1 и чл.14.2 от Общите условия. Задължението на ищеца: да предоставя месечни извлечения на кредитополучателя отпаднало след обявяването на предсрочната изискуемост по кредита. Оспорва доводите на ответниците за недействителност на сключеното споразумение за встъпване в дълг поради липса на изискване – да бъде потвърден размера на задължението от първоначалния ответник. Оспорва основателността на релевираното възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните вземания, поради неприложимост на уредения в по чл. 111 б. „в“ ЗЗД срок на погасителна давност по отношение на процесните суми и и приложимостта на установения в чл.110 от ЗЗД срок на обща погасителна давност, който не бил изтекъл при предявяването на иска.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2011г. между ищеца и ответника П.Ц.П. бил сключен Договор за кредит № 0061917,  чието съдържание обективира съгласието на сключилите го страни за това- на ответника П.Ц.П. да бъде предоставен револвиращ кредит с общ лимит от 55 000 евро. Съдържанието на приекия като доказателство договор установява уговореното между страните, че кредитният лимит ще бъде условно разделен на кредитен лимит за транзакции в размер от 50 000 евро /чл.5.2/ и кредитен лимит за разсрочване в размер от 5 000 евро /чл.5.3/.

Приетият като доказателство Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia № 0061917/27.10.2011г., установява, че е бил сключен между ищеца и ответника П. както и факта, че в договорното съдържание е било уговорено: ищецът да издаде и да предостави във фактическо държане на ответника международна кредитна карта, както и да открие и води картова платежна сметка на името на картодържателя, за обслужване на извършваните транзакции. Предоставената парична сума по договора за кредит, следвало да се използва от кредитополучателя, посредством извършване на транзакции с издадената от дружеството кредитна карта.

Страните уговорили, че кредитът по лимита за транзакции /чл.5.2/ се усвоявал от кредитополучателя за погасяване на задълженията, възникнали при извършване транзакции чрез издадената кредитна карта, включително и транзакциите, свързани с кредитен лимит за разсрочване, дължимите комисионни и такси по кредита /чл.6/. Усвояването по кредита се извършвало автоматично при начисляването на дължими суми за лихви, такси или неустойки по договора за кредит и договора за кредитна карта, както и в случай на начисляване на други разходи, такси и комисионни, свързани с използването на кредитната карта или картовата платежна сметка. Страните са уговорили, че предвиденият лимит за разсрочване се използва за разсрочане на задълженията по чл.11 и чл.12 от Договора за кредит и по чл. 4 от Общите условия към него, а за всяка разсрочена транзакции се изготвя самостоятелен погасителен план, приложим към месечното извлечение на кредитната карта. Съгласно чл. 8 от договора, размерът на приложимата договорна лихва върху усвоените суми по лимита за транзакции възлизал на 16% До 15-то число на всеки месец, следващ месеца на осчетоводяване, бил уговорен т.нар. гратисен период, през който не се начислявала лихва върху извършените транзакции и определени такси.                   В случай на забава в задължението за погасяване на ползваните /усвоените/ за съответния отчетен период суми в пълен размер - за кредитополучателя възниквало задължение за заплащане на договорна лихва от 16% на годишна база, начислена върху непогасения размер на задължението /чл.8.2/. Дължимите суми по договора за кредит, формирани при теглене на пари в брой и приравнените им транзакции, както и свързани с начислени такси и комисионни по кредита, се олихвявали с лихва в размер на 20.5% годишно, считано от деня на осчетоводавянето им, като по отношение на тях не бил неприложим предвидения гратисен период.

Съгласно чл.5.3 от договора за кредит размерът на годишното оскъпяване по лимита за разсрочване възлизал на 11%, а годишния процент на разходите – на 21.60%. Кредитополучателят се задължил за заплаща месечни минимални погасителни вноски в размер на 4% от размера на усвоения кредит по лимита за транзакции, заедно с начислените лихви, неустойки, такси и падежирали месечни анюитетни вноски от разсрочените задължения за съответния период.

Страните са се съгласили за това, че дължимите погасителни вноски следвало да бъдат посочени в месечното извлечение, издадено от ищцовото дружество. Страните уговорили, че в случай на непогасяване на дължима вноска в пълен размер, която е отразена в месечното извлечение за предходни месец, се начислява такса за невнасяне, чиито размер е 10 евро и която се осчетоводява като усвояване на сума по кредита /чл.9.3/. При надвишаване на уговорения кредитен лимит за транзакции  за кредитополучаеля възниква задължение за заплащане на такса в размер на 10% от допуснатото превишение, но не по-малко от 5 евро /чл.6.3/.

Страните са уговорили, че при използване на предвидения кредитен лимит за разсрочване при настъпване на падеж на дължима вноска по разсрочено задължение разполагаемият кредитен лимит за транзакции се намалявал с дължимата вноска, а разполагаемият лимит за разсрочване съответно се увеличавал със същата сума. В случай на непогасяване в пълен размер на посочената в месечното извлечение минимална погасителна вноска за съответния отчетен период до 15-то число на текущия месец, падежиралата вноска, представляваща част от минималната погасителна вноска, се включвала в главницата по кредита и считано от 16-то число на текущия месец се олихвявала в лихва, уговорена в чл. 8.2.

В клаузата на т.35.2 от договора за кредит е уговорено задължението на страните да получават уведомления, свързани с изпълнението на задълженията си по договора да посочените в договора адреси и ще се считат за получени, дори в хипотезите, при които не бъдат приети от адресата.

По силата на договора за кредит, кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатата на кредит парична сума, съгласно условията, предвидени в споменатия вече договор за кредит и в общите условия, представляващи неразделна част от него.

На 29.06.2012г. между дружеството- кредитор и кредитополучателя П. били сключен Анекс към договор за кредит и Договор за кредитна карта, по силата на който бил договорен кредитен лимит за транзакции в размер на 54 050 евро и лимит за разсрочване от 950 евро.

С допълнително сключения Анекс от 31.01.2013г., страните са договорили кредитен лимит за транзакции в размер на 54 990 евро и лимит за разсрочване от 10 евро, процент на годишно оскъпяване от 11%, ГПР – 21.60%,.

Сключеното между ищцовото дружество и ответницата К.С. - Споразумение за встъпване в дълг от 21.11.2013г. /стр.167 от делото/обективира съгласието на С., да встъпи частично в произтичащото от Договор за кредит от 27.10.2011г. задължение на ответника П.П.. Общият размер на това задължение бил 57 811, 83 евро, а С. се съгласила да встъпи в дълг, при условията, които са предвидени в т. 1 от договора за кредит само до размер на сумата от 30 000 евро.

Съгласно клаузата на чл. 16 от Договора за кредит - при непогасяване на шест поредни минимални погасителни вноски на кредитодателят разполага с правото да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения по кредита, (вклюително и разсрочените задължения), без да е необходимо изрично уведомяване на кредитополучателя.

Страните не спорят, че хронологически последното по време погасително плащане, основано на задължението по процесния договор за кредит е било извършено от ответника П. - на 28.08.2014г.

Изпратените писмени уведомления/покани от 01.03.2015г. /на стр. 170 и стр.173 от делото/обективират в съдържанието си волеизявление на кредитора относно факта, че кредитното задължение се превръща в предсрочно изискуемо.  

Приетите като доказателства преписи от обратни разписки обективират запис на връчителя, че съобщенията са изпратети на указания адрес, който съвпада с посочение от кредитополучателя и съдръжника /двамата ответници/ техен адрес за кореспонденция, но „не били потърсени“ от адресатите.

Като доказателства по делото са приети преписи от електронни документи по см. на чл. 184 от ГПК, в чието съдържание са обективирани счетоводни данни за времето, размера и титуляра на извършени транзакции с кредитна карта Ай карт- Мастъркард, с номер  **** ****и с кредитна карта Ай карт- Мастъркард Уърлд Сигния, с номер **** ****. Съдържанието на тези преписи от електронни документи не се обсъжда подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата комплексна съдебно- икономическа и компютърно- техническа експертиза.

Заключението на приетата специализирана счетоводна и компютърно- техническа експертиза, което е изготвено от вещите лица Ю.Б.Х. и Г.К.р. мотивира следните изводи, относно подлежащите на доказване юридически факти:

• Обект на експертизата представляват данните, обективирани в електронни документи, които са извлечени с помощта на специални знания на вещото лице Р. непосредствено от от компютърната система „iOffice“ на „А.К.“ ЕАД и „А.“ АД, поддържаща разплащанията с кредитни карти „iCard Mastercard“ и свързана към системата на картовата организация „Mastercard“. Според съдържанието на електронните документи, изследвани в електронна среда, в която са създадени и съществуват в оригинал -на основание Договор за кредит № 0051543 от 29.09.2010г., ищецът, в качеството си на кредитодател, е предоставил на ответника - кредитополучател револвиращ кредит с общ лимит 40 000 евро, разпределен на два подлимита: Първо- кредитен лимит за транзакции в размер на 20 000 евро и Второ- кредитен лимит за разсрочване на месечни анюитетни вноски в размер на 20 000 евро.
• За усвояване на кредитните средства е издадена международна кредитна карта iCard Mastercard Platinium, за предоставянето на която на същата дата - 29.09.2010 г. е сключен Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Platinium № 0051543 между картоиздателя „И.Ф.” АД и ответника - картодържател.
• С Договор за кредит № 0061917 от 27.10.2011 г. общият кредитен лимит на револвиращия кредит е променен на 50 000 евро, разпределен на два подлимита: Първо- кредитен лимит за транзакции в размер на 50 000 евро и Второ - кредитен лимит за разсрочване на месечни анюитетни вноски в размер на 5 000 евро. За усвояване на кредитните средства е издадена международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia, за предоставянето на която на същата дата - 27.10.2011 г. е сключен Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia № 0061917 между картоиздателя „И.Ф.” АД и ответника - картодържател. 
• В електронна среда, вещите лица идентифицират документи, установяващи  информация  за транзакциите - плащания и тегления в брой, начислените лихви и такси, както и погасяванията , извършени от  тветника, обобщена по месеци, от вещите лица.
• Според съществуващите данни в прегледаните от вещите лица електронни документи, средствата от лимита по кредитната карта са ползани активно от ответника до 30.06.2013 г. Към 30.06.2013 г. кредитният лимит е бил напълно усвоен - в размер на 55 869,61 евро като превишението над 55 000 евро максимално допустим общ кредитен лимит по договор е в размер на 869, 61 евро. За периода 29.09.2010 г. до 30.06.2013 г., ответникът е използвал средствата от кредитния лимит за плащания на закупени стоки и услуги при търговци, за тегления в брой от ATM-устройства на банки или на каса в ищцовото дружество, за погасяване на месечни задължения за начислени лихви и такси, съгласно договора за кредит и тарифата за такси и комисионни на ищеца. За периода от 01.07.2013 г. до 31.07.2014 г. усвоените средства от кредитния лимит са единствено за погасяване на начислени лихви и такси (за SMS извествяне, годишна такса за обслужване и неустойка за предсрочна изискуемост).

·       Ответникът е погасявал суми от ползвания кредитен лимит до 28.08.2014 г. Сумите са внасяни в брой на каса в ищцовото дружество. Всички вноски са в левове, превалутирани в евро по централен курс на БНБ (фиксинг) 1,95583 лв. Последната сума за плащане на задължения по кредита е в размер на 562, 42 евро, постъпила на 28.08.2014 г.

·       Към 31.08.2014 г. (след 28.08.2014 г. - дата на последно погасяване) непогасените задължения по главницата на кредита са общо в размер на 59 378, 38 евро.

·       За периода от 01.09.2014г. до 29.03.2015г. няма данни за извършени погасявания. Считано от датата на последното направено от ответниците плащане - 28.08.2014 г., неплатените последователни минимални погасителни вноски по процесния договор е 7 броя.

·       Дължимата месечна такса за невнасяне на погасителна вноска за месеци септември и октомври е в размер на 10 евро/ месечно. Годишната такса за обслужване на 2014г. е в размер на 200 евро. Начислената лихва за месец септември 2014г. е в размер на 544, 30 евро, за месец октомври 2014г. - начислената лихва е в размер на 567, 70 евро, за месец ноември 2014г. - начислената лихва е в размер на 556, 51 евро, за месец декември 2014г. - начислената лихва е в размер на 628,56 евро, за месец януари 2015г. - начислената лихва е в размер на 683, 63 евро, за месец февруари 2015г. - начислената лихва е в размер на 550, 53 евро, за месец март 2015г. вкл. до 29.03.2014 г. - начислената лихва е в размер на 597,64 евро.

• Към 12.03.2018 г. - дата на исковата молба, задълженията по процесния договор включват и прибавената, начислена лихва 16% върху дълга по главницата, в размер на 63 727, 25 евро за 63 дни за периода от 29.03.2015 г. до 12.03.2018г. 30 589, 08 евро. Към 12.03.2018 г. - дата на исковата молба - общият размер на задължението възлиза на 94 316, 33 евро.
• При извършения анализ на данните за извършените транзакции с кредитна карта iCard Mastercard World Signia на ответника, извлечени от информационния масив на компютърно - комуникационна система iOffice на „И.К.” ЕАД, поддържаща разплащанията с кредитни карти iCard Mastercard, съпоставени със счетоводните записвания за движенията по партидата на П.Ц.П. с клиентски идентификационен № 6023 и месечните извлечения, комплексната експертиза не констатира противоречие.
• Видно от предоставената счетоводна справка - извлечение от 47 страници, всички движения на картодържател с идентификационен клиентски номер 6023 П.Ц.П., с ЕГН **********, отразени в компютърно - комуникационна система iOffice на ищцовото дружество, са редовно отразени в счетоводството на ищеца. Счетоводните записвания за транзакциите с кредитна карта iCard Mastercard World Signia, c картодържател П.Ц.П., с ЕГН **********, са предоставени на експертизата. При извършения анализ на данните в информационния масив на компютърно - комуникационна система iOffice на „И.К.” ЕАД (поддържаща разплащанията с кредитни карти iCard Mastercard) и съпоставяне на тези данни със счетоводните записвания по партидата П.Ц.П. с клиентски идентификационен № 6023 - комплексната експертиза не констатира никакво противоречие. Според становището на вещите лица, счетоводните записвания съответстват напълно с данните от компютърно - комуникационна система iOffice на „И.К.” ЕАД и отразяват вярно и точно всяко от движенията по кредитната карта през целия процесен период, както следва: всички транзакции за усвоени суми от кредитния лимит: тегления от АТМ-устройства (банкомати), плащания на ПОС-устройства при търговец, теглене в брой на каса в ищцовото дружество, начислени лихви, събрани такси за сметка на кредитния лимит съгласно Тарифата за такси и комисионни на ищеца, посочени в общ размер за съответния отчетен месец. При извършения анализ експертизата не установи несъответствия на счетоводните записвания, с данните за извършените транзакции с кредитната карта на ответника, извлечени от информационния масив на компютърно - комуникационна система iOffice на „И.К.” ЕАД и описанието на тези транзакции в месечните извлечения. Счетоводството по процесната кредитна карта е водено редовно от ищеца, съобразно изискванията на Закона за счетоводство за текущо счетоводно отчитане на операциите. Вещите лица считат, че при счетоводното отчитане на транзакциите по кредитната карта са спазени основните принципи на Закона за счетоводство за „текущо начисляване”; „съпоставимост между приходите и разходите”, „предимство на съдържанието пред формата”. Приходите от лихви и такси за теглене на парични средства в брой, за невнесени минимални месечни погасителни вноски, за SMS-известяване, за надвишен кредитен лимит, годишна такса за обслужване, според становището на вещите лица са били начислявани в момента на тяхното възникване, независимо от момента на паричните постъпления за тях. Вещите лица приемат, че лихвите по процесната кредитна карта са осчетоводявани ежедневно и са начислявани на падежна дата, а приходът от тях е отчитан за съответния месец.
• Според становището на вещите лица, счетоводните документи и данните за извършени транзакции с кредитната карта на ответника, извлечени от информационния масив на компютърно - комуникационна система iOffice на „И.К.” ЕАД и предоставени на експертизата на електронен носител, формално съответстват на изискванията за редовност, установени от Закона за счетоводството.

Приетият като доказателство препис от Протокол за предаване на кредитна карта от 27.10.2011г. /стр.266 от делото/установява обстоятелството, че ищецът е предоставил а ответникът е приел кредитната карта „приорити пас“, чрез която е уговорено да оперира с предоставените под формата на револвиращ кредит парични средства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Събраните в хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в процеса е възникнало договорно правоотношение, което носи типичните характеристики на договор за банков кредит.

Договорът за кредит е формална търговска сделка, уредена в чл. 430 и сл. от ТЗ, а процесният договор за кредит е бил сключен при условия, чието съдържание е установено в хода на съдебното дирене, посредством представените от ищеца и неоспорени от двамата ответници писмени доказателства - договор и допълнителни споразумения.

Дългът е възникнал първоначално само за ответника П.Ц.П., но с оглед правните последици от сключеното между ищеца и ответницата К.А.С. Споразумение за встъпване в дълг от 21.11.2013г. – то се е трансформирало в солидарен дълг, съществуващ при условията на пасивна  солидарност между дватата ответници – до размер на дълга от 30 000 евро. Страните в процеса не оспорват това обстоятелство, както се вижда от изявленията на процесуалните им представители.

Тъй като задължението за връщане на кредита е поето солидарно от двамата ответници, а искът е предявен като частичен - в размер - който не превишава поетото от  К.А.С. задължение до размер на 30 000 евро - при разрешаването на спора, то следва да се разглежда като солидарно, съобразно установените от чл. 121-127 от ЗЗД  правила за пасивната солидарност.

Двамата ответници се явяват обвързани от възникналите за тях задължения, произтичащи от процесните договори, доколкото те не оспорват твърдението, че отпуснатата сума на кредита е била усвоена изцяло. Именно правните последици на валидно сключения договор за кредит, предполага съществуването на валидно задължение за двамата солидарно отговорни длъжници – ответници по иска  - да заплатят на кредитора си претендираната част от предсрочно изискуемото кредитно задължение.

Изводът в тази насока бе подкрепен посредством събраните писмени доказателства и заключението на съдебно- счетоводната експертиза.

Релевираните от особения представител на ответниците възражения срещу изводите на приетата комплексна съдебно- счетоводна експертиза не могат да бъдат споделени.

В действителност, съдът не разполага с оригиналите на електронните документи, които установяват извършените с кредитната карта транзакции. При това обаче, следва да се отбележи, че тези аналитични данни са обективирани в електронни документи, които документи са извлечени и проверени с помощта на специални технически знания - пряко от/ в електронната среда, в която са били обективирани и в която съществуват като такива. Едва след проверката на електронните документи, които са приложени в препис към делото – в електронната среда  - данните в тях са били анализирани от вещото лице счетоводител, което е формирало крайните аналитични изводи относно размера на дълга и начина, по който този дълг се формира.

Съдът кредитира експертното заключение, което бе прието с оспорване от страна на ответниците, тъй като счита, че то е дадено компетентно и достатъчно обосновано, посредством извършените от вещото лице проверки на банкови счетоводни книжа при условията на чл. 182 от ГПК, като се отчитат спецификата на електронните документи, съдържащи източника на информацията за извършените транзакции с предоставената на ответника П.П. кредитна карта.

Обстоятелството, което е установено посредством приетия като доказателство протокол: че кредитната карта за усвояване на револвиращия кредит - в действителност е била предадена от ищеца на ответника, също подкрепя изводите на експертизата. Споменатите в експертизата транзакции за усвояване на револвиращия кредит в действителност са били извършени от ответника П., понеже кредитната карта е специфичен персонализиран инструмент за извършване на платежни операции, а датата на изготване на протокола за приемане и предаване на тази карта предшества датата на извършване на посочените в платежната система на ищеца дати на извършване на платежните операции.

С други думи- заключението на съдебно- счетоводната експертиза категорично потвърди тезата на ищеца, че кредитополучателите са неизправна страна в кредитното правоотношение.

При липса на доказателства за надлежно (своевременно и пълно) изпълнение на кредитното задължение – съдът приема, че за кредитора е възникнало потестативното право да обяви предсрочна изискуемост на произтичащите от договора за кредит задължения за заплащане на главница и лихви.

Предсрочната изискуемост на кредитните задължения настъпва с упражняване на потестативното право от страна на кредитора, независимо дали е уговорено тя да настъпва „автоматично“ при забава на длъжника, тъй като за да настъпят правните последици на което и да е преобразуващо право, то се нуждае от упражняване. Правото да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита е било упражнено надлежно от кредитора, последством едностранно изрично писмено волеизявление.

 За настъпването на последиците на предсрочната изискуемост на кредитното задължение бяха представени достатъчно убедителни доказателства: Самото съдържание на направеното от кредитора волеизявление за упражняване на потестативното право е достатйъчно ясно и категорично, а при това не се оспорва от страна на ответниците. Достигането на това волеизявление до двамата длъжници/ ответници следва да се счита реализирано, посредством предварително уговорения способ, известен като на т.нар. „фингирано“ връчване - при което страните в кредитното правоотношение са уговорили предварително /в т. 35.2 от договора за крадит/ какви са правните последици от бездействие на адресата при изпращане на съобщения на посочения адрес за кореспонденция.

При така направените изводи относно настъпването на правопораждащите и правопогасяващи за кредитното правоотношение факти, съдът ще обсъди поотделно основателността на предявените искове.

По предявения иск с правно основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ;

Претенцията се основава на твърдение за отпуснат на ответницата договор за кредит. По силата на този договор, кредиторът се задължава да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, срещу поетото насрещно задължение за връщане на сумата и уговорената възнаградителна лихва.

От съдържанието на приетите като доказателство месечни извлечения, се установява датата на извършване и вида на извършените транзакции за усвояване на револвиращия кредит и за погасяване на задължения по процесното кредитно правоотношение.

Като съобрази заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза, което не бе оспорено и направеното от процесуалния представител на ответниците признание на факти, съдът достигна до извода, че ответниците не са изпълнили надлежно задълженията си на кредитополучатели и по тази причина, те са неизправна страна в договорното правоотношение.

Правните последици от правомерно упражненото от страна на кредитора потестативно право да бъде обявена предсрочна изискуемост поражда задължение за връщане на пълния размер на предоставената, но непогасена сума – както онази част, чиито падеж е вече настъпил, така и частта, с все още ненастъпил към датата на упражняване на правото падеж за плащане.

Кредитирайки заключението на комплексната съдебно- счетоводна и компютърно- техническа експертиза - съдът достигна до крайния категоричен и обоснован извод за основателност на субективно съединените искове – до пълния предявен размер на претенцията която отразява, консолидирана предсрочно изискуема главница по кредита.

Поради забавата, която длъжниците са допуснали при изпълнението на своето парично задължение, върху присъдената сума на главницата следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

Неоснователни са релевираните от ответниците възражения за изтекъл срок на погасиелна давност, като се отчита от една страна - датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение  -  /чл.114, ал. 1 от ЗЗД/ спрямо датата на извършването на последното погасително плащане /макар и частично/на 28.08.2014г., което очевидно прекъсва срока на давността /чл. 117, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 116, б.„а“ от ЗЗД/ и от друга страна - продължителността на предвидените в закона давностни срокове /чл. 110 от ЗЗД/, който намира приложение поради консолидирането на дълга поради обявената предсрочна изискуемост /сравн. с неприложимата в случая разпоредба на чл.111, б. „в“ ат ЗЗД.

С оглед изложените по- горе изводи, съдът намира, че предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове следва да бъдат уважени изцяло, до пълния размер, в който са били предявени /като частични/.

По отношение на претенцията за съдебни разноски:

При този изход на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни разноски, съгласно представения списък на разноските. Общият размер на дължимите разноски възлиза на 5006 лева, срещу чиито размер не постъпи възражение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА П.Ц.П. с ЕГН ********** и К.А.С. с ЕГН ********** и двамата с особен представител и съдебен адресат – адв. Я.Й.С.,***, да заплатят солидарно на „А.К.“ ЕАД с ЕИК ****, със съдебен адресат – адв. В.Я.,***, на основание чл. 432, ал.1 от ТЗ  вр.  с чл. 430 от ТЗ  и чл. 79 от ЗЗД,  във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД - сумата от 15 338, 76 евро /петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща част от дължимата предсрочно изискуема главница, в общ размер от 63 129,  61 евро по Договор за кредит №0061917 от 27.10.2011г., заедно със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска на 09.03.2018г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА П.Ц.П. и К.А.С., да заплатят на „А.К.“ ЕАД с ЕИК ****, със съдебен адресат – адв. В.Я.,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от на 5006 лева (пет хиляди и шест лева), представляваща съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

Задължението към „А.К.“ ЕАД може да бъде изпълнено по посочена от ищеца банкова сметка ***: ***.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София - в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                 

СЪДИЯ: