Решение по дело №1433/2024 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 334
Дата: 3 юли 2025 г.
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20243530101433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Търговище, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Б. Д. П.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101433 по описа за 2024 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК за сумата от 216,29 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на
дружеството, с кл. № ********** за обект в гр.Варна, като отношенията
между страните се регулират от ОУ на ДПЕЕ на ищцовото дружество. Твърди,
че за периода 03.07.2021 г. - 02.11.2021 г. ответникът не е изпълнявал
задължението си по чл. 17 от ОУ на ДПЕЕ и не е заплатил ползвана и отчетена
ел.енергия на обща стойност 164,37 лв., като поради забавата дължал и
мораторна лихва в размер на 51,92 лв. Ищецът твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за процесното вземане, но
заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК и на
ищеца били дадени указания да установи вземането си по исков ред.
Съобразно указанията на съда ищеца моли да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено, че ответника му дължи сумите, за които
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 964 / 2024 год. на РС -
Търговище, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, като се
присъдят и направените по делото и в заповедното производство разноски. В
съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
1
В дадения месечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначеният от съда особен представител. В отговора
предявеният иск, с правно осн. чл. 422 от ГПК е оспорен изцяло, както по
основание, така и по размер. Ответникът, чрез особения представител е
оспорил наличието на облигационна връзка между страните, като твърди, че
по делото няма доказателства за сключен между страните договор, нямало и
доказателства, че именно ответникът е бил ползвател на имота, където е
потребена ел.енергията, чиято стойност е предмет на иска, в периода в който
същата е ползвана. В съдебно заседание особеният представител не се явява,
но чрез писмено становище е заявил, че поддържа доводите изложени в
отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 964 / 2024
год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за
изпълнение № 450 / 12.07.2024 год. за сумата от 164,37 лв., представляваща
главница на неизплатени задължения за ел. енергия по фактури, издадени в
периода от 16.08.2021г. до 15.11.2021г., ведно със законната лихва от
12.06.2024г., до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 51,92 лв., за периода от падежа на всяка фактура до
10.06.2024г., като е присъдил и разноски в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал.1-3 от ГПК, поради което съдът е дал указания за предявяване на иск за
установяване на вземането на ищеца, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Това
определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с
правно осн. чл. 422 от ГПК.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че
ответникът е клиент на ищеца, с кл. № **********, за обект на потребление с
аб.№ *********, в гр. Варна, Д. Д., кв. А., **, Ателие *. От приложените към
делото фактури, извлечение от сметката на клиента и справка за потребление
за периода 2019 г. – 2024 г. се установява, че за периода 03.07.2021 г. -
02.11.2021 г. в обекта, за който ответника е разкрил партида, при ищеца има
доставена, ползвана и отчетена ел.енергия за битови нужди на стойност 164,37
лв. Ответникът не е оспорил, че задължението по приложените фактури не е
2
изплатено на ищеца. Ответникът не е представил доказателства за извършено
пълно, или частично погасяване на задължението след завеждане на иска.
Видно от представената по делото справка от Агенция по вписванията ( л.69)
имота, за който ищецът е доставил ел.енергия е собственост на ответника,
последният го е закупил през 2006 год., като и към момента е негов
собственик, доколкото в справката не е отразено собствеността да е
прехвърлена на друго лице. За обстоятелството, че именно ответникът е
собственик на имота свидетелства и приложената към заповедното
производство справка от НБД, от която е видно, че административния адрес на
имота е заявен от ответника като постоянен адрес.
При така установеното съдът преви следните изводи : Ответникът, чрез
назначения особен представител оспорва, че е на лице облигационна връзка
между страните по договор за доставка и продажба на ел.енергия, но от
представените доказателства се установява по безспорен и категоричен начин,
че ответникът е клиент на ищцовото дружество, на негово име е открита
партида за имот в гр. Варна, Д. Д., кв. А., **, Ателие *. Основния спор между
страните е дали ответникът е реалният ползвател на доставената за процесния
период ел.енергия, за да възникне за него задължението да заплати стойността
на същата. Това възражение на ответника, съдът счита за недоказано.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ потребител на ел.енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, присъединен към
електроразпределителната мрежа, а чл. 6 от ОУ дава възможност потребител
на ел.енергия за битови нужди да бъде и друго лице, за което собственикът,
или носителят на вещно право на ползване на имота е дал съгласие в писмена
нотариално заверена форма. Безспорно е, че именно ответникът е регистриран
при ищеца като потребител на ел.енергия, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ,
като същият е имал задължение в 30 дневен срок да уведоми ищцовото
дружество при промяна в собствеността, или ползването на обекта, в който се
доставя енергия, съгласно чл. 16, т.2 от ОУ, като в случай на неизпълнение
отговаря за заплащане на ползваната ел.енергия, солидарно с лицата, които са
ползватели. Доказателства, установяващи, че ответникът е уведомил ищеца за
промяна в собствеността, или ползването на обекта по делото не са
представени, като в същото време се представиха категорични такива, чуе
ответникът е собственик на имота с административен адрес - гр. Варна, Д. Д.,
кв. А., **, Ателие *, поради което и възраженията на същия се явяват
3
неоснователни.
При така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен. Установи се по безспорен начин, че между
страните е имало сключен договор за продажба на ел.енергия, по който
ответникът не е изпълнил задълженията си и е останал задължен със сумата от
164,37 лв. – главница, а поради изпадането му в забава дължи и лихви в
размер на 51,92 лв. С оглед събрани по делото доказателства, съдът счита за
установено, че вземането на ищеца съществува в претендирания размер, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 375
лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. З. Н. с ЕГН ********** с
настоящ адрес в гр.Търговище, ул.“П.м." № **, ет. **, ап. **, дължи на
„Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав
Варненчик” 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П. С., И.И., Р. И.,
действащи чрез пълномощник: юрк. Е. П. М., сумата от 164,37 лв. – главница,
представляваща незаплатена ел. енергия, доставена в периода 03.07.2021 г. -
02.11.2021год., по фактури, издадени за периода от 16.08.2021г. - 15.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията, и сумата от 51,92 лв.,
представляваща мораторна лихва от падежа на всяка от фактурите до
10.06.2024 г., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 450 /
12.07.2024 год. по ч. гр. д. № 964 / 2024 год. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. З. Н. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Търговище,
ул.“П.м." № **, ет. **, ап. **, да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район
Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс Г,
4
представлявано от П. С., И.И., Р. И. , действащи чрез пълномощник: юрк. Е. П.
М. направените в исковото производство разноски в размер на 375,00 лв. и
разноските в заповедното производство в размер на 75,00 лв., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

5