МОТИВИ по НОХД №210/2017 година по
описа на РС-Харманли
15.03.2018г., гр.Харманли
Срещу подсъдимия М.А.И., роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, месторабота - „ВИ Те лайн”
-с.Коларово, с постоянен адрес:***, ЕГН:**********, е повдигнато обвинение от РП-Харманли за това, че на 16.01.2017г.,
около 04.30 часа, в гр.Харманли, обл. Хасково,
ул."Васил Левски" противозаконно повредил чужда движима вещ -
счупил предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Гранд Чероки”
с рег.№Р , собственост на Д.Т.В., на
стойност от 425,00
лева - престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение, като излага, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършването на престъплението и поради това моли подс.И. да бъде признат за виновен,
като му се наложи съответното наказание.
Защитникът на
подс.М.И. - адв.Г.
сочи, че обвинението не е доказано, поради което моли за
постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно моли да бъде прекратено
наказателното производство на основание чл.218в, ал.1, т.1 от НПК или да му
бъде наложено наказание глоба, тъй като се касаело за маловажен случай.
Подсъдимият
М.И. не се признава за виновен.
По делото не е предявен граждански иск и не е
конституиран частен обвинител.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.01.2017г. около
04:00 часа св.В.В. и подс.М.И. обикаляли из улиците в гр.Харманли с лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Леон”, с рег.№ X
94 11 KB, собственост на св.В.. Автомобилът бил управляван
от св.В. ***, на една пресечка подс. М.А.И. казал на св.В. да спре автомобила. Св.
В. спрял автомобила, а подс.И. излязъл и му казал да го изчака. След това подс.И.
се отправил към паркирания в пресечката лек автомобил „Гранд Чероки”, с рег. № PJ02RHX,
собственост на св.Д.В.. След като стигнал до автомобила,
счупил предното му панаромно стъкло, хвърляйки по него твърд
предмет –тухла или
камък. Това било възприето от св.Д.В., който се събудил от силния шум и видял
случващото се и как подс.М.И. хвърля отново камък по автомобила му.
Св.В.В. сущо чул шум, наподобяващ чупене на стъкло, като след около 2-3 минути подс. И. се върнал и те потеглили с автомобила.
Видно
от заключението по назначената
оценителна експертиза, стойността на
нанесените щети на лек автомобил марка „Гранд Чероки” с рег.№ PJ02RHX
към датата на деянието възлиза на 425,00 лева, като
предвид така нанесените щети автомобилът е повреден.
Съгласно справката за съдимост от 27.09.2017г. на Бюро за съдимост при РС-Харманли, подсъдимият М.И. е осъждан
многократно.
От съдържащата се в ДП характеристика на подсъдимия И. се установява, че същият
има криминалистически регистрации и заведени срещу него заявителски материали.
Приложена
е и деклрация за
семейно и материално положение и имотно състояние, съгласно която подсъдимият не притежава недвижимо и
движимо имущество, има едно непълнолетно дете и
получава трудови доходи в размер на 770 лв. месечно.
Така установената фактическа обстановка се
доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на
досъдебното производство доказателства - протокол за доброволно предаване, писмените
доказателства, заключението по оценителна експертиза и
от събраните гласни такива чрез показанията на свидетелите Д.В., К.Р., П.Д., Д.Х.,
които се кредитират от съда с доверие като
непротиворечиви, логични, последоватлени и вътрешно убедителни.
При
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема за доказано, че подсъдимият
М.И. е автор на деянието, за което е предаден на съд, като е осъществил същото от обективна страна, а именно на 16.01.2017г.,
около 04.30 часа, в гр.Харманли, обл. Хасково,
ул."Васил Левски" противозаконно повредил чужда движима вещ -
счупил предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Гранд Чероки”
с рег.№ X, собственост на Д.Т.В., на
стойност от 425,00
лева - престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Повреждането
е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се
упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и
по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на
техните качества така, че те да служат по предназначението им.
От обективна страна предмет на престъпното деяние по чл.216, ал.1 от НК е реално съществуваща чужда движима вещ - в случая лек автомобил марка „Гранд Чероки”
с рег.№ МПС-то
е годен предмет на престъплението извършено от подсъдимия, за което се установи, че към момента на деянието е повредено
чрез счупване на предното му панорамно стъкло, възлищо на
стойност от 425,00лв., съгласно заключението на вещото лице по оценителната
експертиза. Както и при кражбата обаче тази вещ трябва във всички случаи да бъде в
нечие владение, като в случая е безспорно установено от
доказателствата по делото, че автомобилът е бил
във владение на св.Д.В., собственик
на МПС-то.
Извършител на престъплението по чл.216 ал.1
от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което не е собственик на
вещта, какъвто не е и подсъдимият М.И..
В
процесния случай изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие – хвърляне на твърд предмет (тухла, камък) върху автомобила, с което го е повредил,
като е счупил предното
му панорамно стъкло. Така
извършените от подсъдимия И. противпоравни действия са довели до негативно въздействие върху структурата
на движимата вещ, така че последната се е променила крайно отрицателно по
отношение на първоначалното й предназначение. А повреждането е именно такова изменение в
субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта временно или
частично негодна за използване по предназначение. В случая веща – лек автомобил марка
„Гранд Чероки” с рег.№РJ02RHX е бил засегнат по начин, че същият
е станал временно негоден за
ползване по предназначение, доколкото предното му стъкло е било счупено, в което всъщност се изразява и престъпният резултат на престъплението
повреждане на чужда вещ по чл.216, ал.1 от НК. Така
с реализирането на престъпния резултат чрез повреждането на веща, обуславящ нарушаването на нормалните условия за упражняване на правото на собственост от
титулярът на абсолютното вещно право върху вещта - предмет на престъплението,
престъпното деяние се явява довършено.
Извършването
на тези действия от страна на подсъдимия И. и
настъпването на вредоносните последици се установи по
несъмнен и категоричен начин от всички
доказателства по делото - заключението
по оценителна експертиза,
писмените доказателства и от показанията на свидетелите Д.В.,
К.Р., П.Д., Д.Х., които се кредитират от
съда с доверие като непротиворечиви, логични, последоватлени и вътрешно
убедителни. Показанията на всички
разпитани по делото свидетели са еднопосочни и съотвестващи си, като изрично
св.Д.В. заяви пред съда, че е видял именно подсъдимия М.И., който познава, да
хвърля камък върху предното стъкло на автомобила му, като данните от неговите
показания се подкрепят напълно и от показанията на св.П.Д.. В този смисъл,
макар и не толкова детайлни, са и показанията на свидетелите Д.Х. и К.Р., като
същите, преценени в своята съвкупност и заедно с показанията на св.В. и св.Д.,
дават основание на съда да приеме за установена горната фактическа обстановка и
да даде вяра на така събраните гласни доказателства, които не бяха опровергани
от други доказателства в обратна насока, които да разколебаят тяхната
достоверност и доказателствената им стойност. Отделно от това и самият подсъдим
И. в съдебно заседание потвърди, че действително на посочената дата 16.01.2017г.,
се е разхождал заедно със св.В.В. и в автомобила на последния, което е още една
индиция за случилото се, описано по-горе. В този смисъл неговите твърдения, че
не той, а св.В. е слизал за кратко от колата, съдът намира за обслужващи
защитната му теза и несъотвестващи в тази им част на действителното фактическо
положение.
Предвид всичко изложено съдът намери за
доказана обективната страна на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
Що се касае до възражението на
защитника на подсъдимия, че следва да се приложи разпоредбата на чл.218в, т.1
от НК, съдът намира същото за неоснователно, доколкото тази норма е приложима
за маловажните случаи на повреждане и унищожаване на чужда вещ (представляваща
частно имущество), регламентирани в чл.216, ал.4 от НК. Настоящият случай
определено според съда не представлява маловажен случай, какъвто съгл. чл.93,
т.9 от НК е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При определяне дали конкретното деяние представлява маловажен случай или не
следва да се изхожда от всички релевентни по делото обстоятелства, взети
предвид в тяхната съвкупност, характеризиращи деянието и дееца, а не само от
липсата на вреди или тяхната незначителност, или съотвтено наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Това следва с оглед на обстоятелството, че е нужно да
се направи преценка за степента на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид,
което именно налага съвкупния анализ на всички релевантни за тази преценка
обстоятелства по делото. Действително в случая стойността на щетата е ниска –
под размера на една минимална за страната работна заплата, но са налице и много
други обстоятелства, изключващи характеризирането на престъплението като
маловажен случай, а именно лошите характеристични данни на подсъдимия, обремененото
му съдебно минало (многократно е осъждан за престъпления от общ характер,
включително и за престъпления против собствеността, каквото е и настоящото),
начинът на извършване на престъплението – през ноща, когато
възможността за извършване на подобно престъпление е улеснена предвид
по-ниската степен на охраняване на собствеността в тези часове на денонощието, използването на средство за извършването му, данните (съдържащи
се в показанията на св.Д.В.) за упоритост в престъпните намерения на подсъдимия,
изразяваща се в това, че след първия удар той се е върнал и отново е хвърлил
твърд предмет върху стъклото на автомобила. Така всички дотук изброени
обстоятелства според съда свидетелстват за една по-високата степен на
обществена опасност на дееца и на самото деяние, и съответно изключват категорично
извода за наличието на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Предвид тези съображения съдът не счита, че настоящото престъпление може да се
квалифицира като маловажен случай по чл.216, ал.4 от НК и следователно
неприложима е и разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК.
От субективна страна, подсъдимият И. е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Ясно е съзнавал, че чрез действията си
въздейства върху чуждата вещ, предвиждал е повреждането
й, и е искал и целял
настъпването на престъпния резултат от своето деяние. Подсъдимият
е разбирал противоправния характер на извършеното, както и общественоопасните последици на същото, но въпреки това е предприел
и осъществил действията в насока постигане на вредоносния резултат. Този
извод се потвърждава от начина, по който подсъдимият е въздействал върху инкриминираната
вещ, като ясно е съзнавал, че по този начин, с оглед характера на средството и
действията с него, ще доведе до повреждането й, респ. ще лиши временно
собственика от възможността да ползва автомобила
си по предназначение.
Предвид всичко изложено дотук,
съдът призна подсъдимият И. за виновен в извършването на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК.
Що се отнася до наказанието, при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия М.И., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
ниската стойност на щетата – 425
лв., т.е. под размера на една минимална за страната работна заплата, недоброто му материално положение, предвид ниските месечни
доходи, които получава, сравнително младата му възраст и наличието на едно
непълнолетно дете, за което следва да се грижи и издържа. Като
оттегчаващи отговорността обстоятелства се установиха лошите му характеристични данни и обремененото му съдебно
минало, видно от приложената характеристика и
справка за съдимост.
При определяне на
наказанието съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „Б” от НК, доколкото така изброените
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие за многобройни такива
по смисъла на посочената разпоредба. Предвид това, и доколкото за наказанието „лишаване от свобода” по чл.216, ал.1 от НК не е предвиден
минимум, съдът на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „Б” от НК замени наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”. Така, на основание чл.216, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б”, вр.
чл.42а, ал.2, т.1, т.2, вр. ал.1 и ал.3, вр. чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК, съдът наложи на подсъдимия И. наказание
„Пробация” със следните
пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 2 месеца /една година и два месеца/ с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1
година и 2 месеца /една
година и два месеца/. Съдът
определи продължителността на пробационните мерки ориентирани по-близко до
средата, определена от закона в чл.42, ал.3, т.1 от НК, вземайки предвид тежестта
на деянието и по-високата степен на
обществена опасност на дееца, което обуслови определянето на един по-дълъг срок
на наложените пробационни мерки, а не минималния такъв, регламентиран в закона.
Съдът счита, че именно с така наложеното наказание ще се постигнат целите на наказанието по
чл.36 НК, а именно - да се поправи и превъзпита деецът към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, както
и да се въздействува възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото. Така
определеното наказание според съдебния състав е подходящо и с оглед личността на подсъдимия и тежестта на
престъплението.
При
този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият
И. да заплати направените по делото разноски за вещо лице в
размер на 63,48 лв. в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково,
както и 20,00 лв. по сметка на РС-Харманли също предствляващи разноски за вещо
лице.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: