РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Кюстендил, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20221520100036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК: *********
против Б. ЕВТ. Г..
В исковата молба ищцовото дружество обосновава активната си процесуална
легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със „С. Г. Груп“ ООД
цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като цесионер
придобило и станало собственик на процесните вземания на основание сключен с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от
16.10.2018 г.
„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното вземане още
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с
връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то същият
следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне при съблюдаване
на законовите изисквания за това – и по – конкретно „С.Г. Груп“ ЕАД (като законен
правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД) действало в двойно качество – като упълномощен
от мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018г. и от свое име, в
качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019г.
Твърди се, че на 20.11.2018 г. между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД бил подписан договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ****, с който му била предоставена услуга за номер ***** при
1
условията на тарифен план Smart M+ с месечен абонамент от 22,99 лв., както и
мобилна услуга за мобилен номер ***** при условията на тарифен план Smart M+ с
месечен абонамент от 22.99 лв. с ДДС. Срокът на Договора бил за 24 месеца, съответно
– до 20.11.2020г.
Задълженията на ответната страна за периода 02.01.2018г. до 07.12.2018г. били
фактурирани във фактура № **********/08.12.2018г. с начислена за периода сума от
142,70 лв. за посочените два мобилни номера, платима в срок до 25.12.2018г.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника по процесната фактура
последвало прекратяване на договора с оператора с него като като последният издал
по клиентски номер 16093278002 на дата 08.12.2018гг. крайна фактура № **********.
В последната се включвала и сумата от 104,94 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
Така начислената неустойка била сбор от трикратния размер на месечните такси
(без ДДС) на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: 3x 17.49
лв. за парифен план Smart M+ (без ДДС) за мобилен номер **** и 3x 17.49 лв. за
парифен план Smart M+ (без ДДС) за мобилен номер **********.
По повод процесните вземания, в производството по ч.гр.д. № 2256 от описа на
КРС за 2021г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, като в законоустановения за това срок длъжникът подал възражение по чл. 414
от ГПК, поради което възникнал интересът за ищцовото дружество да установи
вземането си в хода на настоящото производство.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че Б. ЕВТ. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. К., ул. „Ж.Ж.“ № *, дължи и следва да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 247,64 лв. (двеста четиридесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки), от която: 104,94 лв. (сто и четири лева и деветдесет и четири стотинки) –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер **** от дата
20.11.2018г., сключен между длъжника и мобилния оператор „Българска
телекомуникациопнна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, за което е издадена фактура
№ **********/08.01.2019г. за периода 08.12.2018г. до 07.01.2019г. и 142,70 лв. (сто
четиридесет и два лева и седемдесет стотинки), представляващи потребени и
незаплатени електронни съобщителни услуги за периода 02.01.2018г. – 07.12.2018г.,
съгласно договор с клиентски номер **** от 20.11.2018г., сключен между длъжника и
мобилния оператор „Българска телекомуникациопнна компания“ ЕАД, ЕИК:
*********, за което е издадена фактура № **********/08.12.2018г., което вземане е
предмет на издадената в производството по ч г.р д. № 2256 от описа на КРС за 2021г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендират се направените разноски в заповедното и настоящото
производства.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Твърди, че не дължи процесните суми. В действителност налице бил сключен
между него и мобилния оператор договор с абонамент от 22,99 лв., за срок от две
години. Ответникът обаче сочи, че ползвал услугата само един месец, за което и
платил сумата от 300,00 лв. след отправени за това покани, предупреждения и тормоз.
Повече от седем-осем години притежавал абонаментна карта и плащал с
2
„ваучери“ от 5,00 лв. на месец до 20, 30 лв. Такива му били възможностите, предивд и
установената по надлежния ред намалена негова работоспособност.
Предвид изложеното се иска отхвърляне на иска като неоносвателен.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца /чрез
предварително депозирана в този смисъл молба/ и оспорва от ответника чрез
пълномощника му – адв. М..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за далекосъобщителни услуги, е че
такъв е сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Б. ЕВТ. Г.,
при посочен в същия абонаментен план за срок от 24 месеца, считано от 20.11.2018г.
Приети като доказателства са още извлечения от сметки, издадени от „БТК“
ЕАД, със задължено лице ответникът в настоящото, с номера ********** за сума от
142,70 лв. и краен срок за плащане – 25.12.2018г.; ********** за сума от 274,59 лв. и
краен срок за плащане – 25.01.2019г.; ********** за сума от 215,75 лв. с краен срок за
плащане – 25.02.2019г. и ********** за сума от 217,23 лв. с краен срок за плащане
определен на 25.03.2019г., ведно със заверено копие на Общи условия на договора
между „Българкса телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.10.2018г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като цедент и „С.Г. Груп“ ООД –
като цесионер, в полза на последното преминали вземанията, произтичащи от
договорите, описани в приложение № 1, последното неприложено към кориците по
делото.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД
на свой ред прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към физически и
юридически лица, подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в
Приложение № 1 – „Списък на вземанията“ , за който се сочи, че е неразделна част към
договора, но отново не е приложен към делото.
Представен е и Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019г., сключен на
10.03.2020г. между „С. Г. Груп“ ЕАД (като правоприемник на „С. Г. Груп“ ООД), в
качеството на цедент и „ЮБЦ“ ЕООД – като цесионер, по силата на който към
цесионера преминават вземанията на цедента, придобити по силата на Уведомление по
т. 1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД.
От представеното Извлечение от приложение № 1 към Анекс от дата
10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. (л. 20) се установява, че в позла на
ищцовото дружество, като цесионер, било прехвърлено от цедента „С.Г.Груп“ ООД
вземане срещу ответника в настоящото в размер на 247,64 лв..
Представено е и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 от ЗЗД
на л. 21 от делото, извършено от „БТК“ ЕАД, в което се сочи за учредена
представителна власт на „С.Г. Груп“ ООД досежно уведомяването на длъжниците от
името на цедента за станалото прехвърляне на вземания.
С Уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си
3
„С.Г.Груп“ ООД, последното представлявано от С. Ц. и „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано
от Ю. Ц., на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, се уведомява ответникът за станалото
прехвърляне на процесното вземане, без представени доказателства за получаване на
уведомлението от последния.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и
не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2256/2021 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, което е предмет и на настоящата искова
молба. Заповедта е била връчена на длъжника на 23.11.2021г., като в
законоустановения срок, същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Ето защо
съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния
съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за
предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е
допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр.
чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено
нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
търсените суми в полза на ищеца.
Не е спорно и че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника е бил сключен процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 20.11.2018г.
По отношение на извършените цесии и действието им спрямо ответника:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г. на „С.Г. Груп“ ООД, като последното на свой ред,
чрез Договор за цесия от 01.10.2019г., го е прехвърлило на ищцовото дружество.
В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено
с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на
4
новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и
заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК и
каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово ограничение
съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда
правен ефект.
Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че уведомлението за двете процесни
цесии е достигнало до ответната страна като приложение към исковата молба на
20.01.2022 г. (което обстоятелство съдът взема предвид в условията на чл. 235, ал.3 от
ГПК).
Въпреки горното обаче, представеното уведомление по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
не може да произведе правния си ефект поради следното: същото изхожда от една
страна от „БТК“ ЕАД, чрез упълномощения цесионер – „С.Г.Груп“ ООД (релевантно
за съобщаването на първата цесия от 16.10.2018г.) и от друга – от „ЮБЦ“ ЕООД,
посочено като цедент по договора за цесия от 01.10.2019г. В действителност обаче
„ЮБЦ“ ЕООД по втория договор за цесия има качеството на цесионер, а не на цедент,
както е посочено в титулната част на уведомлението. И именно в това свое качество
(на цесионер), за да бъде надлежно съобщаването на прехвърлянето на вземането на
ответника по делото досежно втората по ред цесия, то следва ищцовото дружество да е
надлежно упълномощено от цедента по договора от 01.10.2019г. - „С.Г.Груп“ ООД.
Данни за подобно упълномощаване по делото липсват (такива са налице единствено
досежно упълномощаването на цесионера по първата цесия – „С.Г.Груп“ООД и то
косвени такива, доколкото не се представя самата упълномощителна сделка, а че
такава е била извършена се сочи в Потвърждението по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД – л. 21
от делото). Така, „С. Г. Груп“ ООД, като цедент по втората по ред цесия е трябвало в
лично качество, посредством органния си представител, или чрез надлежно
упълномощаване на цесионера – ищец в настоящото (каквото да е налице данни по
делото липсват), да доведе до знанието на Г. станалото второ по ред прехвърляне на
процесното вземане. Отделно от това, както стана дума, представеното уведомление
изхожда едновременно от „БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД,
последното представлявано от С. Ц. и от „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от Ю. Ц., като
положеният в уведомлението подпис е само един. Така не става ясно чия воля е
меродавна, доколкото не се установява чий е положеният подпис. Уведомяването на
ответника и за двете цесии посредством едно уведомление щеше да постигне
процесуалния си ефект, ако същото изхождаше от „БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си
„С.Г.Груп“, представлявано от С. Ц. (по първата по време цесия) и от „С.Г.Груп“
ООД като цедент по договора за цесия от 01.10.2019г. (такива са и наведените от
ищеца фактически твърдения в Молба-Становище вх. 2392/21.03.2022 г., които обаче
5
не съответстват на действителното правно положение, за което свидетелства
представеното Уведомление по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД).
Изложеното до тук идва да покаже, че вторият по ред цесионен договор от
01.10.2019г., макар и действителен сам по себе си, не е произвел действие спрямо
длъжника, с оглед ненадлежното съобщаване за извършеното прехвърляне на
процесното вземане. Това на свой ред има за последица невъзможност на ищеца в
настоящото да се легитимира като титуляр на вземането с оглед деривативността на
придобивното му основание и неуспешно проведено доказване на веригата от
правоприемства. Така, липсата на материалноправна легитимация на ищеца по
заявения иск, сочи на неоснователност на последния, поради което и същият следва да
се отхвърли на посоченото основание.
Отделно от горното, настоящият състав намира, че претенцията е неоснователна
и поради следното:
Част от претенцията си, такава за сума от 142,70 лв., ищцовото дружество
поддържа като дължима именно на основание незаплатени далекосъобщителни услуги
по процесния договор. Но възникването на това парично задължение е поставено в
зависимост от пълно и точно престиране от страна на кредитора – чл. 63, ал. 1, ЗЗД.
Доказателства, че такива са предоставени действително не бяха ангажирани.
Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в
качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по
правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Издадените фактури за ползвани телекомуникационни услуги са частни
удостоверителни документи, съставени от мобилния оператор и не обвързват съда с
доказателствена сила относно престацията на дружеството-съставител на счетоводните
документи, съотв. не доказват получаването на услугата от ответника, нито
изправността на кредитора като страна по договора. Поради което и наведените в
изложения контекст, от ищцовото дружество доводи за основателност, съдът не
кредитира.
Досежно претенцията за неустойка в размер на 104,94 лв., дължима за
предсрочно прекратяване на процесния договор, съдът счита следното: прекратяването
на договора поради неизпълнение на договорни задължения се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение
по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали
задължения през предварително определен срок в договора е основание за развалянето
му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните
източници на облигационни отношения са сключени в писмена форма, изявлението за
прекратяването им същото следва да е в такава форма. По делото липсват данни, а и
твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за развалянето на договора, респ. то
да е получено от абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока,
поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати
договора преди изтичане на срока му. А именно предсрочното негово прекратяване
води до възникване на уговорената между страните компенсаторна неустойка, на което
се позовава и самият ищец. Съгласно трайната съдебна практика ролята на покана
6
може да изиграе само исковата молба (не и заявлението по чл. 410 от ГПК), тъй като
препис от нея се връчва на неизправната по договора страна, стига разбира се, в нея
кредиторът да се позова на последиците от прекратяване на договора. В случая обаче
исковата молба е подадена в съда на 12.01.2022 г., след изтичане на първоначално
уговорения срок по процесния източник на облигационни задължения. По тези
съображения по делото остана недоказано надлежното прекратяване на същите, което
препятства възникването в полза на ищеца на претендираното вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване и на това основание.
Съгласно задължителните указания по прилагане на закона, обективирани в т.13
от ТР 4/2014г. по тълк. д. 4/2013г. ВКС, ОСГТК, в частта, в която искът е отхвърлен,
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежи на
обезсилване, но въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски
по настоящото производство, но т.к. доказателства за сторени такива по делото не са
ангажирани, съдът не следва да се произнася в този смисъл.
Представен по делото е договор за правна защита и съдействие, видно от който
осъщественото процесуално представителство на ответника е извършено „безплатно“.
При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да
възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по
своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В
хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар
като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по
т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението
по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е
принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.). Носител на
претендираното право по чл. 38, ал. 2 ЗА е адвокатът, а не лицето на което е оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие – спр.Определение № 215 от 25.04.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2407/2015 г., II т. о., ТК. Така, дължимото се на пълномощника
възнаграждение в случая, съдът определи на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300,00 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство по ч.гр.д. №
2256/2021 г., вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните
указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника се следват
сторените в същото разноски, но данни за рализирани такива не са налице, поради
което и не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „ЮБЦ“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.
Ц. против Б. ЕВТ. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Жан Жорес“ № 7,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има
задължения към ищцовото дружество за сума в размер на 247,64 лв. (двеста
7
четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки), от която: 104,94 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16093278002 от
дата 20.11.2018г., сключен между длъжника и мобилния оператор „Българска
телекомуникациопнна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, за което е издадена фактура
№ **********/08.01.2019г. за периода 08.12.2018г. до 07.01.2019г. и 142,70 лв.,
представляващи потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода
02.01.2018г. – 07.12.2018г., съгласно договор с клиентски номер 16093278002 от
20.11.2018г., сключен между длъжника и мобилния оператор „Българска
телекомуникациопнна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, за което е издадена фактура
№ **********/08.12.2018г., което вземане е предмет на издадената в производството
по ч г.р д. № 2256 от описа на КРС за 2021г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София р-н Триадица, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.
М., вписана в АК-Кюстендил, с адрес на упражняване на дейността гр. Кюстендил, ул.
„Гороцветна“ № 35, сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева), дължимо адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8