Присъда по дело №691/2022 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 149/22.12.2022 година, постановена по НОХД
№ 691/2022г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП №336/2022г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият С.Х. /S.H./, гражданин на Сирийска арабска република, е обвинен в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 28.11.2022 г., в района на
гранична пирамида № 195, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.Р.Р. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор С.И. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатото против подсъдимия С.Х. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението
моли съда да признае подсъдимия С.Х. за виновен по повдигнатото му обвинение и му
наложи при условията на чл.54 от НК минимално предвидените в престъпния състав на
чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и
глоба в размер на 100 лева.
Защитникът на подсъдимия С.Х., адв. Р.Р. в хода на устните прения не оспорва
авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на
събраните доказателства. Взема отношение единствено досежно индивидуализиране на
кумулативно предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК наказания - лишаване
от свобода и глоба спрямо подс. С.Х., като счита, че същите следва да бъдат определени при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, като в тази насока се изтъква младата възраст и
чистото съдебно минало на подзащитния й, признанието му във виновност и оказаното
съдействие на разследващите органи за изясняване на фактологията по случая. Поради тези
си съображения адв.Янкова счита, че наказанията на подзащитния й следва да бъдат
определени в предвидения в престъпния състав минимален размер на лишаването от
свобода, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години и глоба в
минимален размер.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият С.Х. е роден на 01.01.1992г. в гр.Халеб, Сирийска арабска република
и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но я напуснал в неустановен момент и отишъл
в северен Ирак, а от там на 24.11.2022г. нелегално преминал в Република Турция.
Намерението му било да стигне до държава в Европа, където желаел да си намери работа и
да заживее спокойно. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно
разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, подсъдимият решил да
премине по незаконен път турско - българската граница. За целта същият в гр.Истанбул се
свързал с каналджия по прякор А.А., който срещу възнаграждение обещал да го преведе от
Р. Турция през Р. България до Р. Сърбия. В изпълнение на уговорката, на 27.11.2022 година
подсъдимият заедно с други 17 свои сънародници, които не познавал, с помощта на двама
водачи, с микробус били извозени от гр.Истанбул до гориста местност, в близост до турско-
българската граница, от където продължили пеша, водени от двамата водачи. След като
1

стигнали близо до възпрепятстващото съоръжение пренощували и на 28.11.2022г. сутринта
подсъдимият и спътниците му, с помощта на неустановените им двама водачи, посредством
подкопаване на дупка и вдигане на мрежата преодолели възпрепятстващото съоръжение и
по този начин влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република
България, в района на гранична пирамида № 195, находяща се в землището на село Воден,
община Болярово, област Ямбол.
След като преминали границата, подс. М.А. и спътниците му, продължили да се
придвижват пеша през гориста местност, водени от двамата каналджии като избягвали да
влизат в населените места. Вървели в продължение на два дена, водени от водачите им.
На 30.11.2022г. групата стигнала до място в гориста местност, близо до асфалтов
път, където по указания на водачите изчаквали пристигането на автомобил, който да извози
чуждите граждани до гр.София. Не след дълго по асфалтовия път пристигнал сив джип
марка „БМВ", с peг. № X 5343 КМ, който навлязъл в гората и спрял. От джипа излязъл
шофьора му, който отворил багажника на автомобила и с жестове подканил подсъдимия и
спътниците му да се качат в него. Част от групата чужди граждани се качили в багажника, а
останалите в купето на автомобила. След това джипът потеглил, а двамата водачи се
върнали обратно.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел Ж.М.У., работещ на
длъжност „старши тактически полицай“ в сектор „Специални тактически действия“ към
ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово, на 30.11.2022г. бил на смяна автопатрул в състав с
колегата му Георги Димитров като около 18.30 часа патрулирали по път II-79, в района на
с.Добрич, когато получили по станцията разпореждане на Началник сектора да се
придвижат към разклона за с.Попово, където да бъде устроен КПП с цел спиране на
автомобил, който не се е подчинил на полицейско разпореждане и се движи в посока към
с.Попово. Известно време след като автопатрулът на св.Узунов пристигнал на разклона за
с.Попово, където имало и друг наряд на ГПУ-Елхово, свидетелят и колегата му възприели
приближаването на въпросния автомобил, който се е движил по път II-79 в посока към
гр.Елхово, следван от автомобил на Гранична полиция. Св.Узунов и колегата му подали
сигнал за спиране на л.автомобил със „Стоп“ палка, както и светлинен и звуков сигнал, но
въпросния джип не спрял, а ускорявайки скоростта си подминал служебния автомобил на
Гранична полиция. Св.Узунов и колегата му със служебния автомобил последвали
въпросния джип като периодично подавали светлинен и звуков сигнал за спиране. На
двамата полицаи им направило впечатление, че въпросния л.автомобил бил видимо
натоварен.
В района на отбивката за гробищния парк на гр.Елхово, преследваният джип спрял
вдясно по посока на движението си, поради което и движещия се зад него служебен
полицейски автомобил, в който бил св.Узунов също спрял встрани от джипа. След като
двамата гранични полицаи слезли от сл.автомобил, джипът рязко потеглил като поднесъл и
вследствие на това с предната си броня ударил дясната врата, калника и гумата на
автомобила на Гранична полиция. Възприемайки това двамата гр.полицаи отново със
сл.автомобил последвали въпросния джип, който до самата табела за вход на гр.Елхово
излязъл от пътното платно и преустановил движението си в страничната канавка. Водачът
на л.автомобил излязъл веднага и се опитал да избяга в посока към близките стопански
постройки, но бил последван от колегата на св.Узунов, а по-късно вследствие на проведени
оперативно-издирвателни мероприятия шофьорът на джипа бил задържан.
Междувременно граничните полицаи задържали и конвоирали до помещение за
задържани лица в РД“ГП“-Елхово излезлите от джипа 18 чужди граждани, отговарящи на
рисковия профил - без документи за самоличност и самоопределили се за граждани на
Сирия. Между тях имало и 2-3 малолетни деца.
От показанията на св.Стоян Петров Кисьов на длъжност „ст.полицай“ 02 ГОДГ при
2

ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово, се установи, че на 30.11.2022г. същият е застъпил на
смяна за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, назначен наряд автопатрул – пеши патрул в
района от 190 гранична пирамида до 210 гранична пирамида, находящи се в землището на
с.Воден, общ.Болярово. При обхождане на района свидетелят Кисьов получил разпореждане
от началника на 02 ГОДГ да огледа района за наличие на нарушение на държавната граница
и да установи мястото, където е била нарушена държавната ни граница. При извършената от
св.Кисьов проверка на обратната следа, около 11.30 часа бил установен в района на
гранична пирамида № 195, находяща се в землището на село Воден, община Болярово,
обл.Ямбол, голям отвор в долната част на възпрепятстващото съоръжение, образуван чрез
срязване на телената мрежа и множество стъпки около отвора на турска територия.
При регистрацията на задържаните лица е било установено, че между тях е и
подсъдимият С.Х., гражданин на Сирийската арабска република. Тъй като у подсъдимия не
е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от
разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената дактилоскопна карта /л.22 от
материалите по БП/. Видно от съдържанието на този документ, лицето се идентифицирало с
имената: - С.Х. /S.H./, роден на 01.01.1992г. в гр.Халеб, Сирийска арабска република,
гражданин на Сирийска арабска република. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез
преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода
на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на
съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост от 02.12.2022г., издадена
от БС при Районен съд-Елхово въз основа на получени данни от БС при МП, се установи, че
подсъдимият С.Х. не е осъждан.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо с рег.№105450-13093 от 21.12.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, се
установи, че подс. С.Х. на 21.12.2022г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец поради подадена
молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Харманли – ДАБ-МС.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия С.Х., приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.2-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият след
като изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава
подробни обяснения; от показанията на свидетелите Ж.У. и С.К. - служители на ГПУ-
Елхово към РД“ГП“гр.Елхово, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието,
както и такива относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели Узунов и Кисьов се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за
предубеността на двамата свидетели. Показанията им кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите факти са
пряко относими както към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние, така и към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия като установен
заедно с още 17 чужди граждани в л.автомобил марка „БМВ", с peг. № X 5343 КМ, ударил
се в крайпътна канавка на път II-79 до самата табела за вход на гр.Елхово, вследствие опита
на водача на автомобила да избегне полицейска проверка.
3

Писмените доказателства, приложени по БП № 336/2022г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 30.11.2022 г.,
Протокол за полицейски обиск на лице от 30.11.2022 г., декларация от подсъдимия,
дактилоскопна карта и приетото представено от прокурора уведомително писмо с рег. №
№105450-13093 от 21.12.2022 г. на Дирекция „Миграция“ при МВР/, се прецениха за
редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се
кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият С.Х. /S.H./, роден на
01.01.1992г. в гр.Халеб, Сирийска арабска република, живущ в с.гр., гражданин на
Сирийска арабска република, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, без
документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1
от НК, тъй като на 28.11.2022 г., в района на гранична пирамида № 195, находяща се в
землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
С.Х. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р
Турция към Р България. Същото е осъществено като на 28.11.2022г. подсъдимият е влязъл
през границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично-пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните
полицейски органи във вътрешността на страната ни – установен заедно с още 17 чужди
граждани в л.автомобил марка „БМВ", с peг. № X 5343 КМ, ударил се в крайпътна канавка
на път II-79 до самата табела за вход на гр.Елхово, вследствие опита на водача на
автомобила да избегне полицейска проверка и разкриването от компетентните органи на
превозваните от него нелегални мигранти.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че С.Х. е
предприел пътуването си от Р.Турция, където е пребивавал след като на 24.11.2022г. е
напуснал северен Ирак, където влязъл нелегално след като на неустановена дата е напуснал
родината си по произход и местоживеене - Сирия, като намерението му е било да потърси
по-добър живот в държава в Европа. С оглед на това поетапно придвижване на подсъдимия
и ползването на услугите на „каналджия“, не са налице основанията да се приеме, че С.Х. е
влязъл на територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота
или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане
на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
4

или наказание, в държавата му по произход – Сирия. Посочените поетапни действия на
подсъдимия, навяват на извода, че С.Х. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през
турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи за Р. Сърбия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия С.Х. /S.H./, гражданин на
Сирийска арабска република, за ВИНОВЕН в извършване на вмененото му престъпление
по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подс. С.Х. е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената му
родина, която е напуснал в неустановен момент или в Р. Турция, от където е преминал
нелегално на 28.11.2022г., е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита
на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се
ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането
му, нито впоследствие при разпита му в хода на бързото производство. Не може да се
приеме, че всяко преминаване на границата на страната на сирийски гражданин без
разрешение на държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът
изисква да бъде установено наличието на посочените обстоятелства, за да се приложи
хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание,
да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на
Република България, като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение
от преследване по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически
убеждения или принадлежност към определена социална група, следва да е налице по
отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия С.Х., гражданин на Сирийската
арабска република. По делото не са налице каквито и да е данни, които да възвеждат
индиции, че подсъдимият е бил преследван в родината си по петте признака по смисъла на
чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на БП като обвиняемо лице липсват
съобщаване на факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен
конфликт. Предвид на тези си съображения съдът, независимо от наличните по делото
данни за подадена молба за закрила пред компетентната ДАБ при МС, прие, че не са налице
основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като
извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на този фактически състав.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. С.Х. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
5

добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени
както като многобройни, така и като изключителни, за да се определи наказание при
условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно
изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността
да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия С.Х. кумулативно
предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият
в закона минимум, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание
Глоба в полза на Държавата в размер на 100.00 лева.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. С.Х. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на С.Х. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. С.Х. наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 15.00 лева да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД“ГП“-гр.Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	149
Дата:	22 декември 2022 г. (в сила от 7 януари 2023 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20222310200691
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 декември 2022 г.

Присъда по дело №691/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите