Р Е Ш Е Н И Е
№ 2291 02.06.2014г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
І граждански състав
На втори юни две хиляди и четиринадесета
година
В
открито заседание на двадесет и
втори май 2014г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: МАЛИНА ПЕТРОВА
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 1746 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание с правно
основание чл.128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда.
Ищецът В.В.Ц., ЕГН **********,
твърди, че е работил при ответника – “А – ТИ 2009” ЕООД – гр.Пловдив, по трудов
договор на длъжността “отчетник” до 11.12.2013г., когато договорът бил
прекратен на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
Заявява, че престирал
работната си сила добросъвестно, но не получил в пълен размер трудовото си
възнаграждение за периода м.юни 2011г. – м.декември 2013г. в общ размер от
17809,27лв. С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата 17809,27лв. – неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното
им изплащане. Претендира направените разноски. Ангажирани са доказателства.
В предоставения
му едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно – на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание, като исковете са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства –
заповед за прекратяване на трудовия договор.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 1200лв. –
адвокатско възнаграждение. С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, то на
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 712,37лв. по сметка на ВСС.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “А – ТИ 2009” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Дилянка” № 35, представлявано от Б. Д. Б., да заплати на В.В.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 17809,27лв. /седемнадесет хиляди
осемстотин и девет лева и 27ст./, представляваща
сбора на неизплатените трудови възнаграждения за периода от м. юни 2011 г. до месец декември 2013 г. включително, след приспадане на нормативно установените удръжки, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на предявяване на исковете – 04.02.2014г., до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 1200лв./хиляда и двеста лева/ - разноски по производството.
ОСЪЖДА “А – ТИ 2009” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Дилянка” № 35, представлявано от Б. Д. Б., да заплати по сметка
на ВСС, сумата от 712,37лв./седемстотин
и дванадесет лева и 37ст./ - държавна такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, а подлежи на оспорване по реда на
чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П / ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Д. Д.