РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Плевен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430103866 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Д. И. П. с ЕГН: ********** постоянен адрес ***,
чрез пълномощник *** „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********, фирмено дело № *** г. по
описа на 24 св. ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, e-mail: ***
против *** ЕООД, с ЕИК: ********, сьс седалище и адрес па управление: ***, представлявано от И. в. Д. и Д. в.
Н.. Цена на установителен иск: 110 лева; Цена па осъдителен иск: 5 лв. /частичен иск от 110 лв./, с посочено
правно основание чл. 26 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искане да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за
потребителски кредит № *******, сключен между Д. И. П. и *** ЕООД, с ЕИК. ********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от И. в. Д. и Д. в. Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност да
бъде прогласена. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, да провъзгласи
нищожността на клаузата На чл. 5 в Договор за предоставяне па потребителски кредит № *******, сключен
между Д. И. П. с ЕГН: ********** и „***" ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес па управление: гр.
***, представлявано oi И. в. Д. и Д. в. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от „Multitude bank" в полза на ответника. Да осъди, на основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, „***" ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адресна управление: ****** ч. ** *** ***, представлявано
от И. в. Д. и Д. в. Н., да заплати на Д. И. П. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 110 лв.
/ т.1, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит №
*******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата па депозиране па настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на осъдителния иск, чрез неговото увеличаване,
като се счита предявен за 118, 48 лв.
1
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:
На *** г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *******,
съгласно който договор е приложим 3ПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400
лева. Съгласно договора, П. е следвало да погаси заема в срок от месеца, като е следвало да върне сумата с лихва
3.38% или 65 лв. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.85%.
В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude
bank" в полза на Дружеството ответник.
При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на
договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. След като усвоила сумата от 400 лв., Д. П. установила, че освен заемна та сума от 400 лв., са й
начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „***" ЕООД, в размер на
110 лв. Към датата па подаване на иска Д. П. е погасила задълженията си но договора за потребителски кредит.
Процесният договор е недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за
поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за
гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването, каквото се явява всъщност. Договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен
електронен подпис, поради което липсва съгласие. П. не е подписвала договор за поръчителство, както и че
такъв не е бил представян. Процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е спазена предвидената от закона форма. Договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
На следващо място, посочен е грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена
като разход по договора, а това с следва да бъде направено, поради следните причини: Ответникът не предоставя
възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира
допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението
за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и
възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не
отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25 09.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив но в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение №
1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019
г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./
.Сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде
включена в ГПР, тъй като с разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. При
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по
договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба па чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите
за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
2
действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл.22 ЗПК/.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване па договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В съображение 26 от преамбюла па Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин" .
В решение По дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г.
във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО
па Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити,
СЕС постановява:
„...посочването на ГПР, които не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който
не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“
„...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница"
Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата
се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга — гарант, чийто размер
не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравиовесие между правата и поетите
задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.
Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 33 Д, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* е нищожна, като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 3311 и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл10а, ал.4, чл.19,
ал.1 и 4 ЗПК.
На основание изложеното, съдът приема, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в производството,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 124 ГПК, че са налице пороци, обуславящи
3
нищожността на договор за потребителски кредит № *******, сключен между Д. И. П. с ЕГН:
**********,постоянен адрес *** и „*** ЕООД, с ЕИК. ********, седалище и адрес на управление: гр. *** ***,
*** представлявано от И. в. Д. и Д. в. Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., вр. чл.26,
ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК,.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ***" ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адресна
управление: гр. ***, бул. *** N2 51, *** представлявано от И. в. Д. и Д. в. Н., да заплати на Д. И. П. с ЕГН:
**********, ***, сумата в размер на 118,48 ЛВ, платена при изначална липса на правно основание по договор за
потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата па депозиране па
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, *** ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. *** **, *** представлявано от И. в. Д. и Д. в. Н., да заплати на Д. И. П. с ЕГН:
**********, ***, направените разноски по делото в общ размер на сумата от 325 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗАдв, *** ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, *** представлявано от И. в. Д. и Д. в. Н., да заплати на *** „Д. М." вписано в регистър
БУЛСТАТ под № **********, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св. ***, с адрес на упражняване на
дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4