№ 18477
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети окто..ри през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110117857 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, с ЗК ".." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул."С.." № .. е предявило срещу АГЕНЦИЯ „...”, с адрес: гр. София, ПК 1606, пл.
„М.” №.. с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал.1 т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 497,45 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за вреди на лек автомобил марка "Б..",
модел „..“, с per. № ,.., вследствие на ПТП, настъпило на 01.07.2019 г. поради попадане в
необезопасена дупка на пътното платно на републикански път I-8 в района на 25 км., с
посока на движение към гр. София, ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата 153,22 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.03.2020 г. – 31.03.2023 г.
Ответникът Агенция „...” е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Оспорва представения
по делото Протокол за ПТП като непълен, неточен и с противоречива или липсваща
информация, както и изготвен при неспазване конкретни изисквания за количество на
отразената информация. Сочат липса на представени Общи условия и непълнота на
съдържанието на застрахователната полица, което води до недоказан застрахователен риск.
Ако се приемат за приложими публикувани в интернет ОУ, то твърдят, че с оглед конкретни
разпоредби се явява недоказано застрахователно покритие на щетата. Сочи се недоказаност
на покрит застрахователен риск досежно увреда на гуми. Излагат се подробни съображения
1
за неоснователност на претенцията. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на
разноски за производството.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Относно иска при квалификацията на чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден застрахователен договор, в периода на
застрахователно покритие на който и вследствие противоправно поведение на лица, чийто
възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска и за
което в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да
докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
процесното МПС.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.07.2018 г. между ищеца и
собственика на лек автомобил марка "Б..", модел „..“, с per. № ,.. е бил сключен договор за
застраховка "Каско" на МПС под формата на застрахователна полица № .., валидна за
периода от 00:00 ч. на 01.08.2018 г. до 23:59 ч. на 31.07.2019 г., в сила към датата на
процесното ПТП. Така сключеният договор за застраховка е действителен - съгласието на
страните е обективирано в предвидената писмена форма за валидност, и е породил действие,
което не се оспорва. Към датата на сключване на застрахователния договор в изискуемата
писмена форма, са в сила ОУ на ищеца, текстът на които ОУ е приет по делото.
Установява се, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за
което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото
имущество щети в размер на 487,45 лв., поради което е встъпил в правата на увредения
срещу ... за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото отстраняване.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП № ../01.07.2019 г., уведомление за
настъпило застрахователно събитие, депозирано пред застрахователя на 01.07.2019 г., опис
по щета № .../01.07.2019 г., доклад по щетата, експертиза от 08.07.2029 г., гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля С. М. Д. и заключение на САТЕ, съдът
приема за установено, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС било
наличието на дупка на пътното платно на път I-8 в района на 25 км., с посока на движение
към гр. София, през която МПС преминало и по този механизъм била увредена задна дясна
гума с джанта.
Въведеното от ответника възражение за липса на покритие на застрахователната полица по
отношение на увредата на гуми е неоснователно. По делото са представени действащите
2
между страните Общи условия на ЗК ".." АД за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства, от които се установява, че при покритие Каско, се
обезщетяват вреди от ПТП - ПТП, възникнало по време на движение и/или в паркирано
положение. Безспорно попадане в дупка на пътното платно при движение, се покрива от
посочената дефиниция и представлява покрит риск. Следва да се посочи, че с оглед
представените по делото Общи условия на ЗК ".." АД /стр.20-26 от делото/ обект на
покритие са гумите на МПС, застраховани по клауза 1 „Всички рискове“.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че по делото не се установявало, че на
пътното платно имало дупка и щетите настъпили от преминаването на автомобила през нея.
Видно от удостоверяването в протокола за ПТП местопроизшествието било посетено от
служител на КАТ. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по
чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на
произшествието се намирал описаният в протокола лек автомобил, с описаните видими
щети, както и че на пътното платно се намирал необезопасена дупка на пътното платно.
Разпитан, св. Д. излага, че пътувал в посока от границата със Сърбия и при навлизане в
България, попаднал в дупка. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира
напълно показанията на разпитания свидетел. Показанията му възпроизвеждат
непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат кредитирани, тъй като
изцяло кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и САТЕ.
Не се доказа по делото управляване на л.а. "Б..", модел „..“, с per. № ,.. с несъобразена
скорост и по начин не съответстващ на пътната обстановка.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото МПС,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 544,22 лева.
Неоснователни са доводите на ответника за вина/съпричиняване за настъпването на ПТП от
страна на водача на л.а. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да
установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по
делото доказателства – писмени и гласни такива и заключение на САТЕ възраженията на
ответника не се установяват.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД: наличие на договор за
застраховка имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Досежно правната
квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът намира, че същата следва при
разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на нормата на чл. 49 ЗЗД. За
ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по делото на следния
фактически състав – виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на
лица, на които е възложил извършването на определена работа и причинени при или по
повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието
3
на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди. За
уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се
считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на
действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този
смисъл Постановление 9/1966 г. на ВС.
С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП, в редакцията им към датата на ПТП, на
Агенция "...", е възложено задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане
на републиканските пътища. Съобразно чл. 48, ал.1, т. 1 ППЗП, в приложимата към датата
на ПТП редакция, в задължение на Агенция "..." е поставена поддръжката на
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии, както и платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания. Предвид легалната дефиниция на понятията "поддържане на пътищата" и
"ремонт на пътищата" в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с горецитираната норма
задължение за Агенция "..." се изразява в извършването на дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Безспорно по делото се установява, че процесното ПТП настъпило в резултат наличието на
дупка на пътното платно на път I-8 в района на 25 км., с посока на движение към гр. София,
задължението за поддръжка и ремонт на пътното платно, на който по горните доводи на
съда към датата на ПТП нормативно било възложено на Агенция "...". Неизпълнението на
цитираното законово задължение от отговорните служители в агенцията, представлява
противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при изпълнение на
възложената им работа, което във връзка със събраните гласни доказателства и
заключението по изслушаната САТЕ, било в причинна връзка с настъпилите щети на МПС.
Поради това и съдът намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД
дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението по
изслушаната САТЕ е 544,22 лева и е по-голям от размера на изплатеното от застрахователя
обезщетение. Поради това регресното право на ищеца възникнало за по-малката от двете
суми и ликвидационните разноски. По тези мотиви съдът намира претенцията на ищеца–
застраховател за основателна за пълния предявен размер от 497,45 лева, заедно с
претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
4
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният за лихви,
считано от деня, следващ датата на получаване на регресната покана /л. 18/, а именно
16.10.2019 г. Акцесорната претенция е заявена за период след това, а именно за периода от
31.03.2020 г. до 31.03.2023 г., като размерът на същата, изчислен с помощта на компютърна
програма е 153,22 лв. Претенцията е заявена именно за сума в такъв размер, поради което се
явява изцяло основателна.
Относно разноските: При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за производството в размер на 550 лв. за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице, възнаграждение за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „...”, с адрес: гр. София, ПК 1606, пл. „М.” №.. да заплати на ЗК ".."
АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."С.." № .., на основание чл.
410, ал.1 т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 497,45 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско" за вреди на лек автомобил марка "Б..", модел „..“, с per. № ,.., вследствие на ПТП,
настъпило на 01.07.2019 г. поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на
републикански път I-8 в района на 25 км., с посока на движение към гр. София, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.04.2023 г. до окончателно изплащане и 153,22 лв. – мораторна лихва за периода
31.03.2020 г. – 31.03.2023 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата 550 лева -
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5