РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. ХАСКОВО, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.М. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500702 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Обжалвания акт
С решение №260064/02.IХ.2022 г. постановено по гражданско дело
№1296/2020 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявения от „Пластек" ООД,
ЕИК *********, гр. ***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул."Добруджа" № 30,
адв. И. И. от АК - Хасково, против Б. С. С., ЕГН **********, адрес гр. ***; Х.
Х. М., ЕГН **********, адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с. *** и Е. С.
М., ЕГН **********, адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с.***,
инцидентен установителен иск с правно основание чл.124, ал.I вр. чл.212
ГПК, за признаване за установено, че „Пластек" ООД, ЕИК ********* е
собственик на 2128/3060 идеални части от правото на собственост върху
следния съсобствен недвижим имот: УПИ *** в кв.47 с площ от 3,060 дка,
1
представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в
регулация на с. ***, общ. Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна
двуетажна административна сграда", при граници: север - УПИ I, юг - улица и
запад - улица; а по плана на селото, утвърден със заповед № 1238/19.10.1993
г., при граници на имота: изток - УПИ II, запад - улица, север - УПИ I и юг -
улица.
С решението се осъжда .Лластек" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: Ф- ***, съдебен адрес; гр.Хасково, ул."Добруджа" № 30,
адв. И. И. от АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. З ГПК, да заплати на Б. С.
С., ЕГН **********, адрес гр. *** съдебен адрес: гр.Хасково, ул.^Преслав" №
24, ет.З, ап.2, адв. Р. Ж. от АК - Хасково, сумата от 600,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Обстоятелства по обжалването
„Пластек" ООД, ЕИК *********, гр. *** са останали недоволни от
постановеното решение,поради което го обжалват като неправилно и
незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и уважен предявеният
установителен иск.
При постановяване на това решение първата инстанция не съобразила,че
между страните имало заведено дело за делба на въпросния терен,искът по
което бил отхвърлен като недопустим,тъй-като теренът бил обща част към
сграда етажна собственост между страните.Настоящата претенция обаче не
била иск за делба,а установителен иск за собственост основан на чл.40 ал.I от
Закона за собствеността.Петитумът на този иск не касаел само признаване
собствеността на дружеството,а и на насрещните страни-2 183/3 060 ид.части
за дружеството и 932/3 060 идеални части за ответниците по иска. То този
начин въззивникът търсел реално установяване правата на собственост върху
терена,съразмерни със помещенията,които страните притежавали в етажната
собственост,по което се следвало произнасяне по същество от съда.
Така предявената претенция била основателна и доказана.
Правни съображения
2
Задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК
установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока
не се правят доводи и възражения от страните.
Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на
активно легитимирана страни,породено от обективирания негативен за нея
резултат,разпореден с решението на Районен съд – Хасково.Иска се проверка
на втора инстанция по отношение правилността на обжалвания съдебен акт
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.
Производството пред РС-Хасково е образувано по искова молба на Б. С.
С., ЕГН **********, Х. Х. М., ЕГН ********** и Е. С. М., ЕГН **********
против „Пластек" ООД, ЕИК *********, с правно основание чл.32, ал.II от
Закона за собствеността,с която се иска разпределение на ползването на
съсобствения им недвижим имот. а именно УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка,
представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в
регулация на с. ***, община Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна
двуетажна административна сграда" при граници: север УПИ I, юг: улица,
запад: улица,съобразно твърдените права-за ищците 2/3 идеални части,за
ответното дружество-1/3 идеална част.
С определение № 260302/14.Х.2020 г., по гр.д. № 1296/2020 г. на РС-
Хасково е приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.I вр. чл.212 ГПК от „Пластек" ООД против Б. С.
С., Х. Х. М. и Е. С. М., с който се иска да се признае за установено, че
дружеството притежава 2 128/3 060 идеални части от правото на собственост
върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка, представляващ по парцеларния план
на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. ***, община Хасково,
прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда"
при граници: север УПИ I, юг: улица, запад: улица, на основание покупко-
продажба и изтекла придобивна давност, както и че ответниците притежават
932/3060 идеални част от правото на собственост върху същия имот.С друго
3
определение № 260318/19.02.2021г., постановено по делото, производството
на основание чл. 130 от ГПК, е частично прекратено по отношение на
предявения иск от „Пластек" ООД, с който се иска да се признае за
установено, че Б. С. С., ЕГН **********, Х. Х. М., ЕГН ********** и Е. С.
М., ЕГН ********** притежават 932/3060 идеални части от правото на
собственост върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка, представляващ по
парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. ***,
община Хасково, представляваща прилежаща площ към обект „Масивна
двуетажна административна сграда" при граници: север УПИ I, юг: улица,
запад: улица.
С определение от 19.II.2021 г. производството по делото относно
предявеният инцидентен установетелен иск е прекратено в частта му за
признаване,че Б. С. С., ЕГН **********, Х. Х. М., ЕГН ********** и Е. С. М.,
ЕГН ********** притежават 932/3060 идеални части от правото на
собственост върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка, представляващ по
парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с.***,
община Хасково, представляваща прилежаща площ към обект „Масивна
двуетажна административна сграда" при граници: север УПИ I, юг: улица,
запад: улица
Тримата ищци правят отказ от предявения от тях иск по чл.32 ал.II от
ЗС. С протоколно определение от 08.ХII.2021 г., постановено по гр.д. № 1296
по описа за 2020г. на РС-Хасково, влязло в сила на 29.12.2021 г. на основание
чл.233 ГПК, производството по гр. дело № 1296/2020г. по описа на Районен
съд - Хасково е прекратено, в частта на техните претенции.
Производството по делото е останало с предмет предявения от
дружеството инцидентен установителен иск,като е прекратено от съда и в
тази си част,като недопустимо.
С определение №247/18.IV.2022 г. постановено по в.ч.гр.дело
№202/2022 г. Окръжен съд-Хасково отменя прекратителното определение
№2600016/18.II.2022 г. на първата инстанция по гр.дело №1296/2020 г. и
връща производството за продължаването му от нея.
Съединяването на установителни преюдициални претенции с иска по
чл.32 ал.II от ЗС е допустимо.В случая ответникът по основния иск е
обосновал интереса си с твърдението,че общата вещ/терен/ има различни
4
дялове на собственост от предявените по главния иск между него и
ищците,което съставлява пряко основание тези права да се отчетат при
разпределението на ползването й, и същевременно е оспорване на неговите
права върху прилежащия терен,които той твърди,че са по-големи като
обем,предвид чл.40 ал.I от ЗС.Налице е формиран спор по така очертаните
права,които се явяват преюдициални.Ето защо ответното дружество има
изведен надлежен правен интерес да предяви иска в хипотезата на чл.212 от
ГПК,чрез който същото ще упражни самостоятелна защита по отношение на
преюдициалните права чрез сила на пресъдено нещо.Инцидентния
установителен иск следва да се разгледа и при прекратяване на
производството по главния иск,тъй-като двата иска са самостоятелни, а съдът
следи за тяхната допустимост и основателност поотделно и дължи решение и
по двата иска в отговор на самостоятелно предявените за защита права. В
случая статута на общата част към така изведената хоризонтална етажна
собственост,съставляваща описания терен,и предвид на изложеното,не е
пречка съдът да се произнесе по същество на установителния иск по чл.124 от
ГПК относно установяването на действителните законни права по чл.40 ал.I
от ЗС на страните по делото.Същевременно следва да се има предвид,че чл.38
ал.III от ЗС забранява делба на общи части при етажна собственост,но това
съобразно съдебната практика е въпрос по същество,а не на допустимост при
предявен иск.С още по-голяма сила това важи и за предявени установителни
искове за съответните дялове в тази обща част,предявени от етажните
собственици с оглед чл.40 ал.I от ЗС.
Решението на първата инстанция е постановено именно по тази
установителна претенция,предявена от дружеството спрямо трите физически
лица.Заявеният интерес от „Пластек“ ООД е породен от твърденията в
първоначална претенция по чл.32 от ЗС от трите физически лица,че те са
носители на правото на собственост на 2/3 идеални части,а това дружество-на
1/3 идеална част върху искания за разпределение на ползването му терен.С
настоящия установителен иск „Пластек“ ООД заявява и претендира,че е
собственик на по-голям дял от тази обща част-не 1/3,а 2 128/3 060 идеални
части,а физическите лица.са собственици не на 2/3 ид.части,а на 932/3060
ид.части от правото на собственост върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка,
представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в
регулация на с.***, община Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна
5
двуетажна административна сграда" при граници: север УПИ I, юг: улица,
запад: улица. По този начин дружеството обективира интерес да установи
действителните си права на основание чл.124 ал.I от ГПК вр. с чл.40 ал.I от от
ЗС,накърнени от твърденията на ответниците,чрез иска по чл.32 от ЗС.
РС-Хасково е обективирал доклад,в който ясно очертал фактическите и
правни твърдения на тази претенция,както и субективния й
обхват.Разпределената от него доказателствена тежест за този иск,
кореспондира със същността му и обхваща всички необходими действия по
доказването му относно заявените за защита права по чл.124 ал.I от ГПК за
установяване на обстоятелствата по чл.40 ал.I от ЗС.Отделно от това следва
да се съобрази и че тази претенция е насочена от дружеството против всички
титуляри на етажната собственост,което задължително предвид
обстоятелството,че страните са необходими другари и решението трябва да е
еднакво за всички тях.
Безспорно по делото,е че с нотариален акт №103 дело №*** г. на
нотариус №078 по РНК Нели Тончева на 21.Х.2003 г. „Пластек“ ООД купува
от ЗК“В.“ масивна двуетажна пристройка,пристроена към двуетажна
административна сграда построена с отстъпено право на строеж в УПИ
III,кв.47 по плана на с.***,Хасковска област със застроена площ от 410.52
кв.м. и разгърната застроена площ от 483.27 кв.м.
С нотариален акт №199 дело №*** г. на нотариус №079 по РНК
Владилена Сиртова на 23.ХI.2006 г. ЗК „В.“ продава на Б. С. С. масивна
двуетажна сграда с площ от 180 кв.м. върху държавна земя в УПИ III,кв.47 по
плана на с.***,Хасковска област.
С нотариален акт №26 дело №*** г. на нотариус №079 по РНК
Владилена Сиртова на 27.ХI.2006 г.Б. С. С. продава на Х. Х. М. една втора от
горната сграда.Към момента на тази сделка Х. М. има сключен граждански
брак с Е. С. М. на 09.I.2004 г.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот-държавна земя-
частна собственост по чл.27 ал.VI от ЗСПЗЗ на 09.ХII.2010 г. Министърът на
земеделието и храните продава на „Пластек“ ООД,Б. С.С. и Х. Х. М. УПИ
III,кв.47 с площ от 3.060 дка,представляваща по парцеларния план на с.***
,Хасковска област стопански двор на бивше ТКЗС,прилежаща площ към
обект „Масивна двуетажна административна сграда“ при граници север -
6
УПИ I, юг - улица и запад - улица; а по плана на селото, утвърден със заповед
№ 1238/19.10.1993 г., при граници на имота: изток - УПИ II, запад - улица,
север - УПИ I и юг – улица за сумата 15790 лева,заплатена на купувача с
ПКБ-потвърждение за регистрация на плащане от 30.ХI.2010 г.
Безспорно е предвид горното,че дружеството и ответниците са станали
собственици на описаната по-горе сграда и пристройка към нея.Тези обекти
съставляват хоризонтална етажна собственост.От друга страна само същите
лица придобиват през 2010 г. и УПИ от 3.060 дка,като прилежаща площ към
сградата и пристройката към нея в режима на чл.27 ал.VI от ЗСПЗЗ.
Следователно страните по делото не са станали обикновени
съсобственици на този терен.Същият е обща част по предназначение на
описаните сгради в режима на чл.38 от ЗС,построени в него,поради което
всеки един от купувачите е носител на дял от него,съобразно правото му на
собственост върху постройките в момента на възникване на въпросната
хоризонтална етажна собственост-чл.40 ал.I от Закона за собствеността. Тази
норма е императивна и не позволява отклонения от посоченото.Поради това
ако размерът на дяловете в общите части на отделните собственици не е бил
определен или е определен неправилно, всеки собственик може да предяви
иск за определянето му съобразно изведеното съотношение по чл.40 ал.I от
ЗС.
В конкретния случай при договора за придобИ.е на прилежащия терен
не са посочени дяловете на всеки титуляр на обект от етажната собственост,а
купувачите са посочени общо.Налице е липса на определяне на дяловете в
общите част/закупения терен/ по чл.38 от ЗС.Същевременно при предявяване
на иска по чл.32 от ЗС относно определяне ползването на общата част,ищците
по него,респ. ответниците по настоящия иск,заявяват права относно
разпределението на ползването на общата част,които не отговарят на
изискването на чл.40 ал.I от ЗС и са в по-голям размер от полагаемия им се по
закон,съобразно собствеността им върху постройките в терена,като по този
начин накърняват полагаемия се по закон размер на дяла на „Пластек“ ООД.
Правнорелевантния момент за определянето на тези права е времето на
възникване на етажната собственост през 2003 г. От една страна е
дружеството,което е собственик на самостоятелен обект,описан по-горе с
квадратура от 410.52 кв.м.От друга страна са тримата ответници,които са
7
собственици на описаната постройка при квадратура от 180 кв.м.Следва за
яснота да се посочи,че при придобИ.е от Б. С. на едната втора ид.част от
масивна двуетажна сграда с площ от 180 кв.м. върху държавна земя в УПИ
III,кв.47 по плана на с.***,Хасковска област от Х. М.,същата е в граждански
брак с Е. М.,поради което и последният е носител на правото на
собственост,съобразно .чл.19 ал.I от СК/отм./.Ето защо тримата ответници по
настоящото дело са носители на правото на собственост върху тази сграда и
на съответните й права върху общите части по чл.38 от ЗС.
Съотношението между правата на собственост върху сградите при
възникване на етажната собственост законът изисква да е основа за
определянето на дяловете на страните и върху общата част на сградата-
въпросния прилежащ терен,като не се допускат изключения.В случая
етажната собственост възниква първоначално между „Пластек“ ООД през
2003 г. и ЗК“В.“ с.***,Хасковска област,тъй-като тогава дружеството
закупува описаната по-горе пристройка от 410.52 кв.. от кооперацията,която
обаче остава собственик на масивна двуетажна сграда с площ от 180 кв.м.
върху държавна земя в УПИ III,кв.47 по плана на с.***,която през 2006 г.
продава на ответника Б. С. С..За ответниците по иска е налице хипотезата на
чл.40 ал.III от ЗС-правата по отношение дяловете в общите части са равни
като общ размер на тези на кооперацията към момента на придобИ.ето от
дружеството на неговата постройка в имота.Или и тримата ответника са
съсобственици на масивната сграда от 180 кв.м.Първоначално титуляр е само
Б. С..При продажбата обаче на една втора идеална част на Х. М. от
него,съсобственик става и съпруга на същата Е. М..Или Б. С. е собственик на
една втора идеална част от масивна двуетажна сграда с площ от 180 кв.м.
върху държавна земя в УПИ III,кв.47 по плана на с.***,Хасковска област,а
собственици на другата една втора идеална част като съпружеска
имуществена общност са Х. и Е. М..
Дяловете на страните от общата част прилежащ терен по чл.38 от
ЗС трябва да са определени съобразно собствеността им в хоризонталната
етажна собственост,предвид императива на чл.40 ал.I от ЗС.Дружеството
следва да има дял в общата част съразмерна на правото му измерима с 410.52
кв.м.,а тримата ответници-дял от общата част съизмерим със 180 кв.м.При
така изведените права на страните и площта на прилежащеия терен то
„Пластек“ ООД в режима на чл.40 ал.I от ЗС следва притежава 2 128/3060
8
ид;части от общата част на процесната етажна собственост,а тримата
ответника-останалите 932/3060 ид.части.
Следва в тази насока да се посочи ,че задължителната норма на чл.40
ал.I от ЗС се прилага изначално и отменя изведени различни права върху
общите части независимо по какъв начин.Поради това договора за
придобИ.ето на процесния терен като прилежаща на сградите част не може да
се прилага,доколкото от една страна не е определил размерите на тези дялове
на титулярите на етажната собственост.От друга страна именно поради
императива на чл.40 ал.I от ЗС не може да се приеме,че тази сделка прехвърля
равни права на страните от общата част,тъй-като е в противоречие със
закона.Ето защо позоваването на ответниците на въпросния договор от 2010
г. относно размер на дяловете на страните-че дружеството е носител на една
трета,а те общо на две трети,е поради това неоснователно.Следва за пълнота
да се отбележи и установеното пълно запащане на дължимата сума от 15 790
лева/чрез поименни компенсационни бонове/ по този договор само от
дружеството,като в последствие на 25.III.2015 г. ,видно от приходен касов
ордер и протокол от същата дата Б. С. и Х. М. заплащат на същото сумата от
5 037.14 лв. съответна на техния дял от общата част,посочен като 735 кв.м.
незастроена площ.В този протокол страните са посочили и че дружеството
ползва 1 675 кв.м. незастроена площ от терен.Самите страни по този начин
ясно демонстрират,че съотношението на дяловете им от общата част на
етажната собственост е различна от претендираната от физическите лица-две
трети за тях и една трета за дружеството и това съотношение сходно с правата
на собственост върху сградите.
Тези действително установени права обаче са официално оспорени чрез
предявяването на претенцията опо чл.32 ал.II от ЗС от трите физически лица
против дружеството,които сочат че са титуляри на две трети от тях,а
„Пластек“ ООД-на една трета.
Когато при учредяване на етажната собственост размерът на дяловете в
общите части на отделните собственици не е бил определен или е определен
неправилно, всеки собственик може да предяви иск за определянето му по
реда на чл. 40, ал.I ЗС. Легитимирани ответници по този иск са всички
останалите етажни собственици, които имат качеството на задължително
необходими другари, тъй като поради естеството на спорното
9
правоотношение решението трябва да бъде еднакво за всички етажни
собственици.Идентично следва да се разреши по исков път при положение
ако възникне спор между етажните собственици по отношение на размера на
дяловете им в общите части.Ощетената страна има законен интерес в този
случай да защити правата си в тази насока по исков ред,за да установи същите
съобразно единствения меродавен критерии по чл.40 от ЗС чрез
установителна претенция по чл.124 ал.I от ГПК.В настоящия случай очевидно
е налице такъв спор между страните по делото.Хипотезата е по-различна от
първоначална липса на определяне на дяловете или начално неправилно
определяне на дяловете от общите части,тъй-като в процесния случай
първоначално страните са приели,че тези дялове са съответни на правото им
на собственост върху сградите в процесния имот,което е в съгласие с
правилото по чл.40 ал.I от ЗС..В тази насока обсъдените протокол и приходен
касов ордер от 25.III.2015 г.В последствие обаче тримата ответника не
признават това положение и твърдят различни свои-по големи и на
дружеството-по малки дялове от общата част на сградите в сравнение с
приетите от самите тях и в разрез с чл.40 ал.I от ЗЗД.
Поради това „Пластек“ ООД е носител на субективното право на
установителен иск по чл.124 ал.I от ГПК да изведе в отношенията си с
ответниците действителните права по отношение общата част по чл.38 от ЗС
съобразно чл.40 ал.I от ЗС.,тъй-като няма друг способ за прилагане на
изискванията на закона и защита на правата му,поради непризнававето им от
трите физически лица. В случая е налице правен интерес, който е посочен и
обоснован в исковата молба,като по този начин ще се
установят действителните права на етажните собственици едновременно за
всички в образуваното производств,тъй-като страните са необходими
другари.
Настоящия случай е различен от разгледаната хипотеза в Решение № 59
от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2018 г., I г. о., ГК.За разлика от
настоящото дело там предмета обхваща права на страните изведени от
констативни нотариални актове,от които се формира и спора,като се търси
несъществуването на удостовереното с тези нотариални актове права,което
има за законна последица отмяната на съответния констативен нотариален
акт на ответника само по отношение на признатите на ищеца права с
решението, защото само за тях се разрешава възникналият спор за
10
материално право.В решението се извежда,че когато и двете спорещи страни
по положителния установителен иск за собственост притежават констативни
нотариални актове за идеални части от един и същ недвижим имот,
установяването на правата на ищеца може да има за последица отмяна на
констативния нотариален акт на ответника, само ако между тях има
колизия.Съдът е посочил и че при условие, че съсобственици на един имот са
се снабдили с констативни нотариални актове за идеални части, с които
техните права не се застъпват, не е налице правен интерес от положителния
установителен иск.
В настоящия случай спора не е породен от установени права с
констативни нотариални актове,не се касае и приложение на чл.537 от
ГПК,нито пък са налице констативни нотариални актове за идеални части,с
които обаче правата на страните не се застъпват.Настоящия спор касае права
изведени от ответниците в разрез с императива на чл.40 ал.I от ЗС,за които
няма издадени констативни нотариални актове,а и е налице застъпване на
правата на ищеца и ответниците,съобразно твърденията на последните.На
практика отнове налице липса на определеност или неточно определяне на
правата на титулярите на етажната собственост по отношение дяловете им в
общите части по чл.38 от ЗС,но тази ситуация е породена вторично и само от
претенциите на ответниците.
Поради това позоваването на първата инстанция на горното решение на
ВКС като част от обосновката му за отхвърляне на предявения иск е
неправилно.
Делът на етажните собственици в общите части на сградата се определя
по правилото на чл.40 ал.I от ЗС като съотношение между стойностите на
отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на
етажната собственост. Разпоредбата на нормата е императивна и
съсобствениците не могат да уговарят други дялове, несъобразени с нея,нито
да се позовават на изтекла придобивна давност. Собствеността върху общите
части е неразривно свързана със собствеността върху самостоятелен обект в
сградата и нейна количествена функция.. Определеният по реда на чл.40 ал. I
от ЗС дял на собственика е еднакъв по отношение на всички общи части,като
при установителен иск съобразно тази норма следва да се определят
задължително частите на всички страни при възникнал спор, за да се
11
постигне законово задължителния регламент относно съотношението на
правата спрямо общата част на етажната собственост,тъй-като са и
необходими другари по делото.Поради това с оглед същността на императива
на чл.40 ал.I от ЗС е допустим и положителен установетелен иск от
засегнатата страна,тъй-като целта на закона е установяване истинските права
на всички собственици-ищцова и ответна страна, в етажната собственост по
отношение на общите й части,което не може да се постигне с предявяване на
отрицателен установителен иск,тъй-като чрез него ще се отрекат само правата
на ответниците,без да се изяснят в пълнота правата на всички субекти на
етажната собственост за целите на чл.40 ал.I от ЗС.
Като не е съобразила изложеното,първата инстанция е постановила
неправилно решение,което следва да се отмени и предявената претенция да се
уважи съобразно чл.40 ал.I от ЗС,като се признае,че „Пластек“ ООД е
собственик на 2128/3060 идеални части от правото на собственост върху
следния съсобствен недвижим имот: УПИ III в кв.47 с площ от 3,060 дка,
представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в
регулация на с. ***, общ. Хасково,като прилежаща площ към обект
„Масивна двуетажна административна сграда", при граници: север - УПИ I,
юг - улица и запад - улица; а по плана на селото, утвърден със заповед №
1238/19.10.1993 г., при граници на имота: изток - УПИ II, запад - улица, север
- УПИ I и юг – улица, а Б. С. С., ЕГН **********, адрес гр. ***; Х. Х. М., ЕГН
**********, адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с.*** и Е. С. М., ЕГН
**********, адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с. *** са съсобственици
на останалите 932/3060 идеални части от описания имот.
Предвид изхода от производството на основание чл.78 от ГПК ще следва
ответниците по иска да заплатят на дружеството разноски от 802.50 лева,от
които 750 лв. платено адвокатско възнаграждение и 52.50 лева платена
държавна такса за производството пред въззивния съд,както и 1 480.30 лева
разноски пред първоинстанционния съд,вкл. и в прекратената по искане на
ищците по чл.32 ал.II от ЗС част от производството съобразно чл.78 ал.IVот
ГПК.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ изцяло решение №260064/02.IХ.2022 г. постановено по
гражданско дело №1296/2020 г. на Районен съд-Хасково,като
ПРИЕМА за установено,че ищецът „Пластек“ ООД, ЕИК *********,
гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул."Добруджа" № 30, адв. И. И. от АК
- Хасково е собственик на 2128/3060 идеални части от правото на
собственост върху съсобствен с ответниците Б. С. С., ЕГН **********,
адрес гр. ***; Х. Х. М., ЕГН **********, адрес: обл. Кърджали, общ.
Кърджали, с. *** и Е. С. М., ЕГН **********, адрес: обл. Кърджали, общ.
Кърджали, с. *** недвижим имот: УПИ III в кв.47 с площ от 3,060 дка, по
парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на
с.***, общ. Хасково, прилежаща площ и обща част по чл.38 от ЗС към
обект „Масивна двуетажна административна сграда", при граници:
север - УПИ I, юг - улица и запад - улица; утвърден със заповед №
1238/19.10.1993 г., при граници на имота: изток - УПИ II, запад - улица,
север - УПИ I и юг – улица, а Б. С. С., ЕГН **********, адрес гр.***; Х. Х.
М., ЕГН **********, адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с. *** и Е. С.
М., ЕГН **********, адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с. *** са
съсобственици на останалите 932/3060 идеални части от описания имот.
ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН **********, адрес гр. ***; Х. Х. М., ЕГН
**********, адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с.*** и Е. С. М., ЕГН
**********, адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с.*** да заплатят на
„Пластек“ ООД, ЕИК *********, гр. ***, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул."Добруджа" № 30, адв. И. И. от АК – Хасково сумата от 802.50 лева
разноски пред въззивния съд и 1 480.30 лева разноски пред първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС в
месечен срок от съобщаването му на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14