Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 22.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: БЕТИНА
БОШНАКОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 2073 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
172247/10.08.2020 г. по гр.д. №14452/2019 г. по описа на СРС, 125-ти с-в по
предявените от Е.В.М. срещу „Ю.Б." АД искове е признато за установено на
основание чл.124, ал.1 ГПК и са обявени за недействителни клаузите на чл.1,ал.1
/в частите, регламентиращи задължение в швейцарски франкове/ , чл.3, ал.5,
чл.6, ал.2 /изречение първо и второ, в частта „швейцарски франкове“/ и ал.5,
чл.6, ал.3 и чл.12 и чл.23, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 37572/04.08.2008г. и чл.6 от допълнително споразумение от
13.07.2011г., чл.5 от допълнително споразумение от 27.08.2012г. и чл.5 от
допълнително споразумение от 03.10.2013г., като неравноправни поради
противоречието им с разпоредбите чл. 143, т. 10, т. 12 от ЗЗП; осъдена е „Ю.Б."АД,
ЕИК ******да заплати на Е.В.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2353,09 лева, недължимо платена за период 12.03.2013г.-02.07.2015г.
възнаградителна лихва, въз основа едностранно увеличен от ответника лихвен
процент, на основание разпоредбите от договора за кредит прогласени за нищожни,
заедно със законната лихва от предявяването на иска - 12.03.2019г. до плащането и сторените по
делото разноски от 1354,49 лева; осъден е „Ю.Б."АД, ЕИК ******да заплати
на С.С.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2353,09
лева, недължимо платена за период 12.03.2013г.-02.07.2015г. възнаградителна
лихва, въз основа едностранно увеличен от ответника лихвен процент, на
основание разпоредбите от договора за кредит прогласени за нищожни, заедно със
законната лихва от предявяването на иска -
12.03.2019г. до плащането и сторените по делото разноски от 1354,49 лева.
С Решение №
20225303/14.10.2020 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 172247/10.08.2020 г. по гр.д. 14452/2019 г. по описа на СРС, 125-ти
с-в, като е посочено, че в диспозитива на решението разпоредбата на чл. 6, ал.
5 от договора да не се чете; допълнено е съдебното решение, като е призната за
нищожна на основание чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП разпоредбата на чл. 23, ал. 2
от договора за кредит; осъдена е „Ю.Б."АД, ЕИК ******да заплати на С.С.М.,
ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2353,09 евро,
недължимо надвзети за период 12.3.2013г.-2.7.2019 г. курсови разлики по
договора, заедно със законната лихва от предявяването на иска - 12.03.2019г. до плащането; осъдена е „Ю.Б."АД,
ЕИК ******да заплати на Е.В.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2353,09 евро, недължимо надвзети за период 12.03.2013г.-02.07.2019
г. курсови разлики по договора, заедно със законната лихва от предявяването на
иска - 12.03.2019г. до плащането.
Срещу постановеното решение в частта, с която исковете са уважени,
е подадена въззивна жалба от ответника „Ю.Б."АД
с доводи,
че същото е недопустимо, евентуално неправилно, като необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че решението
на съда е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове за
сумата над 600.00 швейцарски франка спрямо всеки от ищците. Заявено е становище, че предявените
установителни искове не са неоценяеми, както е приел СРС, поради което родовата
подсъдност за разглеждането им като първа инстанция е на окръжен съд, а не на
районен. На следващо място е посочено, че съдът се е произнесъл по непредявен
иск, доколкото не е бил сезиран с иск за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.6, ал.5 и чл. 6, ал. 3 от договора. Освен това клауза на чл. 6, ал. 5 от договора е
несъществуваща. Изразено е становище, че съдът недопустимо е присъдил левовата
равностойност на прентендираните от ищците суми в швейцарски франка, като е
следвало да присъди паричните суми в претендираната валута. Относно неправилността
на решението е заявено, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 146,
чл. 145 и чл. 143 ЗЗП. Жалбоподателят сочи, че съдът не е обсъдил всички
доводи, изложени от страните. Поддържа,
че оспорените от ищците клаузи на договора за кредит са индивидуално договорени;
банката е разяснила на
кредитополучателя валутния риск, който поема при сключване на договора за
кредит в чуждестранна валута, а
клаузите от договора били написани на общоупотребим български език, не
съдържали сложни термини и били ясни и недвусмислени. Въззивникът поддържа, че атакуваните клаузи от договора
за жилищен кредит не са неравноправни, като неотговарящи и уговорени във вреда
на потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП във вр. Директива
93/1 З/ЕИО и Решение от 20.09.2017 г. по дело № С - 186/2016 г.,
както неоснователно е приел СРС. Позовава се на нормата на чл. 144 от ЗЗП,
в която са посочени изключенията, при които определени хипотези визирани
в чл. 143 от ЗЗП, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители,
са неприложими. Поддържа освен това, че за да е нищожна договорна клауза в
договор, сключен с потребител като неравноправна, тя следва да не е уговорена
индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от
ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от
ЗЗП. Според жалбоподателя договорът за кредит е сделка, имаща за предмет
финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент
на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансовите услуги, която попада в приложното поле на изключението, визирано
в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП и клаузите на договора не са
неравноправни, дори да осъществяват фактическите състави на чл. 143, т.
10 и т. 12 от ЗЗП. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно приел,
че процесният кредит е усвоен в евро, а не
в швейцарски франка. Моли, да се отмени решението в оспорените части, а
исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно
списък.
Софийски градски съд,
след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания във въззивната жалба.
Производството е
образувано по искова молба на С.С.М. и Е.В.М., с която срещу Ю.Б." АД са
предявени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителност на конкретно посочени клаузи от
договор за кредит за покупка на недвижим имот /чл.1,ал.1 /в частите,
регламентиращи задължение в швейцарски франкове/, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 /изречение
първо и второ, в частта „швейцарски франкове“/ и ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 и
чл.23, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
37572/04.08.2008г. и чл.6 от допълнително споразумение от 13.07.2011г., чл.5 от
допълнително споразумение от 27.08.2012г. и чл.5 от допълнително споразумение
от 03.10.2013г., поради противоречието им със закона и като неравноправни
поради противоречието им с разпоредбите чл. 143, т. 10, т. 12 от ЗЗП.
Предявени са и осъдителни
искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание суми по
договора за кредит, както следва: на сумата 1200.00 швейцарски франка /по 600.00 швейцарски франка на всеки ищец/, съставляваща разликата между
предварително уговорените и реално платени суми за възнаградителна лихва по договора за
кредит за период от 02.03.2013г.
до 12.03.2019г.,
ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. /дата на
подаване на исковата молба/ до окончателно погасяване на задължението и при
условията на евентуалност искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
заплатени без основание суми по договора за кредит, както следва: 2600.00 лева/
по 1300.00 лева
на всеки ищец/ -
недължимо надвзети за период 12.03.2013г. до 02.03.2019г. курсови разлики по договора за кредит, ведно със законната лихва от
12.03.2019 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателно погасяване на
задължението.
С постановеното решение
съдът е уважил предявените искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 4706.18
евро /по 2353,09 евро на всеки от ищците/, недължимо надвзети за период 12.03.2013г.-02.03.2019
г. курсови разлики по договора, заедно със законната лихва от предявяването на
иска - 12.03.2019г. до плащането.
С оглед това, съдът
намира че процесното първоинстанционно решение е недопустимо в частта, с която
е присъдена сумата над 600.00 швейцарски франка на всеки от ищците или над
сумата 575.93 евро до
сумата 2353,09 евро /за сумата 1777.16 евро/. Доводите на въззивника за
недопустимост на решението в посочената част, съдът намира за основателни. С
помощта на онлайн валутен калкулатор https://www.calculator.bg/1/valuta.html съдът
извърши пресмятане по реда на чл.162 ГПК, с помощта на което установи, че
600.00 швейцарски франка се равняват на 575.93
евро /EUR/. Поради това в посочената част СРС се е произнесъл
свръхпетитум, тъй като подобно искане в исковата молба /и в хода на производството/
не е било направено от ищците - искането е единствено за сума в размер 1200.00
швейцарски франка /по 600.00 швейцарски франка на всеки ищец/, съставляваща
разликата между предварително уговорените и реално платени суми за лихва по
договора за период от 12.03.2013г. до 02.03.2019г против „Ю.Б."АД, ЕИК ******.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че районният съд е нарушил
диспозитивното начало, което го задължава да даде защита на правото само в
рамките на посоченото от ищеца искане /чл. 6, ал. 2 от ГПК/. Произнасянето в повече от заявеното искане е
равнозначно на произнасяне "свръхпетитум" и в тази част обжалваният
съдебен акт е недопустим, като подлежи на обезсилване.
На следващо място следва
да се отбележи, че нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната
разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка. Очевидна
фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между
страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в
диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил
погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос
по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е
направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при
изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено
нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно. Искането за
поправка на допусната очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и
може да се извърши по почин на съда.
Достигайки до тези
правни изводи, настоящата съдебна инстанция счита, че е било налице несъответствие
между действително формираната воля на съда и нейното външно обективиране. В
случая съдът е поправил допуснатата от него фактическа грешка, а именно да не
се чете чл.6, ал. 5 от Договора, като не може да се приеме, че в тази част
решението е недопустимо. В останалата част с исковата молба съдът е бил сезиран
с искове да се признае за нищожни клаузите на чл.3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и ал. 2,
чл. 23 и чл. 12 от Договора. С оглед на което не може да се приеме, че произнасянето
на съда по чл. 6, ал.2 и ал. 3 от Договора е недопустимо.
Доводът на въззивника,
че постановеното решение е недопустимо, тъй като СРС не е бил родово
компетентен да се произнесе по спора, съдът намира за неоснователни. Установителните
искове за прогласяване нищожност на договорни клаузи като неравноправни са
неоценяеми. В разпоредбата на чл. 69, ал.1 ГПК липсва правило за определяне
цената на иск за оспорване съществуването само на отделна клауза от договора,
поради което при липса на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета
на делото по правилата на чл.69, ал.1 ГПК, както и за определяне приблизителна
цена на иска по чл.70, ал.3 ГПК същият е неоценяем. В случая не се поддържа
нищожност на целия договор и ищецът не отрича наличието на валидно и правно
основание на претенциите на кредитора-ответник, като в подадената искова молба
същият заявява, че евентуално обявяване на нищожност на оспорените клаузи не
влече нищожност на целия договор, те имат самостоятелно съществуване и
относителната тежест на всяка от тях спрямо цялото задължение е неопределяемо,
поради което е невъзможно да се определи цена на исковете.
По въпроса оценяем ли е
установителният иск за прогласяване нищожност на отделни клаузи на договор за
банков кредит, в които е регламентирано правото на банката едностранно да
променя договорната лихва по кредита, като неравноправни, е формирана практика
по реда на чл. 290 ГПК, която се споделя от настоящия състав, обективирана в
Решение № 76/15 юли 2016 г. по т.д. № 888/2015 г. на І .о. и Решение № 72 от 2
август 2016 г. по т.д. № 686/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, според която искът е
неоценяем. Според изразеното становище в цитираните съдебни решения, когато
съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, не касае
основанието на вземането /престацията/ и длъжникът не отрича наличието на
действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и
начина за определяне на вземането му или други уреждащи правоотношението
елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване
нищожността на тази клауза следва да се счита неоценяем. Касае се за хипотези в
които от преценката за действителността на атакуваната договорна клауза за
кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от длъжника. Материалният
интерес, изводим от атакуваната за нищожност разпоредба, ще следва да се
съобразява винаги като интерес на кредитора, а пряко засегнат материален
интерес на кредитора се явява само този, оспорван му по осъдителен иск за
събиране на вземането. - Определение
№ 449 от 29.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1596/2015 г., I т. о., ТК.
С оглед на горното
неоснователни са доводите за недопустимост на решението на първоинстанционният
съд в частта на произнасяне по установителните исковете за прогласяване
нищожност на отделни клаузи от договора за банков кредит, тъй като по силата на
чл.103 ГПК Софийски районен съд е родово и местно компетентен да се произнесе
по спора при спазване и на изискванията на разпоредбата на чл.113 ГПК.
Идентичен извод се налага и за предявените осъдителни искове по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 1 200 швейцарски франка- недължимо платена по договора за
кредит поради курсови разлики.
Неоснователен е и
доводът на въззивника за недопустимост на решението на Софийски районен съд в
обжалваната част поради произнасяне по непредявен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр.чл. 143 ЗЗП досежно клаузата на чл.6, ал.3 от договора за кредит.
Решението е недопустимо,
когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на
иск или при ненадлежното му упражняване, в хипотезата, когато съдът е бил
десезиран, или когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният
съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка,
обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи
служебно. В настоящия случай с подадената искова молба ищецът е обосновал
искане за прогласяване нищожност на клаузата на чл.6, ал.3 от договора за
кредит. С оглед това при произнасяне от СРС с решение по така предявения иск не
е налице нарушаване принципа на чл.6 ГПК.
Освен това в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016 д. по т. д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. №
2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната практика
на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело
С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело
С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11), е прието, че
съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и
когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят,
след като е бил уведомен, се противопостави на това. В случая, ищецът изрично
се е позовал на нищожността на клаузи от процесния договор, поради което и
съдът дължи произнасяне по този въпрос.
На следващо място по
отношение на присъждането на левовата равностойност настоящият състав приема,
че след като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по
договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и
равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане
на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда
вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/,
защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата
стойност, която се претендира от ищеца - Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК. Така присъждането на платената
недължимо в ответната банка сума в левове при предявен иск за връщане на
даденото на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с искане за присъждане на
сумата в евро, не променя предмета на делото и не се нарушава диспозитивното
начало в процеса съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК – не се присъжда друго, а
стойността, която е платена при начална липса на основание. В случая с
поставеното допълнително решение съдът е присъдил дължимата сума в евро, като е
обосновал решението си с приетата в производството ССчЕ и формираните изводи,
че договорът за кредит е сключен във валута евро, а не във валута швейцарски
франкове.
При така формираните
изводи и съобразяване на останалите доводи на въззивника, съдът намира че в
останалата част /извън произнасянето свръхпетитум по отношение на претенциите
по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за
неправилност на постановеното решение в обжалваната част, съдът намира, че
постановеното решение е неправилно в частта на произнасяне по исковете по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и присъждане на заплатена без основание сума в евро, а не
съобразно искането на ищците и установеното в производството, че договора за
кредит е сключен във валута швейцарски франкове, а не евро. Съображения:
На 04.08.2008г
г. между страните е сключен процесният договор за кредит за покупка на недвижим
имот №37572/4.8.2008г, съгласно
който банката -
ответник и жалбоподател в настоящото производство е предоставила на ищеца по
делото кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 70000 евро по курс
"купува" за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от
които равностойността в швейцарски франкове на 37000 евро евро по курс
"купува" за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита- за
покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на
33 000 евро по курс "купува" за швейцарския франк към
евро в деня на усвояване на кредита- за други разплащания.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, в деня на
усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от
договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува"
за швейцарския франк. Ищецът- кредитополучател се е
задължил да върне кредита заедно с дължимата лихва, в срок от 360 месеца, на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план- приложение № 2 към договора. Съгласно чл.3, ал. 1 от договора
годишната лихва се формира като сбор от базов лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1, 9 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 5%. Съгласно чл.
3, ал. 5 действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони, а договорените надбавки не се
променят. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя - ищец и се ползва при
условията на ал.3 и 4, а именно: усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се
превалутира служебно от банката в евро по търговски курс
"купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването,
като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За
превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените
съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
при операциите си, такси и комисионни. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено,
че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове,
като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката,
погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по
курс "продава" за швейцарския франк към
евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие
и оправомощава банката. В чл. 24, ал. 1
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
български лев/евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има
за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от
промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. В чл. 23 е договорено, че кредитополучателят декларира, че
е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купура и /или продава на швейцарски франк-към български лев / евро и
превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл-6, ал-2 повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро лева, като напълно приема за носи за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди, вклчително пропуснати ползи, произничащи от промяна на валутните
курсове и новите лиххви, приложими към превалутирания кредит и, че
кредитополучателят е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6,ал.2 и чл.21-23 от договора, както и е че е
съгласен с настъпването им
Съгласно приложение 1
към договора, сумата по кредита е усвоена на 30.09.2008г., като към тази дата,
приложимия курс „купува” за шв.фр. на ответната банка към евро не е попълнен. Представен
е първоначален погасителен план към договора, с посочени вноски в швейцарски
франкове. Според събраните в производството писмени доказателства и
констатациите на експерта по ССчЕ се установява, че сумата по кредита 113764.00
швейцарски франка е била превалутирана в в евро на 70000.00 евро на 30.09.2008 г.
Получената сума от превалутирането 70000.00 евро е постъпила на 30.09.2008 г.
по банковата сметка в евро на кредитополучателите. В случая ответникът не е
оспорил заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза,
не е ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и
ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните
факти и обстоятелства по делото.
В заключението на съдебно-счетоводната
експертиза прието в първата инстанция, чийто констатации настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че при извършено сравнение на
паричните суми по първоначалния погасителен план и действително внесените
парични вноски надплатената сума вследствие на увеличения лихвен процент
възлиза на 3 135,70 швейцарски франка – надплатената договорна лихва. Експертът
посочва, че валутната разлика е в размер на 4 706,18 евро платени в повече
за периода 02.04.2013 г. до 12.09.2015 г., вследствие на увеличилия се валутен
курс на лева за швейцарски франк. – /стр. 261 и 295 от делото на СРС/.
В случая следва да се
отбележи, че кредитополучателят е физическо лице и предоставеният му кредит е с
цел закупуване на жилище, т. е. кредитът не е за финансиране на търговска или
професионална дейност, поради което ищците имат качеството на потребители по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
същия закон.
С Решение №
295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, след като е съобразена
задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби
на общностното право, както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, е
даден следния отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, а именно:
"Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144,
ал. 3 ЗЗП. "
Настоящият състав не
споделя доводите на жалбоподателя, че посочените в исковата молба клаузи на
процесния договор са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2
ЗЗП, тъй като същите са част от предварително изготвени, типови договори за
кредит на банката и
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, а по
делото не са представени доказателства от ответника- жалбоподател, в чиято
тежест е да стори това съгласно чл.146, ал. 4 ЗЗП, включването на тези
клаузи в конкретния договор да е станало след изричното им предварително
обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание. Ето
защо ищците се ползват от защитата на потребителите по ЗЗП относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонираща разпоредбите
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
Съгласно чл.58 от ЗКИ
при отпускане на кредити банката задължително
предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите условия по
кредите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита (такси,
комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и
условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита. Съгласно чл.
147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва
да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това
задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл. 147,
ал. 2 ЗЗП- при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин.
В Решение на СЕС по
дело С-472/10 е прието, че националната юрисдикция следва да прецени с
оглед на чл. 3, пар. 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза,
съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или
доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга
разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да
посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка
посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид съдържащите
се в Общите условия на договора с потребителски клаузи, сред които е и
спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата и
задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите Общите
условия на договора, съображенията или начинът на промяна на свързаните с
предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и
евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора.
"Основателно съображение" по смисъла на това решение на СЕС е всяко
обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което
е било уговорено или установено преди сключване на потребителския договор и
което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата.
В светлината на
гореизложеното, в процесния договор за кредит не се съдържат условията,
регламентиращи методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата до пълното
погасяване на задължението, т. е. не се съдържат вътрешните правила на банката, изисквани от чл. 58, ал.
1, т. 2 ЗКИ (който е приложим в случая, доколкото ЗПК и ЗКНИП,
регламентиращи специална закрила на потребителите на кредитни услуги, са влезли
в сила след датата на сключване на процесния договор). Аналогични са
разясненията в Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т.
о., съгласно което с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е въведено изискване
общите условия на банката да
уреждат метода за изчисляване на лихвата предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя
последната до пълното погасяване задължението на кредитополучателя.
Следователно за банката съществува
изрично законово задължение в общите условия да се съдържат кумулативно два
елемента- методиката за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за
нейната промяна през времетраенето на договора. Методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или
индикатори, като между страните трябва е постигнато съгласие за начина на
формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е относно конкретната формула
за определяне възнаградителната лихва, която е съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка. В същия смисъл е и последователната и
безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение № 424/02.12.2015 г. по
гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ТК, IV Г. О., Решение № 77/22.04.2015 г. по гр.
дело № 4452/2014 г. на III Г. О. на ВКС, Решение № 205 от 07.11.2016 г. по т.
д. № 154/2016 г. на ВКС, I Т. О. и Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. №
1777/2015 г. на ВКС, I Т. О, в които е разяснено, че липсата на яснота относно
методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно
променената лихва, както и липсата на възможност за реципрочно намаляване на
лихвата при понижаване на индекса EURIBOR, води до неравноправност на
съответната клауза. В посочените решения са изведени критериите, от които съдът
следва да се води при извършване на преценка за неравноправност, а именно:
"дали изменението на цената се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор, като само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този
критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен
и недвусмислен начин и потребителят следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013
г. по дело С-92/11). Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока (решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10), но при
съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин
съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗПП и във връзка с всички останали клаузи
на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата (чл. 145, ал. 1 от ЗПП)".
В случая ответникът нито
твърди, нито доказва, че на кредитополучателя са били оповестени и предоставени
конкретните методики, по които ще се определи конкретният размер на
увеличението. По неясни за потребителя критерии и правила, без установен метод
и стандарт банката, чрез
промяната на БЛП, е променяла лихвения процент по конкретния кредит. Съгласно чл.
143 ЗЗП в договор, сключен с потребител, неравноправна е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без
изброяването да е изчерпателно. Според т. 10 неравноправна е тази клауза в
потребителски договор, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание,
а според т. 12 неравноправна е клауза, която предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Приложението на тези норми е изключено в случаите, установени
в чл. 144, ал. 2 и, ал. 3 ЗЗП, но в случая не е налице
фактическият състав на изключението.
Предвид горното налага
се изводът, че банката е
обезпечила за себе си правото произволно да изменя БЛП, като по този начин
компенсира евентуални неизгодни за нея разлики във валутни курсове. По този
начин е накърнен принципът на добросъвестност и е създадено значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя и то във вреда на последния, тъй
като при неизвестни основания той не би могъл да предвиди евентуалните промени
на годишния лихвен процент. Липсата на такава информация преди да бъде сключен
договорът не може да бъде компенсирана с това, че в хода на изпълнение на
договора потребителят ще бъде уведомен по предвидения ред за промяната на
лихвения процент и че ще получи новия погасителен план, още повече че ако не
иска да приеме тази промяна, той не би могъл да прекрати договора.
На следващо място
настоящият състав намира, че с клаузите на чл.2, ал. 1-3 и чл. 6, ал. 2 от
договора е уреден механизъм на двойно превалутиране. Не е посочено каква точно
е равностойността в швейцарски франкове
на сумата от 70000 евро, преведена по блокираната сметка на името на
ищеца, който не е усвоил кредита от тази сметка, а от друга лична разплащателна
сметка в евро, след служебно превалутиране от швейцарски франкове по курса на банката за деня. Следователно по
силата на чл. 2, ал. 3 от договора задължителното служебно превалутиране на
отпуснатата сума от швейцарски франкове в евро, е условие за
използването й, тъй като с превалутирането тя се превежда по друга сметка,
която не е блокирана и от която може да се теглят суми. От друга страна
съгласно чл. 6, ал. 2 от договора при внасяне на погасителните вноски във
валута, различна от швейцарски франкове,
също се извършва служебно превалутиране по кръстосан курс швейцарски франк към евро.
Същевременно по отношение на валутните курсове липсва каквото и да било
съглашение между страните. Вследствие на това за една и съща по размер вноска в
швейцарски франкове кредитополучателят
е внасял през исковия период по-голяма сума в евро, като едновременно с това е
заплащал и възнаградителна лихва в едностранно увеличен от банката размер поради промяна на
БЛП за швейцарски франк.
В Решение на СЕС по
дело С-186/16 е прието, че член 4, параграф 2 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да
бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит
и финансовите институции трябва да представят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Това изискване означава, че клауза, съгласно
която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е
бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и
граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл,
че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. Необходимата за това проверка следва да се извърши
от националния съд. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката за неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на по-нататъшното му изпълнение. Националната юрисдикция трябва да
направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по
смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и
отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на продавача или
доставчика, в случая на банката,
относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута. В т. 49 от посоченото решение, е
прието също така, че по отношение на кредитите в чуждестранна валута
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху
вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата
членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя,
както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент, а в т. 50 - че
банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове
и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално, когато потребителят-кредитополучателят не получава доходите си в
тази валута. В тази връзка настоящият състав намира, че потребителят- ищец е
поел съществен финансов риск, без банката да
го е уведомила за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху
обхвата на задължението. По този начин потребителят не е разполагал с достатъчно
информация, за да изчисли общите разходи по кредита, които съгласно чл.
58, ал. 1, т. 1 ЗКИ подлежат на предварително оповестяване. Следователно
равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя е било значително нарушено във вреда на
потребителя, което съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обуславя
неравноправност на клаузите, които го позволяват.
Действително, както
посочва жалбоподателят, уговарянето на превалутиране при усвояването и
внасянето на суми в друга валута съответства на възприетото от потребителя, че
пазарният продукт, който му се предлага (договор за кредит в швейцарски франкове), е по-изгоден към момента на
сключването на договора, поради по-ниските лихвени проценти при кредити в тази
валута. В същото време обаче и на практика банката избира да предостави кредита в евро, с изискване
задълженията да се изплатят в швейцарски франкове, тъй като предвид ресурса и
капацитета, с които разполага като професионалист в областта (дългогодишна
информация и специалисти, запознати с движението в дългосрочен план на
котировките на швейцарския франк и притежаващи необходимите
познания, за да прогнозират мащабите на валутния риск), има основание и
задължение да предполага промяна в тенденциите на валутния пазар, в това число
и че по време на криза цената на тази валута ще се покачва, като едновременно с
това установява за себе си в договора гаранции и предпазни клаузи, изключващи
възможността да понесе евентуални неблагоприятни последици от промени в курса
на швейцарския франк. Съгласно чл. 1, ал. 1 от
договора задължението на банката е
на фиксирана стойност в евро и не се влияе от курса на швейцарския франк, превалутирането е по търговския
курс на банката, а не по
официален курс или при прилагане на други обективни критерии, а освен това е установено
и правото на банката да
извършва автоматична промяна на годишния лихвен процент при увеличаване на БЛП,
зависим от курса на швейцарския франк, без да е уговорена реципрочна
промяна при намаляването му. В случая справедливо и равнопоставено би било банката да разясни на потребителя
например, че избраният от него кредитен продукт е изгоден не по принцип и за
целия период на кредита, а само докато курсът на швейцарския франк не
се променя, както и че кредитополучателят няма контрол над него, поради което
кредитирането в тази валута е високорисково за лице, което получава доходите си
в друга валута и че то по необходимост ще понася курсовата разлика от
превалутирането. Следвало е също така банката да обяви ясно и прозрачно конкретния размер на
кредита в швейцарски франкове, факторите, които определят
курса, по който ще се извършва превалутирането, размерът на месечните
погасителни вноски в швейцарски франкове, колко лева/евро трябва да
заплати кредитополучателя за погасяване на получената по кредита сума. Клаузата
на чл. 24, ал. 1 и 2 от процесния договор изглежда разбираема от формална и
граматическа гледна точка, но всъщност представлява единствено формална
декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността промяната в
курсовете на швейцарски франк към евро /лев и
превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски по
кредита, и съгласието му да понесе риска от колебанията на валутния пазар и
всички вреди, но не съдържа предварително оповестяване на валутния риск, породен
от възможността за значително повишаване на разходите по обслужване на кредита
поради курсови разлики. По делото не са ангажирани доказателства за
предоставянето на подробна информация на ищците за тези обстоятелства от страна
на банката, чиято е доказателствената
тежест в тази насока.
По изложените
съображения въззивният съд намира за правилен изводът на районния съд, че
посочените в исковата молба клаузи от процесния договор са неравноправни, тъй
като поставят ищците в неравностойно положение по смисъла на чл. 143, т.
10 и 12 ЗЗП, поради което са и нищожни на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
При това положение и
както правилно е преценил първоинстанционният съд, основателни се явяват и
предявените с исковата молба осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД до
предявените им размери- по 600.00 швейцарски франка за всеки от ищците или по 575.93
евро за всеки от ищците при съобразяване дадените
констатации от приетата пред първата инстанция ССчЕ.
Както правилно е посочил
СРС, при покачване на курса на франка спрямо
еврото (към което е обвързан лева), кредитополучателят ще внася по-голяма сума
в евро за една и съща по размер вноска в швейцарски франкове.
От разликата в курса на франка към
еврото към момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на
вноските по него банката печели
наред с възнаграждението й за предоставяне на средствата в размер на
договорената лихва. В резултат потребителят, без да е търговец, поема съществен
валутен риск, а равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя значително
се нарушава във вреда на последния. Това се отнася до клаузите от процесния
договор, касаещи превалутирането, в това число разпоредбите на и чл. 22, ал. 1
и ал. 2. Клаузите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 представляват пряка уговорка във
вреда на потребителя, като възлага върху по-слабо информираната страна
единствено неизгодните за нея икономически последици, а именно тези от
повишаване на валутния курс на щвейцарски франк/евро и прехвърля върху потребителя риска от колебанията на
валутния пазар. В договора няма изрична клауза, че банката носи риска от понижаване на курса на франка. За потребителя не е предвиден
механизъм от противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс,
което води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски в евро или
в лева, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. За банката такъв
механизъм е предвиден. Той е чрез едностранно изменение на лихвата при
настъпило изменение във пазарните условия, включително при финансови рискове.
Това води до извод за наличието на значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителите.
В действителност с чл.
22 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможността
промяната в курсовата стойност на швейцарския франк към еврото и
превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в
евро. За да бъде обаче реално информиран потребителят, а банката-добросъвестна, е необходимо
обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да следват от
ясни и прозрачни условия на договора. Същевременно основни клаузи от него не
отговарят на тези условия. В договора не е посочен неговият размер в швейцарски франкове, не е посочено по какъв
начин банката ще
формира курсовете купува и продава на съответните валути, не е посочен и размер
на погасителната вноска в уговорената валута.
Съгласно разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се дължи връщане на даденото, когато
то е платено без основание. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно
към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за
преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е
налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за
получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт.
В производството се
установява, че сумата, с която банката се е обогатила без основание е в размер
на 3 135,70 швейцарски франка – надплатената договорна лихва в резултат на
едностранно увеличение на договорената лихва и валутната разлика по
договорената и усвоена сума по кредита, която сума е равностойна на
4 706,18 евро. В нарушение на материалния закон, обаче, съдът е приел, че
отпускането на кредита не е в швейцарски франкове, равностойни на 70 000 евро
по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита, а връщането на сумата на месечни вноски, включващи главница и
лихва, следва да е в евро. Този извод не е съобразен със събраните писмени
доказателства. Настоящият състав
споделя дадения в Решение по т.д. № 1467/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС отговор,
съответно съображенията към същия, че: "В хипотеза на банков кредит, по
който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната - евро, а не в чуждестранната
валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в
договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в
резервната валута на страната / евро / и връщането на кредита се дължи в
чуждестранната валута / швейцарски франкове / - аналогично и в решение по т.д.
№ 1901/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС /.
С оглед на това
решението в частта, с която са уважени исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
неоснователно обогатяване за сумата 575.93 евро за всеки от ищците или 1151.86 евро общо за двамата,
които суми са равностойни на по 600.00 швейцарски франка за всеки от ищците или
за 1200.00 швейцарски франка следва да се отмени, като в полза на ищците се
присъди сумата от по 600.00 швейцарски франка за всеки от ищците или за 1200.00
швейцарски франка. В останалата част решението, с която е осъдена банката да
заплати сума над претендираната общо в размер на 1 200.00 швейцарски
франка или по 600.00 швейцарски франка за всеки от ищците с равностойност в
евро - 575.93 евро за
всеки или 1151.86 евро общо постановеното решение следва да се обезсили, като
недопустимо.
По
разноските:
При този изход на спора,
съдът не дължи преизчисляване на разноските и за първа инстанция, след като
ищцовата претенция е уважена изцяло от съда. Същото се отнася и за въззивната
инстанция, след като съдът потвърждава решението на първоинстанционния съд, в
частта, с което се уважат изцяло ищцовите претенции.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 172247/10.08.2020 г. по гр.д. №14452/2019 г. допълнено с Решение №
20225303/14.10.2020 г. по описа на СРС, 125-ти с-в, В ЧАСТТА, с която е осъдена „Ю.Б."АД, ЕИК ******да заплати на Е.В.М.,
ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1777.16 евро /над
сумата 575.93 евро до сумата 2353,09 евро/ равностойна на 600.00 швейцарски
франка, представляваща недължимо заплатена за периода 12.03.2013г.-02.03.2019 г.
възнаградителна лихва, произтичаща от едностранно увеличен от ответника договорен
лихвен процент и валутни разлики по договора за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 37572/04.08.2008г. въз основа на неравноправни разпоредби от договора
за кредит прогласени за нищожни, поради противоречие със закона, заедно със
законната лихва от предявяването на иска -
12.03.2019г. до плащането, както и В ЧАСТТА, с която е осъдена „Ю.Б."АД,
ЕИК ******да заплати на С.С.М., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1777.16 евро /над сумата 575.93 евро до сумата 2353,09 евро/ равностойна
на 600.00 швейцарски франка, недължимо платена за период 12.03.2013г.-02.03.2019
г. възнаградителна лихва, произтичаща от едностранно увеличен от ответника
договорен лихвен процент и валутни разлики по договора за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 37572/04.08.2008г. въз основа на неравноправни разпоредби от
договора за кредит прогласени за нищожни, поради противоречие със закона,
заедно със законната лихва от предявяването на иска - 12.03.2019г. до плащането.
ОТМЕНЯ Решение
№ 172247/10.08.2020 г. по гр.д. №14452/2019 г. допълнено с Решение №
20225303/14.10.2020 г. по описа на СРС, 125-ти с-в, В ЧАСТТА, с която е осъдена „Ю.Б."АД, ЕИК ******да заплати на Е.В.М.,
ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 575.93 евро
равностойна на 600.00 швейцарски франка, представляваща недължимо заплатена за
периода 12.03.2013г.-02.03.2019 г. възнаградителна лихва, произтичаща от едностранно
увеличен от ответника договорен лихвен процент и валутни разлики по договора за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 37572/04.08.2008г. въз основа на
неравноправни разпоредби от договора за кредит прогласени за нищожни, поради
противоречие със закона, заедно със законната лихва от предявяването на иска
- 12.03.2019г. до плащането, както и В
ЧАСТТА, с която е осъдена „Ю.Б."АД, ЕИК ******да заплати на С.С.М., ЕГН **********,
на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 575.93 евро равностойна на 600.00
швейцарски франка, недължимо платена за период 12.03.2013г.-02.03.2019 г. възнаградителна
лихва, произтичаща от едностранно увеличен от ответника договорен лихвен
процент и валутни разлики по договора за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 37572/04.08.2008г. въз основа на неравноправни разпоредби от договора за
кредит прогласени за нищожни, поради противоречие със закона, заедно със
законната лихва от предявяването на иска -
12.03.2019г. до плащането и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ю.Б."АД,
ЕИК ******да заплати на Е.В.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 600.00 швейцарски франка /равностойни на 575.93 евро/, представляваща
недължимо заплатена за периода 12.03.2013г.-02.03.2019 г. възнаградителна лихва,
произтичаща от едностранно увеличен от ответника договорен лихвен процент и
валутни разлики по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL
37572/04.08.2008г. въз основа на неравноправни разпоредби от договора за кредит
прогласени за нищожни, поради противоречие със закона, заедно със законната
лихва от предявяването на иска -
12.03.2019г. до плащането.
ОСЪЖДА „Ю.Б."АД,
ЕИК ******да заплати на С.С.М., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 600.00 швейцарски франка /равностойни на 575.93 евро/, недължимо
платена за период 12.03.2013г.-02.03.2019 г. възнаградителна лихва, произтичаща
от едностранно увеличен от ответника договорен лихвен процент и валутни разлики
по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37572/04.08.2008г. въз
основа на неравноправни разпоредби от договора за кредит прогласени за нищожни,
поради противоречие със закона, заедно със законната лихва от предявяването на
иска - 12.03.2019 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172247/10.08.2020 г. по гр.д. №14452/2019 г.
допълнено с Решение № 20225303/14.10.2020 г. по описа на СРС, 125-ти с-в, в останалата обжалвана част, С КОЯТО, по
предявени от Е.В.М., ЕГН ********** и С.С.М., ЕГН ********** срещу „Ю.Б."АД,
ЕИК ******искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 143, т.
10, т. 12 ЗЗП са признати за недействителни, като неравноправни и противоречащи
на закона клаузите на чл.1,ал.1 /в частите, регламентиращи задължение в
швейцарски франкове/ , чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 /изречение първо и второ, в
частта „швейцарски франкове“/ и, чл.6, ал.3 и чл.12 и чл.23,ал.1 и ал. 2 от договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 37572/4.8.2008г. и чл.6 от допълнително споразумение
от 13.07.2011г., чл.5 от допълнително споразумение от 27.08.2012г. и чл.5 от
допълнително споразумение от 03.10.2013г.
Решението /в частта на
произнасяне по исковете по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД/ подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при условията на чл.280 ГПК.