Р Е
Ш Е Н
И Е № 118
гр.Поморие, 21.06.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 563 по описа за две хиляди и осемнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ПРС е образувано по постъпила искова молба на 29.08.2018г. от П.Г.Ч. против „Теленор България“ ЕАД гр. София. Ищцата твърди, че на 21.08.2018г. й било връчено съобщение по изп.дело № 106/2018г. п описа на ЧСИ И.М. и разбрала че е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 498/2017г. и изп.лист за сумата от 5530.68лв. представляваща стойност на незаплатена далекосъобщителна услуга, договорни неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за мобилни услуги № *********/16.08.2011г., договор за моб. услуга № *********/11.04.2012г., договор за мобилна услуга № ********* и договор за лизинг от 08.01.2015г. Твърди, че тъй като единият договор е от 27.09.2012г., а другия от 17.08.2013г., то всички задължения са погасени по давност. Моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 5530.68лв. – представляваща стойност на незаплатена далекосъобщителна услуга, договорни неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за мобилни услуги. Моли съдът да й присъди направените по делото разноски. В законоопределения срок не е постъпил отговор от ответника.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Доколкото в настоящия случай длъжникът се позовава на настъпила давност, то предявеният иск е допустим. ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представената Заповед № 285 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 08.08.2017г. издадена по ч.гр.дело № 498/2017год. по описа на ПРС, съдът е разпоредил длъжника П.Г.Ч. да плати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата 5 530.68 лв. представляваща стойността на незаплатена от длъжника далекосъобщителна услуга, договорни неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за мобилни услуги № *********/16.08.2011 г., договор за мобилни услуги № *********/11.04.2012 г., договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 27.09.2012 г., допълнително споразумение по програма „Заедно” към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 17.08.2013 г., допълнително споразумение по програма „Заедно” към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/19.08.2014 г., договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 08.01.2015 г.,допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № **********/19.05.2015 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни /фиксирани услуги № *********/26.05.2015 г., от която сума незаплатени услуги на стойност съответно 216.70 лв. по фактура № **********/20.05.2015 г., с падеж на 04.06.2015 г., 236.71 лв. по фактура № **********/20.06.2015 г., с падеж на 05.07.2015 г., 87.22 лв. по фактура № **********/20.07.2015 г., с падеж на 04.08.2015 г., и 4 990.05 лв., представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по фактура № **********/20.08.2015 г., с падеж на 04.09.2015 г., законната лихва върху главницата от 5 530.68 лв., считано от 07.08.2017 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 618.89 лв. (шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото.
Тази заповед е издадена въз основа на подадено от ответника Заявление за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 ГПК, постъпило в РС Поморие на 07.08.2017г. Не се спори, че ищцата не е подала възражение във връзка с издадената заповед за изпълнение и въз основа на издадената заповед е издаден изпълнителен лист № 406 от 26.10.2017г. за сумите, така както са конкретизирани в заповедта. Видно от представеното Съобщение с изх. № 11772/02.08.2018г. по изп. дело №20187040400106, ищцата е уведомена за издадения изпълнителен лист, размера на задължението и образуваното изпълнително дело, като извод за датата на която съобщението е връчено не може да се направи.
Страните по делото са сключили на 16.08.2011г. Договор за мобилни
услуги сключен за мобилен номер +359********* по програма Generation Globul 12.90лв.
за срок от 24 месеца и това се установява от
представения от ответника договор за мобилни услуги сключен по заявка №
*********. С Допълнително споразумение
от 17.08.2013г. към вече сключения
договор са новирани условията за ползване на мобилен
номер +359********* по програма Generation Globul
13.99лв. за нов срок от 24 месеца. С това споразумение ищцата – П.Ч. е получила мобилно устройство Samsung Galaxy S4 White
и е сключила на 17.08.2013г. лизингов договор, по силата на който общата лизингова цена от 1035.00лв. ще изплати посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 45.00лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Между страните са сключени още: на 18.10.2011г. Договор за мобилни
услуги сключен за мобилен номер +359*********
по програма Globul
Max за срок от 24 месеца
на 11.04.2012г. Договор за мобилни услуги сключен за мобилен номер 359894765740 по програма Gо Web Start 5.90лв. за срок от 24 месеца; на 27.09.2012г. Договор за мобилни услуги сключен за мобилен номер +359********* по програма Globul Universe 9.90лв. за срок от 24 месеца и това се установява от представения от ответника договор за мобилни услуги сключен по заявка № 605006273. При сключването на този договор ищцата е получила и мобилно устройство Nokia и е сключила на 27.09.2013г. договор за лизинг, по силата на който общата лизингова цена от 172.50лв. ще изплати посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 6.25лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. С Допълнително споразумение от 19.08.2014г. /л.68/ към вече сключения договор за мобилен номер +359********* са новирани условията за ползване на мобилен номер +359********* за нов срок от 24 месеца. С това споразумение ищцата – П.Ч. е получила мобилно устройство Samsung Galaxy S III Neo White и е сключила на 19.08.2014г. договор за лизинг, по силата на който общата лизингова цена от 457.70лв. ще изплати посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 19.90лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. С Допълнително споразумение от 19.05.2015г./л.56/ към вече сключения договор за мобилен номер +359********* са новирани условията за ползване на мобилен номер +359********* за нов срок от 24 месеца. По делото е представен Договор за мобилни услуги сключен на 08.01.2015г. за мобилен номер +359********* за стандартен месечен абонамент - 13.99лв. в който договор е посочено, че ищцата е получила мобилен апарат Samsung Galaxy S 5 Black и Договор за лизинг от 08.01.2015г. по силата на който общата лизингова цена от 1011.77лв. ищцата ще изплати посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 43.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. От назначената по делото графологична експертиза е установено, че подписите положени в Договор за мобилни услуги сключен на 08.01.2015г. за мобилен номер +359********* и Договор за лизинг от 08.01.2015г. не са положени от ищцата.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения иск за установяване по отношение ответника, че ищеца не дължи сумата е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, искът на длъжника срещу изпълнението може да се
основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание. В тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
В настоящия случай страните не спорят, че процесния изпълнителен лист от 26.10.2017 г. е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 285/08.08.2017г. по ч. гр. д. № 498/2017г. по описа на РС Поморие. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал.2 от ГПК. В тази връзка всички възражение за неравноправни клаузи са също преклудирани.
Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за които е издаден изпълнителен лист и въз основа на него образувано изп.дело, които представляват неплатени задължения за телекомуникационни услуги и неустойки. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ползвани телекомуникационни услуги, представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. В случая със завеждане на заповедното производство е била прекъсната давността, като новият тригодишен давностен срок започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като в това производство длъжникът бива уведомен за издадената срещу него заповед, същият има възможност да възрази срещу нея и да се инициира исково производство, като в случай, че не стори това в дадения му срок, заповедта влиза в сила и се ползва със стабилитет. Предвид липсата на други доказателства по делото, съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 26.10.2017 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, откогато започва да тече нова давност. Тъй като от влизане в сила на заповедта, не е изтекъл давностния срок, поради което не е погасеното задължението на ищцата към ответника по давност и тъй като с влизането в сила на заповедта за изпълнение се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал.2 от ГПК, то иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК от ищцата П.Г.Ч., ЕГН ********** против ответника „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Бладост, ж.к. Младост 4, бизнес парк София сграда 6 представляван от О. Б. Ш. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата П. Г. Ч., ЕГН не му дължи сумата от 5 530.68 лв. (пет хиляди петстотин и тридесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща стойността на незаплатена от длъжника далекосъобщителна услуга, договорни неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор мобилни услуги № *********/16.08.2011 г., договор за мобилни услуги № *********/11.04.2012 г., договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 27.09.2012 г., допълнително споразумение по програма „Заедно” към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 17.08.2013 г., допълнително споразумение по програма „Заедно” към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/19.08.2014 г., договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 08.01.2015 г.,допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № **********/19.05.2015 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни /фиксирани услуги № *********/26.05.2015 г., от която сума незаплатени услуги на стойност съответно 216.70 лв. по фактура № **********/20.05.2015 г., с падеж на 04.06.2015 г., 236.71 лв. по фактура № **********/20.06.2015 г., с падеж на 05.07.2015 г., 87.22 лв. по фактура № **********/20.07.2015 г., с падеж на 04.08.2015 г., и 4 990.05 лв., представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по фактура № **********/20.08.2015 г., с падеж на 04.09.2015 г., законната лихва върху главницата от 5 530.68 лв., считано от 07.08.2017 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 618.89 лв. (шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото за която сума е издадена Заповед № 285 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 08.08.2017г. и изп. лист издадени по ч.гр.дело № 498/2017год. по описа на ПРС, като неоснователен.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението до страната за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: