Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 957/28.07.2020 година, гр. Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 371/2020 година.
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба от Г.Т.К. с ЕГН ********** ***, против заповед № УРИ 251з -
200/13.01.2020 година на началника на отдел „Разследване“ при ОД – Б. на
Министерство на вътрешните работи (МВР).
С
оспорената заповед, на основание чл. 194 ал. 2 т. 1 и т. 2 и чл. 197 ал. 1 т. 3
от ЗМВР, чл. 200 ал. 1 т. 11 и чл. 204 т. 4 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от осем месеца.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен акт. Поддържа се,
че в дисциплинарното производство са допуснати множество процесуални нарушения
– отказ за предоставяне на К. материалите от дисциплинарното разследване,
неиздаване на заповедта в срока по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, предубеденост на
дисциплинарно наказващия орган предвид предходно съществуващ личен конфликт
между него и жалбоподателя. Отрича се извършването на каквото и да е нарушение
и неизпълнение на изисквания по длъжностна характеристика. Прави се анализ на
термините „разпореждане“ и „заповед“ и се прави извод за несъставомерност на
деянието. Оспорва се установената в дисциплинарното производство неотложност на
действията, които е следвало да бъдат извършени по делегация и за които
наказващият орган е приел, че са отказани неправомерно от жалбоподателя. Сочи
се, че заповедта е необоснована и по отношение на срока на определеното
наказание, което е над минималния размер.
Иска се,
съдът да отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и иска съдът да постанови
решение, с което заповедта да бъде отменена. В подробни писмени бележки излага
тезата си за незаконосъобразност на наложеното наказание.
Ответникът,
чрез писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага доводи за
законосъобразността на заповедта. Представя дисциплинарната преписка.
След като се запозна с
доказателствата, събрани по делото и изложеното от страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Г.Т.К. работи като инспектор, разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ - В.
към отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР.
Съгласно
заповед № 251з – 3029/31.07.2019 година на началник на отдел „Разследване“ в ОД
– Б. на МВР и предварително утвърден график за август 2019 година, на 02.08.2019
година инспектор К. бил дежурен от 08:30 часа до 08:30 часа на 03.08.2019
година в РУ – В. на МВР (лист 43 и 105 - 106).
На
01.08.2019 година в ОД – Б. на МВР било получено постановление за възлагане на
действия по разследване, по делегация, във връзка с досъдебно производство (ДП)
№ 75/2018 година по описа на ОД – Кюстендил на МВР. Разследването било
образувано за това, че на 22.01.2018 година в град Кюстендил у Ю.М. от село
Жабокрът, област Кюстендил, е било възбудено заблуждение и му е била причинена
имуществена вреда на стойност 330 лева – престъпление по чл. 212а ал. 1 от НК.
В рамките на ДП били събрани доказателства, че лицето Л.С.К.от град Велинград е
извършител на престъплението. Разследващият полицай от ОД – Кюстендил на МВР
посочил, че са налице данни, че К. живее в курортен комплекс „Слънчев бряг“, в
хотелски комплекс „Елит 1“ и през деня може да бъде открит в конкретно
заведение, намиращо се пред комплекса. За нуждите на разследването било
постановено извършването на оперативно – издирвателни мероприятия и процесуални
действия по делегация от служители на ОД – Б. на МВР – личен обиск и изземване
на предмети от К., както и претърсване и изземване от жилището, обитавано от К.
в хотелския комплекс, на предмети, описани по родовите си характеристики. Било
поискано изготвянето на съответните доказателствени средства, с които да се
фиксират извършените процесуално – следствени действия и резултатите от тях. Изготвилият
постановлението старши разследващ полицай от ОД – Кюстендил на МВР приложил и
определение № 642/31.07.2019 година на
РС – Кюстендил, по ч.н.д. № 1111/2019 година и определение № 644/31.07.2019
година на РС – Кюстендил, по ч.н.д. №
1113/2019 година, с което било разрешено на органа по разследването (в периода
31.07 – 07.08.2019 година) да извърши процесуално – следствени действия по
претърсване и изземване в жилището, обитавано от К. в хотелски комплекс „Елит
1“, както и личен обиск и изземване на вещи от К. (лист 83 - 86).
Незабавно
след получаването на постановлението, в ОД – Б. на МВР започнала организация по
изпълнението на възложените процесуално – следствени действия. Искането било
изпратено на началника на отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР, а той го
изпратил с резолюция на главен инспектор Р. П. – началник на сектор
„Разследване“ в РУ - В. (лист 82 и 101).
На
02.08.2019 година полицаи от сектор „Икономическа полиция“ в ОД – Б. на МВР
пристигнали в РУ – В.. Те запознали главен инспектор Р.П. със съдържанието на
постановлението и двете съдебни определения, за да започне издирването на К..
От страна на РУ – В. като част от екипа по издирването – за съдействие - бил
определен старши инспектор Г.П..
На 02.08.2019
година, преди началото на издирването на К., главен инспектор Р.П. запознала
старши инспектор Г.П. с постановлението на разследващия полицай от ОД –
Кюстендил на МВР и придружаващите го определения на РС – Кюстендил. П. взел
документите със себе си, преди да се присъедини към издирващите служители от
сектор „Икономическа полиция“ от ОД – Б. на МВР.
На
02.08.2019 година, около 13:00 часа, след съвместно извършеното издирване от
служителите от сектор „Икономическа полиция“ в ОД – Б. на МВР и на РУ - В., К.
бил открит. Той бил фактически задържан и поради обстоятелството, че не
разполагал с документ за самоличност в себе си - отведен в жилището, което
обитавал в курортен комплекс „Слънчев бряг“. При влизане в жилището на К.
(достъпът, до което бил предоставен доброволно от лицето), на полицаите била
предявена личната му карта. Старши инспектор Г.П. телефонирал на началника на
отдел „Разследване РУ - В.“ за задържането на К. и получил от нея уверение, че
инспектор Г.К., дежурен в РУ на 02.08.2019 година, съвместно с експерт, ще
извърши поисканите действия. Предвид проведения телефонен разговор, полицаите,
задържали К., започнали да изчакват пристигането на разследващ полицай от РУ – В.
за започване на процесуално – следствени действия по делегация (лист 97 - 98).
Главен
инспектор Р.П. се свързала с инспектор Г.К.. Тя го уведомила, че има
постановление за извършване на действия по делегация, че издирваното лице е
задържано от полицейски служители, че е осигурен експерт, който да го придружи
и разпоредила след десет минути К. да е пред сградата на РУ, за да отиде на
адреса на задържания. К. поискал да се запознае предварително с постановлението
на разследващия полицай от ОД – Кюстендил на МВР, в отговор на което П.
разяснила, че всички документи се намират в полицейския екип, извършил
задържането и К. ще се запознае с тях след като пристигне на мястото на
задържането. П. предоставила на К. телефонния номер на полицая, издал
постановлението. К. напуснал кабинета на П., а тя се заела да осигури експерт,
който да придружи К. (лист 102).
Половин
час след проведените разговори, П. получила последователни обаждания от експерта
и от старши инспектор П., че пред РУ – В. няма разследващ полицай, който да
тръгне с експерта, за да извърши действията по делегация, както и че на мястото
на задържането на лицето все още не е пристигнал екипът, осигурен от нея (лист
103).
Преди
разговора си с П., старши инспектор Г.П. разговарял по телефона с
жалбоподателя, за да се осведоми кога ще пристигне, защото в жилището на К.
вече присъстват поемните лица. При проведения разговор К. поискал от П.
предварително (чрез мобилното приложение „Вайбър“) да му бъде изпратено
постановлението. П. обяснил, че документите са при него и К. ще има възможност
да се запознае с тях на място – когато пристигне. К. заявил на П., че няма да
извършва действия, без да е запознат предварително с постановлението и че не
възнамерява да тръгва към жилището на задържания докато не се запознае с
документите (лист 81).
След
проведените разговори с експерта и с Г.П., Р.П. се свързала с Г.К. с въпрос
защо не е потеглил към мястото на задържането, за да извърши действията, както
му е било разпоредено. Тя установила, че К. отказва да тръгне от сграда на РУ –
В., без да е запознат предварително с постановлението, затова разпоредила на
командирования разследващ полицай Д.А. да извърши действията, заедно с
изчакващия пред районното управление експерт. По време на инструктажа на А.,
инспектор К. влязъл в кабинета на П. и обяснил отказа си с това, че той трябва
да планира извършването на действията, а оперативните служители са само
помощници и те трябва да се съобразяват с него, а не той с тях. П. отклонила
разговора за по – късен момент и провела разговори със старши инспектор Г.П., наблюдаващия
прокурор и ръководещия звено „Охранителна полиция“ в РУ – В., за осигуряване на
последващото конвоиране на задържания Л.К.(лист 103 - 104).
На
09.08.2019 година старши инспектор Г.П. изготвил докладна записка рег. № 304р-21633/09.08.2019
година до началника на РУ – В., в която описал своите действия, както и
действията на инспектор К. и главен инспектор П., във връзка с ПСД по
делегация, извършени на 02.08.2019 година спрямо Л.К.(лист 81).
По подадената
докладна записка началникът на отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР възложил на
главен разследващ полицай от отдела извършването на проверка на действията на К..
Във връзка с тази проверка на 29.08.2019 година до К. била отправена покана за
даване на писмени обяснения (лист 87).
На
29.08.2019 година обяснения били изискани и от двамата служители на отдел
„Икономическа полиция“ в ОД - Б. на МВР, които пристигнали в В. за извършване
на оперативно - издирвателното мероприятие по установяване на местоположението
на К. (лист 93).
На
същата дата – 29.08.2019 година - служителите на отдел „Икономическа полиция“
представили обяснения, в които потвърдили, че на 02.08.2019 година са участвали
в издирването на К., а преди това – в сградата на РУ – В. – са предали на Р.П.
копие от постановлението на разследващия полицай от ОД – Кюстендил на МВР (лист
94 - 95).
На 02.09.2019
година писмени обяснения по случая подал и инспектор К.. В тях той заявил, че в
случая на 02.08.2019 година не е била налице
неотложност за извършването на действията; че буди недоумение факта как
документите за действията по делегация са предоставени на оперативен работник,
а не на разследващия полицай, който следва да ги осъществи; че извършването на
действията не трябва да се възлага на дежурния разследващ полицай, а да се
разпредели по общия ред; че старши инспектор П. не му е изпратил поисканото
постановление; че по този начин се насърчава порочната практика в РУ – В.
действия по разследването да се планират без разследващия полицай, който ги
извършва; че не е отказвал да извърши действията, а е искал да види
постановлението, за да знае какво му се възлага; че служителите на МВР,
задържали К. са превишили правата си като са влезли в жилището му и са му
сложили белезници, без да пристигнал разследващ полицай, за което нарушение
ЗМВР предвижда наказание „порицание“, а то съставлява и грубо нарушение на чл.
162 и сл. от НПК (лист 88 – 89 и 90 - 92).
На
05.09.2019 година главният разследващ полицай в отдел „Разследване“ на ОД – Б.
на МВР, на която било възложено извършването на проверка по докладната записка
на Г.П., поискала удължаване на срока по проверката до 09.10.2019 година, за да
бъде получено сведение от началника на сектор „Разследване“ в РУ – В. на МВР
(лист 99).
На
19.09.2019 година старши инспектор Г.П. представил писмено сведение за
извършените оперативно - издирвателни мероприятия и задържането на Л.К.на
02.08.2019 година (лист 97 - 98).
На
03.10.2019 година писмено сведение за извършването на ПСД на 02.08.2019 година представила
и главен инспектор Р.П.. В него тя изрично посочила, че разпоредила на
инспектор К. за осъществи действията, а той не е изпълнил разпореждането, което
наложило осигуряването на друг разследващ полицай за извършването им (лист 101
- 104).
За
установените данни от проверката главният разследващ полицай изготвила справка
рег. № 304р-29268/04.10.2019 година до началника на отдел „Разследване“ в ОД – Б.
на МВР. В справката тя описала накратко хронологията на събитията по
извършването на ПСД по делегация спрямо К., като посочила, че, с оглед
естеството им, те е следвало да бъдат осъществени при условията на неотложност,
а отказът на инспектор К. е съставлявал неизпълнение на служебните му
задължения по длъжностна характеристика (лист 78 - 79).
На
16.10.2019 година, след като се запознал със съдържанието на справката,
началникът на отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР приел, че са налице данни за
извършено дисциплинарно нарушение и със заповед № 251з-4002/16.10.2019 година
разпоредил да се извърши проверка относно евентуално неизпълнение на служебните
задължения от страна на инспектор Г.К., регламентирани в типова длъжностна характеристика
рег. № 3286р – 3407/22.01.2018 година – задължението за посещаване на
местопроизшествие с други компетентни органи от структурата на МВР, съгласно
утвърден график за дежурства или по разпореждане на прекия ръководител, и
изпълнение на други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на
предоставените му правомощия. Със заповедта била назначена комисия за
извършването на проверката и било пределен срок за приключването ѝ.
Инспектор К. се запознал със заповедта на 21.10.2019 година (лист 66).
На 04.11.2019
година във връзка с извършваната проверка от комисията инспектор К. представил писмено
обяснение по случая, в което отново изложил аргументите си, съдържащи се в
писменото обяснение от 02.09.2019 година (лист 67 - 68).
На 12.11.2019
година комисията приобщила с протокол материалите по извършената проверка,
съгласно изготвен опис (лист 76 - 77).
На
14.11.2019 година комисията, назначена от началника на отдел „Разследване“ в ОД
– Б. на МВР, изготвила справка за извършената проверка. В справката била
обобщена фактическата обстановка по действията, извършени на 02.08.2019 година
спрямо Л.К.и участието на инспектор К. в тях. Комисията описала поведението на
отделните участници във възникналата конфликтна ситуация във връзка с
разпореждането на главен инспектор Р.П. ПСД да се извършват от инспектор К.,
както и обясненията на К. за отказа да го изпълни. Комисията описала доводите
на жалбоподателя, дадени в писменото му обяснение и характеризирала поведението
на инспектор К. като непрофесионално и като неизпълнение на разпореждане на
прекия му ръководител. Констатирала, че инспектор К. е награждаван двукратно и
наказван веднъж през периода 2016 – 2019 година, както и че от деянието му не
са настъпили вредни последици единствено поради своевременно предприетите
действия от главен инспектор П., която е осигурила присъствието на друг
разследващ полицай на място, за да бъдат осъществени поисканите действия по
делегация. Жалбоподателят се запознал с
изготвената справка и приложенията към нея на 15.11.2019 година (лист 56 - 63).
На
15.11.2019 година от комисията била изготвена и връчена покана до инспектор К.
за даване на писмени обяснения по фактите и обстоятелствата, установени в справката
от 14.11.2019 година. Поканата била връчена на К. на 15.11.2019 година. В нея
бил определен срок от 24 часа за даване на обяснение (лист 64).
На
18.11.2019 година назначената комисия изготвила становище до началника на отдел
„Разследване“ в ОД – Б. на МВР, в което обобщила всички установени факти по
случая и обясненията на жалбоподателя, като предложила на инспектор К. да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от осем месеца, за това,
че на 02.08.2019 година в к.к. „Слънчев бряг“ не е изпълнил заповед на прекия
си ръководител и служебните си задължения по типова длъжностна характеристика
(лист 48 - 55).
На
същата дата - 18.11.2019 година - инспектор К. представил подробно писмено
обяснение по справката на комисията от 14.11.2019 година. В обяснението той
отрекъл да му е възлагано първоначално извършването на ПСД по постановлението
на разследващия полицай от ОД – Кюстендил на МВР. Заявил, че не е получил
екземпляр от постановлението и че действията не са имали неотложен характер,
защото не е ясно от кого и как е била извършена такава преценка. Изтъкнал, че е
най – натоварения разследващ полицай в РУ – В. и няма служител, който да е
положил повече извънреден труд от него в този период. Посочил, че като разследващ
полицай предварително трябва да се запознае с естеството на действията, които
са му възложени, защото отговорността по осъществяването им е негова и е
недопустимо да не получи предварително екземпляр от постановлението. Цитирал
извлечение от учебник по криминалистика относно методиката на извършване на
претърсване и изземване. Направил извод, че служителите на РУ – В., намиращи се
в жилището на К., са превишили правата си, като посочил че по време на
действията е бил на друго местопроизшествие (по друг сигнал). Отрекъл да е бил
уведомяван за сформирането на екип – за извършване на действията, както и че е
отказал да тръгне към жилището на К. и обяснил, че е искал единствено да му
бъде предоставена снимка на постановлението, за да види какви действия са му
възложени. Направил анализ на действията на служителите на МВР, фактически
задържали К., и формулирал извод, че те са допуснали нарушение на НПК. Заявил,
че не се е държал агресивно с колегите си, но за сметка на това старши инспектор
П. е посочил в докладната си, че е бил раздразнен от поведението на
жалбоподателя, а изводът на П., че е нарушавал служебната дисциплина не е
подкрепен от никакви доказателства. Отрекъл да е налице неизпълнение на
разпореждане за посещение на местопроизшествие, защото местопроизшествие е
липсвало – просто са били извършвани действия по делегация. Изтъкнал, че в РУ –
В. е установена порочна практика на разследващия полицай да се казва къде и с
кого да извършва действия, които не са планирани от него (лист 34 - 41).
На
26.11.2019 година комисията изготвила ново становище до органа, възложил
извършването на проверката. В него бил направен коментар на подробното писмено
обяснение на инспектор К. и като краен резултат било формулирано същото предложение
за налагане на същото дисциплинарно наказание (лист 24 - 33).
На
05.12.2019 година дисциплинарно наказващият орган отправил покана до инспектор К.
за даване на писмени обяснения във връзка с извършената проверка по заповедта
от 16.10.2019 година - за това, че на 02.08.2019 година не е изпълнил заповед
на прекия си ръководител (началника на сектор „Разследване“ в РУ – В. на МВР) да
извърши процесуално – следствените действия по делегация, възложени от разследващия
полицай от ОД – Кюстендил на МВР, както и че не е изпълнил служебните си
задължения, регламентирани в типова длъжностна характеристика, с което е
допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР се предвижда
дисциплинарно наказание „порицание“ (лист 22).
На
09.12.2019 година инспектор К. депозирал обяснение по поканата за даване на
писмени обяснения от 05.12.2019 година. В обяснението заявил, че се е запознал
със справката от 14.11.2019 година и дал обяснения, но не са му били
предоставени материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство.
Затова поискал първо да бъде запознат с материалите по дисциплинарната
преписка, след което да даде обяснения. На 06.01.2019 година началникът на
отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР приел обяснението с резолюция (лист 23).
След
като се запознал с обяснението и материалите по дисциплинарната преписка,
началникът на отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР издал заповедта, обжалвана в
настоящото производство, с която наложил на инспектор К. дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от осем месеца за нарушението, констатирано в
справката на назначената комисия (лист 18 - 21).
На
30.01.2018 година на Г.К. е бил връчен екземпляр от типова длъжностна
характеристика за длъжността „младши разследващ полицай – старши разследващ
полицай в РУ в сектор „Разследване“ – РУ към отдел „Разследване“ в ОДМВР“.
Според раздел втори („Основни длъжностни задължения“) от връчената длъжностна
характеристика, разследващият полицай посещава местопроизшествия съвместно с
компетентните органи от структурата на МВР, съгласно утвърден график за
дежурства или по разпореждане на прекия му ръководител (лист 73 - 75).
На
31.07.2019 година и на 01.08.2019 година с два последователни сигнала до
министъра на вътрешните работи, изпратени на електронната поща на
министерството (*******@***.**), инспектор К. уведомил министъра за грубо отношение от
страна на началника на отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР по повод служебен
контакт, който е имал с него на 30.07.2019 година. По повод сигналите до
министъра, в ОД – Б. на МВР е била извършена проверка от комисия, назначена със
заповед на директора на областната дирекция.
(лист 14 – 16 и 130 - 133).
При така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от
надлежна страна (адресата на заповедта).
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган.
Съгласно
чл. 204 т. 4 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши
ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
Наложилият
наказанието началник на отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР е служител на
ръководна длъжност, на чието косвено подчинение е дисциплинарно наказания инспектор
К., а „порицание“ е наказанието, предвидено в нормата на чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, т.е. в пределите на неговата дисциплинарно наказателна компетентност.
Заповедта
е издадена в съответствие с целта на закона – санкциониране на извършителите на
дисциплинарни нарушения по чл. 194 ал. 2 т. 1 и т. 4 от ЗМВР за укрепване
авторитета на институцията в обществото и осигуряване на спазването на
Конституцията и законите на страната.
При
издаването на заповедта, а и в цялото дисциплинарно производство, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказанието.
В
съдебното производство жалбоподателя излага доводи за наличието на съществени
процесуални пороци при издаването на заповедта. Първият - пропускане на
двумесечния срок по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, предвид твърдението, че срокът за
реализиране на дисциплинарната отговорност на К. следва да се отчита от датата
на постъпване на справката от главния разследващ полицай, извършвал
предварителната проверка (04.10.2019 година), защото първото действие за
установяване на нарушението е била резолюцията на дисциплинарно наказващия
орган от 12.08.2019 година – за извършване на проверка от главния разследващ
полицай. Вторият – лишаването му от възможност за запознаване с материалите в
дисциплинарното производство, въпреки изрично направеното искане от 05.12.2019
година. Третият – предубеденост на дисциплинарно наказващия орган, предвид
сигналите от 31.07 – 01.08.2019 година, които инспектор К. е подал на
електронната поща на министерството за грубо отношение на началника на отдел
„Разследване“ в ОД – Б. на МВР.
Съдът не
споделя тези доводи.
Съгласно
чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му.
Нормата
на чл. 196 ал. 1 - 2 от ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се смята
за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В
конкретния случай, към 12.08.2019 година (датата на резолюцията за извършване
на проверка), органът, компетентен да наложи наказанието, не е разполагал с достоверни
данни за противоправно поведение от страна на Г.К.. Към този момент е
съществувала докладна записка от инспектор, подадена до началника на РУ – В., а
не до дисциплинарно наказващия орган, по която е следвало да бъде извършена
проверка. Такива данни (но не и доказателства) компетентният дисциплинарно
наказващ орган е получил на 04.10.2019 година посредством справката, изготвена
от главния разследващ полицай. Дори и в този момент, обаче, срокът по чл. 195
ал.1 от ЗМВР не е започнал да тече, предвид фикцията на чл. 196 ал. 1 във
връзка с чл. 196 ал. 2 от ЗМВР, изискваща материалите от дисциплинарното
производство да са постъпили при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. Постъпването на тези материали –
според представената преписка – е станало с обобщаващата справка от 14.11.2019
година. Именно от тази дата е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195 ал.
1 от ЗМВР. Наказанието е наложено в рамките на срока. В този смисъл, липсва
допуснато процесуално нарушение.
Съгласно
чл. 207 ал. 1 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 дисциплинарното производство се образува
с писмена заповед на: 1. министъра на вътрешните работи или определено от него
длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на
изпълнителски длъжности; 2. ръководителите на структурите по чл. 37 – за
държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за
постъпване на младши изпълнителски длъжности.
Нормата
на чл. 208 от ЗМВР предвижда, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното
производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай
дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на
нарушението.
В случая
нарушението, за извършването на което е сезиран наказващия орган, не е тежко
нарушение на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" (в хипотезите по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 от ЗМВР), а е
нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно
наказание "порицание". Затова издаването на заповед по чл. 207 от ЗМВР не е задължително условие за образуване на дисциплинарното производство, а
издаването на заповед по чл. 205 от закона - за извършване на проверка е достатъчно,
за да се приеме, че налице валидно и
законосъобразно волеизявление на дисциплинарно наказващия орган за започване на
дисциплинарен процес.
Съдът не
споделя възражението на жалбоподателя, че спрямо него е било допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в лишаването му от възможност
за запознаване с материалите в дисциплинарното производство, въпреки изрично
направеното искане от 09.12.2019 година. Такова изявление е направено за пръв
път след получаване на поканата за даване на писмени обяснения от 05.12.2019
година. В периода от 16.10.2019 година до 05.12.2019 година, обаче,
(включително и след изготвянето на обобщаващата справка, с която е бил
запознат) инспектор К. е депозирал две подробни писмени обяснения със сходно
съдържание, в които е направил изключително подробен анализ на действията на
служителите на МВР на 02.08.2019 година във връзка с ПСД срещу К., включително
е обсъдил и изявления в докладната записка на Г.П. – част от дисциплинарната
преписка, с която явно е бил запознат. Писмените обяснения на К. от 18.11.2019
година са дадени именно като възражение на установеното по обобщаващата справка
рег. № 2510 – 35213/14.11.2019 година, със съдържанието на която той е запознат
на 15.11.2019 година, съгласно изричното ръкописно отбелязване от негова страна
на лист 7 от справката. Описът на материалите по преписката, посочен като
„приложение“, е именно на лист 7 – 8 от справката – в зоната, в която е положен
подписа на жалбоподателя. Логично, ако материалите по дисциплинарното
производство не са били предоставени на К., той е следвало да отрази това
обстоятелство както в момента на връчване на справката (за запознаване), така и
при последващото си писмено обяснение.
Това не е сторено. Съдът констатира, че след изготвянето на обобщената справка
на 14.11.2019 година, в дисциплинарното производство не са били приобщавани
нови материали. Изготвени са били единствено две становища от назначената
комисия до наказващия орган – първото преди депозирането на подробното писмено
обяснение от К. на 18.11.2019 година, а второто – на 26.11.2019 година, когато
е направен и коментар на доводите на служителя, изложени в обяснението от
18.11.2019 година. В този смисъл, съдът приема, че твърдението за допуснато
съществено процесуално нарушение не е доказано.
Не е доказано и третото възражение на К. – за допуснато процесуално нарушение на наказващия орган, изразяващо се в предубеденост към резултатите от дисциплинарното разследване. Действително, от К. е бил подаден сигнал до министъра на вътрешните работи срещу началника на отдел „Разследване“ в ОД – Б. на МВР. Жалбоподателят по делото, обаче, не е установил в какво се е изразила работата на
комисията
от ОД – Б. на МВР, назначена за проверка на твърденията му и изобщо резултатите
от проверката станали ли са известни на началника на отдел „Разследване“ в ОД –
Б. на МВР, за да повлияят върху отношението му към инспектор Г.К.. В тази насока
доказателствената тежест е върху жалбоподателя, а той не е ангажирал
доказателства, нито е направил доказателствени искания към съда. Затова съдът
приема, че възражението за предубеденост на дисциплинарно наказващия орган е
останало недоказано, като е недоказано и твърдението, че спрямо К. е допуснато
съществено процесуално нарушение.
Заповедта
е материално законосъобразна.
По
делото не се спори, че на жалбоподателя, който е бил дежурен на 02.08.2019
година, е било разпоредено от главен инспектор Р.П. да извърши процесуално –
следствени действия по делегация и че той не е отишъл на мястото, на което е бил
задържан Л.К., като вместо него тези действия са били извършени от друг
(инцидентно осигурен) разследващ полицай. Това са съществените факти, които са
от значение за материалната законосъобразност на наложеното наказание.
Съгласно
чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР (в относимата редакция), дисциплинарно наказание
"порицание" се налага за неизпълнение на служебни задължения или на
заповеди.
По
утвърдената длъжностна характеристика, К., като разследващ полицай, е длъжен да
посещава местопроизшествия съвместно с компетентните органи от структурата на
МВР, съгласно утвърден график за дежурства или по разпореждане на прекия му ръководител.
По
делото е спорно дали жилището, в което е бил задържан К., представлява
„местопроизшествие“. Това понятие е по – широко от понятието
„местопрестъпление“, обхващащо конкретно определена част от територията на
страната, в която са се проявили признаците на извършено престъпление (напр.
мястото, на което е опожарен автомобил или сградата, в която е проникнато
противозаконно и т.н.) и която трябва да бъде изследвана, а следите от
престъплението – фиксирани с доказателствените средства, допустими в
наказателния процес. По мнение на настоящия състав под „местопроизшествие“
следва да се разбира всяка част от територията на страната, имаща връзка с
разследването на събитие, което може да разкрива признаците на престъпление, в
това число и мястото, в което се съхраняват вещи, имащи отношение към
определено престъпление, както е било посочено в постановлението на
разследващия полицай от ОД – Кюстендил на МВР. В този смисъл, жилището,
обитавано от Л.К., е имало характер на „местопроизшествие“, а инспектор К. е
бил длъжен (съобразно длъжностната си характеристика) да го посети и да извърши
процесуално – следствените действия, възложени по делегация.
Съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя, че не му е било възложено по надлежния
ред да извърши действията, както и че не е била налице неотложност за
осъществяването им.
В
длъжностната характеристика на К. изрично е посочено, че следва да посещава
местопроизшествията по разпореждане на прекия му ръководител. В закона и
длъжностната характеристика на жалбоподателя няма изискване разпореждането на
прекия му ръководител да е в конкретна форма за действителност, т.е. то може да
бъде направено във всяка форма, стига да е недвусмислено и е доведено изрично
до знанието на адресата. В конкретния случай, от дисциплинарната преписка се
установява по несъмнен начин, че Р.П. - пряк ръководител на К. в сектор
„Разследване“ в РУ – В. на МВР, му е разпоредила (със задължаващо го
волеизявление) да излезе след определен период от време пред сградата на РУ – В.,
където ще го изчака осигурен експерт и съвместно с него да отиде при групата
служители на МВР, задържали К., за да извърши действията, описани в
постановлението за делегация, което е на разположение на местопроизшествието
(жилището на К.). Толкова. При недвусмислено направено задължаващо го
волеизявление (наименованието му няма значение) да извърши действие по
длъжностна характеристика, инспектор К. е отказал да се подчини с довод, че не
се е запознал предварително с постановлението. Следва да се отбележи, че
пристигането на местопроизшествието не е начало на поисканите процесуално –
следствени действия. При пристигане на местопроизшествието К. е имал
възможност, преди да започне
действията, да се запознае със съдържанието на акта на разследващия полицай от
ОД – Кюстендил на МВР и да прецени доколко е законосъобразно тяхното
извършване, предвид конкретните условия на време, място и обстановка, защото
както напълно уместно отбелязва – негова е отговорността за извършването на
действията законно. Това не е било сторено, а се е наложило осигуряването на
друг разследващ полицай, който да изпълни делегацията.
Що се
отнася до възражението, че действията не са имали неотложен характер и на К. е
следвало да бъде предоставено време, за да планира осъществяването им, съдът
констатира от постановлението и определенията, че делегираното извършване на
личен обиск и претърсване, и свързаното с тях изземване, са имали за цел да
бъдат осигурени веществени доказателства за разследването - банкови карти,
документи, мобилни телефони, таблети, портативни компютърни конфигурации,
компютърни конфигурации или системи. С оглед състава от НК, по който е било
образувано наказателното производство, е логично да се предположи, че интерес
за разследването не са представлявали самите вещи, а информацията, която се
съдържа в тях и която е можело да бъде унищожена бързо и лесно от К. или трето
лице. Така – със самия факт на задържането на лицето – вече е възникнала
процесуална неотложност за реализиране на действията по делегация, а с
неизпълнение на служебните си задължения инспектор К. е допуснал дисциплинарно
нарушение.
Възражението
на жалбоподателя, че в текста на заповедта липсват мотиви относно конкретния
срок на налагане на наказанието, е неоснователно. Макар и пестеливо,
наказващият орган се е мотивирал с взетите от него предвид тежест на
нарушението, настъпилите от него последици и цялостното поведение на служителя
по време на службата (страница шеста от заповедта), като е определил срок на
наказанието в размер под средния, предвиден в закона.
Жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.К. с ЕГН ********** ***,
против заповед № УРИ 251з - 200/13.01.2020 година на началника на отдел
„Разследване“ при ОД – Б. на Министерство на вътрешните работи.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: