Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3941 / 6.10.2017 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.09.2017 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Ж.Петрова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6349  по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл.288а ал.3 вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекс за застраховането / обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отменен с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./, приложим на основание § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането / обнародван в  ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Г. ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника С.Р.Ю. ЕГН **********,*** осъдителен иск с правно основание чл.288а ал.3 вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекс за застраховането / обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отменен с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./, приложим на основание § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането / обнародван в  ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6314,32 лв., представляваща изплатеното от Г. *** на ***, от гр.Констанца, Румъния, на обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 02.08.2011 г. в Румъния на национален път 2А, гр. Констанца, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът  С.Р.Ю. ЕГН **********,***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата молба и моли същата да се отхвърли като неоснователна , предвид на това , че към момента на настъпването на застрахователното събитие на 02.08.2011г. в гр. Констанца в Румъния, автомобилът , който е управлявал „Мицубиши" с ДКН В ***PC,  е имал сключен задължителен застрахователен договор „Гражданска отговорност" със ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, обективиран в застрахователна полица № 231100101685 от 12.08.2010г., валидна от 15.08.2010г. до 14.08.2011 г., който е действащ към момента на настъпване на ПТП-то..

Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че „в нарушение на чл. 259, л.1 от КЗ (отм.), ответникът е управлявал автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданка отговорност“.

Оспорва се  размерът на претендираната сума. От представените към исковата молба доказателства, не става ясно как е определен размерът на изплатеното обезщетение и какви точно са настъпилите увреждания по микробус „Фиат Дукато" с ДКН СТ ***. Счита се , че изплатеното обезщетение е в по-голям размер от нужния размер на обезщетение за възстановяване на щетите, към момента на настъпване на събитието на 02.08.2011г.. Съгласно разпоредбите на чл. 208, ал.З от КЗ „Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.", като претендираната и изплатена сума за обезщетение на настъпилите вреди по микробус „Фиат Дукато" с ДКН СТ *** е несправедливо и незаконосъобразно определен и заплатен.

В условие на евентуалност, ако се приеме, че претендираната сума се дължи, се релевира възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от датата на настъпване на ПТП - 02.08.2011г. до момента на предявяването на иска - 2017г. е изтекла пълната пет годишна давност, визирана в чл.110 от ЗЗД, съгласно разпоредбата на който с изтичане на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Приобщен към доказателствения материал е протокол от 02.08.2011 г., издаден от Инспекторат на полицията-гр.Констанца при МВР-Румъния, ведно с превод от румънски език, от който се установява, че на 02.08.2011г. при движение в гр.Констанца водачът на лек автомобил Митцубиши с рег. № В ***РС С.Р.Ю.  поради невнимание се ударил в друг автомобил марка Фиат с рег.№ СТ ***, управляван от ***. Посочва се, че извършеното деяние е нарушение, съгласно чл.148 ал.8 от Правилника за движение по пътищата и ПМС 195/2002 и чл.100 ал.1 от  ПМС 195/02.

Представено е Уведомление за ПТП вх. № 08-01-319 от 10.04.2012 г. , ведно с превод от английски език, от което е видно, че Бюрото на румънските застрахователи  със седалище гр.Букурещ, Румъния уведомява ищеца Г. *** за настъпило ПТП на 02.08.2011г. в Румъния, като се посочва, че лек автомобил с рег. № В ***РС не е бил застрахован към датата на ПТП.

Видно от Уведомление за ПТП до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи , последното е уведомено за настъпило ПТП на 02.08.2011г. в гр.Констанца, Румъния , по вина на  водача на лек автомобил Митцубиши Каризма с рег. № В ***РС , собственик на който е С.Р.Ю..

Представена е Декларация от 02.08.2011 г., ведно с превод от английски език, от която е видно, че ищецът С.Р.Ю. декларира, че на 02.08.2011г. около 09,00 часа е управлявал собствения си лек автомобил Митцубиши с рег. № В ***РС по пътя Овидиу-Констанца , като микробус с рег.№ СТ *** бил пред него; телефонът на ответника паднал, поради което ответникът се навел да го вземе и в този момент се ударил в микробуса. Ответникът посочва, че не е сключил протокол за взаимно съгласие и иска случая да се решава от румънската полиция.

Видно от декларация за обезщетение от 01.11.2011 г.,лицето *** декларира , в качеството му на пострадало лице при ПТП, настъпило на 02.08.2011г. по вина на С.Р.Ю., докато последният е управлявал лек автомобил Митцубиши с рег. № В ***РС, незастрахован със застраховка „Зелена карта“, че във връзка с горепосоченото ПТП не му е заведено досие за щета от нито едно застрахователно дружество в Румъния или в чужбина и не е получавал никакви суми като обезщетение. Лицето декларира, че с получаването от Бюро на автомобилните застрахователи в Румъния  от името на Бюро на автомобилните застрахователи от България на сумата от 11093,25 леи като обезщетение, се счита за напълно обезщетен за всички причинени му вследствие на горепосоченото ПТ вреди.

Представена са Претенция на НББАЗ от 18.12.12 г. , Претенция НББАЗ от 05.03.2015г.; , Претенция НББАЗ от 19.06.2012г. и Претенция НББАЗ от 15.05.2012г.; , за възстановяване на изплатените от НББАЗ суми по процесната щета.

Видно от представените по делото два броя преводни нареждания от 27.06.2012г., ищецът Г. *** е изплатил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сумите в размер на 6001,76 лв. и 19,56 лв.  

Видно от преводно нареждане от 23.03.2015г., ищецът Г. *** е изплатил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сумата в размер на 293,00 лв. 

От представената по делото Регресна покана от 01.11.2016г., е видно ,че ищецът е уведомил ответника за дължимостта на изплатената от Гаранционния *** сума , с възможност за разсрочено плащане.

Видно от представената обратна разписка , ответникът е получил регресната покана от ищеца на 08.11.2016г.

Видно от писмо от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД , сключената с ответника застраховка е прекратена на 08.07.2011г., поради неплащане на втората вноска , на основание чл.202 от КЗ.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.а” КЗ, Гаранционният *** изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка „Гражданска отговорност”. По силата на чл.288а, ал.1, т. 1 от КЗ Гаранционният *** възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1 във връзка с чл.288, ал.12 КЗ, ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение – действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл. 45 ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

Застрахователният договор е формална сделка, поради което фактът на сключването му подлежи на доказване единствено с писмени доказателства – чрез представяне на застрахователната полица в оригинал. Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на застрахователното събитие е положителен факт с изгодни за ответника правни последици, поради което установяването му е в негова тежест. По делото липсват ангажирани доказателства установяващи съществуването на застрахователна полица. Следователно към датата на настъпване на ПТП – 02.08.2011г., ответникът не е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от него лек автомобил.

Съгласно чл. 258, ал. 4 КЗ територия, на която обичайно се намира МПС, е територията, където е издаден регистрационният номер на МПС, независимо дали е постоянен или временен. В настоящия случай МПС с рег. В ***РС, при управление на което ответникът виновно е причинил ПТП, е с регистрация в България и следователно това е територията, на която се счита, че това МПС обичайно пребивава по действащата нормативна регламентация.

Съвкупната преценка на ангажираните доказателства налага извод за осъществен фактически състав на непозволеното увреждане, представляващ основание за възстановяване на изплатеното чрез установения компенсаторен механизъм обезщетение, а именно, че на посочената дата и час, поради виновно поведение на последния е причинено ПТП с материални щети, като е увредено МПС, собственост на трето лице. Вследствие това противоправно деяние са нанесени имуществени вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с деянието на ответника.

По делото се установява, че ищецът е възстановил чрез Националното бюро на българските автомобилисти заплатеното на увреденото лице обезщетение, в размер на общо сумата от 6314,32 лв., съставляващи възстановено обезщетение на НББАЗ с нареждания за превод от 27.06.2012г. и от 23.03.2015 г. С факта на плащането ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице.

Налице е в пълнота и фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца сумата от 6314,32 лв.

Правопогасяващото възражение за давност съдът намира за неоснователно. Съгласно т. 14 по ППВС 7/04.10.1978г. регресните искове се погасяват с обща петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД при начален момент изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащите лица. Изводът, че плащането на обезщетението, е началният момент, от който започва да тече петгодишния давностен срок за упражняване на регресното право е възприет в съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /Решение 178/21.10.2009г. по т.д. 192/2009г., Решение 173/30.10.2009г. по т.д. 455/2009г., Решение 53/16.07.2009г. по т.д. 365/2008г./.

В настоящия случай петгодишният давностен срок не е изтекъл, тъй като първото плащане е извършено на 27.06.2012г., а искът е предявен в съда на 16.05.2017г., поради което претенцията по чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски за държавна такса  в размер на 252,57 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                       Р Е Ш И :

ОСЪЖДА  С.Р.Ю. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 6314,32 /шест хиляди триста и четиринадесет 0,32/ лв., представляваща изплатеното от Г. *** на ***, от гр.Констанца, Румъния, на обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 02.08.2011 г. в Румъния на национален път 2А, гр. Констанца, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-16.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.288а ал.3 вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекс за застраховането / обнародван с ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. и отменен с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./, приложим на основание § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането / обнародван в  ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.

 

 

ОСЪЖДА  С.Р.Ю. ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на Г. ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 252,57 /двеста петдесет и два 0,57/ лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .

 

 

 

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: