№ 2615
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следН.
състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100511065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20139287/15.06.2021 г., постановено по гр. д. № 988/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 46 състав, е отхвърлен предявеН.т от Н. И.
Г. срещу „Е.М.З.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Р. България“ АД/ отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношеН.та между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2 490,35
лева по фактура № ********** от 21.11.2019 г., представляваща начислена цена за
потребена електроенергия за обект с клиентски № 530001145168, находящ се в гр. София,
кв. ******* 5. С първоинстанционното решение в тежест на ищцата са възложени сторените
от ответника разноски пред районната инстанция в размер на 400 лева.
Срещу решението е подадена в законоустановеН. срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищцата Н. И. Г., чрез пълномощника адвокат С. Р.. В жалбата се излагат оплакваН.
за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно Софийски районен съд е приел, че между
страните е налице твърдяната от ответника облигационна връзка. Твърди, че фактура №
**********/21.11.2019 г. е издадена в противоречие с предвиденото в чл. 28, ал. 2 от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, издадени от ДКЕВР, обн. в ДВ, брой
66 от 26.07.2013 г., като в тази насока сочи, че материалноправно легитимиран да
претендира процесните суми е доставчикът по договора за доставка на електрическа
енергия, а не ответното дружество. На основание чл. 120 ЗЕ собственик на средството за
търговско измерване /СТИ/ е операторът на електроразпределителната мрежа и той е
длъжен да отчита показаН.та на СТИ. В разглеждаН. случай било установено, че СТИ се
намира извън имота на ищцата, като достъп до него имали служителите на ответното
дружество. Не било установено, че СТИ не отчита с точност консумираната електрическа
енергия. Въвежда твърдеН. за незаконосъобразност на процесната фактура с оглед
посоченото в нея основание за издаването – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ,
обоснована с по-късН. момент на влизане в сила на разпоредбата на ЗЕ, препращаща към
ПИКЕЕ. Твърди, че необсъдени от СРС били възражеН.та на ищцата досежно
обективираното във фактурата основание за нейното издаване – чл. 56 ПИКЕЕ, в която
1
норма липсвала методика за конкретното изчисление. Ответникът не бил краен снабдител и
нямал право на корекция – арг. от чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Твърди наличие на противоречие
между чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, като счита, че на основание
чл. 15, ал. 3 ЗНА приложение следва да намери нормативН.т акт от по-висока степен, т.е. чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ. ПървоинстанционН.т съд не се бил произнесъл и по възражението
за липсата на ред за уведомяване на клиента в Общите условия на доставчика. По делото не
било доказано виновно поведение от страна на потребителя във връзка с манипулиране на
процесното СТИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявеН.
иск. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по въззивната жалба – „Е.М.З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт
Н.С., е депозирал писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който
я оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, и прави искане същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакуваН. съдебен акт и възражеН.та на насрещната страна, приема за установено от
фактическа страна следното:
ПървоинстанционН.т съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 08.01.2020 г. е било преустановено ел.
захранването в имота на ищцата, находящ се в гр. София, ул. „*******. При посещение на
център за работа с клиенти на ответното дружество на ищцата било обяснено, че дължи
заплащане на сума в размер на 2 490,35 лева по фактура № ********** от 21.11.2019 г. за
обект с клиентски № 530001145168. Видно от съдържанието на посочената фактура тази
сума се претендирала за консумирана електрическа енергия в гореописаН. обект с клиентски
№ 530001145168 за периода 12.03.2019 г. – 12.06.2019 г. след корекционна процедура по
съставен констативен протокол /КП/ по реда на Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Поддържа се, че сумата се претендира от ответника без
правно основание. Към момента на издаване на процесната фактура ищцата нямала
незаплатени суми по фактури, издавани за кл. № ******* от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, което дружество
имало лиценз за продажба на ел. енергия за територията на гр. София. Твърди, че СТИ не
отговаря на изискваН.та за първоначална и последващи метрологични проверки. Оспорва
наличието на облигационни правоотношеН. между нея и ответното дружество съгласно
изискваН.та на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Общите условия на ответника. Твърди, че не е
спазена процедурата по ПИКЕЕ. Счита, че не е налице законово основание за извършване на
корекционна процедура, поради липса на предвиден ред в Общите условия за уведомяване
на потребителя за извършената корекция съгласно изискваН.та на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Дори да се приеме, че е налице облигационна връзка с ответното дружество, липсват данни
за виновно поведение от страна на потребителя, което да обоснове ангажирането на
договорната му отговорност. Оспорва до процесН. имот да е била доставяна ел. енергия в
претендираН. обем и размер. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеН.
иск. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„Е.М.З.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Р. България“ АД/, чрез юрисконсулт Н.С., с
който се оспорва изцяло предявеН.т иск. Твърди съществуване на облигационна връзка с
ищцата, която в исковата си молба признава, че потребява електрическа енергия за обект,
находящ се в гр. София, ул. „*******, в който на 08.01.2020 г. било преустановено ел.
захранването. ОтношеН.та между потребителите на енергийни услуги и
електроразпределителното дружество се уреждали въз основа на публично известни общи
условия. Съгласно чл. 4, ал. 1 от тези общи условия „Всяко лице, чийто обект е присъединен
към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство и е приело
общите условия за продажба на крайН. снабдител, може да използва
електроразпределителната мрежа за снабдяването на обекта с електрическа енергия при тези
Общи условия“. В разглеждаН. случай ищцата твърдяла, че е потребител на електрическа
енергия с доставчик „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, каквото качество същата не би могла да притежава без
да ползва собствената на ответника разпределителна мрежа и предоставените от него услуги
– пренос и достъп на електрическа енергия до мрежата. На 12.06.2019 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ Р. България“ АД извършили техническа проверка на
2
средство за търговско измерване с фабричен № **********, обслужващо процесН. имот, в
присъствието на двама независими свидетели. В момента на проверката бил съставен
Констативен протокол № 1022791/12.06.2019 г., в присъствието на посочените свидетели,
които не били служители на ответното дружество, а представители на Федерацията на
потребителите. Потребителят бил потърсен, за да присъства на проверката, но не бил открит
на адреса. При проверката се установило, че липсва пломба на щита на ел. таблото.
Нарушена била пломбата на капачката на клемН. блок на електромера. Нарушени били
двата холограмни стикера на големия капак на електромера. Нарушени били двете фирмени
пломби на големия капак на електромера. Констатациите били отразени в констативН.
протокол. В протокола било отразено също, че процесН.т електромер е демонтиран и заявен
за метрологична експертиза в БИМ и на негово място е монтиран нов електромер, който
мерел в класа си на точност. До клиента било изпратено писмо, ведно със съставеН.
констативен протокол за извършена проверка. Пратката до същия обаче се върнала в цялост
като непотърсена. В БИМ – Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален
отдел – гр. Плевен, била извършена експертна справка на електромера и изготвен
констативен протокол от метрологичната експертиза № 985/06.08.2019 г. Въз основа на този
протокол, доказващ по категоричен начин наличието на манипулация в процесното СТИ,
било извършено преизчисление на сметката на ищцата за периода 12.03.2019 г. – 12.06.2019
г. и била издадена Фактура № **********/21.11.2019 г. Корекцията била извършена на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., за период от
3 месеца назад от датата на проверката. Съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ фактурата за
преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия се издавала
от оператора на електроразпределителната мрежа, като за територията на Западна България
това бил ответникът „ЧЕЗ Р. България“ АД. Преизчислението било извършено по реда на
чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ поради констатирана промяна в ел. схема на свързване на електромера.
До клиента било изпратено писмо, ведно с издадената фактура. Наведените в исковата молба
твърдеН. за негодност на процесното СТИ били голословни и неоснователни. Видно от
констативен протокол № 1022791/12.06.2017 г. СТИ е с година на производство 2014 г., като
извършената първоначална проверка била със срок на валидност до края на 2015 г., а
последващата такава е следвало да бъде извършена в срок до 4 г. след изтичане на срока по
чл. 39, ал. 2 ЗЕ, т. е. през 2020 г. – следователлно към момента на съставяне на процесН.
констативен протокол електромерът не е следвало да е преминал последваща периодична
проверка. Позовава се на практика на ВКС, обективирана в Решение № 118 от 18.09.2017 г.
по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в която е признато
правото на корекция на лицензиантите по ЗЕ и обективН.т характер на възникващата при
коректно проведена процедура по ПИКЕЕ отговорност, при която лицензиантът не дължи да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на
клиента и извършено преизчисление на сметката. В този смисъл сочи, че отговорността по
ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в отклонение от общите правила на договорната
отговорност и за ангажирането на същата не е необходимо да се установява, че причината за
неизмерване на ел. енергията се дължи на конкретно виновно поведение на потребителя на
електрическа енергия. Дори да се счете, че за ангажиране на отговорността по реда на
ПИКЕЕ е необходимо доказване вина на абоната, в процесН. случай било установено
наличие на виновно поведение на последН. – в тази насока се позовава на Решение № 38 от
15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС. Относно възражението на ищцата, че липсва ред за
уведомяване в Общите условия на дружеството, сочи, че нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
вменява задължение за изменение на общите условия на крайН. снабдител – продавач на
електрическа енергия, а не на електроразпределителното дружество. От друга страна,
твърди, че още през 2017 г. е предприел действия в насока изменение на общите му условия,
но финализирането на процедурата по приемането на нови общи условия не било
реализирано поради забавяне на регулатора. Позовава се на Решение № 124 от 18.06.2019 г.
по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III ГО, в което е прието, че при липса на
предвиден в общите условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка в противоречие с изискваН.та на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, това нарушение осуетява
възможността потребителят да бъде поставен в забава относно задължението по корекцията,
но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Счита за неоснователни възражеН.та досежно
обема на доставена ел. енергия, като твърди, че при констатирана манипулация в
електромера, се прилагала корекционната процедура по раздел IX от новите ПИКЕЕ във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, при която нормативно се определял начинът, по който се
извършва преизчислението за минал период – така Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д.
3
№ 961/2016 г. на ВКС. Допълнително сочи съответствие на процедурата по ПИКЕЕ с общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При изложените съображеН.
моли за отхвърляне на предявеН. иск като неоснователен. Претендира разноски по делото.
Видно от представеН. като писмено доказателство по делото констативен протокол
№1022791/12.06.2019 г., съставен от служители на „ЧЕЗ Р. България“ АД, на същата дата е
била извършена техническа проверка на електромер с фабричен № **********, монтиран в
заявеН. в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „*******. Проверката
е била извършена в присъствието на С.Г.Г. – техник ел. системи/контрол НТЗ, и Б.Т.Т. –
техник ел. системи/контрол НТЗ, и на свидетелите В.А.Х. – Федерация на потребителите, и
К.К.Х. – Федерация на потребителите. В протокола се съдържа отбелязване, че потребителят
– Н. И. Г., е бил потърсен на обекта, за да присъства на проверката, но е отсъствал. При
извършване на проверката е установено следното: липсва пломба на щита на ел. таблото;
нарушена е пломбата на капачката на клемеН. блок на електромера; нарушени са двата
холограмни стикера на големия капак на електромера; нарушени са двете фирмени пломби
на големия капак на електромера; електромерът е демонтиран и заявен за метеорологична
експертиза в БИМ; монтиран е нов изправен електромер, който мери в класа си на точност.
Съгласно представеН. протокол констатациите са демонстрирани пред независимите
свидетели, присъствали на проверката. КонстативН.т протокол е подписан от
представителите на ответното дружество и от горепосочените двама свидетели.
От показаН.та на разпитаН. пред първоинстанционН. съд свидетел Б.Т.Т. се
установява, че работи в „ЧЕЗ Р. България“ АД. Спомня си за проверката на процесното СТИ,
която извършил заедно с колегата си Г. в присъствието на двама свидетели от Федерацията
на потребителите. При извършване на проверката се установило, че липсва пломбата на
щита на ел. таблото, както и пломбите и холограмните стикери на големия капак на
електромера. Същият бил демонтиран и поставен в безшевен чувал и изпратен на БИМ за
експертиза. На негово място бил монтиран нов изправен електромер, който мерел в класа си
на точност. Всички действия били извършени в присъствието на двамата свидетели. За
проверката били уведомени органите на МВР. ПроцесН.т имот представлявал къща, а ел.
таблото се намирало на стълб непосредствено пред нея. Под всеки фабричен номер на
електромер в системата на ЧЕЗ бил посочен титуляр на партидата и обслужваН. от
съответН. електромер адрес. При справка по телефона установили титуляря на конкретН.
имот. При проверката се появило момче, което заявило, че нищо не знае и влязло в имота.
Свидетелят Т. има непосредствени възприятия относно релевантните за спора
обстоятелства, тъй като той е извършвал проверката, което обстоятелство е изрично
удостоверено в приетия по делото официален удостоверителен документ – констативен
протокол № 1022791/12.06.2019 г. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, въззивН.т съд
възприема тези показаН., тъй като те са логични, последователни и изцяло кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства.
До ищцата е изпратено писмо изх. № NTZ120590/13.06.2019 г., с което е уведомена за
извършената проверка на обекта, за която е съставен процесН.т констативен протокол.
Видно от представеното по делото известие за доставяне, пратката до ищцата се е върнала в
цялост като непотърсена.
По делото е приет като писмено доказателство и Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване от БИМ № 985/06.08.2019 г., в който е
отразено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромер с фабричен № **********.
Констатирано е, че на дъното на кутията на електромера допълнително е монтирано
нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от две електронни платки и
проводници, което е присъединено в напрежоновите вериги на фази R и S; на електронната
платка на електромера двата индикатора: KEY4 и KEY5 за отворен капак са манипулирани;
от вътрешната страна на клемН. блок проводниците, свързващи клеми 15 и 21, и индикатора
за свален капак на клемН. блок с платката, са срязани и липсват; електромерът не отговаря
на изискваН.та съгласно т. 3.2. и т. 5.
До ищцата е изпратено писмо изх. № NTZ127201/21.09.2019 г., с което е уведомена за
извършената метрологична експертиза на електромер с фабричен № ********** и
резултатите от нея. Към писмото е приложено копие от Констативен протокол №
985/06.08.2019 г. Видно от представеното по делото известие за доставяне, пратката до
ищцата се е върнала в цялост като непотърсена.
На база съставеН. Констативен протокол № 985/06.08.2019 г. е извършено
преизчисление на сметката на ищцата по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от
4
12.03.2019 г. – 12.06.2019 г. – за 3 месеца назад, считано от датата на проверката, извършена
от служителите на „ЧЕЗ Р.“ ЕАД.
На 21.11.2019 е издадена Фактура № **********/21.11.2019 г. за разглеждаН. обект с
клиентски № 530001145168, относно стойността на консумираната ел. енергия за периода
12.03.2019 г. – 12.06.2019 г., в размер на 2 075,29 лева без ДДС и 2 490,35 лева с ДДС.
До ищцата е изпратено писмо изх. № **********/21.11.2019 г., с което е уведомена,
че на основание Констативен протокол № 1022791/12.06.2019 г. и Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване от БИМ № 985/06.08.2019 г., по неин
клиентски № 530001145168 е начислена сума в размер на 2 490,35 лева за преизчислени
количества ел. енергия, за мрежови услуги и за „задължеН. към обществото“, както и
разходи за проверка на средството за търговско измерване на основание чл. 44, ал. 4 ПИКЕЕ.
Към писмото са приложени фактура № **********/21.11.2019 г., справка за преизчислените
количества ел. енергия, фактура разход по чл. 44, ал. 4 ПИКЕЕ ЕРП и фактура разход по чл.
44, ал. 4 ПИКЕЕ ГД „МИУ“.
По делото е постъпило, на основание чл. 192 ГПК, писмо изх. №
**********/05.03.2021 г. от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с което уведомява съда, че към 12.06.2019 г. в
клиентската информационна система на дружеството, за обект с адрес: гр. София, ул.
„******* е фигурирал сключен договор за продажба на електрическа енергия с клиентски №
*******, със страна по договора – Н. И. Г..
По делото е постъпило, на основание чл. 192 ГПК, писмо изх. № 105300-
500/11.03.2021 г. от МВР – Дирекция „Национална система 112“, с което уведомява съда, че
след извършена справка в база данни на автоматизирана информационна система „Регистър
спешни повикваН. 112“ е установило, че на 12.06.2019 г., в 14:30 часа, е направено
повикване от лице, представило се с името Г., служител на ЧЕЗ.
По делото е постъпило, на основание чл. 192 ГПК, писмо изх. 57-00-62-1/23.03.2021 г.
от Български институт по метрология /БИМ/, с което е уведомило съда, че електромер
ZE312DR.D1T042-033 не фигурира в Регистъра на одобрените типове средства за измерване,
но същият тип средство за измерване е с оценено съответствие съгласно изискваН.та на
Директивата за средствата за измерване.
От заключението на вещото лице инж. В.Е.Б. по изслушаната пред Софийски
районен съд съдебно – техническа експертиза се установява, че в електронН. масив
процесН.т обект се води присъединен към електроразпределителната мрежа с място на
ползваната ел. енергия 32Z1030004885722. Според експертното заключение констатациите
на метрологичната експертиза на СТИ в БИМ отразяват наличие на нерегламентиран
достъп, респ. неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера с
промяна в схемата, водеща до непълно отчитане на потребената ел. енергия. Вещото лице е
направило извод, количеството доставена ел. енергия, неотчетена от СТИ, за период от 3
месеца, е преизчислено аритметически правилно при спазване на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ.
Корекцията е съобразена с действащите за към момента на корекцията цени на ел. енергия,
утвърдени от ДКЕВР. При извършване на справка в електронН. масив на ответното
дружество се констатира, че в тримесечен период от извършената проверка /12.06.2019 г./ не
са извършвани други технически проверки на изправността на СТИ от служители на „ЧЕЗ Р.
България“ АД. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че процесН.т електромер мери в класа си на точност и е с клас на точност 2 %. Експертното
заключение не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивН.т съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указаН., дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивН.т съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
5
Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните доводи във връзка с правилността на решението, съдът намира
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична
сума, формирана в резултат на проведена по реда на чл. 56 и сл. ПИКЕЕ корекционна
процедура за преизчисление на количеството доставена електрическа енергия до собствеН.
на ищцата имот, находящ се в гр. София, кв. „*******. Искът е предявен от лице, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на вземане
на ответното дружество, поради което е допустим.
С оглед правилата за Р. на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК), при
отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване фактите, от които произтича оспореното от ищеца вземане – че за
него е възникнало право да извърши едностранно корекция в сметката за потребена
електрическа енергия на ищеца, т. е. съществува ли такова право и възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване, както и дали са правилно приложени правилата за
неговото изчисляване.
Между страните не е спорно, а и от представената по делото Лицензия № Л-135-
7/13.08.2004 г. се установява, че ответникът „Е.М.З.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Р.
България“ АД/ притежава лиценз за Р. на електрическа енергия за обособена територия в
границите на Република България /по Закона за енергетиката.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че между ищцата Н. И. Г. и третото
неучастващо лице „ЧЕЗ Е.Б.“ АД има сключен договор за продажба на електрическа енергия
за обект, находящ се в гр. София, кв. „*******, с клиентски № ******* и абонатен №
*******, респ. че помежду им съществува валидно облигационно правоотношение.
Спорен на етапа на въззивното производство е въпросът налице ли са облигационни
отношеН. между ищцата и ответното дружество, в качеството на последН. на оператор на
електроразпределителна мрежа.
ВъззивН.т съд намира за неоснователни наведените във въззивната жалба оплакваН.
досежно липса на облигационно правоотношение между страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти се осъществява по регулирани от ДКЕВР
/понастоящем КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен
снабдител – чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЕ Р.то на електрическа енергия и
експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни врежи – собственици на такива мрежи на обособена територия,
лицензирани за извършване на Р. на електрическа енергия за съответната територия.
Съгласно чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи
условия.
С оглед приложимата нормативна уредба и съобразявайки обстоятелството, че
ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по Р. на електрическа енергия
на обособена територията, в границите на която се намира процесН.т имот, настоящият
съдебен състав приема, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, чийто оператор е „Е.М.З.“ АД /със предишно
наименование „ЧЕЗ Р. България“ АД/. КрайН.т битов клиент (потребителят) се намира в
облигационни правоотношеН. както с крайН. снабдител, който му продава електрическа
енергия при публично известни общи условия (чл. 98а ЗЕ), така и с оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът (потребителят) е
присъединен и я използва също при публично известни общи условия (чл. 104а ЗЕ). Извод в
този смисъл следва и от нормата на чл. 104, ал. 1 ЗЕ, съгласно която ползвателите на
съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка
взаимоотношеН.та с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата
6
електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, т.е. за крайните клиенти,
каквато в разглеждаН. случай е ищцата по делото, не е необходимо сключване на отделен
писмен договор с ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа.
Вторият спорен въпрос касае материалноправната легитимация на ответното
дружество и правото му да извършва едностранна корекция на потребената електрическа
енергия за процесН. период и да получи процесната сума предвид изложените във
въззивната жалба съображеН. за наличие на противоречие между разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ и разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ.
ВъззивН.т съд намира релевираните в тази насока възражеН. за неоснователни.
Законодателят е уредил дейностите по пренос, Р. и снабдяване с електрическа
енергия, съответно по тяхното лицензиране, в разпоредбите чл. 43 – чл. 44 ЗЕ. Съгласно чл.
44, ал. 4 ЗЕ на лицата, на които е издадена лицензия за Р. на електрическа енергия, не се
издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и
дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител (по смисъла
на т. 28а, б. "а" ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти (по смисъла на т. 27г ДР на ЗЕ), които обекти са вече
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в
съответната лицензионна територия; като съгласно на чл. 97, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ
продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР
цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител.
В конкретН. случай, към датата, на която е извършена техническа проверка относно
изправността на средството за търговско измерване на електрическа енергия, монтирано в
собствеН. на ищцата имот, находящ се в гр. София, кв. „******* – 12.06.2019 г., са влезли в
сила новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ – обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. ПИКЕЕ са приети въз основа на изричната законова делегация по
чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, предоставяща право на Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/ да приема правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
Съгласно § 2 от Преходните и Заключителните разпоредби на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г./ процедурите по преизчисляване на електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношеН. с клиентите, които са започнали въз
основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към момента на съставяне на констативН. протокол, като в
случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и
действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичН. разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. В
разглеждаН. случай процедурата по преизчисляване на електрическа енергия е започнала
въз основа на констативен протокол, съставен на 12.06.2019 г., поради което приложение
намират новите правила.
Корекцията на сметка по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ
(съгласно и общите правила на чл. 183, чл. 200 ЗЗД) поначало съставлява корекция на
продажната цена на потребената (продадената, доставената) електрическа енергия в
случаите, посочени в тези разпоредби: неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху измервателни уреди, съоръжеН. или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; както и неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради повреда на измервателни уреди, съоръжеН. или устройства по чл. 120, ал. 3
ЗЕ. По общо правило, тази корекция на цената е в полза на една от двете страни по
продажбеното правоотношение – в полза на крайН. снабдител (доставчика), когато клиентът
(потребителят) не е заплатил изцяло цената на количеството потребена от него (доставена
му) електрическа енергия; или в полза на клиента (потребителя), когато му е начислено по –
голямо количество електрическа енергия от реално използваното и той е надплатил цената.
Правилото, че на потребителя се възстановява надвзетата сума, е възпроизведено и в чл. 57
ПИКЕЕ. Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по
7
продажбеното правоотношение – доставчика (продавача) на електрическа енергия, е
възприето в чл. 56, ал. 4 ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 ПИКЕЕ – когато
поради повреда или неточна работа на тарифН. превключвател, използваната ел. енергия се
измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; като в
тези случаи преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по
цената за съответната тарифа, т.е. по продажна цена. Относно всички останали случаи на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX от ПИКЕЕ
(включително и в разглеждаН. случай по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ – при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел.
енергия), с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е установено отклонение от
общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайН. снабдител
(доставчика) на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е
операторът на електроразпределителната мрежа. В този случай не е налице поддържаното
във въззивната жалба противоречие на подзаконовия нормативН. акт с по-висшия такъв – чл.
98а, ал. 2, т. т. 6 ЗЕ, тъй като с разпоредбите на чл. 50 – 56 от действащите ПИКЕЕ не се
уреждат договорните правоотношеН. по продажба на електрическа енергия, а само правото
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на
несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да
преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на
разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на
оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземаН., свързани с
преноса, част от които са и сумите, преизчислени по реда на чл. 50 – 56 от ПИКЕЕ. Ето защо
крайН.т клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при
условията на новите ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като
потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. „а“ ДР на ЗЕ – в този смисъл е
формирана и актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д. №
1054/2021 г., Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. Решение № 55/30.05.2022
г. по гр. д. № 1421/2021 г., Решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г., Решение №
85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021
г. Съгласно така цитираната съдебна практика, която настоящият въззивен състав споделя,
уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата
делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не
противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща
цена (чл. 183, чл. 200 от ЗЗД ), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен
орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата,
вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане не противоречи на нормативен
акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които дерогират общите такива. В
подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт,
освен специалН.т характер на последН., е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по
предложение на доставчика (крайН. снабдител) и на разпределителя на ел. енергия
(оператора на електроразпределителната мрежа).
Предвид гореизложеното въззивН.т съд приема, че електроразпределителното
дружество по силата на действащите ПИКЕЕ е легитимирано да извърши проверка на
средството за търговско измерване, да изготви справка за преизчислените количества
електрическа енергия и да издаде фактура за вземането, респективно ответното дружество е
материалноправно легитимирано да претендира коригираната стойност на електрическата
енергия при установяване на неизмерването , неправилното/неточното измерване, а
изложените в обратН. смисъл оплакваН. са неоснователни.
Горното налага да бъде извършена проверка във връзка с релевираните във
въззивната жалба доводи дали при осъществяване на процесната проверка са били спазени
правилата на ПИКЕЕ.
При съвкупен анализ на доказателствата по делото, въззивН.т съд приема, че
проверката, при която е съставен Констативен протокол № 1022791/12.06.2019 г, е
осъществена при спазване нормите на ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия
оператор да извършва технически проверки на СТИ /чл. 46 ПИКЕЕ/, реда и начина /чл. 48-
49 ПИКЕЕ/ и последиците, съобразно резултата /чл. 50 – 58 ПИКЕЕ/. Съгласно чл. 49, ал. 1,
2 и 3 от ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на
случаите по чл. 42, ал. 5, изр. 2 от ПИКЕЕ /когато при проверката не са установени
отклонеН., неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система/,
8
операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да е подписан
от представител на оператора и от ползвателя или от негов представител, а ако ползвателят
не присъства или откаже да подпише констативН. протокол, последН.т се подписва от един
свидетел, който не е служител на оператора. Установи се по делото от приетите писмени
доказателства и от разпита на свидетеля Т., че проверката е била извършена в присъствието
на двама независими свидетели – В.А.Х. и К.К.Х. – представители на Федерацията на
потребителите, които са подписали съставеН. констативен протокол, обективиращ
резултатите от проверката. В съответствие с изискваН.та на чл. 58 от ПИКЕЕ във връзка с
извършената проверка е уведомено Министерството на вътрешните работи /съгласно
действащите ПИКЕЕ не се изисква задължителното присъствие на полицай, а единствено
уведомяване на полицията за проверка/. Видно от констатациите в изготвеН. протокол, на
място служители от отдел "Нетехнически загуби" към дружеството – оператор на
електроразпределителната мрежа, в присъствието на горепосочените двама свидетели, са
констатирали неправомерно въздействие, водещо до неотчитане на потребената
електрическа енергия в процесН. имот. Описаната фактическа обстановка в протокола
кореспондира в пълна степен със свидетелските показаН. на свидетеля Т.. В показаН.та си
последН.т излага в хронологична последователност как е установено нарушението, което
изцяло кореспондира с отразеното в констативН. протокол, подписан от него като служител
на ответника. От приетите по делото, неоспорени от страните, метрологична експертиза на
БИМ и съдебно – техническа експертиза, които въззивН.т съд цени като компетентно и
обективно изготвени, се установява наличие на нерегламентиран достъп, респ.
неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера с промяна в схемата,
водеща до непълно отчитане на потребената електрическа енергия.
Съдът намира за неоснователни доводите за недължимост на процесната сума поради
липса на ред за уведомяване при извършена корекция в общите условия на ответното
дружество. Липсата на предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка представлява единствено пречка потребителят да бъде поставен в забава
относно задължението си да заплати корекцията, но не може да послужи като основание да
се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред – в
този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. №
1898/2021 г. на ВКС, III ГО, Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., която
настоящият съдебен състав споделя.
По гореизложените съображеН. съдът намира, че разписаната в ПИКЕЕ процедура за
извършване на корекция е спазена, поради което и доколкото легитимиран да начисли и
получи вземането за преизчислена електрическа енергия е ответникът в качеството на
оператор на електроразпределителната мрежа, предявената претенция се явява
неоснователна.
С оглед конкретиката на предмета на правН. спор, настоящият състав намира за
ирелевантни доводите на жалбоподателя досежно годността на процесното СТИ. В
настоящия случай грешката при измерването на реално доставената ел енергия е установена
чрез метрологичното изследване от БИМ, което е достигнало до извод, че същата се дължи
на осъществена външна намеса във вътрешността на процесН. електромер, а не на негова
неточност или негодност като средство за търговско измерване.
По отношение доводите във връзка с обема на реално доставена ел. енергия, съдът
намира следното:
Съгласно нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неточното измерване, като
преизчислението се прави на базата на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49
ПИКЕЕ. При липса на доказателства за извършена проверка на СТИ в периода 3 месеца
преди проверката /на 12.06.2019 г./, както е в разглеждаН. случай, периодът на корекцията е
ограничен нормативно до 3 месеца назад, с цел да бъде ограничена възможността за
неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, доколкото не може
точно да се определи моментът, от който започва неточното отчитане на електрическата
енергия, респ. неотчитането на същата. Същевременно в приложимата разпоредба на чл. 56,
ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото правило, а именно – че
9
преизчислените количества електрическа енергия се заплащат от потребителя, не по
продажната цена, а по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена
на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на
съответН. мрежови оператор, т. е. установени са обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена/неточно измерена електрическа енергия, които освобождават
насрещната страна от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия. Съгласно експертното заключение по изслушаната
и приета съдебно – техническа експертиза, което въззивН.т съд кредитира, преизчислението
на електрическата енергия е извършено при спазване на изискваН.та на ПИКЕЕ в коректН.
тримесечен период и съобразно приложимата формула на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. С оглед
изложеното настоящият състав намира за неоснователни оплакваН.та досежно обема на
доставена електрическа енергия и липсата на методика за изчисление на доставената
електроенергия.
Неоснователни са и оплакваН.та за липса на предпоставки за ангажиране договорната
отговорност на потребителя, обосновани с липса на виновно поведение на последН.. По
въпроса дали крайН.т снабдител на електрическа енергия следва да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на изменеН.та и допълнеН.та
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е формирана непротиворечива съдебна практика – Решение №
118/18.09.2017 г., постановено по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и Решение №
115/20.09.2017 г., постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, която
следва да намери съответно приложение и в настоящия случай, когато легитимиран да
осъществи корекционната процедура и осъществи преизчисление на количеството доставена
електрическа енергия е операторът на електроразпределителната мрежа. С посочените
решеН. са дадени разяснеН., че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. Следователно неправилно отчетеното количество на реално
доставена електрическа енергия не поражда имуществена отговорност за крайН. клиент за
виновно причинени от него имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД,
а парично притезание в патримониума на продавача, респ. на оператора, представляващо
продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през
съответН. период, за който е начислена /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че предявеН.т отрицателен
установителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото в полза на ответника по въззивната жалба следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за въззивната
инстанция.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II E
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20139287/15.06.2021 г., постановено по гр. д. №
988/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 46 състав.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН **********, да заплати на „Е.М.З.“ АД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Р. България“ АД/, ЕИК *******, на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК, разноски във въззивното производство в размер на сумата от 200 (двеста) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
10
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11