№ 1281
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20231000500348 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2649 от 06.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2077/2022 г.
от Софийски градски съд, ответникът – „Ню Медия груп“ ЕАД, ЕИК
********* е осъден да заплати на М. С. С., ЕГН **********0, на основание
чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
публикация със заглавие „Сватът на М. С. строил пътя убиец“ на страница 4
/четвърта/ във вестник „Уикенд“, бр. 47, от 27.11.2021 г. – 03.12.2021 г.,
разгласила невярно фактическо твърдение, касаещо репутацията на ищеца в
бизнес средите, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2021 г., като е
отхвърлил главния иск за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 60 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил - ответника
„Ню Медия груп“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на М. С. С., ЕГН
**********0, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер
1
на сумата от 74 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. С. С.,
ЕГН **********0 в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над
сумата от 600 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
установяват обстоятелствата, визирани от фактическия състав на чл. 49 от
ЗЗД, при които ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в пълния размер на предявения главен иск.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително сумата от 59 400 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
Насрещната страна - „Ню Медия груп“ ЕАД, ЕИК ********* не е
подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не е изразила становище по
основателността на частната жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя
и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - „М. С. С., ЕГН **********0 е предявил против „Ню Медия
груп“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че
ответникът е публикувал в бр. 47 от 27.11.2021 г. - 03.12.2021 г. на вестник
„Уикенд“ статия със заглавие „Суровина за хероин взривила автобуса ковчег
на „Струма?“, с подзаглавие, което съдържало името му и негова снимка.
2
Ищецът твърди още, че:
- публикуваната информация не отговаря на истината и подвежда
читателя за наличието на връзка между ищеца и трагичния пътен инцидент на
автомагистрала „Струма“;
- не е давал разрешение или съгласие да се ползва негова снимка;
- с публикацията се изгражда негативен образ за него в обществото,
чрез позиционирането му до описаната катастрофа без той да има връзка с
пътния инцидент или с изграждането на автомагистралата, както и връзка с
изчезналите през 2012 г. братя Г., които също са участвали в строежа на друг
пътен участък от магистралата;
- статията е опозорила неговото доброто име в обществото и създала
негативно обществено настроение срещу него, както и същевременно е
генерирала популярност на печатното издание, довело до по – висок размер на
печалба;
- статията му е станала известна на 12.12.2021 г., когато негов близък е
донесъл печатното издание в дома му;
С предявените искове поискал осъждането на ответника да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от
60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2021 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът „Ню Медия груп“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Ямбол не е подал отговор на исковата молба и не е
изразил становище по основателността на исковете.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че ответникът
ответникът – „Ню Медия груп“ ЕАД, ЕИК ********* е издател на вестник
„Уикенд“ с тираж от 324 000 броя, който в бр. 47 от 27.11.2021 г. – 03.12.2021
г. на първа страница е анонсирал информация за настъпил пътен инцидент с
автобус на автомагистрала „Струма“, при който автобусът се е взривил и е
настъпила смъртта на 45 македонски граждани.
3
Издателят на вестника е анонсирал, че повече информация за инцидента
читателите ще намерят на страници 3-4-5.
На страница 4 има статия, озаглавена „Сватът на М. С. строил пътя
убиец“.
Публикувана е снимката на ищеца, под която в каре, повдигнато в черен
цвят е написано „Сватът на алкохолния олигарх М. С. – Б. П. е изградил
магистралния участък край Перник съвместно с македонската фирма
„Маврово“.
В посочената статия е публикувана снимка на П. Х. и А. Г., под която
каре, повдигнато в черен цвят е написано „Дупнишките феодали П. Г. и А. Х.
също са участвали в изграждането на участък от магистрала „Струма“.
Посочената статия информира читателите за периода на строителство
на автомагистралата; за възложеното на фирмите строителство; за
приемането на пътен участък от автомагистралата от тогавашния министър
председател с негова снимка; за строителство на пътния участък, в който е
настъпило ПТП, осъществено от фирма на Б. П. през 2007 г., чийто син през
2016 г. е сключил граждански брак с дъщерята на ищеца.
В публикацията ищецът е посочен като „алкохолен олигарх и клиент на
Специализираната прокуратура“.
По отношение на личността на ищеца е написано още, че:“за разлика от
своя сват М. С., Б. П. се ползва с безупречна репутация в бизнес средите“.
Фактът, че ищецът контролира огромни по размерите си дейности,
свързани със създаването на нови лозови масиви, субсидирани от създадените
за това фондове; производство на грозде и преработката му във вино и
концентрати, реализацията на продукцията на пазара с печалба, както и
фактът, че в този период от време, в който е публикацията, по отношение на
4
ищеца се води наказателно преследване, наблюдавано от Специализираната
прокуратура са общоизвестни.
По отношение на обидните изразни средства в статията, които ищецът
намира за позорящи:
Думата „ОЛИГАРХИЯ“ има гръцки произход (от гръцкото λιγαρχία;
λίγος – „малко“, и ρχω – „управление“) е форма на управление, при която
властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Тази власт
може да бъде основана на знатност, богатство, заемането на конкретни
политически постове – Уикипедия.
В днешно време думата „олигарх“ има ново популярно значение на
човек с много пари и власт и това значение е лишено от отрицателен смисъл в
оценъчната система на обществото.
Репутацията на ищеца е сравнена с тази на неговя сват, но тази оценката
за ищеца не е направена от автора на статията, а от факта, че има водено
наказателно преследване и в този период много от партньорите на ищеца са
се дистанцирали в очакване да видят финала на наказателното преследване.
От правна страна:
Предметът на възивното производство е очертан с подадената от ищеца
въззивна жалба и спорът се концентрира до отговора на въпросите, дали
публикуваните в процесния брой на вестник „Уикенд“ данни са истински и
дали ищецът вследствие на тази публикация е претърпял неимуществени
вреди и за техния паричен еквивалент.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
5
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената
му работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
В случая, за да е налице противоправно поведение на лицето, на което
ответникът е възложил работата, следва да е нарушен балансът между
упражняването на свободата на словото, печата и правото на гражданите на
информация от една страна и правото на лична чест, достойнство и добро име
от друга страна.
Свободата на словото и печата, правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на информация са сред основните права и
свободи на българските граждани, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от
Конституцията на Р. България от 1991 г.:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са
свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг
носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната
6
власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за
насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на
престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не
последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява
информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено
срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или
учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако
информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не
засяга чужди права.
Коституцията на Р. България едновременно с това защитава и правото
на личен и семеен живот, незаконната намеса в личния и семейния живот на
гражданите и срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто
име – чл. 32, ал. 1.
Основните права и свободи на гражданите, установени в Конституцията
на Р. България са обект на защита и от Европейската конвенцията за правата
на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, ратифицирана със закон, приет от
НС на 31.07.1992 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.,
която съгласно чл. 5, ал. 4 Конституцията е част от вътрешното национално
законодателство и има пряко приложение по правоотношения, засягащи
основни човешки права и свободи.
В практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че
балансът между личния и обществен интерес при упражняване свободата на
словото изисква пресата в правовата държава да не престъпва границите,
установени за защита на репутацията на другите, като неин дълг е да
разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес.
7
В разглеждания случай, в процесната публикация с популярни изразни
средства ищецът е посочен като алкохолен олигарх, клиент на
Специализираната прокуратура и поставената от последния репутация на
ищеца.
Първият от известните на обществото два факта не е позорящ, а вторият
не е неистински, поради което сами по себе си не са в състояние да породят
отрицателни емоции и неимуществени вреди.
Ищецът осъществява огромна по размерите дейност по лозарство,
производството на вина и концентрирани алкохоли и реализацията им на
пазара, които са източник на печалба, а последното обстоятелство се свързва
със съвременно значение на думата олигарх.
Общоизвестен факт е, че срещу ищеца се е водило наказателно
производство, наблюдавано тогава от Специализираната прокуратура и
естествена последица от този факт е да възникнат съмнения за репутацията не
само на ищеца като бизнесмен в бизнес средите, но и за репутацията на всеки
български гражданин, по отношение на който се води наказателно
преследване.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или
приписването на неизвършено престъпление е деяние, което осъществява
състава на престъплението клевета по чл. 147, ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на
положителната обществена оценка за личността.
Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното
обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт,
който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и
8
който е от естество да накърни доброто му име в обществото. При втората
форма на изпълнителното деяние деецът излага пред трети лица твърдения, че
пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно
описано, макар и не напълно конкретизирано.
За съставомерността на клеветата е необходимо позорното
обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление да не е
извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това и да не е положил
дължимата се грижа да провери достоверността на информацията.
Поведението на лицето/та, на които ответникът е възложил да
издаването на вестника не осъществява деликтния състав на чл. 45 от ЗЗД
/противоправно действие и/или бездействие; вреда /имуществена и/или
неимуществена/; причинна връзка между поведението и вредата, която е
претъпяла ищеца; вина, която се предполага до доказване на противното.
Въззивният съд намира, че предявения главен иск е изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне, а неговата неоснователност влече
неоснователност и на акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на
законната лихва от деня на увреждането.
С оглед на изложеното, въззивната жалба, подадена от ищеца е
неоснователна, но доколкото решението на първоинстанционния съд не е
обжалвано от ответника и съобразно на принципа, установен в чл. 271, ал. 1,
изр. 2-ро от ГПК, че положението на жалбоподателя не може да бъде влошено
с новото решение ще следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди
от публикацията, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2021 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 600 лева до пълния предявен размер от
60 000 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 12.12.2021 г. до размер на сумата от 600 лева,
както и в частта за разноските не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
9
С оглед изхода на спора и непромененото съотношение на уважена
отхвърлена част на исковете, ответникът не дължи на ищеца деловодни
разноски за въззивното производство.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2649 от 06.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 2077/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявените от М. С. С., ЕГН **********0 против „Ню Медия
груп“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени от публикация със заглавие „Сватът на М.
С. строил пътя убиец“ на страница 4 /четвърта/ във вестник „Уикенд“, бр. 47,
от 27.11.2021 г. – 03.12.2021 г., разгласила невярно фактическо твърдение,
касаещо репутацията на ищеца в бизнес средите, ведно със законната лихва,
считано от 12.12.2021 г., за разликата над уважения размер от 600 лева до
пълния предявен размер от 60 000 лева.
Решение № 2649 от 06.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2077/2022 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът - „Ню Медия груп“
ЕАД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. С. С., ЕГН **********0, на
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от публикация със заглавие „Сватът на М. С. строил пътя убиец“
на страница 4 /четвърта/ във вестник „Уикенд“, бр. 47, от 27.11.2021 г. –
03.12.2021 г., разгласила невярно фактическо твърдение, касаещо репутацията
на ищеца в бизнес средите, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2021
г. и в ЧАСТТА за разноските не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11