РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

24.03.2023

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 30.07.2020 г. в следния състав:

 

Председател

И. ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

833

по описа за

2019

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. – изпълнителен директор чрез пълномощника Димитър Методиев Петков – юрисконсулт, е предявила иск против С.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело №820/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 788,72 лв. (седемстотин осемдесет и осем лв. и 72 ст.) – главница; сумата от 106,50 лв. (сто и шест лв. и 50 ст.) – заемни такси и разноски; сумата от 164,77 лв. (сто шестдесет и четири лв. и 77 ст.) – лихва редовна/договорна за периода от 28.02.2013 г. до 13.06.2018 г.; сумата от 68,86 лв. (шестдесет и осем лв. и 86 ст.) – лихвена надбавка за забава /обезщетение за забава/ - за периода от 28.02.2013 г. до 13.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

 В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В с. з. назначения особен представител на ответницата оспорва иска. 

Правното основание на иска е чл. 422 ГПК.

 По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно счетоводна експертиза. Приложено е ч. гр. д. №820/2018 г. на МзРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №820/2018 г.на МзРС е издадена Заповед № 364/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, солидарно против ................... ЕГН-**********, и С.П.И. ЕГН **********, за сумата от 788,72 лв. (седемстотин осемдесет и осем лв. и 72 ст.) – главница; сумата от 106,50 лв. (сто и шест лв. и 50 ст.) – заемни такси и разноски; сумата от 164,77 лв. (сто шестдесет и четири лв. и 77 ст.) – лихва редовна/договорна за периода от 28.02.2013 г. до 13.06.2018 г.; сумата от 68,86 лв. (шестдесет и осем лв. и 86 ст.) – лихвена надбавка за забава /обезщетение за забава/ - за периода от 28.02.2013 г. до 13.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г. до изплащане на вземането.

По отношение на ................... ЕГН-**********, заповедта е влязла в сила, и за него е издаден изпълнителен лист.

По отношение на С.П.И. ЕГН ********** е проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

В исковата молба се твърди, а и от представените писмени доказателства по делото се установява, че съгласно договор за кредит от 30.10.2006 г., сключен между банката – ищец, като кредитор и ...................ЕГН ********** и ...................ЕГН ********** като кредитополучатели, банката е предоставила кредит в размер на 4000 лв. със срок на издължаване 96 месеца от датата на неговото усвояване. Кредитополучателя ........е починала на 28.11.2009 г., а ........е починал на 28.08.2012 г., което е довело до преустановяване на вноските по кредита. Проведено е производство по чл. 51 ЗН по отношение законните наследници на кредитополучателите и с Определение № 125/20.02.2014 г. РС - Мездра е вписал в особената книга на съда приемане на наследството от С.И. – ответница по настоящото дело останало след смъртта на ........и ......... Горното се установява от приложеното на стр. 14 от частното гражданско дело заверено копие от удостоверение. По приложеното частно гражданско дело е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила по отношение на ........, а по отношение на ответницата С.И. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което се предявява и настоящия иск. Не се оспорва между страните, че ответницата е наследник на кредитополучателите по договора за креди и че е приела наследството.

По делото е назначена и  изслушана съдебно счетоводна експертиза, заключението на която е неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че кредитът съгласно процесния договор от 30.10.2006 г. е отпуснат в размер на 4000 лв. и е усвоен на 30.10.2006 г. Общо по кредита има плащания в размер на 3212.86 лв. главница и 2175.21 лв. договорна лихва. Последното плащане по предоставения кредит е на 23.06.2014 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК размера на дължимите суми е 787.14 лв. главница, такси по кредита в размер на 106.50 лв., договорна лихва в размерна 161.51 лв. и законна лихва за процесния период 84.04 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

След анализ на представения по делото договор за кредит и общите условия към него, съдът не намира основания за неговата недействителност, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК и ЗПП. Липсват и възражения от назначения особен представител на ответницата в тази насока. Назначения особен представител оспорва обстоятелството, че е налице солидарност между длъжниците по заповедта издадена по частното гражданско дело. Видно от съдържащата се в общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на банката клауза по чл. 22 раздел „други уговорки“, вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите /ако са повече от един като страна по договора/, съответно техните наследници, както е в процесния случай, е неделимо съгласно чл. 128 ЗЗД. То може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/или от наследниците им. От горното следва, че при наличие на неделимост на задължението по отношение на наследниците, същите са солидарно отговорни към кредитора. Това възражение на ответната страна е неоснователно.

Второто възражение, че тъй като ответницата е конституирана като солидарен длъжник след влизане в сила на ЗЗП, банката е следвало да изпълни изискването на чл. 147а от горния закон. Възражението е неоснователно. Кредита е отпуснат на наследниците на ответницата преди влизане в сила на ЗЗП. Видно от представения договор и общи условия към него, първоначалните кредитополучатели са запознати с тях и са ги подписали. След приемане на наследството, което в случая е безспорно от ответницата С.И., същата като универсален правоприемник на своите наследодатели е наследила техните права и задължения, включително и задълженията по процесния договор. 

Неоснователно е и възражението на ответната страна, че тъй като кредита не е обслужван от 28.08.2012 г., когато е починал втория наследодател и е открито наследството му, до конституирането на С.И. като солидарен длъжник, е изтекла погасителна давност на 5 години. Видно от заключението на вещото лице, кредита е обслужван до 23.06.2014 г., когато е направена последната вноска по него. От тази дата до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по приложеното частно гражданско дело са изтекли почти 4 години.

От горното следва, че не е налице изтекъл 5 годишен давностен срок.

Други възражения в писменото становище на назначения особен представител на ответницата не са направени.

С оглед горното и заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, съдът намира, че иска за главница следва да бъде уважен за сумата от 787.14 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 788.72 лв. ще следва да се отхвърли. По отношение иска за такси по кредита в размер на 106.50 лв. ще следва да бъде уважен, така както е предявен. По отношение иска за договорна лихва същия следва да бъде уважен за сумата от 161.51 лв., както е по заключението на вещото лице, а в останалата част до пълния предявен размер от 164.77 лв. ще следва да  се отхвърли. По отношение лихвата за забава за периода от 28.02.2013 г. до 13.06.2018 г. същия ще следва да бъде уважен за сумата от 68.86 лв., така както е предявен, тъй като съдът не може да се произнася свръхпетитум.

С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски.

На основание чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по делото в размер на 100 лв. В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер от 175 лв. за заплатена държавна такса, 309 лв. за назначения особен представител, 150 лв. за експертизата, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в общ размер на 75 лв., включващо заплатени държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като ответницата следва да бъде осъдена да я заплати на ищцовото дружество.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  С.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи изпълнение на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. ”Московска” № 19, по издадената по ч. гр. дело №820/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 364/18.06.2018 г., за сумата от 787,14 лв. – главница; сумата от 106,50 лв.– заемни такси и разноски; сумата от 161,51 лв. – лихва редовна/договорна за периода от 28.02.2013 г. до 13.06.2018 г.; сумата от 68,86 лв. – лихвена надбавка за забава /обезщетение за забава/ - за периода от 28.02.2013 г. до 13.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.П.И. ЕГН **********, да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. ”Московска” № 19, деловодни разноски по настоящото дело в общ размер от 734 лв., както и разноски по ч. гр. дело № №820/2018 г. на МзРС в размер на 75 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                           Районен съдия: