и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по въззивна частна жалба от Морис Данон-изп.директор на “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ” АД, с.Люляково, общ.Кърджали, против Определение № 263 от 17.11.2006г. на Кърджалийския районен съд,постановено по ч.гр.д.№ 1158 по описа за 2006г. на същия съд,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.266 от ЗЗД с цена на иск 521 079,96 лв. в полза на “Кадъгил Стомана-България”ЕООД срещу “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ” АД, с.Люляково, общ.Кърджали, чрез налагане на запор върху банковите сметки на “Теклас-България” АД, с. Люляково в търговска банка “Алианц България”АД, гр.София, клон Кърджали до размера на цената на бъдещия иск за 521 079,96лв., както и налагане на възбрана върху недвижим имот УПИ ХХХІІІ за производствени и складови дейности, находящ се в кв.22 по ПУП-ПР на имот № 022043 по картата на възстановена собственост на землището на с.Пепелище, общ.Кърджали, с обща площ 8 222,83 кв.м. В жалбата си жалбодателят излага съображения,че "ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ "АД-с. Люляково, като възложител по договора за строителство, е изплатил на "Кадъгил стомана-България"ЕООД-Кърджали, като изпълнител по договора, общо сумата 1 592 189 лв., от която главница 1 248 310.98 лв. и ДДС 343 878.19 лв. Изпълнителят дължал неустойка в размер на 20% от договорената сума, съгласно т. 11.1. от договора или 328 000 лева, тъй като не бил изпълнил възложената му работа в срок и без недостатъци. Твърди, че възложителят по договора за строителство бил в правото си да направи прихващане на дължимите от него парични суми със сумата, равняваща се на дължимата от изпълнителя неустойка. Счита, че бъдещият иск с посочена цена 521 079.96 лв. не се явява вероятно основателен и не следва да бъде обезпечаван. Молителят не бил изправна страна по договора за строителство, дължал на ответника неустойка; твърди, че бъдещият иск нямало да бъде уважен в пълен размер. Алтернативно моли да се отмени обезпечителната мярка запор върху банковите сметки в ТБ "Алианц България" АД, тъй като другата наложена обезпечителна мярка - възбрана на недвижим имот била напълно достатъчна, още повече че върху същия имот било извършено строителството-предмет на договора между страните и това значително увеличавало неговата стойност. Запорът на банковите сметки щяло да лиши жалбодателя от възможност да функционира нормално. Моли да се отмени определението на РС-Кърджали и допуснатото обезпечение на бъдещ иск. Съдът като прецени събраните по делото доказателства намира,че жалбата е частично основателна по следните съображения: Производството пред Кърджалийския районен съд е било образувано по молба на “КАДЪГИЛ СТОМАНА-БЪЛГАРИЯ” ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ”АД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на “Теклас-България” АД, с. Люляково в Търговска банка “Алианц България”АД, гр.София, клон Кърджали, както и налагане на възбрана върху недвижим имот УПИ ХХХІІІ за производствени и складови дейности, находящ се в кв.22 по ПУП-ПР на имот № 022043 по картата на възстановена собственост на землището на с.ПепÕлище, общ.Кърджали, с обща площ 8 222,83 кв.м., собственост на “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ”АД. От приложените към молбата доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за извършване на строително-монтажни работи за изграждане на завод за каучукови изделия за моторни превозни средства, като по силата на този договор “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ”АД е възложител, а “КАДЪГИЛ СТОМАНА-БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнител. Видно от приложените по делото фактури с №№ 13/06.10.2006г. и 14/06.10.2006г., същите са издадени от “КАДЪГИЛ СТОМАНА-БЪЛГАРИЯ” ЕООД с получател “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ”АД, съответно за сумите 86 674,61лв. и 538 621,34лв. Фактурите са подписани за получателя от Шефик Гелиргидер, който видно от удостоверението за актуално състояние на “ТЕКЛАС-БЪЛГАРИЯ”АД е прокурист на дружеството. Тъй като сумите по двете фактури не били платени, за молителят възниква нуждата да търси правата си по исков ред, поради което и сезира съда с искането за обезпечение на бъдещия иск. Тази инстанция като взе предвид, че бъдещият иск се явява вероятно основателен и с оглед на неговата цена намира, че без обезщетението за ищеца ще се затрудни осъществяването на правата по решението, счита че искането за допускане на обезпечение е основателно. Окръжният съд обаче съобрази, че приетите по делото договор за замяна на части от недвижими имоти-л.19 и договор за продажба на общински недвижими имоти частна общинска собственост-л.15 от ч.гр.д. №1158/06г. по описа на КРС, касаят “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ” ЕООД а не “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ”АД, което е страна в настоящия процес и липсват каквито и да е данни за правоприемство между двете дружества, поради което и исканата обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот е недоказана. Като е допуснал налагането й, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт в тази му част. В останалата му част, с която е допуснато обезпечение върху бъдещият иск на “КАДЪГИЛ СТОМАНА-БЪЛГАРИЯ” ЕООД чрез запор върху банковите сметки на “Теклас-България” АД, с. Люляково в Търговска банка “Алианц България”АД, гр.София, клон Кърджали определението е правилно и законосъобразно. Следва поради изложеното атакуваното определение да се отмени в частта му, с която е наложена възбрана върху недвижим имот УПИ ХХХІІІ за производствени и складови дейности, находящ се в кв.22 по ПУП-ПР на имот № 022043 по картата на възстановена собственост на землището на с.Пепелище, общ.Кърджали, с обща площ 8 222,83 кв.м., вместо което следва да се остави без уважение молбата за налагане на възбрана върху същия имот. В останалата й част жалбата следва да се остави без уважение.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение №263 от 17.11.2006г. постановено по ч.гр.д.№ 1158/2006г. по описа на КРС в частта му, с която е наложена възбрана върху недвижим имот УПИ ХХХІІІ за производствени и складови дейности, находящ се в кв.22 по ПУП-ПР на имот № 022043 по картата на възстановена собственост на землището на с.Пепелище, общ.Кърджали, с обща площ 8 222,83 кв.м. вместо което оставя без уважение искането за налагане на възбрана върху същия имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Морис Данон - изп.директор на “ТЕКЛАС БЪЛГАРИЯ” АД, с.Люляково, общ.Кърджали, против определението в останалата му част.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1/ 2/
|