Решение по дело №9927/2019 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 14.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на четвърти март  през две хиляди и двадесета година, в състав

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДEНОВА

                                                                             МЛ. СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

 

            при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 9927/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

            Със съдебно решение от 15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 47155/2018  г. СРС отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на П.М.И., ЕГН: **********, извършено със заповед № 29/ 19.04.2018 г. на управителя на „Х.С.“ ЕООД, възстановя, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същия  на заеманата до уволнението длъжност при ответника „ръководител, счетоводен отдел“ и осъжда „Х.С.“ ЕООД, ЕИК: ****** да заплати на П.М.И., ЕГН: **********, на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 20885,82 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 19.05.2018 г. - 19.11.2018 г., на основание чл. 128, т.2 КТ, сумата в размер на 111,25 лева - незаплатена част от нетно трудово възнаграждение за м. май 2018 г., на основание чл. 224, ал.1 КТ - сумата в размер на 532,86 лева - незаплатена част от дължимо нетно обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 18.07.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3000 лева разноски. Съответно разпределя разноските между страните по правилата на чл. 78 от ГПК.

            Недоволен от постановеното съдебно решение е останал ответникът „Х.С.“ ЕООД, който обжалва същото в законоустановения срок. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че работодателят следва да изиска информацията за здравословното състояние на работника с оглед защита, предоставена от чл. 333, ал. 1, т.3, вр с е ал. 2 и ал. 7 от КТ, към момента преди да предприеме прекратяване на трудовото правоотношение и в случай, че това не е направено и съответно не е получено разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК, уволнението се явява незаконосъобразно, независимо, че в предходни моменти работодателят е изисквал информация за здравето на работника и той не е изложил пред него наличието на заболяване, което дава право на защита по чл. 333 от КТ. В тази връзка излага, че още при постъпване на работа на въззиваемия, от него е поискана информация дали страда от заболявания, предвидени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците имат особена закрила по чл. 333 от КТ и към този момент той е предоставил декларация, че не страда от такива. Освен това той не е представил доказателства и не е посочил заболяването си (диабет тип 2) и пред службата по трудова медицина, както и при проверка, направена от Инспекция по труда. Намира, че по този начин работникът умишлено е скрил здравословното си състояние и не е предоставил на работодателя възможност да осъществи специалната процедура за неговото освобождаване от работа като съобрази изискванията на чл. 333 от КТ, предвид което недобросъвестното му поведение е основание той да не може да се ползва от защитата, даваща тази разпоредба. 

            В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на П.М.И., с който се обосновава становище за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Страните по делото не спорят за това, че са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 16.02.2017 г., по силата на който въззиваемият е заемал длъжността „ръководител, счетоводен отдел”. Няма спор за това, че договорът е сключен с клауза за изпитване и след изтичането на срока й е продължил действието си като безсрочен.

Безспорно е по делото, че на 19.04.2018 г. на въззиваемия е връчена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, с характер на предизвестие, на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ, считано 19.05.2018 г.

Безспорно е, че въззиваемият е страдал от заболяване Захарен диабет тип 2 към момента на възникване на трудовото правоотношение, както и по време на неговото действие и прекратяване, за което не е уведомил работодателя си. Безспорно е, че същият няма издадено решение за намаляване на работоспособността и не е трудоустроен при работодателя.  

Няма спор и за това, че преди да предприеме уволнението на въззиваемия, въззивникът не е поискал от него информация за здравословното му състояние, в частност дали страда от болестите, предвидени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците имат особена закрила по чл. 333 от КТ и че не е поискал разрешение за извършване на уволнението от Инспекция по труда и мнение на ТЕЛК.

Спорно между страните е дали работодателят следва да поиска изрично информация от работника за наличието на заболявания по Наредба №5 преди да прекрати трудовото му правоотношение, когато вече няколко пъти, в течение на трудовото правоотношение, а и при неговото възникване е искал информация за здравословното му състояние и в тези случай работникът не е посочил да е налице някое от заболяванията, предвидени в Наредбата и съответно при непредоставянето на тази информация при предишни поисквания, работникът може ли да се ползва от защитата по чл. 333 от КТ.

Въззивната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че релевантния момент, в който работодателят следва да поиска информация от работника за наличието на заболявания по Наредба № 5 за болестите, при които работниците имат особена закрила по чл. 333 от КТ с оглед осъществяването на защитата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ е именно преди да се предприеме уволнението. Именно тогава работодателят следва да поиска тази информация и съответно работникът е длъжен да я предостави, за да може да се ползва от защитата на чл. 333 от КТ. Непредоставянето и в този момент съставлява недобросъвестно поведение от страна на работника, което го лишава от предоставената от закона защита и съответно уволнението извършено без да е налице разрешение от страна на Инспекция на труда и мнение на ТЕЛК би било законосъобразно. Доколкото в настоящия случай не е спорно и съответно е категорично установено, че работодателят не е изискал информацията за здравословното състояние на работника непосредствено преди да предприеме освобождаването му от работа, като в тази връзка не е и поискал разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК, то уволнението на работника, за който е безспорно установена, че страда да заболяване, предвидено в Наредба № 5, е незаконосъобразно.  Настоящият съд споделя именно тази практика на ВКС, възприета и от първоинстанционния съд, като приема, че работодателят е по-силната икономическа страна в трудовото правоотношение и той е и значително по запознат с правилата на трудовото законодателство от самия работник.Именно затова на него е вменено задължението да осигури законосъобразното провеждане на процедурата по прекратяване на правоотношението, включително, непосредствено преди прекратяването му да провери дали са налице основание за прилагане на специална защита при уволнението на определена категория лица. Работникът от своят страна обикновено не съзнава важността на някой фактически обстоятелства по отношение на трудовите му права, предвид което е житейски оправдано при постъпване на работа или в течение на изпълнение на трудовите си задължения, той да не обръща внимание на своите заболявания и да не парадира с тях, в случаите, когато те реално не пречат на осъществяването на работните функции и когато работникът не желае да се ползва от специалното право на трудоустрояване при работодателя, какъвто е настоящия казус. Съответно, ако работодателят направи изрично искане за предоставяне на данните за налично заболяване преди да  предприеме действия по уволнение, той ще заостри вниманието на по-слабо осведомената страна и ще и даде възможност да заяви наличието на определени предпоставки, които й дават защита при прекратяване на трудово правоотношение. Едва тогава, ако работникът вече не представи информация за тези предпоставки на работодателя, може да се приеме, че той действа недобросъвестно и крие умишлено здравословното си състояние с цел работодателят да не може да реализира предвидената процедура по получаване на разрешение за извършване на уволнение и съответно уволнение да се счита за незаконосъобразно именно на това основание. Непредоставянето на тази информация от работника на предходен етап, когато трудовото правоотношение се развива според очакванията и на двете страни не е израз на умишлено укриване на данни с цел извличане на дивиденти за работника от невъзможността на работодателя да го освободи законосъобразно от работа, а е възможно да се дължи и на просто несъобразяване на работника с наличното му заболяване, особено в случай като настоящия, в който качеството на живот на работника не е променено значително от болестта и не му пречи да живее нормално и да изпълнява служебните си задължения.

С оглед изложеното настоящия съд намира, че информацията за здравословното състояние на работника следва да бъде изискана непосредствено преди предприемането на действия по неговото уволнение, като по този работодателят получава навременна и точна информация за начините, по които следва да освободи работника. Съответно, в резултат от така получената информация, работодателят следва да поиска и получи и съответното разрешение от Инспекция по труда и мнение на ТЕЛК преди да уволни работник при условията на чл. 333 от КТ. Непредприемането на тези действия от страна на работодателя водят до незаконосъобразност на уволнението само на това основание, както правилно е приел първоинстанционния съд.

При така изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, съдът намира, че следва да потвърди обжалваната съдебно решение като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна, сторените в хода на въззивното производство разноски в размер на 3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. 

По изложените мотиви, Софийският градски съд

 

                                                     Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 47155/2018  г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „Х.С.“ ЕООД, ЕИК: ****** да заплати на П.М.И., ЕГН: ********** сумата от 3000 лв. разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                          

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                          

                                                                                                      2.