Присъда по дело №542/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 1 от 03.01.2023 година
по НОХД № 542/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 8/2022
година по описа на ГПУ – Ново село (преобразувано от Бързо такова с
Постановление на Районна прокуратура – Хасково, Територилно отделение -
Свиленград от дата 01.03.2022 година), преписка с вх.№ 856/2022 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, С. С. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига
обвинение на М. Ш. А. Х. (M.S.A.H.), роден на ********** година в град
Амуда, Сирия, сириец, сирийски граждА.н, живущ в град *********,
ж.к.„******”, блок № **, вход „Б”, етаж 1, ап.№ 5, област ******, със средно
образовА.е, неженен, ЕГН **********, ЛНЧ **********, осъждан, за това че
на 23.02.2022 година по второкласен път № 89 (на около 200 м. след пътния
възел и изхода на пътя в посока към авТ.гистрала (АМ) „Марица”) в
землището на град Свиленград, област Хасково, в съучастие с К. И. П. и с П.
И. В. (двамата - извършители), с цел да набави за С. си имотна облага,
действайки като подбудител, умишлено е склонил чрез даване на обещА.е за
предоставяне на материална облага на К. И. П. и на П. И. В. и действайки като
помагач, умишлено улеснил извършването на престъплението чрез даване на
разяснения относно мястото на качване на сирийските граждА. в двата
автомобила (предоставяйки географските му координати), както и
маршрутите им на движение и крайната цел на пътуването на К. И. П. и на П.
И. В. да извършат престъплението (в съучастие като съизвършители), а
именно: с цел да набавят за С. си имотна облага, противозаконно
подпомогнали, чрез осигуряване на транспорт на чужденците И. А. А., роден
на 12.06.2004 година, Х. С. А., роден на 30.01.1988 година, Т. М. А., роден на
01.01.2001 година, У.А. А., роден на 01.01.1991 година, И.А.А., роден на
29.01.1989 година, М. Х. А., роден на 13.12.2001 година, А. А. А., роден на
10.02.1980 година, Г. А. А., роден на 30.06.1988 година и ненавършилия 16-
годишна възраст чужд граждА.н (на 8 години) - А.М. Х. А., роден на
16.01.2014 година - всички граждА. на Сирия, да преминават в страната в
нарушение на закона по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците
в Република България (ЗЧРБ) - „Чужденец, който влиза в Република България
или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ
за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.”, съгласно
Приложение I на Регламент (ЕС) № 2018/1806 на Европейския парламент и на
Съвета, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни
средства (МПС) - лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола Версо” с
български регистрационен № СВ 25 96 СС - собственост на Борислава
1

Крумова П.а от град София и управляван от К. И. П. от град София и лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кади” с български регистрационен №
СА 39 65 ТК - собственост на фирма „О,Кей Супертранс” АД с Изпълнителен
директор Людмил Георгиев Лазаров и на Румен Сашов Кирилов от град
София и управляван от П. И. В., и деянието е извършено по отношение на
повече от едно лице - общо 9 лица, от които едно лице ненавършило 16-
годишна възраст - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр.ал. 1 от НК.
Налице е несъответствие на последните две имена на подсъдимия
относно последователността им в различните документи по делото, но
предвид факта, че ЕГН и ЛНЧ са едни и същи във всички документи, не е
налице няеснота относно самоличността на подсъдимия.
С Определение № 202/20.07.2022 година по НОХД № 417/2022 година
по описа на РС - Свиленград е одобрено Споразумение за решаване на делото,
съгласно което обвиняемите П. и В. са признати за виновни за извършеното
от тях престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК и са осъдени, като наказателното производство спрямо тях е
прекратено на основА.е чл. 24, ал. 3 от НК.
Участващият по делото Прокурор С. С. поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА, считайки го за доказано по категоричен начин и при
изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в него.
Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на
безспорни изводи за осъществени съставомерните обективен и субективен
признаци от състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал.
1, вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр.ал. 1 от НК, както и за негвото авторство в лицето
на подсъдимия. Пледира същият да бъде признат за виновен по обвинението,
като за извършеното престъпление му се наложат наказА.я,
индивидуализирА. при условията на чл. 54 от НК при наличието само на
отегчаващи вината обстоятелства, а именно: наказА.е „Лишаване от свобода”
в размер на 1 година и 8 месеца, което да изтърпи ефективно при
първоначален „строг” режим като се приспадне времето, през което е бил
задържан за 24 часа, 72 часа и с мярка за неотклонение „Домашен арест” и
наказА.е „Глоба” в размер на 8 000 лв. Сочи, че вещественото доказателство,
собственост на подсъдимия, следва да бъде отнето в полза на Държавата и 1/3
част от разноските за експертиза следва да се възложат на подсъдимия.
Подсъдимият участва лично и със свой упълномощен защитник –
адвокат. Не се признава за виновен като сочи, че нямал отношение към
процесното престъпно деяние. В процесуалното време на последната дума
подсъдимият моли да бъде признат за невинен.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Т. Н., в хода на съдебните
прения, пледира за постановяване на оправдателна Присъда, тъй като
обинителната теза, поддържана от страна на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград не била доказана.
2

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събрА.те
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 29610 от
09.09.2022 година, издадена от Централното бюро за съдимост при
Министреството на правосъдието, подсъдимият е осъждан многократно за
различни престъпления, включително такова по чл. 281 от НК, като са му
налагА. наказА.я „Лишаване от свобода”, които да изтърпи ефективно.
Последното наложено наказА.е „Лишаване от свобода” подсъдимият е
изтърпял на 12.05.2020 година.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият има малолетно дете,
няма доходи и не притежава недвижими имоти и МПС.
Видно от Характеристичната справка, изготвена от Инспектор Д.С. -
служител в РУ – *********, подсъдимият пребивава на адреса си в град
*********, тъй като е с мярка за неотклонение „Домашен арест”.
Сирийските граждА. И. А. А., Х. С. А., Т. М. А., У.А. А., И.А.А., М. Х.
А., А. А. А., Г. А. А. и ненавършилият 16-годишна възраст А.М. Х. А.,
напускат родината си по различно време и се установяват в Република
Турция. Никой от тях не притежава необходимите документи, за да пътува
легално през държавните грА.ци на стрА.те от Европейския съюз, поради
което се свързват с „каналджия”, който срещу различни суми в евро,
включваща разходите за цялото пътуване, поема ангажимента да осигури
нелегалното им пътуване до крайната, желана от тях дестинация.
Посочените лица са откарА. до град Одрин, Република Турция, като на
21.02.2022 година, са изведени от мястото, където пребивават и им е
обяснено, че ще пътуват до град София, Република България като на
българска територия ще ги вземат две коли, които ще бъдат с жълт и черен
цвят. Получават информация за маршрута и от подсъдимия, който ги
уведомява за мястото и времето на пристигане на автомобилите, с които ще
отпътуват за град София.
На 23.02.2022 година, около 06.00 часа сутринта, влезлите по незаконен
начин мигранти в България, стигат до мястото, откъдето трябва да бъдат
качени в автомобилите, които да ги откарат до град София -
нерегламентирано сметище за строителни и битови отпадъци, което се
намира на второкласен път № 89 - на около 300 м. след пътния възел в
северна посока от АМ „Марица”, в землището на град Свиленград, област
******.
Преди това подсъдимият се свързва със свидетеля К. И. П., обяснявайки
му, че са необходимите автомобили, за да бъдат извозени нелегални мигранти
от землището на град Свиленград, област ******, като за всички участващи в
тази дейност ще има парично възнаграждение за всеки един извозен мигрант,
т.е. всеки от шофьорите, които ще превозват сирийците, ще получи сума от
по 200 лв. К. П. се съгласява с предложението на подсъдимия и решава да
3

потърси съучастник – шофьор, който също като него да управлява МПС, в
което да качи част от чужденците срещу възнагражднение. Това е свидетелят
П. И. В..
За мястото, където са сирийците, тръгват два автомобила - лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Корола Версо” с български
регистрационен № СВ 25 96 СС, управляван от свидетеля К. И. П. и лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кади” с български регистрационен №
СА 39 65 ТК, управляван от свидетеля П. И. В.. Преди това двамата водачи се
срещат с подсъдимия в град *********, който задава на мобилния телефон на
П. географските координати на мястото, където нелегалните мигранти чакат и
им указва крайната цел на пътуването - заведение за бързо храненне
„Макдоналдс”. Пристигайки на место в управлявА.те от В. и П.
автомобили се качват чужденците, като двамата водачи предприемат
управление на МПС като стигат около 200 м. северно от пътния възел и
изхода за АМ „Марица”, но са спрени от полицейските служители на ГПУ -
Ново село – свидетелите П. С., И. М. и П. П., които ги спират за проверка, тъй
като се движат в насрещното платно в нарушение на правилата за движение
по пътищата.
От Заключението на изготвената по делото Компютърно-техническа
експертиза е видно, че съдържА.ето на мобилен телефон марка „Айфон”,
модел 11 с два имея не съдържа информация, относима към настоящото дело.
Заключението е прието без възражения от участниците в производството.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия -
оглед на веществени доказателства, разпити на свидетели, разпознаване на
лица, оглед на местопроизшествие, получени са писма от мобилни оператори,
ведно с дискове, които са прегледА. (извършен е оперативен анализ) и
информацията от тях е свалена на хартиен носител и т.н.
В хода на ДП подсъдимият не се признава за виновен по така
предявеното му обвинение като сочи, че „станала грешка”. В съдебната фаза
също не се признава за виновен и сочи, че няма нищо общо с процесното
деяние.
Изведената въз основа на събирА.те и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показА.я. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Протокол по ЧНД № 191/2022 година
на РС – Свиленград; Протокол по ЧНД № 338/2022 година на РС –
Свиленград; Протокол по НОХД № 417/2022 година на РС – Свиленград;
Заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа; Постановление за
задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК; Докладни записки; Справки от АИС
„Български документи за самоличност”; медицинска документация, касаеща
здравословното състояние на подсъдимия; РазпореждА.я на РС – Свиленград
4

предоставяне на данни от мобилните оператори; Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с Фотоалбум; Протоколи за оглед на веществени
доказателства, ведно с Фотоалбуми; Протоколи за разпозваване на лица,
ведно с Фотоалбуми; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Свидетелства за регистрация на двете МПС, ведно с
документи относно ползването им; Справки за съдимост, ведно с Бюлетини и
актуална такава; Характеристична справка; Писма от мобилните оператори;
писма и справки от различни институции; Приемо-предавателен протокол и
др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показА.ята на
свидетелите, разпитА. пред настоящия Съдебен състав, а именно: П. И. П., П.
П. С., И. Х. М., П. И. В. (, обясненията на който, дадени на ДП, бяха
прочетени по реда на чл. 281, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1, вр.ал. 4 от НПК и които
Съдът кредитира, тъй като са дадени непосредствено след извършване на
инкриминираното деяние, за разлика от показА.ята, дадени пред настоящия
състав на Съда и е логично и нормално тези сведения, които са дадени
непосредствено след деянието да са по-достоверни и по-правдоподобни), К.
И. П. и А. Б. Велинова. Доказателствата, приобщени по делото, включително
и гласните, са събрА. по съответния ред, условия и в съответната форма.
Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към
предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им
допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Така изброените свидетелски показА.я, Съдът кредитира изцяло с
доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали
непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови
части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показА.ята
им са пряко относими към деянието и неговото авторство. АнализирА. в
съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага
извод същите да са систематизирА., логически издържА. и взаимно
допълващи се. РазпитА.те свидетели са трети лица, незаинтересовА. от
изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските
служители, които само поради това си качество, макар и обективно
обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение
за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не
се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в някакви
отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му
припишат престъпление, което не е извършил. С изложените правни
аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показА.я и ги
възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Предвид изложеното Съдът оцени показА.ята на свидетелите като
достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, мехА.змът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказА. и от събрА. на
5

ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК
доказателства, а именно: Справка за съдимост, Протоколи за оглед
веществени доказателства, Протоколи за разпознаване на лице и др.
Съдът не коментира обясненията на подсъдимия, дадени в съдебната
фаза на процеса, тъй като той не изложи никакви факти и обстоятелства,
които да бъдат предмет на обсъждане в настоящите Мотиви.
Съдебният състав възприе изцяло и Заключението по извършената
Компютърно-техническа експертиза. Заключението е извършено от вещо
лице – специалист с необходимата квалификация и знА.я, включен в Списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт за 2022 година за съдебния район на Окръжен съд –
Смолян и на Административен съд – Смолян, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвА. за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност.
Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и
Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована,
аргументирана и правилна експертизата.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържА.е и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – оглед, разпознаване на
лице, действия по делегация, експертиза, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни оргА. и по предвидения процесуален
ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно
удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържА.е и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в
тяхното съдържА.е, доколкото и са относими и необходими за преценката на
личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващите се наказА.я.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият мехА.зъм на
извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
М. Ш. А. Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т.
1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събрА.те доказателства по делото,
6

обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението с правна квалификация чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и неговото авторство. С деянието си подсъдимият
е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, посочения
престъпен състав.
В наказателното производство с предмет престъпление по чл. 281 от НК
подлежат на доказване следните факти: първо да е налице подпомагане на
физически лица да преминат през територията на Република България; второ,
тези лица да са чужди граждА.; трето, чуждите граждА. да пребивават в
страната нелегално, в нарушение на закона; четвърто, подпомагането да е
противозаконно и пето – това подпомагане да е извършено с користна цел, с
цел имотна облага. Съгласно ЗЧРБ, чужденците не могат да пребивават и да
преминават на територията на Република България, ако не са налице
предпоставките по чл. 19 от този закон. Според чл. 2 от ЗЧРБ, чужденец е
всяко лице, което не е български граждА.н или е лице без гражданство.
Нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ повелява, че чужденец, който влиза в
Република България или преминава през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгрА.чно
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ,
паспорт или заместващ го документ за пътуване е този, който е издаден по
законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде
положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от
която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него
позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа
преправки, зачертавА.я, заличавА.я, добавки и други в данните, няма следи от
подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на
снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е
изтекъл”. Такъв документ е необходим за граждА.те на Сирия, по силата на
Приложение I на Регламент (ЕО) № 2018/1806 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите стрА., чиито
граждА. трябва да притежават виза, когато преминават външните грА.ци,
както и тези, чиито граждА. са освободени от това изискване. В този смисъл
всяко действие, което спомага за удължаване престоя на такива чужденци на
територията на страната, което не е свързано с действията на компетентните
държавни оргА. в изпълнение разпоредбите на ЗЧРБ и приложимото
международно право, следва да бъде преценено като деятелност по чл. 281,
ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението „подпомагане” е осъществено
от свидетелите В. и П. чрез осигуряване на транпорт, за да бъдат превозени
чуждите граждА. от местонахождението им до определеното място. Налице е
подпомагане чрез осигуряване на превоз към вътрешността на страната, тъй
като чужденците без помощта на В. и П. не биха могли да преминат през
територията на Републиката. Това подпомагане е противозаконно, тъй като
7

ЗЧРБ с посочените разпоредби забранява чужди граждА., които не са
получили разрешение да влязат на територията на Република България, да
пребивават или да преминават през нея. Предвид обстоятелството, че
чуждите граждА. не са притежавали редовен задгрА.чен документ, както и
разрешение за преминаване през територията на Република България с това
си поведение те са пребивавали в страната в нарушение на закона. Безспорно
сирийските граждА. са влезли в страната без разрешение на оргА.те на
властта, вършейки престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
В настоящата хипотеза преследваната от подсъдимия и от свидетелите В.
и П. користна цел - да набавят имотна облага за С. си се доказа от
свидетелските показА.я. Това че за конкретното действие - транспорт от
землището на град Свиленград до заведение за бързо храненне „Макдоналдс”,
сирийците не са платили парична сума на самия подсъдим, респ. на
свидетелите П. и В., не може да изключи нито целта за получаване на такава,
нито обещА.ето за възнаграждение. Фактът на преследваната от подсъдимия
и неговите съучастници користна цел се доказва и от обясненията на В.,
отразени в Протокола за разпит в качеството му на обвиняем, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1, вр.ал. 4 от НПК. В подкрепа на изложеното
е и Протоколът за оглед на мобилния телефон на П., от които може да се
направи извод, че П. е контактувал с лице, наиминувано „Шериф” и „Хаске”,
какъвто е актуалният профил на подсъдимия в приложението „Истаграм”.
Твърдението на подсъдимия за „станала грешка” и „че няма нищо общо с
процесното деяние” е изцяло в противовес със събрА.те и кредитирА. от Съда
доказателства. Изложеното води до извода, че избраната и поддържана
защитна теза, основа на недоказаност на инкриминираната престъпна
дейност, е несъстоятелна и затова тя не може да бъде споделена.
Твърдението, „че няма нищо общо с процесното деяние” се опровергава от
разпознаването, направено в ДП от страна на сирийския граждА.н Х. Сабе А.
по отношение на подсъдимия.
Т.е. престъпление, извършено от подсъдимия правилно е квалифицирано
като такова по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от НК, тъй като е извършено с
МПС и по отношение на повече от едно лице – общо 9 лица, от които едно не
е навършило 16 години. Лицата – чужди граждА., установени в управлявА.те
от П. и В. автомобили, са били без документи за самоличност и без
документи, даващи им правото да се намират на територията на страната ни и
по закон са незаконно пребиваващи. Налице е и набавянето на имотна облага
за подсъдимия и за свидетелите П. и В., т.е. за извършването на
противозаконната дейност, както П. и В., така и подсъдимият са се съгласили
да рискуват с цел придобиване на имотна облага. Изложените факти се
потвърждават и от справката от АПИ, касаеща движението на двата
автомобила.
Налице са квалифициращите обстоятелства на чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т.
5 от НК, както и е правилна квалификацията във връзка с чл. 20, ал. 3 и ал. 4
8

от НК.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е
годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици
и от волева страна е целял тяхното настъпване. Обективните характеристики
на поведението на подсъдимия обосновават наличието на пряк умисъл като
субективен елемент на престъплението, както и наличието на специална цел -
да набави за С. си имотна облага, като допълнителен признак на
интелектуалния момент. Подсъдимият е бил напълно наясно, че лицата които
ще се качат в автомобилите, управлявА. от П. и В. нямат необходимото
разрешение (виза), за да пребивават на територията на страната ни и с
осигуряванет им на транспорт - качването им и транспортирането им до
мястото, където желаят да достигнат, ще ги подпомогне да преминат в
страната без да имат това право. Извършването на фактическите действия, с
използването на МПС за придвижването на чуждите граждА. във
вътрешността на страната, обективно са подпомогнали чуждите граждА. да
осъществят намеренията си.
СъдържА.ето на общия умисъл на лицата като съучастници се
характеризира с това, че наред с умисъл към деянието, у П. и В. е било налице
и съзнА.ето, че всеки от тях е бил мотивиран и улеснен за извършване на
престъплението от подсъдимия, а у него, като акцесорен съучастник -
подбудител и помагач - че е мотивирал и съответно и улеснил извършването
на престъплението от преките извършители по подпомагането чрез
превозване на чужденците на територията на България. Това е така тъй като
помагачът само улеснява престъплението и създава условия за неговото
извършване, а извършителят осъществява самото изпълнение на
престъплението.
Подсъдимият е действал като подбудител. Като подбудител е инициатор
на престъплението и без да е участвал лично в изпълнението на деянието по
превозване на нелегалните мигранти на територията на България и умишлено
е предизвикал у П. и В. решение за неговото извършване. Дейността му като
подбудител се изразява именно в това умишлено склоняване и мотивиране на
П. и В. да извършат престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за което преди това, те не са имали взето
решение. Поради това, упражненото въздействие от страна на подбудителя е
бил решаващият мотив за предизвикване у подбудените на решение за
умишлено извършване на престъплението, към което били насочени.
Подсъдимият е действал и като помагач, тъй като умишлено е улеснил
извършването на престъплението чрез даване на разяснения относно мястото
9

на качване на сирийските граждА. в двата автомобила, като задал
географските му координати в телефона на П. и посочвайки им крайната цел
на пътуването им.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5,
вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, подсъдимият следва да понесе своята
наказателна отговорност.
Предвид всичко гореизложено, Районен съд - Свиленград не може да
сподели изводите на защитата за недоказаност на обвинението, т.е. за липсата
на доказателства спрямо подзащитния му.
Подсъдимият М. Ш. А. Х. е роден на ********** година в град Амуда,
Сирия, с ЕГН ********** и с ЛНЧ ********** Сирийски граждА.н е от
сирийски произход. Живее в град *********, ж.к.„******”, блок № **, вход
„Б”, етаж 1, ап.№ 5, област ******. Със средно образовА.е е. Не е женен.
Осъждан е.
При определяне вида и размера на наказА.ята на подсъдимия, Съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно: принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация
на наложените наказА.я.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 281, ал.
2 от НК, законодателят е предвиди следните наказА.я: Лишаване от свобода
от 1 години до 6 години и Глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и на дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства сравнително влошеното му здравословно състояние,
тежкото му финансово състояние, факта, че дължи издръжка на
ненавършилото си пълнолетие дете, липсата на лоши характеричстични данни
и няма налагА. административни наказА.я и принудителни административни
мерки; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчете грубото незачитане
на законите на страната ни и обремененото му съдебно минало, както и факта,
че е нарушавал мярката за неотклонение „Домашен арест”. В тази връзка не
може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
подсъдимия, доколкото възрастта от 40 години предполага житейски опит,
който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по
начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази
възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство.
Обществената опасност на подсъдимия е завишена предвид изложеното
по–горе, както и тази на деянието, тъй като е налице многократно
10

надхвърлящият квалифициращите признаци брой на „трафикирА.те” във
вътрешността на страната пълнолетни, както и има и невършило 16 години
лице.
Причините за извършване на престъплението са ниското правно съзнА.е
и култура на подсъдимия и стремежът към облагодетелстване бързо и лесно
по престъпен начин и незачитането на установения в страната ред.
Подбудите за извършване на престъплението са намалената му
критичност предвид ниското му гражданско правосъзнА.е.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказА.ето следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на
смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, но се съобрази и със
завишената обществена опасност на деянието и на дееца. Смекчаващите
обстоятелства в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни,
поради което не обосновават основА.е за смекчаване на наказателната
репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Всичко изброено по-горе
сочи, че освен сравнително влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, тежкото му финансово състояние, факта, че дължи издръжка на
ненавършилото си пълнолетие дете, липсата на лоши характеричстични данни
и липсата на данни за налагА. административни наказА.я и принудителни
административни мерки, които Съдът взе предвид при определяне на
наказА.ята на подсъдимия, не са налице други смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни
такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като
изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който
не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и
деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказА.е,
ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение,
а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да
се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказА.е се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимите. Деянието, извършено от подсъдимия
разкрива една значително завишена степен на обществена опасност, която е
била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на
предвидените за този вид престъпление наказА.я. При приложението на чл.
54 от НК Съдът наложи на подсъдимия наказА.я „Лишаване от свобода” в
размер малко под средния и „Глоба” в размер малко над минималния, а
именно: Лишаване от свобода за срок от 2 години и Глоба в размер на 6 000
лв.
Наложеното наказА.е „Лишаване от свобода” следва да се изтърпи
ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в
конкретния случай и тъй като за постигане на целите на наказА.ето и за
поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи наказА.ето си
ефективно. В тази връзка следва да се вземат предвид и данните за личността
на подсъдимия – осъждан многократно, изтърпявал е ефективно наказА.я
11

„Лишаване от свобода” и има изградена антисоциална нагласа за
противоправно поведение.
НаказА.ето „Лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим на основА.е чл. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС, тъй като наложеното наказА.е не е „Доживотен затвор” и „Доживотен
затвор без замяна”. В случая се касае за извършено умишлено престъпление,
за които е наложено наказА.е „Лишаване от свобода”, като не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказА.е
„Лишаване от свобода”, което не е било отложено на основА.е чл. 66 от НК –
става дума за наказА.ето, наложено по НОХД № 465/2020 година на РС –
Кюстендил, което е е изтърпяно на 12.05.2020 година. Към момента на
постановяване на настоящия Съдебен акт не са изтекли 5 години от
изтърпяване на посоченото наказА.е „Лишаване от свобода” по НОХД №
465/2020 година на РС – Кюстендил.
На основА.е чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, следва да се
приспадне от наложеното наказА.е „Лишаване от свобода” времето, през
което подсъдимият е е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа,
считано на 24.02.2022 година, с Постановление за задържане съгласно чл. 64,
ал. 2 от НПК, считано от 29.03.2022 година и с Определение № 65/30.03.2022
година по ЧНД № 191/2022 година на Районен съд – Свиленград, с което е
взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 30.03.2022 година,
до привеждане на настоящата Присъда в изпълнение.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказА.е „Глоба”
- определен е малко над минималния, посочен в чл. 281, ал. 2 от НК, тъй като
Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на
съдебното заседА.е пред първата инстанция, няма доходи, тъй като е с мярка
за неотклонение „Домашен арест” и не притежава МПС и недвижим имот.
Един подобин размер не би го затруднил с оглед трудоспособната възраст, в
която се намира - в кориците на делото има доказателства за наличие на
здравословни проблеми, които обаче са спорадични, епизодични и може
никога да не се случат. Налице е една висящност в здравословното му
състояние, поради което не навеждат до извод за невъзможност на
подсъдимия да полага труд по принцип. Следва да се отчете и фактът, че
дължи издръжка на малолетното си дете. От друга страна Съдът счита, че
подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така
наложеното наказА.е „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и
в другите стрА. от ЕС, има множество свободни работни места, т.е. има
недостиг на работна ръка, както в областта на земеделието, така и в областта
на туризма, както и в много други области.
ИндивидуализирА. така по вид и размер, наложените наказА.я, в
съвкупността си, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи за
постигане целите на наказателната репресия, дефинирА. в чл. 36 от НК и
преди всичко с оглед поправянето и превъзпитА.ето на подсъдимия, както и
12

за постигане на генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно разноските:
На основА.е чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за устен и писмен превод в
общ размер на 2 475 лв. на ДП остават за сметка на съответния орган; а
разноските за преводач в общ размер на 100 лв. в съдебната фаза остават за
сметка на Съда, т.е. остават за сметка на оргА.те, които са ги направили и
така както са били сторени.
По предявеното обвинение, подсъдимият беше признат за виновен, като
при този изход на наказателното дело и на основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК,
Съдът го осъди да заплати съразмерна част от направените по делото
разноски, от които по Републиканския бюджет – сумата 78 лв. – разноски от
ДП, вносими по сметка на РДГП - Елхово, съответно и по Бюджета на
съдебната власт – държавна такса - 5 лв. в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
На основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият М. Ш. А. Х. следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски за пътни на
преводача и вещото лице, както и държавна такса в размер на 5 лв. в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Относно вещественото доказателство:
Следва да се върне на собственика му – подсъдимия, следната вещ:
мобилен телефон марка „Айфон”, модел 11 с два имея, тъй като не е бил
предназначен или послужил за извършване на умишленото престъпление и не
е вещ, предмет или средство на престъплението, притежаването на което е
забранено.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
13

Номер на акта:	1
Дата:	3 януари 2023 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200542
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 август 2022 г.

Присъда по дело №542/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите