Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………...../……………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 329 по описа
за 2021год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „С.К.“ ЕООД *** чрез представляващия
Тони Атанасов Попов, против НП № 518739-F548064/18.06.2020год. на директора на
дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 179, ал.1
от ЗДДС на ЮЛ е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение нормата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът не
оспорва извършването на нарушението за което е санкциониран. Счита обаче, че в
случая то е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН като акцентира на създаденото
извънредно положение с оглед корона вируса довело до объркване и затруднения в
административната дейност на дружеството предвид затваряне на офиси в това
число и на този на счетоводителя който го обслужва, както и на това, че
декларацията за процесния месец била нулева. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание за
въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да потвърдено
като правилно и законосъобразно издадено като изразява становище, че
нарушението не е маловажно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 08.06.2016год. при извършена
проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна било установено, че
въззивното дружество не е подало в срок до 15.05.2016год. справка-декларация по
ЗДДС за периода 01.04-30.04.2016год..
На същата дата до въззивното
дружество била изпратена покана по пощата за явяване на негов представител с
оглед подаване на справка декларация по ЗДДС за месец април 2016год. и
съставяне на акт. Поканата не била получена. Същата била върната от пощенския
оператор с отметка, че пратката не е била потърсена.
На 07.05.2020год. при проверка в
информационния масив на ТД на НАП Варна било установено, че въззивното
дружество като задължено лице по ЗДДС не е подало в законовия срок до
16.03.2020год. декларация за отчетния период месец февруари 2020год.. Декларацията
била подадена на 15.04.2020год. с вх.№ 03003607812/15.04.2020год..
За констатираното нарушение на
20.05.2020год. св. О. съставила, срещу въззивното дружество АУАН № F548064 в
който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на нарочно упълномощено от представляващия дружеството лице – Наташа
Савова, която го подписала вписвайки в акта, че във връзка със затварянето на
офиса поради въведеното извънредното положение на 13.03.2020год. не е могла да
подаде декларацията. Посочила, че нарушението е първо, а декларацията е нулева.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
писмени възражения срещу акта не постъпили.
На 18.06.2020год., въз основа на
АУАН, директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, като
нарушението не е маловажно и на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитана св. О., която в показанията си пред съда
възпроизвежда констатациите отразени в АУАН с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
ОНП са приложени справка за подадена декларация по ЗДДС от въззивното дружество
за месец февруари 2020год., пълномощно изходящо от Тони Атанасов Попов към
Наташа Николаева Савова и Руска Николова Димитрова, както и заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020год. на изпълнителния директор на НАП, както и заповед №
ЗЦУ-ОПР-!: от 17.05.2018год. на същия изпълнителен директор.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие както писмени така и гласни, които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
По
допустимостта на жалбата.
Съдът
счете, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
При
извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира,
че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34
от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество
нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на
нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на
процес. правила в досъдебната фаза на адм.
наказателното производство съдът не констатира.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна
страна следното:
С НП въззивното дружество е било
наказано за нарушение по чл. 179 от ЗДДС вр. чл. 125,
ал.5 от същия закон.
От обективна страна състава на
нарушението изисква деецът да бил длъжен да подаде справка декларация по ЗДДС и
да не е подал същата в определения в закона срок за това.
Съгласно разпоредбата на чл.
125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подава
справка-декларация за всеки данъчен период.
Съгласно ал.5 на същия член
декларацията се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят.
Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС
данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на
който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за
този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният
период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
В случая по делото няма спор, че
въззивното дружество е било регистрирано по ЗДДС. От друга страна не е спорно,
а и по категоричен начин от приложените към АНП справка от информационния масив
на ТД на НАП Варна се установява, че същото не е подало справка декларация за
месец февруари в срок до 16.03.2020год. (първия присъствен ден доколкото
14.03.2020год. е почивен ден – събота). Последното е сторено на 15.04.2020год.
като справката е била приета с входящ номер 03003607812/15.04.2020год., поради
което нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е налице.
АНО е дал правилна квалификация
на извършеното нарушение и е наложил на въззивното дружество следващото се за
него адм. наказание което определил в минимален
размер.
Що се касае до наведеното в
жалбата възражение, че случаят попадал в обхвата на чл.28 от ЗАНН то не се
споделя от съда доколкото данни още по-малко пък доказателства сочещи на извод
за по-ниска обществена опасност на деянието не са налице. В тази връзка следва
да се отбележи, че нарушението по чл.179, ал.1 от ЗДДС формално и не предполага
наличие на вредни последици, които да бъдат преценявани като предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място подаването на справка-декларация
по ЗДДС със закъснение повече от месец след законоустановения срок, дори и ако
липсва задължение за внасяне на ДДС като резултат от периода, не може да
обуслови извод за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите от този вид. Що се касае до наведените в жалбата доводи
за маловажност на нарушението поради въведеното извънредно положение те не се
споделят от съда. Действително такова положение е въведено, но горното е
станало със закон обнародван в ДВ на 24.03.2020год. като дори в този закон изрично е посочено
(§49 от ПЗР), че сроковете по ЗДДС не се променят. От друга страна въведените
със заповед на МЗ преди приемането на закона противоепидемични мерки засягат
единствено преустановяване на учебни занятия, затваряне на детски градини,
посещения на женски консултации и организиране на масови мероприятия. Мерките
не касаят работата на счетоводителите, нито документооборота. Отделен е
въпроса, че точно тези декларации се подават и по ел. път. В тази връзка
въведените противоепидемични мерки, а след това и обявяването със закон на
извънредно положение във връзка с ковид вируса сами по
себе си не са достатъчно основание да се приеме, че конкретното нарушение се отличава
със степен на обществена опасност значително по-ниска от обичайната за
останалите нарушения от подобен вид. Ситуацията е еднаква за всички ДЗЛ. Установяването
на срок за подаване на справката-декларация и дневниците към нея е свързано не
само със своевременното установяване на резултата за периода, но и със
сигурността на взаимоотношенията между всички регистрирани по този закон лица,
като правилното функциониране на системата на ДДС зависи от точното изпълнение
на всички техни задължения по ЗДДС. По тази причина, неизпълнението на
задължението за подаване в срок на справката-декларация е прогласено от
законодателя за административно нарушение без други условия (за продължителност
на забавата, на данъчния период, за който се отнася СД, за резултат от
периода). Отчитането на тези обстоятелства, както данните за липса или наличие
и на предходни санкции за др. нарушения
е предвидено да става при индивидуализиране на санкцията в рамките на
границите на предвиденото наказание и това очевидно е било сторено от АНО с
оглед на наложената с НП санкция в минимален размер. В горната насока е и
налице достатъчно константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение
по КНАХД № № 2274/2017год., Решение по КНАХД № 526/2015год. и ред др.
Предвид горното съдът счете, че
атакуваното НП е постановено в съответствие с материалния закон, същото не
страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират
само от въззиваемата страна, която чрез процес. представител в съдебното
производство е формулирала искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) съдът счете, че
своевременно отправената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателна съгласно чл. 63, ал. 5
във вр. ал. 3 от ЗАНН
и чл. 143, ал. 4 от АПК. И като И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт
следва да бъде определено в размер на 80 лева, съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.
с чл. 37 от ЗПП.
Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество в полза на ТД
на НАП Варна
Водим от горното
Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
518739-F548064/18.06.2020год. на Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Варна, с което на „С.К.“ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „С.К.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на ТД на НАП Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при
Районен съд Варна: