Р Е
Ш Е Н
И Е 137
гр. Пазарджик, 19.04.2019 г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА
При
секретаря Величка Новакова като разгледа докладваното от съдията
Илинова гр.д.№629 по описа за
2017година и за да се произнесе
взе предвид следното :
От ЕТ „КАТОДЕН
– К.Е.“, ЕИК *********,представлявано от К.Е. са предявени субективно съединени
искови претенции при условията на пасивна солидарност против ответниците
Министерство на правосъдието на Република България,гр.София,ул.“Славянска“ №1, представлявано
от министър Д.К.и „Напоителни системи“ ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление гр.София,район Овча Купел,бул.“Цар Борис ІІІ“ №136.
Твърди се в исковата молба,че ищецът ползва от
1994г.язовир „Малка Мътница“ в землището на гр.Велинград и кантона към
него по силата на сключен с ответното
дружество договор за наем и издадени съответни разрешителни за отглеждане на
риба в язовирните води.Твърди,че за извършване на дейност по риборазвъждане и улов на риба не е
необходимо да има сключен договор за наем с ответното дружество,тъй като тази
дейност се извършва единствено на база издадено разрешение за ползване на
повърхностен воден обект за аквакултури.
Ищецът твърди,че ответникът „Напоителни системи“ ЕАД
завел иск пред Районен съд гр.Пловдив за връщане на отдадените под наем на ищеца обекти –язовир и
кантон. Било образувано производство по гр.д.№7767 по описа на РС за
2009г.Съдът постановил решение ,с което осъдил ищеца на основание чл.233 ал.1
от ЗЗД да върне на ответното дружество водностопанско съоръжение –язовир Малка
Мътница“ в землището на гр.Велинград ,представляващ имот №024014 и част от помещенията в кантона на
язовира и обезщетение за ползването на имота пред периода от 15.06.2008г.до 15.06.2009г.Решението било
потвърдено от въззивната инстанция и като недопуснато до касационно обжалване
влязло в законна сила. Бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело №204 по описа на ДСИ Велинград.На 17.09.2012г.бил извършен въвод във
владение като при съставянето на протокола било записано,че длъжника е длъжен
да премахне находящите се в язовира садки и рибата в тях.Ищецът твърди и
поддържа,че това действие на ДСИ е неправилно и несъобразено с тълкуването на
съда.Твърди,че ДСИ е постановил премахване на садките и недопускане на ищеца до
водите на язовира,с което всъщност е препятствал същия да упражнява правата си
по издаденото му разрешително за водоползване.Твърди се,че на 27.09.2012г.ДСИ провежда нов въвод ,при
който е предал владението на садките на взискателя,както и на рибата находяща
се в тях.След това „Напоителни системи“
ЕАД назначило охрана на обекта ,която по заповед на управителя на дружеството не
допускала ищеца до садките и до водите на язовира за хранене на рибата,което
неминуемо щяло да доведе до смъртта й.След като получило владението върху
язовира,садките и рибата ,дружеството веднага започнало унищожаване на садките
и разграбване на рибата.
Излагат се твърдения за предприемане на действия от
страна на ищеца чрез подаване на сигнали до Прокуратурата,Инспектората към
Министерство на правосъдието и др.за защита на правата си ,но не се предприели
нужните действия.Ищецът предявил иск пред СРС против ответното дружество за
връщане на владението ,който бил уважен и ответното дружество било осъдено на
основание чл.76 от ЗС да предостави на ищеца достъп до водите на язовира за
упражняване на правата по разрешително за ползване на повърхностен воден обект
№32460112/14.07.2009г.Бил издаден изпълнителен лист в полза на ищеца и
образувано изпълнително делото.При извършения въвод във владение садките и
рибата не били намерени.Твърди се,че същите били извадени или унищожени от
ответника по времето през което същия
упражнявал фактическа власт върху язовира въз основа на извършените от ДСИ
въводи във владение.
Ищецът твърди,че вследствие на неправомерните действия
на двамата ответници претърпял вреди ,които описва и оценява както следва:
-Цената на садките в размер на 70
000 лева, които са изградени от ищеца и са заприходени в счетоводството на
същия и не са намерени на място при последващото връщане на фактическата власт
в полза на ищеца върху водите в язовира.
- Цената на находящата се в садките 14 тона риба на пазарна стойност 4.74 лв.за килограм към
момента на увреждането: септември 2012 година, или обща стойност на вредата в
размер на 66 300 лева.
-Твърди се,че увреждане е настъпило и във връзка
със заплатена неустойка от ищеца в
полза на негов съконтрагент по договор от 26.06.2012г. като неустойката възлиза
на сума в размер на 15 000 лева.
-Твърди се също така,че ищецът е пропуснал ползи от
събиране на 3 000 лева годишни такси за 5 годишен период,или общо
15000,00лв.,които би могъл да събере от предоставяне на право на трети лица да
извършват спортен риболов в язовира.
Върху сумата от 70 000 лева представляваща цената на
садките и сумата 66 300 лева представляваща
цената на рибата находяща се в язовира към момента на въводите във
владение, ищецът претендира и лихва за забава, за период от 3 години назад от
датата на предявяване на исковата молба, в размер на съответно 21 351.07 лева и
20 222.52лв.
Представени
са писмени доказателства.Формулирано е доказателствено искане да бъде назначена
съдебно оценителна експертиза,вещо лице специалист по рибовъдство,който след
извършване на справки по документи и в счетоводството на ищеца да даде
заключение какво е количеството риба,находящо се в язовира към момента на
предаване на владението на садките и каква е пазарната му стойност, както и да
определи цената на садките, находящи се в язовира.
Постъпил е отговор на исковата молба
от Министерство на правосъдието. Досежно
основателността на исковата претенция се поддържа,че не са налице кумулативно
визираните в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на Министерство
на правосъдието за виновни действия на негови служители при условията на
чл.49 от ЗЗД, като изчерпателно се прави
анализ на всички предпоставки за това. Изложено е становище за недопустимост на
исковата молба, а именно, че ищецът е следвало да защити правата си по реда на
обжалване на действията на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното
производство, както и че изложените обстоятелства насочват към наличие на
правен интерес да се ангажира отговорността на втория ответник „Напоителни
системи“, а не Министерство на правосъдието.
Оспорва се на първо място наличието
на противоправно деяние от страна на ДСИ, каквото се твърди, че не е налице.
Изложени са подробни съображения и са анализирани действията на ДСИ като досежно действието от 27.09.2012г.
се поддържа, че същото не представлява
въвод във владение, а констатация, отразена в протокол от същата дата, че
садките не са отстранени от длъжника, че същите са изоставени от него и че
заради това са отнети и предадени на взискателя.Акцентира се върху факта,че при
съставяне на протокола е присъствал служител на ЕТ,който е подписал същия без възражение.Сочи се и липса на вина у ДСИ, тъй
като същият е изпълнил служебните си задължения въз основа на влезли в сила
съдебни решения.Оспорват наличието на причинна връзка между действията на ДСИ и
вредата,настъпила в патримониума на ищеца.Твърди се, че не е доказана вредата,
причинена от действията на ДСИ в смисъл, че твърденията на ищцовото дружество
са, че такава му е причинена в следствие недопускането му от ДСИ до водния
обект,което го е препятствало да упражнява дейността си.След въвода „Напоителни
системи“ ЕАД е бил този, който е стопанисвал имота, той е бил във владение на
садките и рибната популация в язовира, поради което ако вредите ,ако действително
са причинени на ищеца,отговорност за това следва да носи само и единствено
„Напоителни системи“ ЕАД. Оспорват се твърденията за наличие на основание за
ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници. Оспорва се и размера
на претендираното обезщетение за вреди, като се твърди, че от исковата молба не
става ясно как същият е определен и не са представени доказателства за неговия
размер. Изложени са съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцовото дружество,тъй като същото не е предприело
съответните мерки,за да избегне настъпването на вредите.Същият е бил длъжен да
извърши такива действия,да положи дължимата грижа като премахне садките и
рибата от имота,предаден на взискателя по съответния ред.Безспорно се
установява от изпълнителното дело,че ищецът не е извършил това,въпреки че е бил
поканен от ответника с покана от 04.10.2012г.,а е бездействал,поради което сам
е допринесъл за причиняване на понесените от него вреди.
Досежно твърдяната вреда в следствие на заплатена
неустойка по договора между ищеца и трето лице ЕТ „Ник 60“, се твърди, че
същите са претърпени отново поради действия на ищеца, като редом с това
ответното министерство оспорва и договора като частен документ,както и
подписаното въз основа на него споразумение от 08.09.14г.,оспорват верността
им,съдържанието и твърдят,че удостовереното в документите не отговаря на
действителното фактическо положение,а напротив,създадени са от ищеца единствено
с цел да бъдат ползвани в настоящия процес.Оспорва се изрично достоверността на
датите в двата документа.Твърди се,че представителите на страните при
сключването на договора са свързани лица,като управляващи членове в Сдружение
„Национална асоциация по рибарство и аквакултури България“.В тази насока се
представя справка от ответната страна. Оспорва се верността на поканата,
изходяща от ЕТ „Ник 60“, поради липса на положена дата. Като основание за
изложените съображения по оспорването на договорните отношения между страните
се изтъква и факта,че извършеното плащане на неустойката е станало с преводно
нареждане от 04.09.2017г.,няколко дни преди депозиране на исковата молба.В тази
връзка се твърди,че липсват данни и се пораждат съмнения по отношение на това
дали преведената сума по сметката на ЕТ „Ник 60“ е заприходена в счетоводството
му или само е преведена и впоследствие изтеглена и върната на ищеца.Твърди се,
че е налице съпричиняване и на този вредоносен резултат най-малко заради това,
че ищецът в отношенията си с търговеца ЕТ „Ник 60“ е могъл да се позове на
непредотвратими събития от извънреден характер, възникнали след сключване на
договора,които са му попречили да изпълни задълженията си по него- в случая
неправомерното ограничаване на достъпа му до садките и рибата от трето лице
„Напоителни системи“.Направено е възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на главницата и лихвите,претендирани по делото.Формулирани са
възражения относно по-голямата част от представените от ищеца писмени доказателства,като неотносими към
предмета на спора.Оспорени са конкретно посочени и приложени към исковата молба
доказателства, посочени по номера, възразено е срещу искането на ищеца за
допускането на съдебно-оценителна експертиза, изцяло както по първия, така и по
втория въпрос поради начина на формулиране на въпросите-твърде общо първия, а
по отношение на втория не е посочен момента,към който се иска оценка на
садките.Формулирани са доказателствени искания.Представени са писмени
доказателства.Формулирано е искане за представяне на изпълнителното дело и след
запознаване с него да се изрази становище допълнително по исковата претенция.
Постъпил е отговор на исковата молба
и от ответника „Напоителни системи“ ЕАД София. Досежно основателността на заявената искова претенция се твърди, че тя е
неоснователна изцяло.Твърди се,че ищецът се стреми да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение.Оспорва твърденията,че управителят на клона на „Напоителни системи“
ЕАД Пазарджик е предприел умишлени действия за увреждане на ЕТ. Анализират
договорните отношения с ищеца и действията на съдебния изпълнител.Във връзка с
тях твърди,че садките са предадени във владение на „Напоителни системи“ ЕАД по
законоустановения начин,въз основа на влязъл в сила съдебен акт.Същите са
стопанисвани и са били във владение на ищеца до 27.09.2009г.Едноличният
търговец е имал договор за наем,който е прекратен на 15.06.2008г.След
прекратяването на договора ответникът е предприел действия за възстановяване на
владението върху имота,след постановяване на решение в полза на „Напоителни
системи“ ЕАД на 17.09.12г.е извършен процесния въвод в присъствие на
представител на длъжника по делото.При
извършването на въвода е даден срок на ищеца да извади намиращите се в язовира движими вещи,като в
противен случай същите ще се считат за изоставени от него.Длъжникът не е
упражнил това си право,поради което с протокол от 27.09.2012г. ДСИ при РС
Велинград,в присъствието на представител на длъжника е констатирал,че садките
не са извадени,че са изоставени от длъжника и поради тази причина са предадени
във владение на взискателя по делото.Оспорват се твърденията на ищеца за
количествата риба,находящи се в садките,като се излагат обстоятелства,че след
извършения въвод във владение е назначена
комисия от Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, които да
проверят техническото състояние на язовира, мястото на ситуиране на садките,
разрешенията за ползване, обозначението на садките, броя им, вида, количеството
и състоянието на намиращата се в садките риба. Констатациите на комисията са
различни от твърденията на ищеца в тази насока в исковата молба. В тази връзка оспорват съдържанието на
инвентаризационния опис,изготвен само от
служители на ищеца,досежно отразеното в него като количество риба от 14
тона.Оспорването се базира и на това,че във двата протокола,представени от ДСИ
на 17 септември и на 27 септември няма отбелязано от страна представляващия
едноличния търговец за наличие на риба в акваторията на язовира или каквото и
да е изявление в този смисъл.Твърди се,че в последствие през 2014
г.разрешителното за ползване на язовира от ищеца,с цел риборазвъдни мероприятия
е отнето,което е обжалвано пред Административен съд и Административен съд е
потвърдил съответната заповед на Директора на „Басейнова дирекция“ Пловдив.
Оспорва претенцията за обезщетение за вреди в следствие на платена неустойка поради неизпълнение договор за продажба на
риба с ЕТ „НИК-60“.Твърдят,че договора е неистински, съставен с оглед нуждите
на настоящия процес.Твърдят,че задължението за заплащане на неустойка
фактически не е възникнало.В този смисъл възразяват и по отношение на
приемането на договора като доказателство по делото.Оспорват претенцията за
пропуснати ползи от несъбрани такси за риболов за периода,посочен в исковата
молба, през който ищцата е била възпрепятствана да упражнява дейността си в
размер на 15 000 лева, като на първо място твърдят,че не е уточнен
периода,освен това при липса на договор за наем,същата реално не е имала
правото да осъществява любителски риболов,а още по-малко да събира такси от
тази дейност.Даденото разрешение за
ползване на язовира като воден обект касае единствено правото да отглежда риба
в садки и да извършва стопански риболов.Никъде не е посочено ищцата да има
право да отдава язовира за любителски риболов и да събира такси от
това.Възразява се по искането на ищеца за допускане на съдебно-оценителна
експертиза.В случай,че съдът допусне такава
ответникът формулира въпроси към
нея, конкретно поставени в отговора на исковата молба.
В срока за подаване отговор на
исковата молба Министерството е предявило обратен иск при условията на
евентуалност против ДСИ С.С.Ц..Иска е предявен като частичен в размер на 25 010
лв.По отношение на обстоятелствата като основания за предявения обратен иск
министерството препраща към основанията на иска,изложени от ищеца в исковата
молба.
По искане на ответника МП и на
основание чл.219 ал.1 от ГПК като трето лице помагач на Министерството е
привлечена С.С.Ц. с определение на съда от 06.12.2017г.
След изпращане на исковата молба,с
която е предявен обратния иск на
ответницата по него С.Ц., същата по реда и в срока по чл.131 от ГПК, е
депозирала писмен отговор, в която оспорва, както първоначалния предявен,така и
обратния иск.Основно поддържа,че в конкретния случай не са налице
незаконосъобразни действия от нейна страна, в качеството ѝ на ДСИ по
изпълнително дело № 204/2012г.по описа на СИС при РС Велинград,като прави
обстоятелствен анализ на действията си и действията на ищеца и взискателя по изпълнителното
дело.Оспорва твърденията за причинени вреди,вследствие неизпълнение на договора
с ЕТ „НИК 60“,като оспорва същия.Оспорва и споразумението от
08.09.2014г.,поради липса на достоверна дата, твърди че всъщност продавачът по
договора не е бил в невъзможност да изпълни задълженията си по него ако такова
действително е възникнало и съществувало, тъй като в договора не е посочено,че
предмет на продажбата е риба, отглеждана именно в процесните садки.Оспорва и
претенцията за пропуснати ползи от такси,събирани от спортен риболов в язовира
в размер на 15000 лева за 5 годишен период. В тази връзка твърди, че въводът
във владение е извършен на 17.09.2012г., но той не ограничава достъпа на ищеца
до садките и рибата, точно обратното, на длъжника е даден срок да ги отстрани,а
по-късно е отнето дори разрешителното за ползване на повърхностния воден
обект,което е станало с решение на „Басейнова дирекция“ от 28.02.2014г. Дори да
е имал право да получава такси от тази
дейност,не може да се установи връзката
с предприетото изпълнение и тази вреда,тъй като ДСИ е изпълнил решение на съда,
но не е лишил длъжника от достъп до язовира. ДСИ С.Ц. в отговора на исковата
молба всъщност насочва към отговорността на „Напоителни системи“ ЕАД за
находящата се в язовира риба, която е изтеглена от същия и е констатирано, че
възлиза на 2385 кг.
Анализира разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,при което обосновава извод за липса на основание за ангажиране на нейната
отговорност, поради липса на предпоставките в цитирания законов текст. По
отношение на регресния иск, предявен против нея от Министерство на
правосъдието,оспорва същия,тъй като твърди липса на виновно поведение от нейна
страна,като разглежда отношенията си с министерството на плоскостта на чл.206
ал.3 от КТ.
Представя писмено доказателство, а именно протокол за
въвод във владение на недвижим имот по
изпълнително дело 204/12г. на ДСИ Велинград като твърди, че представения
от ищцовата страна протокол е манипулиран и изпълнителен лист, издаден на
15.03.2012г., въз основа на решение по гражданско дело № 7767 по описа на
Пловдивски РС за 2009 година.
По делото е изпратено и приложено копие на цитираното
изпълнително дело № 204/2012г. по описа на СИС Велинград.
На
основание чл.143 ал.2 от ГПК на ищеца е дадена възможност в първото по делото
съдебно заседание да поясни и допълни исковата молба.Чрез пълномощника си по
делото адв.Т.,ищецът пояснява,че във водите на язовира е поставил две садки с
диаметър по 12 метра и една с диаметър 6 метра,където отглеждал риба.Садките
били поставени веднага след закупуването им .Правото да предоставя право на спортен риболов ищецът
твърди,че има по силата на издаденото му разрешително за риборазвъждане в
язовира.Приходите от събирани такси от спортен риболов изчислили в размер на 3000,00лв.годишно
на база на постъпления от такси за предходните години.Пояснява,че веднага след
първия въвод ищцата направила опит да храни рибата,но достъп не й бил предоставен от служители на
ответното дружество. Относно
изваждането на рибата и садките от язовира първоначално твърди,че това е
практически невъзможно,а впоследствие уточнява,че технически рибата може да се
извади от водата,но трябва да има с какво да се превози и къде да се
занесе.Заявява,че ищцата не е правила опити да вади рибата и садките от
язовира,защото било трудно с оглед на това,че нямало с какво да се извади,как
да се превози и къде да се достави.Започнали да предприемат правни действия по
оспорване на действията на ДСИ и по
реализиране на правата си по издаденото разрешение за ползване .Твърди,че П.,който
подписал протокола съставен от ДСИ на
27.09.2012г.,всъщност на е представител на ищцовата страна.Същият не бил в
трудовоправни отношения с ищцовата страна,а просто бил наблизо обработвайки
съседни имоти.Подписал протокола защото бил заплашен с полиция.
Досежно протокола за въвод във
владение от 17.09.2012г.заявява,че представеното приложено към исковата молба
копие от него е изготвено от ищцата и не
изразява становище на какво се дължи разликата между това копие и копието представено от третото
лице помагач С.Ц.,което е идентично и с това находящо с в кориците на
изпълнителното дело досежно отбелязването на стр.2 в последните две,че при неизпълнение на задължението на длъжника
да премахне садките ,същите ще се считат изоставени от него,което отбелязване
липсва в представеното то ищцовата страна копие.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,съблюдавайки разпоредбите на чл.235 от ГПК,за да се
произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното:
Не се спори ,че ищцовата страна е извършвала
риборазвъдна дейност в язовир Малка
Мътница“ в землището на гр.Велинград,представляващ имот №024014.За ползването на язовира като рибностопански
обект ищеца и ответното дружество са сключили договор за наем на
15.06.2015г.,по силата на който „Напоителни системи“ ЕАД е отдало обекта на
ищеца за временно и възмездно ползване за срок от три години с цел извършване
на рибностопанска дейност.В чл.15 от договора е разписано задължение на
наемателя да подаде заявление до Басейнова дирекция,Източнобеломорски район за
издаване на разрешително за ползване на воден обект и да заплати предвидените
за това такси.В чл.27 изр.второ е посочено,че наемателя връща обекта в деня на
изтичане на срока на договора ,без същия да има претенции за незавършено
рибопроизводство и неуловена риба като в противен случай дължи неустойка на
наемодателя.За установяване на правата си да осъществява риборазвъдна дейност в язовира ищеца се
позовава на разрешително за ползване на повърхностен воден обект
№32460112/14.07.2009г.издадено от Басейнова Дирекция, Източнобеломорски район
към МОСВ.Разрешителното е издадено на основание чл.46 ал.1 т.2 ,чл.52 ал.1 във вр.с чл.56 ал.1 от Закона за водите и е представено като доказателство по делото
.От него е видно,че е със срок до 14.07.2019г.и противно на твърденията на
процесуалния представител на ищеца в първото съдебно заседание по реда на
чл.143 ал.2 от ГПК, същото не учредява право на ищеца да организира спортен
риболов в язовира.
Страните по делото не спорят срока на наемния договор
от 15.06.2005г.е изтекъл на 15.06.2008г.,след което друг наемен договор със
същия предмет не е бил сключен.Не се спори,че ищецът е продължил да ползва
язовира като рибностопански обект.Въз основа на влязло в
законна сила съдебно решение постановено на 18.05.2010г.от Пловдивския районен
съд по гр.д.№7767/2009г.по предявен от ответното дружество осъдителен иск с
правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД против ищцовата страна,с което същата е
била осъдена да върне водностопанското съоръжение язовир „Малка Мътница“ и част
от помещенията в кантона на язовира,е
издаден изпълнителен лист в пълно съответствие
с диспозитива на съдебното решение.В диспозитива на решението и в
изпълнителния лист изрично е посочен и договора за наем от 15.06.2005г.,в който
предмета на наемното правоотношение е индивидуализиран като водностопанско
съоръжение като рибностопански обект.По образуваното по молба на ищеца изп.д.№204/2012г.по описа на ДСИ при
РС Велинград е насрочен въвод във владение на обекта.Видно от съставения
протокол за извършен на 17.09.2012г.въвод във владение от ДСИ С.Ц. ,находящ се
в кориците на изпълнителното дело ,приобщено към доказателствата по
настоящето,на въвода са присъствали представители на страните:за длъжника
управителя на ЕТ К.Е.и адв.К.като представител на взискателя.Взискателя е
въведен във владение на водностопанския
обект и на част от помещенията в кантона на язовира като при въвода в
помещенията са намерени движими вещи описани на стр.1 от протокола,а във водите
на язовира са описани като находящи се два броя големи и един брой малка
садки.ДСИ е констатирал,че движимите вещи описани на стр.1 остават в имота,тъй
като длъжника не желае да ги изнесе и декларира,че няма претенции върху
тях.Относно садките е констатирано,че същите остават в язовира,тъй като в тях
има жива риба между 8 и 10 тона шаран.В протокола е отразено,че длъжника се
задължава да премахне садките до 20.09.2012г.,а при неизпълнение ще се счита,че
вещите са изоставени от длъжника.Протокола с цитираните отбелязвания е подписан
от длъжника без възражения.
Представен като доказателство по делото е констативен
протокол съставен от ДСИ на 27.09.2012г.при посещение на обекта където е
установено,че длъжника не е отстранил садките,които при това положение се
считат изоставени от него ,поради това се отнемат от длъжника и се предават на
взискателя.Протокола е подписан от В.Д.П.в качеството му на служител на
длъжника,пазач.
Ищцовата страна представя като доказателство по делото
анекс от 08.10.2012г.към договор за охрана на язовира,сключен на
01.07.2010г.между „Напоителни системи“ ЕАД и
„АРГУС“ ЕООД.Фирмата изпълнител по договора приема да осъществява охрана
на обекта,кантона и садките монтирани в
язовира с неустановено количество риба
като за целта се задължава да ограничи достъпа до тях на лица,които не са
надлежно упълномощени представители на
възложителя.Посочено,че изпълнителя не носи отговорност за намиращата се в
садките риба до установяване на нейното количество.Анекса е със срок от два
месеца от датата на подписването му като
по делото не е представен самия договор за охрана от 01.07.2010г.
С решение от 27.05.2013г.по гр.д.№44731/2012г.РС
гр.София е осъдил ответното дружество по предявения от ищеца иск с правно
основание чл.50 ал.1 от Закона за водите
да предостави достъп до водите на язовира за упражняване на правата на ищеца по разрешително за ползване
на повърхностен воден обем от 14.07.2009г.Решението е потвърдено от СГС по в.гр.д.№12052/2013г.като е
променена правната квалификация на иска в такава по чл.75 от ЗС.С Решение на
ВКС по гр.д.№6031/2014г.решението на СГС е оставено в сила с промяна на
правната квалификация на иск на такава по чл.76 от ЗС.Издаден е бил
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело №20158860400049 по описа на
ЧСИ В. Бараков, рег.№886 на КЧСИ.На 29.07.2015г.е бил извършен въвод във
владение .В представения като доказателство по делото протокол за извършеното
изпълнително действие е отбелязано,че при въвода не са открити садките в
язовира.Ищеца е бил въведен във владение на водите на язовира.Страните по
делото присъставщи на въвода не се направили бележки и възражения.
Твърденията на ищеца,че веднага след въвода във
владение ответното дружество е отнело достъпа му до рибата находяща се в
садките като по този начин е препятствала дори изхранването й,че веднага са
предприети действия по унищожаване на садките и разграбването на рибата
останаха недоказани в хода на производството по делото.Напротив същите се
опровергават до голяма степен от представените от самия ищец писма ,сигнали и
др.изходящи от него и адресирани до различни органи и институции.Т.напр.в Жалба
на ищеца до Районна прокуратура Велинград от 23.10.2012г.се чете,че на
04.10.2012г.ищеца получил покана от управителя на ответното дружество да
присъства на инвентаризация на имуществото на едноличния търговец в намиращо се
във водите на язовира.Ищеца отказал да участва при извършването на инвентаризацията
на 08.10.2012г.поради липса на представители на МОСВ,ИАРА и Агенцията по
храните.Инвентаризация не била извършена.В жалба до Окръжна прокуратура
Пазарджик от 20.05.2014г.ищеца заявява,че по сигнал на Д.П.разбрал,че на 09.05.2014г.садките се изваждат от водата
и се нарязват.
Във връзка с твърденията за настъпили вреди и
установяване на техния размер ищеца представя договор от 15.02.2007г.за
проектиране,изработка,доставка и монтаж на садки за отглеждане на риба ,сключен
с „АКВАИНЖИНЕРИНГКОНСУЛТ“ ЕООД,договор за покупко-продажба на 14 тона шаранова риба от 26.06.2012г.сключен с ЕТ „НИК-60“ ,в който е заложена клауза за договорна
неустойка в размер на 1 лев за килограм недоставена риба,споразумение от
08.09.2014г.между страните по договора с постигнато съгласие размер на
неустойката дължима от ищеца като продавач по договора да е в размер на
15000,00лв.и същата да се изплати в срок до 08.08.2017г.Представена е покана за
плащане на неустойката и преводно нареждане за плащане на сумата от 10000,00лв..неустойка по договор на
04.09.2017г.От заключението на допусната СИЕ се установява,че ищеца е изплатил
на съконтрахента си по договора за продажба
на риба като неустойка сумата 10000,00лв.на 04.09.2017г.и 5000,00лв.на
14.09.2017г.Вещото лице е проверило движението по четири банкови сметки на ЕТ
„НИК – 60“ и движението на паричните суми в брой по касата на търговеца ,при
която проверка не е установено извършено плащане на суми от ЕТ „НИК – 60“ на
едноличния търговец ищец по настоящето дело.
Представени са доказателства – справка за получени от
ищеца приходи от събрани такси за спортен риболов през 2010г.,2011г.и 2012г.
Прието като доказателство по делото е експертно
заключение изготвено от в.л.К. и заключение изготвено от вещи лица включени в
състава на тройна съдена експертиза за установяване на стойността на
монтираните от ищеца садки,количеството и стойността на рибата в тях към
м.септември 2012г.Експертите са изготвили заключението като са определили
количеството риба изхождайки от теоретични постановки и известната практика в
рибопроизводството с цел установяване на прираста на вложения зарибителен
материал през 2009-2012г.Взето е предвид документираното от ищеца зарибяване
като размер на зарибителния материал,извършеното хранене и съответните
рибовъдни нормативи,данните да извършен улов по счетоводно отразяване и в
риболовните дневници.Взет е предвид съставения от ЕТ инвентаризационен опис
15.09.2012г.-оспорен от ответниците по делото.В заключение експертите от
състава на тройната експертиза поддържат,че към м.септември 2012г.в садките е
имало 14113,27 кг.шаранова риба на средна пазарна цена 73530,12лв.определена като средна такава
между цена на едро и цена на дребно.Цената на садките е определан в диапазона
между 70000,00лв. и 74200,00лв.
При така изложената и приета за установена по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявените искове
субективно съединени при условията на пасивна солидарност против двамата
ответници са процесуално допустими и неоснователни.
Претенциите против двамата ответници са за обезщетение
за непозволено увреждане в хипотезата на чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.49 от същия
закон ,а по отношение на Министерството и във вр.със специалната разпоредба на
чл.441 ал.1 предл.последно от ГПК като трудоправните отношения между
Министерство на правосъдието и ДСИ С.Ц. не се оспорват от страните по делото и
се установяват от представения като доказателство по делото трудов договор от
17.08.2011г.,по силата на който Ц. е назначена на длъжност ДСИ в РС
Велинград.Претенцията е предявена солидарно против двамата ответници на
основание чл.53 от ЗЗД и с оглед изложените обстоятелства като основание за
ангажиране на отговорността им съдът приема,че
същата е допустима ,а при липса на основания за солидарна отговорност
същата ще следва да бъде разгледана при условията на разделност.
За ангажиране на отговорността на МП следва да е
осъществен състава на чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от същия закон,а именно:С.Ц.
да е извършила неправомерно и виновно
действие или бездействие при или по повод изпълняваната от нея дейност като
държавен съдебен изпълнител,да са настъпили вреди за ищеца,тези вреди да се в
пряка и непосредствена връзка с противоправните действия на ДСИ.В тежест на
ищеца е да докаже визираните по-горе предпоставки с изключение на вината, чието наличие се
предполага по силата на оборимата законова презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД.
На първо място съдът приема,че не са налице
противоправни действия извършени от ДСИ при въвода във владение на
17.09.2012г.и впоследствие при съставяне на констативния протокол от
27.09.2012г.когато всъщност не са извършени същински изпълнителни
действия.Съобразно представения с молбата на взискателя за образуване на
изпълнително делото изпълнителен лист от 15.03.2012г.,ДСИ е извършила въвод във
владение на язовира като водностопанско съоръжение като риборазвъден обект по
силата на влязло в законна сила съдебно решение и издаден въз основа на него
изпълнителен лист ,в който обекта не въвода индивидуализиран именно по този
начин с препращане на договара за наем сключен за него от 15.06.2005г.При извършването на въвода в
обекта са били намерени вещи на ищеца-садки ,които е следвало да бъдат
премахнати.Страните са били надлежно уведомени за насрочения на 17.09.2012г.въвод.При
извършването му са присъствали техни представители.Не са напарвани възражения
от страна на ищеца нито по отношение на извършването
на самия въвод,нито по отношение на вмененото му от страна на ДСИ задължение за
отстраняване на движимите вещи садки и риба,нито по отношение на определения за
това срок.На длъжника е била осигурена в пълна степен защита на правата му в
изпълнителния процес.Но именно с цел да изпълни съдебното решение постановено в
полза на взискателя и да извърши законосъобразен въвод във владение в негова
полза ДСИ следва да отстрани длъжника от имота,в т.ч.и неговите вещи ,които
демонстрират неговото присъствие в имота на взискателя.В случая на длъжника е
била осигурена възможност да вземе вещите си в определен за това срок,за
продължителността на който той не е възразил по никакъв начин пред ДСИ нито на
17.09.2012г.,нито в последствие на 27.09.2012г.На първата дата е присъствала
лично ЕК.Е.,а на втората – В.Д.П.-служител
на длъжника.Съдът приема за несъстоятелни твърденията на процесуалния
представител на ищцовата страна,че П.не е служител на ЕТ и в този смисъл не е
негов представител при извършване на действията на 27.09.2012г.В констативния
протокол са посочени трите имена на Полежански,посочена е неговата
длъжност-пазач и протокола носи неговия подпис.Житейски нелогично е
обяснението на адв.Т.,че той подписал
протокола,тъй като бил наблизо и тъй като бил заплашен с полиция.Обяснението е
не само нелогично,но и се опровергава от представен от ищцовата страна
инвентаризационен опис №001 от 05.09.2012г.извършен от комисия ,в състава на
която под номер 8 е включено лицето В.Д. Полежански-очевидно като служител на ЕТ
„КАТОДЕН-К.Е.“.
Освен това при извършване на въвода на 17.09.2012г.и
впоследствие на 27.09.2012г.ищеца не изтъква основание за оставяне на садките и
работа във водите на язовира,нито представя цитираните в исковата молба съдебни
решения,някои от които към този момент не са били постановени и разрешително от
14.07.2009г.
Съгласно чл. 3 ГПК всички участващи в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Ноторно е, че по своето естество изпълнителният
процес, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се
процесуални действия на страните по него и на съответния съдебен изпълнител
/бил той частен или държавен/ и затова този процес не може да спре автоматично
или по преценка на съдебния изпълнител, по силата на закона, а се налага
постановяването на изричен акт. В конкретната хипотеза дори да бяха изтъкнати
възражения от длъжника идентични с тези формулирани в исковата молба за права
произтичащи от издаденото му разрешително за ползване на повърхностен воден
обект от 14.07.2009г. ,то без акт на съда изпълнението не би могло да спре до
приключване на гражданскоправния спор между страните за действието на това
разрешително при липса на правно основание за осъществяване на фактическа власт
върху водите на язовира:в случая липса на сключен договор за наем.Към момента
на въвода от 17.09.2012г.спора между страните на тази плоскост не е бил
разрешен с влязло в сила съдебно решение – решението по гр.д.№44731/2012г.на
СРС по иска предявен от ищеца по чл.50 ал.1 от ЗВ е постановено на
27.05.2013г.и е влязло в сила по-късно през 2015г.
Съдебния изпълнител е действал в съответствие с
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист и предприетите изпълнителни
действия са съответни на дължимото по делото изпълнително действие.
Относно възражението на ищеца,че при извършване на
въвода във владение ДСИ не е следвало да задължава длъжника да премахва садките
и рибата,освен горното съдът счита,че следва отбележи и това,че тезата на ищеца ,че разрешителното за
ползване на повърхностен воден обем дава основание вещите да останат във водите
на язовира е неправилна и несъответна на приложимите законови разпоредби.
Процесния язовир е държавна собственост ,включен под
№131 в Приложение 1
към
чл. 2, ал. 1 към Наредба № 37 от 10 ноември 2008 г. за ползването на язовирите – държавна
собственост в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански
,любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл.3, ал.
1 Закона за рибарството и аквакултурите,в сила от 21.11.2008 г.Язовира е
определен само и единствено за аквакултури съгласно първоначалната редакция на
чл.1 и чл.2 от Наредбата действаща към 14.07.2009г.-датата на издаване на
разрешителното на ищеца за ползване на водния обект.Водите на язовира са
публична държавна собственост на основание чл.11 ал.1 от ЗВ. Не се спори,че язовира е предоставен
за управление и стопанисване на "Напоителни
системи" ЕАД като е включен в
капитала на дружеството. Правото на държавните дружества,на които е
предоставено да ползват държавни имоти ,да ги отдават под наем е регламентирано
в разпоредбата на чл.16 ал.2 и ал.5 от ЗДС във връзка с чл.17 ал.5 от ЗВ.
Договора за наем е необходимо условие за издаване на разрешително за
практикуване на стопански и любителски
риболов и риборазвъждане в държавните язовири на основание чл.9 от действащата към датата на сключване на процесния
договор за наем от 15.06.2005г.Наредба №24 от 17.05.2002г.Цитираната наредба е
отменена от Наредба №37/2008г.уреждаща същата материя.В нея няма изрична
разпоредба ,която да указва нуждата от договор за наем за издаване на
разрешително за ползване в рибностопанско отношение.Разпоредбата на чл. 17 ал.1
от Наредбата обаче гласи,че лицата,
които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в обектите по чл. 3
ЗРА, се регистрират в ИАРА след издаване на съответно разрешително по ЗВ.В
чл.60 от ЗВ за издаване на разрешително за аквакултури не е предвидено условие сключен договор за наем
за водоползване. Доколкото обаче риборазвъждането е подчинено освен на
разрешителен режим така и на регистрационен
такъв по ЗРА като предпоставка за
възникване и съществуване на правото на упражняване на дейността,то приложение
намира разпоредбата на чл.25 и сл.от ЗРАК.Именно за нуждите на регистрационното
производство разпоредбата на чл.25а ал.2 т.1 и т.2 от цитирания закон изисква
представянето на документ удостоверяващ основанието за ползване на съответния
обект.Заличаване от регистъра е предвидено на две самостоятелни основания ,а
именно при отнемане на разрешителното по
ЗВ ,както и при изтичане на срока за ползване на обекта І чл.25г от ЗРА. Действието
на издаденото разрешително се прекратява по
решение на органа по чл. 52, ал. 1 при прекратяване на правото на
водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се
осъществява дейността на основание чл.
79 ал.1 от ЗВ.При липса на правно основание ищеца да ползва язовира като воден
обект за извършване на дейност по аквакултури ,съдът в хипотезата на чл.17 ал.2
от ГПК извършвайки косвен съдебен контрол на административния акт ,счита ,че
същият е незаконосъобразно издаден.До същите изводи би могъл да стигне и ДСИ в
случай,че длъжника се беше позовал на процесното разрешително като основание да
продължи да държи садките и рибата в язовира.Но той нито е направил такова
искане пред ДСИ ,а още по-малко се е позовал на разрешителното.С решение № РР-1887/28.02.2014 г. на директора
на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с
център Пловдив за е постановено отнемане на разрешително №32460112/14.07.2009г.за
ползване на воден обект,което решение е потвърдено като правилно и
законосъобразно от ВАС с Решение №9138 от 30.07.2015г.по адм.д.№ 10536/2014г.,III
о.,докладчик съдията Жанета Петрова, в което съдът е приел ,че прекратяването
на правото на ползване на водоползвателя върху недвижимия имот, където
осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както е в
конкретния случай, представлява основание за прекратяване на действието на
разрешителното за водоползване ( чл.79, ал. 1, т. 1 ЗВ). Разрешителното за
ползване на воден обект се издава във връзка и за да обслужи дейността,свързана
с развъждането и отглеждането на риба,макар,противно на формалната
логика,решението за издаването му да се взема преди лицата да регистрират
осъществяването на тази дейност по реда на ЗРА.За вписването в регистъра по чл.25,ал.1
ЗРА на лица, които желаят да осъществяват дейността по риборазвъждане и отглеждане
на риба и други водни организми, се изисква документ за собственост или
документ,удостоверяващ основанието за ползването на обекти, държавна, общинска
или частна собственост. С оглед взаимната обвързаност на двете производства,
прекратяването на правото на ползване върху имота,в който се осъществява
дейността по риборазвъждане и отглеждане на риба или на други организми,е
основание за прекратяване на действието на издаденото разрешително за ползване
на водния обект.Не случайно ищеца не представя доказателства за регистрацията
си по ЗРА.
При липса на първата абсолютно
задължителна материално правна предпоставка за уважаване на иска против МП,а
именно противоправни действия на неговия служител ДСИ С.Ц.,същия се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Липсват противоправни действия и от
страна на ответника „Напоителни системи“ ЕАД.Както се прие по-горе ищецът не е имал право да държи в язовира садките и
рибата след 15.06.2008г.-датата на прекратяване на договора за наем от
15.06.2005г.Т.е.още тогава и по силата на чл.27 от договора същият е следвало
да отстрани садките и рибата от язовира.Това е следвало да стори и в срока посочен в протокола за въвод във
владение от 17.09.2012г.,а именно до 20.09.2012г.Това не е било сторено до 27.09.2012г.когато
ДСИ е констатирал непремахването на садките и е предал същите на „Напоителни
системи“ ЕАД. Към този момент противоправни действия на дружеството
няма.Напротив,от доказателствата ангажирани от самия ищец се установява,че
дружеството е предприело необходимите действия за опазване на имуществото на
ищеца-сключен е анекс към договора за охрана ,съгласно който като задължение на
охранителната фирма е посочено и охраната на садките и неустановеното в тях
количество риба включително и чрез ограничаване на достъпа до тях на лица,които
не са упълномощени от дружеството.Пак от доказателствата представени от ищеца
–Жалба до РП Велинград от 23.10.2012г.,се установява,че дружеството е изпратило
покана до ищеца за извършване на съвместна инвентаризация за уточняване на имуществото на ищеца останало в язовира. Пак
от представените от ищеца доказателства - Жалба до ОП Пазарджик от 20.05.2014г.
,се установява,че ищеца е получил сигнал,че садките се изваждат от язовира чак
на 09.05.2014г.,като очевидно до този момент ищеца не е предприел действия по
премахването им от язовира.Не би могло да се вмени в задължение на дружеството
да пази чужди изоставени движими вещи в предоставения му за ползване язовир за
неограничен във времето период,още повече,че собственика на вещите с
поведението си демонстрира ясно и категорично нежеланието си да прибере
вещите.Липсват доказателства ответника да е препятствал ищеца да изнесе садките
и рибата от язовира.Нещо повече,процесуалния представител на ищцовата страна в
първото по делото съдебно заседание по реда на чл.143 ал.2 от ГПК заяви,че ищеца не е правил опити да вземе
вещите си и то не поради обективна невъзможност,а защото било трудно да се
организира транспорта ,превозването и съхраняването им.Ищеца не е проявил
елементарна грижа към собствените си интереси,поради което евентуално
настъпилите вреди не се дължат на нечие друго противоправно поведение,а на
самия него.
Липсата на противоправност в
действията на двамата ответници,обсъдени отделно от съда по-горе,води до
отсъствие на деликт, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вината, причинната
връзка и вредите.
Предявеният иск ще следва да бъде
отхвърлен против всеки един от двамата
ответници като съдът счита,че от материално правна гледна точка липсват
основания за пасивна солидарност предвид различните и самостоятелни действия на
всеки едни от тях.
Поради отхвърляне на иска против Министерство на
Правосъдието на Република България не следва да бъде предмет на разглеждане
предявения при условията на евентуалност от Министерството против третото лице помагач С.Ц. обратен иск .
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена
да заплати деловодни разноски в полза на ответника Министерство на Правосъдието в размер на в
размер на 878,40лв.-разноски за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на
350,00 лв.определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наребата за заплащане на правната
помощ.
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена
да заплати деловодни разноски в полза на ответника „Напоителни системи“ ЕАД в размер на в размер на 450,00лв.-разноски за
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00
лв.определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наребата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД и
чл.441 ал.1 от ГПК предявен от ЕТ „КАТОДЕН – К.Е.“, ЕИК
*********,представлявано от К.Е. против ответниците при условията на пасивна солидарност и против всеки един от
ответниците Министерство на правосъдието на Република
България,гр.София,ул.“Славянска“ №1,представлявано от министър Д.К.и
„Напоителни системи“ ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
гр.София,район Овча Купел,бул.“Цар Борис ІІІ“ №136,поотделно , за осъждането им да заплатят на ищеца обезщетение за
непозволено увреждане в размер на :
1. 70000,00лв.-цената на три броя садки и лихва за забава, за период от 15.09.2014г.,или
3 години назад от датата на предявяване на исковата молба до 15.09.2017г., в
размер на 21 351.07 лв. ,както и законната лихва,считано
от 15.09.2017г.до окончателното изплащане на главницата.
2. 66 300,00лв.
- цената на находящата се в садките 14 тона риба и
лихва за забава, за период от 15.09.2014г.,или 3 години назад от датата на
предявяване на исковата молба до 15.09.2017г., в размер на 20 222.52лв. ,както и законната лихва,считано от 15.09.2017г.до окончателното
изплащане на главницата.
3. 15000,00лв.-заплатена от ищеца неустойка по
договор от 26.06.2012г.сключен с ЕТ „НИК – 60“ ,както
и законната лихва,считано от 15.09.2017г.до окончателното изплащане на
главницата.
4. Обезщетение за пропуснати полза от събиране на
такса за спортен риболов в размер на 15000,00лв.,или по три хиляди лева годишно
за последните пет години до 2017г. ,както и законната лихва,считано от
15.09.2017г.до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЕТ „КАТОДЕН – К.Е.“,
ЕИК ********* да заплати деловодни
разноски в полза на ответника
Министерство на Правосъдието в размер на в размер на 878,40лв.-разноски
за възнаграждение на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв.определено на
основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от Закона за правната помощ във вр.
с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наребата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА ЕТ
„КАТОДЕН – К.Е.“, ЕИК ********* да заплати деловодни разноски в полза на
ответника „Напоителни системи“ ЕАД в размер на в размер на 450,00лв.-разноски за
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00
лв.определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наребата за заплащане на правната
помощ.
В производството по делото участва С.С.Ц. като трето
лице помагач на страната на ответника
Министерство на Правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: